Съдийството в НВЛ – ни лук ял, ни лук мирисал
От години не сме ставали очевидци на толкоз забавен и трагичен волейболен шампионат у нас. И в случай че при дамите приказваме за Марица и всички останали, то в мъжката Суперлига нещата са напълно разнообразни. Завишените бюджети у множеството клубове и в това време неналичието на задоволително огромен брой качествени български играчи доведоха до осезаемо поглеждане към попълнения от чужбина. Някои клубове улучиха ваксата с тях, покачиха равнището и още веднъж връщат публиката в залата.
Типично по български обаче няма по какъв начин всичко да е наред и да върви градивно. Проблемите се оказаха и през предходната, а изключително и през тази година от напълно друго естество. Съдийството става тематика на диалог след съвсем всеки мач, а дисциплината у състезатели и треньори е цялостен провал. Разбира се, всичко това си има своето пояснение. Проблемът се корени главно в неналичието на доверие у управлението на Съдийската комисия. Малцина знаят, че множеството ни интернационалните съдии са със съществени позиции в професионален проект и волейболът е не толкоз източник на спомагателни средства, а по-скоро занимание. Качвайки се на стола обаче, самочувствието им отива по дяволите. Волейболисти и треньори ги наскърбяват, ръкомахат, поучават – къде на игрището, къде по медиите, съдиите мълчат и чакат шумът да отмине до идващия мач. Опитат ли се да изясняват, в очите им проличава боязън и неустановеност. Факт е и че мнозина от играчите, треньорите и ръководителите не са наясно с разпоредбите, само че това не им пречи да атакуван индивида на стола или този до кола.
Видно е, изключително тази година, че реферите по някаква причина не смеят да бъдат строги при спазването на разпоредбите за санкции и избират да изядат следващата ругатня или засегнатост, само че „ да избутат “ мача. Последният образец е с Николай Учиков от Нефтохимик в първия заключителен конфликт с Хебър, който си разреши да направи такава оценка за съдийството, че който не го е гледал и изключително като не схваща от волейбол – към този момент ще е наясно, че съдиите са п…и. „ Имаме доста слаби съдии в България. Това е първото, което ми остана от този мач “, изцепи се националът по адрес на ръководещите Петър Харизанов и Симеон Иванов. А в противен случай, в този дуел реферите бяха съвсем съвършени. Почти, тъй като от боязън или кой знае за какво икономисаха заслужени най-малко червени картони на треньорите на двата тима. Иначе в игровата му част съблюдаваха всяка писмен знак от правилника.
Поведението на старши треньора на Хебър Атанас Петров в края на първия гейм от втората крайна среща пък оставяме без коментар. Вторият арбитър Константин Йовчев в този миг приличаше на служител на реда от Габрово, спиращ протестиращите да нахлуят в ареста и линчуват тримата роми, пребили продавач в локален магазин. Първият арбитър Добромир Добрев, очевидно обезпокоен, обаче не реагира и изгони най-малко до края на гейма развилнелия се ментор.
През годината пък бяхме очевидци на безумия от рода на това мач, който е разгласен за завършил заради напускането на целия тим на Левски и прибирането му в съблекалнята, след това да се доиграе, 20 минути по-късно… Първият арбитър тогава Илиян Георгиев, изгони Владо Николов, който пък извади тима си. И вместо по устав да се разгласи служебна победа за " Хебър ", играчите са върнати безусловно из под душовете и двубоят… се доигра. И след този скандал липсваха каквито и да било решения от Съдийската комисия, както и от другата такава, която е с съществена виновност за свободията – Дисциплинарната. Скандал няма, осъдени няма, всичко е мед и масло.
В Бургас се стигна до замяна на удари, без да има изгонени, а дежурният пратеник на мача и ръководител на Съдийската комисия Пенчо Ангелов се оказва, че… не е съумял да види протичащото се на четири метра от него, макар че цялата зала го вижда.
Не се посвени да нападне остро съдиите и треньорът на Берое Петър Дочев, откакто отпадна от Левски в полуфинала на плейофите. Или пък смешния рев на треньора на Миньор Петър Драгиев след загубата 0:3 гейма вкъщи от Нефтохимик. Съдийската комисия по този начин и не прегледа отсъжданията, не излезе с позиция, каквато в действителност в никакъв случай не е заявявала, а Дисциплинарната пък още веднъж не регистрира обидите на треньорите.
Всъщност Дисципът се намеси един път (но откакто бе подадена жалба) и наложи финансова глоба на Симеон Александров (ЦСКА) за… изявление, в което е уронил нечий авторитет. Най-точната оценка сякаш даде Георги Братоев след втория от полуфиналните плейофи с ЦСКА. „ Некомпетентността на втория арбитър е естествена за него. Той сподели, че нищо не е чул и видял. Това ме ядоса най-вече, тъй като в България по този начин сме привикнали - ни лук ял, ни лук мирисал”. Дори и за тези думи Съдийската и Дисциплинарната комисия останаха глухи и неми. Явно тези му думи сякаш най-точно разказват точно работата на тези две комисии.
Владимир ИВАНОВ, " Тема Спорт "
Типично по български обаче няма по какъв начин всичко да е наред и да върви градивно. Проблемите се оказаха и през предходната, а изключително и през тази година от напълно друго естество. Съдийството става тематика на диалог след съвсем всеки мач, а дисциплината у състезатели и треньори е цялостен провал. Разбира се, всичко това си има своето пояснение. Проблемът се корени главно в неналичието на доверие у управлението на Съдийската комисия. Малцина знаят, че множеството ни интернационалните съдии са със съществени позиции в професионален проект и волейболът е не толкоз източник на спомагателни средства, а по-скоро занимание. Качвайки се на стола обаче, самочувствието им отива по дяволите. Волейболисти и треньори ги наскърбяват, ръкомахат, поучават – къде на игрището, къде по медиите, съдиите мълчат и чакат шумът да отмине до идващия мач. Опитат ли се да изясняват, в очите им проличава боязън и неустановеност. Факт е и че мнозина от играчите, треньорите и ръководителите не са наясно с разпоредбите, само че това не им пречи да атакуван индивида на стола или този до кола.
Видно е, изключително тази година, че реферите по някаква причина не смеят да бъдат строги при спазването на разпоредбите за санкции и избират да изядат следващата ругатня или засегнатост, само че „ да избутат “ мача. Последният образец е с Николай Учиков от Нефтохимик в първия заключителен конфликт с Хебър, който си разреши да направи такава оценка за съдийството, че който не го е гледал и изключително като не схваща от волейбол – към този момент ще е наясно, че съдиите са п…и. „ Имаме доста слаби съдии в България. Това е първото, което ми остана от този мач “, изцепи се националът по адрес на ръководещите Петър Харизанов и Симеон Иванов. А в противен случай, в този дуел реферите бяха съвсем съвършени. Почти, тъй като от боязън или кой знае за какво икономисаха заслужени най-малко червени картони на треньорите на двата тима. Иначе в игровата му част съблюдаваха всяка писмен знак от правилника.
Поведението на старши треньора на Хебър Атанас Петров в края на първия гейм от втората крайна среща пък оставяме без коментар. Вторият арбитър Константин Йовчев в този миг приличаше на служител на реда от Габрово, спиращ протестиращите да нахлуят в ареста и линчуват тримата роми, пребили продавач в локален магазин. Първият арбитър Добромир Добрев, очевидно обезпокоен, обаче не реагира и изгони най-малко до края на гейма развилнелия се ментор.
През годината пък бяхме очевидци на безумия от рода на това мач, който е разгласен за завършил заради напускането на целия тим на Левски и прибирането му в съблекалнята, след това да се доиграе, 20 минути по-късно… Първият арбитър тогава Илиян Георгиев, изгони Владо Николов, който пък извади тима си. И вместо по устав да се разгласи служебна победа за " Хебър ", играчите са върнати безусловно из под душовете и двубоят… се доигра. И след този скандал липсваха каквито и да било решения от Съдийската комисия, както и от другата такава, която е с съществена виновност за свободията – Дисциплинарната. Скандал няма, осъдени няма, всичко е мед и масло.
В Бургас се стигна до замяна на удари, без да има изгонени, а дежурният пратеник на мача и ръководител на Съдийската комисия Пенчо Ангелов се оказва, че… не е съумял да види протичащото се на четири метра от него, макар че цялата зала го вижда.
Не се посвени да нападне остро съдиите и треньорът на Берое Петър Дочев, откакто отпадна от Левски в полуфинала на плейофите. Или пък смешния рев на треньора на Миньор Петър Драгиев след загубата 0:3 гейма вкъщи от Нефтохимик. Съдийската комисия по този начин и не прегледа отсъжданията, не излезе с позиция, каквато в действителност в никакъв случай не е заявявала, а Дисциплинарната пък още веднъж не регистрира обидите на треньорите.
Всъщност Дисципът се намеси един път (но откакто бе подадена жалба) и наложи финансова глоба на Симеон Александров (ЦСКА) за… изявление, в което е уронил нечий авторитет. Най-точната оценка сякаш даде Георги Братоев след втория от полуфиналните плейофи с ЦСКА. „ Некомпетентността на втория арбитър е естествена за него. Той сподели, че нищо не е чул и видял. Това ме ядоса най-вече, тъй като в България по този начин сме привикнали - ни лук ял, ни лук мирисал”. Дори и за тези думи Съдийската и Дисциплинарната комисия останаха глухи и неми. Явно тези му думи сякаш най-точно разказват точно работата на тези две комисии.
Владимир ИВАНОВ, " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ