Иван Кристоф – доброволецът спасител във висините
„ От година аз пребивавам втори живот. На деня, в който излиза тази публикация – 23 май, само че през 2017-а, претърпях ужасна злополука “, споделя Иван. Една кола го опустошава, той пада на главата си и е в безсъзнание, глътва си езика и стартира да се задушава. От някаква кола слиза мъж, смъква си бързо колана и вкарва токата в устата на Иван, след това измъква езика му с колана. „ Спасил ме е 1 минута и 10 секунди след удара. Оттогава знам какъв брой е значима всяка секунда от живота в такива обстановки “, споделя Иван. Събужда се помлян и с пъклен болки от счупени ключица и ребра. Така и не намира своя избавител, с цел да му благодари, само че си спомня за случая, когато Боян Петров изчезва.
„ Абсолютно импулсивно, само че без съмнения взех решение да оказа помощ. Не познавах Боян Петров персонално, само че постоянно откровено съм му се възхищавал. Изключителността му не е толкоз в алпийските му достижения – тях не всеки ги схваща и може да оцени. Той даде мощ и кураж на доста младежи да вървят напред, да се потвърждават ежедневно, без значение от проблемите си. На някои младежи той съумя да даде претекст да живеят, а това е велико! Имах голямо предпочитание да се включа с опита си, а и финансово в интервенцията по спасяването му, като покрия разноските за хеликоптерната му застраховка, която бе показана като приоритет в тази ситуация. Желанието ми обаче непосредствено да направя заплащането към хеликоптерната компания се оказа, по някаква причина, недопустимо и в големия стрес се изрече какво ли не. Вярвам, че времето ще даде доста отговори. “
От години Човекът Паяк, сходно на филмовия воин, се включва като доброволец в разнообразни избавителни начинания.
Фокусът му е в нововъведенията
Сваля хора от високи здания, виси от хеликоптер, с цел да тренира изплъзване на потърпевши от мъчно налични места при пожари и наводнения. Спасявал е и самоубиец.
“Любовта ми към небостъргачите стартира от детството, когато още ги нямаше на Стария континент – споделя Иван. – Очевидно се влюбвам в новите неща, провокациите оттатък достижимото. Движението по вертикала, с всичките му рискове, постоянно ме е привличало. “ През 2003 година той работи на най-високата тогава кула в света – CN Tower в Торонто. Има проблем в най-високата част на небостъргача, на 500 м височина. Отстраняването наподобява невероятно, само че Кристоф предлага решение и печели контракта в конкуренция с най-хубавите международни компании от Канада, Англия, Америка, Франция. Горд е, че един юноша от дребна България пръв взема решение проблемите на стратегически за националния авторитет на Канада обект и на такава рискова височина. Признанието му незабавно се понася по света.
„ Не обичам авантюристичното катерене – споделя той. – Не виждам обществената изгода от това да успееш атрактивно да изкатериш неповторим небостъргач, а и това основава проблеми. Нямам нужда да си потвърждавам нещо. Винаги съм го правил за да се оправя с проблем или да оказа помощ в тежка обстановка. Тогава удовлетворението е друго, въпреки че не провокира зрелищна гласност. Но хората търсят най-много зрелищното. Когато канадският публицист Стив Пейн ме видя покачен на небостъргач, написа голям материал за мен в Toronto Sun. Той пръв ме назова Spiderman („ Човекът Паяк “). “
Около атентатите на 11 септември 2001 година в Ню Йорк, когато светът обръща по-голямо внимание на доброволците, той е номиниран и определен за воин на Торонто в категорията „ Доброволец “, дружно с лекар, служител на реда, пожарникар и парамедик. През 1998 година поддържа избавителните служби на Канада, като основава международен връх по най-дълго втурване и нанагорнище назад с въже, провесен от хеликоптер.
„ Екстремното ми е в кръвта, аз съм моторджия, само че
най обичам да съм във въздуха
Там усещам, че пребивавам “, споделя Иван. Висините са го привличали от дете. Като дребен мечтае да стане авиатор или космонавт. „ Кален съм в борба още преди да се родя “, споделя той. Когато майка му забременява с него, татко му Христо Михайлов Николов е в чужбина като посланик от кариерата и болшевик, от най-чистите идеалисти. Една от лелите от буржоазния жанр на майка му в Торонто е срещу брака на племенницата си с болшевик. „ Аборт, аборт, аборт! “, упорства тя, само че майка му си го ражда. „ От думите на татко ми „ Бъди почтен “ ми излизаха мазоли на ушите, целият ми живот мина в почтеност, само че в този момент съм му признателен “, споделя Иван.
Той приключва колеж по машиностроене в София, след това учи в колежа Monarch Park Collegiate в Торонто. Следва IT връзки в едно от най-престижните висши учебни заведения в света – University of Toronto. Там получава най-ценния урок по морал от професор Браун. „ На лекция по бизнес нравственос пред 500 студенти той сподели: „ Имаме обстановка в басейн, един човек натиска главата на дете под водата и то се дави. Това е интензивно ликвидиране. Имаме и втора обстановка, при която дете се дави, а един човек седи в профил и нищо не прави, с цел да го избави. Това е пасивно ликвидиране. Кой акт съгласно вас е по-неморален? “. Повярвай ми, 75% от студентите в залата сметнаха като по-неморална втората постъпка! “, вълнува се Кристоф.
Тази преживелица прекатурва мисленето му. „ На 17 май трябваше да пътувам до базовия лагер на Еверест, Катманду – той демонстрира в телефона си известие от шерп. – Исках да се видя с шерпите, тъй като имам план за високопланински избавителни акции. Самият аз съм бил зарязван в планината на експедиция, когато изкачих връх Елбрус, и не желая с други да се случва това. “
Кристоф е
доста известен и в Европа
Ексклузивно лице е и дипломат на два от най-авторитетните швейцарски часовникарски марката, единият със стогодишна история. Таргетът им са хората с рискови специалности – водачи, водолази, катерачи. Канят го като човек, за който животът на ръба е ежедневие. Настоял е множеството му рекламни фотосесии да се вършат в България, на фона на красивите ни планини, с цел да се показа най-хубавото от родината ни.
На „ Дубай хелишоу “ Човекът Паяк се среща с министъра на финансите на ОАЕ и принцовете на Дубай. „ Там в този момент е взривът на най-авангардното и съвременно строителство, само че това е млада страна и предизвикването е във височинно-въздушните интервенции за оправянето с проблеми на върховете на супер и мега небостъргачи “, споделя Иван. Днес той пътува доста и е съветник в областта на нововъведенията и сигурността на супер високи здания, изнася и лекции на интернационалните конгреси.
Живот измежду аристократи на духа
Малко знае се, че Иван Кристоф има доста задълбочени знания в изобразителните и образни изкуства – също негова пристрастеност. Той твори в областта на пробната снимка. Има изложения тук, в университета на Торонто, в Дубай и на Intersec – най-голямото международно ревю по сигурност, сигурност и пожарогасене. „ Всичките ми изложения в Дубай и срещите с държавното управление на страната бяха за моя сметка, с цел да представям хубостите на България и да основа мрежа от контакти със избавителните служби и компании в областта на сигурността “, споделя той.
Страстта към изкуството е запалила популярната му братовчедка проф. Богомила Уелш-Овчаров – международно име в изкуствознанието и един от най-изтъкнатите познавачи на Ван Гог. В Торонто Иван живее у тях и това му дава различен взор към света. От дребна посткомунистическа България се озовава в една от най-образованите и уважавани семейства в Торонто, в най-красивия квартал Rosedale. Братовчедка му е приключила докторантура в Сорбоната, а брачният партньор й проф. Роберт Уелш е декан на Факултета по изобразително изкуство на университета в Торонто, с докторантура от влиятелния Принстън. „ Животът ми с тях беше доста динамичен и невероятен. Искам да вземем за пример да си сложа чашата с коктейла на масичката, а братовчедка ми: „ Ау, мон шери, само че, само че, само че! “. При тях беше като в музей или къща от XIV век, със старинни столове и огледала. Веднъж във връзка на доброволчеството Богомила ми сподели: „ Ако не можеш да окажеш помощ на себе си, не можеш да окажеш помощ и на другите. Ето, виж картината на Ван Гог „ Добрият самарянин “. Да, той е добър, обаче той не е безпаричен. Той има бял породист кон. Той има скъпа сабя “. Не съм богат и не съм веществен човек, само че през днешния ден, откакто съм обезпечил децата си и дамата до мен, към този момент можех да откликна на апела за спасяването на алпиниста. “
Иван се въодушевява от Кристо и гения му да прави изкуство от опаковани здания. В момента работи по плана „ Изкуството в рискови височини “ и е основал стратегия “Mентори и таланти” за възпитаници. Събира опитни водачи, механически лица за работа с алпийски способи на мъчно налични места, художници, музиканти и въздушни фотографи с обещаващи млади реализатори. Целта е да се пресъздават авангардни височинни и въздушни избавителни интервенции с хеликоптер. Арт програмата е в партньорство със основания от него “Специализиран отряд за спасяване” и е част от самодейността му за рискови спортове и плана #ForBulgaria, който той напълно финансира със събствени средства. Подкрепен е от водещи специалисти и водачи от Българските Военновъздушни сили, Гранична полиция, гражданска авиация и доста други лидерски организации. Мечтата на известния с родолюбието си българин е да сътвори за страната си съвременен първокласен некомерсиален избавителен отряд, формиран от военни, служители на реда, пожарникари и лекари. „ За мен те са героите “, споделя Иван и е безапелационен, че в България не би трябвало да има сегрегация при спасяването.
Случка с хеликоптер
Пред хеликоптера, от който виси на въже за международния си връх
„ Днес ще отидем да купим следващата играчка хеликоптер на сина ми, с цел да си поиграем, тъй като той доста се възпламени по едно клипче, което снимах от последния си полет. Той се състоя над София в навечерието на Празника на Храбростта 6 май. Докато снимах, изпитах невероятното наслаждение и страст да преживея това, което е и една от моите фантазии – да полетя със сина си, както с невероятното момче от клипа, който снимах на избавителния екип на Военновъздушни сили. Исках да преживеем най-култовия образец за връзката сред татко и наследник от кино лентата “Междузвездни войни”. Там татко и наследник, един съвършено синхронизиран екип, летят дружно и явно се забавляват, даже когато са в рисково рискова обстановка. Та точно на Деня на Храбростта предадох на Иван и заветите от баща: “Сине, бъди почтен, заслужен и смел, тъй като, с цел да си почтен, би трябвало да си смел и мощен, с цел да отстояваш правилата си “. Тази моя връзка със сина е в основата на всичко, тя е и моят ориентир в живота и за това какво върша, даже когато е интуитивно и вземам решения небрежно. “
Иван има постоянна опора в лицето на дамата до себе си – Маргарита. Тя е блага, грижовна и търпелива, каквато би трябвало да бъде дамата до един толкоз рисков човек. Синът му Иван е на съвсем 5 години, има и щерка Ева на 12 години, която е в Канада при майка си. „ Старая се да съм добър татко и поради децата съм загърбил рисковете. Те имат потребност от жив татко, а не от мъртъв рисков воин. А у дома в игрите със сина ми съм какво ли не: конче, маймунка, лъв, тигър. “
„ Абсолютно импулсивно, само че без съмнения взех решение да оказа помощ. Не познавах Боян Петров персонално, само че постоянно откровено съм му се възхищавал. Изключителността му не е толкоз в алпийските му достижения – тях не всеки ги схваща и може да оцени. Той даде мощ и кураж на доста младежи да вървят напред, да се потвърждават ежедневно, без значение от проблемите си. На някои младежи той съумя да даде претекст да живеят, а това е велико! Имах голямо предпочитание да се включа с опита си, а и финансово в интервенцията по спасяването му, като покрия разноските за хеликоптерната му застраховка, която бе показана като приоритет в тази ситуация. Желанието ми обаче непосредствено да направя заплащането към хеликоптерната компания се оказа, по някаква причина, недопустимо и в големия стрес се изрече какво ли не. Вярвам, че времето ще даде доста отговори. “
От години Човекът Паяк, сходно на филмовия воин, се включва като доброволец в разнообразни избавителни начинания.
Фокусът му е в нововъведенията
Сваля хора от високи здания, виси от хеликоптер, с цел да тренира изплъзване на потърпевши от мъчно налични места при пожари и наводнения. Спасявал е и самоубиец.
“Любовта ми към небостъргачите стартира от детството, когато още ги нямаше на Стария континент – споделя Иван. – Очевидно се влюбвам в новите неща, провокациите оттатък достижимото. Движението по вертикала, с всичките му рискове, постоянно ме е привличало. “ През 2003 година той работи на най-високата тогава кула в света – CN Tower в Торонто. Има проблем в най-високата част на небостъргача, на 500 м височина. Отстраняването наподобява невероятно, само че Кристоф предлага решение и печели контракта в конкуренция с най-хубавите международни компании от Канада, Англия, Америка, Франция. Горд е, че един юноша от дребна България пръв взема решение проблемите на стратегически за националния авторитет на Канада обект и на такава рискова височина. Признанието му незабавно се понася по света.
„ Не обичам авантюристичното катерене – споделя той. – Не виждам обществената изгода от това да успееш атрактивно да изкатериш неповторим небостъргач, а и това основава проблеми. Нямам нужда да си потвърждавам нещо. Винаги съм го правил за да се оправя с проблем или да оказа помощ в тежка обстановка. Тогава удовлетворението е друго, въпреки че не провокира зрелищна гласност. Но хората търсят най-много зрелищното. Когато канадският публицист Стив Пейн ме видя покачен на небостъргач, написа голям материал за мен в Toronto Sun. Той пръв ме назова Spiderman („ Човекът Паяк “). “
Около атентатите на 11 септември 2001 година в Ню Йорк, когато светът обръща по-голямо внимание на доброволците, той е номиниран и определен за воин на Торонто в категорията „ Доброволец “, дружно с лекар, служител на реда, пожарникар и парамедик. През 1998 година поддържа избавителните служби на Канада, като основава международен връх по най-дълго втурване и нанагорнище назад с въже, провесен от хеликоптер.
„ Екстремното ми е в кръвта, аз съм моторджия, само че
най обичам да съм във въздуха
Там усещам, че пребивавам “, споделя Иван. Висините са го привличали от дете. Като дребен мечтае да стане авиатор или космонавт. „ Кален съм в борба още преди да се родя “, споделя той. Когато майка му забременява с него, татко му Христо Михайлов Николов е в чужбина като посланик от кариерата и болшевик, от най-чистите идеалисти. Една от лелите от буржоазния жанр на майка му в Торонто е срещу брака на племенницата си с болшевик. „ Аборт, аборт, аборт! “, упорства тя, само че майка му си го ражда. „ От думите на татко ми „ Бъди почтен “ ми излизаха мазоли на ушите, целият ми живот мина в почтеност, само че в този момент съм му признателен “, споделя Иван.
Той приключва колеж по машиностроене в София, след това учи в колежа Monarch Park Collegiate в Торонто. Следва IT връзки в едно от най-престижните висши учебни заведения в света – University of Toronto. Там получава най-ценния урок по морал от професор Браун. „ На лекция по бизнес нравственос пред 500 студенти той сподели: „ Имаме обстановка в басейн, един човек натиска главата на дете под водата и то се дави. Това е интензивно ликвидиране. Имаме и втора обстановка, при която дете се дави, а един човек седи в профил и нищо не прави, с цел да го избави. Това е пасивно ликвидиране. Кой акт съгласно вас е по-неморален? “. Повярвай ми, 75% от студентите в залата сметнаха като по-неморална втората постъпка! “, вълнува се Кристоф.
Тази преживелица прекатурва мисленето му. „ На 17 май трябваше да пътувам до базовия лагер на Еверест, Катманду – той демонстрира в телефона си известие от шерп. – Исках да се видя с шерпите, тъй като имам план за високопланински избавителни акции. Самият аз съм бил зарязван в планината на експедиция, когато изкачих връх Елбрус, и не желая с други да се случва това. “
Кристоф е
доста известен и в Европа
Ексклузивно лице е и дипломат на два от най-авторитетните швейцарски часовникарски марката, единият със стогодишна история. Таргетът им са хората с рискови специалности – водачи, водолази, катерачи. Канят го като човек, за който животът на ръба е ежедневие. Настоял е множеството му рекламни фотосесии да се вършат в България, на фона на красивите ни планини, с цел да се показа най-хубавото от родината ни.
На „ Дубай хелишоу “ Човекът Паяк се среща с министъра на финансите на ОАЕ и принцовете на Дубай. „ Там в този момент е взривът на най-авангардното и съвременно строителство, само че това е млада страна и предизвикването е във височинно-въздушните интервенции за оправянето с проблеми на върховете на супер и мега небостъргачи “, споделя Иван. Днес той пътува доста и е съветник в областта на нововъведенията и сигурността на супер високи здания, изнася и лекции на интернационалните конгреси.
Живот измежду аристократи на духа
Малко знае се, че Иван Кристоф има доста задълбочени знания в изобразителните и образни изкуства – също негова пристрастеност. Той твори в областта на пробната снимка. Има изложения тук, в университета на Торонто, в Дубай и на Intersec – най-голямото международно ревю по сигурност, сигурност и пожарогасене. „ Всичките ми изложения в Дубай и срещите с държавното управление на страната бяха за моя сметка, с цел да представям хубостите на България и да основа мрежа от контакти със избавителните служби и компании в областта на сигурността “, споделя той.
Страстта към изкуството е запалила популярната му братовчедка проф. Богомила Уелш-Овчаров – международно име в изкуствознанието и един от най-изтъкнатите познавачи на Ван Гог. В Торонто Иван живее у тях и това му дава различен взор към света. От дребна посткомунистическа България се озовава в една от най-образованите и уважавани семейства в Торонто, в най-красивия квартал Rosedale. Братовчедка му е приключила докторантура в Сорбоната, а брачният партньор й проф. Роберт Уелш е декан на Факултета по изобразително изкуство на университета в Торонто, с докторантура от влиятелния Принстън. „ Животът ми с тях беше доста динамичен и невероятен. Искам да вземем за пример да си сложа чашата с коктейла на масичката, а братовчедка ми: „ Ау, мон шери, само че, само че, само че! “. При тях беше като в музей или къща от XIV век, със старинни столове и огледала. Веднъж във връзка на доброволчеството Богомила ми сподели: „ Ако не можеш да окажеш помощ на себе си, не можеш да окажеш помощ и на другите. Ето, виж картината на Ван Гог „ Добрият самарянин “. Да, той е добър, обаче той не е безпаричен. Той има бял породист кон. Той има скъпа сабя “. Не съм богат и не съм веществен човек, само че през днешния ден, откакто съм обезпечил децата си и дамата до мен, към този момент можех да откликна на апела за спасяването на алпиниста. “
Иван се въодушевява от Кристо и гения му да прави изкуство от опаковани здания. В момента работи по плана „ Изкуството в рискови височини “ и е основал стратегия “Mентори и таланти” за възпитаници. Събира опитни водачи, механически лица за работа с алпийски способи на мъчно налични места, художници, музиканти и въздушни фотографи с обещаващи млади реализатори. Целта е да се пресъздават авангардни височинни и въздушни избавителни интервенции с хеликоптер. Арт програмата е в партньорство със основания от него “Специализиран отряд за спасяване” и е част от самодейността му за рискови спортове и плана #ForBulgaria, който той напълно финансира със събствени средства. Подкрепен е от водещи специалисти и водачи от Българските Военновъздушни сили, Гранична полиция, гражданска авиация и доста други лидерски организации. Мечтата на известния с родолюбието си българин е да сътвори за страната си съвременен първокласен некомерсиален избавителен отряд, формиран от военни, служители на реда, пожарникари и лекари. „ За мен те са героите “, споделя Иван и е безапелационен, че в България не би трябвало да има сегрегация при спасяването.
Случка с хеликоптер
Пред хеликоптера, от който виси на въже за международния си връх „ Днес ще отидем да купим следващата играчка хеликоптер на сина ми, с цел да си поиграем, тъй като той доста се възпламени по едно клипче, което снимах от последния си полет. Той се състоя над София в навечерието на Празника на Храбростта 6 май. Докато снимах, изпитах невероятното наслаждение и страст да преживея това, което е и една от моите фантазии – да полетя със сина си, както с невероятното момче от клипа, който снимах на избавителния екип на Военновъздушни сили. Исках да преживеем най-култовия образец за връзката сред татко и наследник от кино лентата “Междузвездни войни”. Там татко и наследник, един съвършено синхронизиран екип, летят дружно и явно се забавляват, даже когато са в рисково рискова обстановка. Та точно на Деня на Храбростта предадох на Иван и заветите от баща: “Сине, бъди почтен, заслужен и смел, тъй като, с цел да си почтен, би трябвало да си смел и мощен, с цел да отстояваш правилата си “. Тази моя връзка със сина е в основата на всичко, тя е и моят ориентир в живота и за това какво върша, даже когато е интуитивно и вземам решения небрежно. “
Иван има постоянна опора в лицето на дамата до себе си – Маргарита. Тя е блага, грижовна и търпелива, каквато би трябвало да бъде дамата до един толкоз рисков човек. Синът му Иван е на съвсем 5 години, има и щерка Ева на 12 години, която е в Канада при майка си. „ Старая се да съм добър татко и поради децата съм загърбил рисковете. Те имат потребност от жив татко, а не от мъртъв рисков воин. А у дома в игрите със сина ми съм какво ли не: конче, маймунка, лъв, тигър. “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ