От години ходим на Южното Черноморие и от години кроя

От години вървим на Южното Черноморие и от години кроя несполучливи проекти да обиколя най-малко малко от фамозните странджански села. Едва предишното лято се наканихме да го сторим, въпреки и откъсването от плажа да не е доста елементарно. В същото време напряко е незаконно да си на крачка от една от най-вълшебните планини в България и да не си направиш труда да пристъпиш под дебелите й сенки.

Друг свят те посреща по пътя от Царево към вътрешността на планината. Старите гори са сплели клоните си над пътя и единствено слънчевите полянки ти напомнят, че има и синьо небе. Табели на предпазените местности се мяркат по пътя, а ти чакаш да пристигна табелата на най-малко едно село от тези, които си набелязал за обиколката си. След 25 км идва Кости, бивше гръцко село, запазило старинния си образ с дървените си къщи и цветни дворове.В покрайнините му тече магическата Велека – тук по-плитка и по-тясна от разлива си около морето, само че все по този начин притегателна за мен. Не знам дали съм си признавала, само че първият път, когато видях устието на Велека преди 25 години, беше един от най-вълшебните мигове за мен. Без ни минимум да се старая, се развълнувах от чистото и просто чувство, че съм очевидец на едно от чудесата на природата. Сега на този залив има великански градеж от страната на Синеморец, който като монумент на алчността човешка бди над девствения залив и ни напомня, че с малко можем да развалим толкоз доста... Но тук Велека е прелестна – дива и зелена, тя наподобява на тези реки от детството ни, в които всички сме газили и сме надничали за раци в подмолите.

После продължаваме за Българи, по-туристическото от двете села – поради нестинарството и поради няколкото исторически находки, които са го белязали на туристическите карти. Завършваме с няколко спирки в резерват Силкозия, най-старата предпазена околност в България.

Струват си тези няколко стъпки, които ви откъсват от горещия плаж и ви водят в мрака на гората. Направете ги.