От Четири лапи“ настояват за пълна забрана за отглеждане на норки за кожи
От Фондация " Четири лапи " упорстват за въвеждане на цялостна възбрана за развъждане на животни за рандеман на скъпи кожи , за закриване на съществуващите сега ферми и за търсене на отговорност на чиновниците на БАБХ.
65.6 % от българите са изцяло или в по-голяма степен съгласни , че би трябвало да се забрани за развъждането и умъртвяването на животни единствено поради кожата им.
Това демонстрират данни от представително социологическо изследване, извършено през месец юни от Института за обществени проучвания и маркетинг (МБМД).
Обществото е на мнение, че развъждането и умъртвяването на животни за скъпи кожи не е целесъобразно , защото води до излишно страдалчество на животните и има неподходящи последствия за околната среда.
По-голямата част от сънародниците ни (51 %) са напълно или отчасти съгласни , че кожата с косъм може да съдържа нездравословни химикали , които са рискови за здравето.
Близо три четвърти, или 71.3 % считат, че бизнесът не способства за българската стопанска система , а едвам 21.1 % са на мнение, че добивът на скъпи кожи би трябвало да се развива у нас.
В същото време 70% от интервюираните считат , че този бранш има значение само за една дребна част от популацията.
Според 53 % от запитаните , умъртвяването на животни само поради кожата им е безпричинно и грубо .
Едва 13 % намират за целесъобразно развъждането на животни за рандеман на скъпи кожи, защото браншът е от стопанско значение за страната.
В страни като Австрия, Англия, Хърватска и други сходни забрани към този момент са налице.
През 2016 година и четвъртият максимален производител на кожи от норки, Нидерландия, е въвела възбрана за индустриалното развъждане на този тип, която влиза в действие от 2024 година
Едва 23 % от участниците в изследването са напълно или в забележителна степен несъгласни с въвеждането на такава възбрана , само че и измежду тази група 88.3 % смятат , че възбраната е по-добре да бъде сменена с по-строги правила за активността на фермите за рандеман на скъпи кожи.
През последните няколко години в България са открити три ферми за норки , като сега действат две от тях с общ потенциал към 130 000 животни.
Най-голяма е тази в старозагорското село Маджерито , която нашумява през 2015 година след медийни изявления по отношение на проектите там да се отглеждат до 400 000 норки , които ще бъдат умъртвявани в газови камери.
" Макар българското законодателство да не разрешава развъждането на типа севеноамериканска норка, фермите получиха лиценз от БАБХ ", настояват от фондация " Четири лапи ".
През пролетта на тази година стартира гражданска самодейност за възбрана на добива на скъпи кожи у нас, като единствено в границите на три месеца в огромните градове на страната бяха събрани над 50 000 подписа , които след това бяха импортирани в Народно заседание.
65.6 % от българите са изцяло или в по-голяма степен съгласни , че би трябвало да се забрани за развъждането и умъртвяването на животни единствено поради кожата им.
Това демонстрират данни от представително социологическо изследване, извършено през месец юни от Института за обществени проучвания и маркетинг (МБМД).
Обществото е на мнение, че развъждането и умъртвяването на животни за скъпи кожи не е целесъобразно , защото води до излишно страдалчество на животните и има неподходящи последствия за околната среда.
По-голямата част от сънародниците ни (51 %) са напълно или отчасти съгласни , че кожата с косъм може да съдържа нездравословни химикали , които са рискови за здравето.
Близо три четвърти, или 71.3 % считат, че бизнесът не способства за българската стопанска система , а едвам 21.1 % са на мнение, че добивът на скъпи кожи би трябвало да се развива у нас.
В същото време 70% от интервюираните считат , че този бранш има значение само за една дребна част от популацията.
Според 53 % от запитаните , умъртвяването на животни само поради кожата им е безпричинно и грубо .
Едва 13 % намират за целесъобразно развъждането на животни за рандеман на скъпи кожи, защото браншът е от стопанско значение за страната.
В страни като Австрия, Англия, Хърватска и други сходни забрани към този момент са налице.
През 2016 година и четвъртият максимален производител на кожи от норки, Нидерландия, е въвела възбрана за индустриалното развъждане на този тип, която влиза в действие от 2024 година
Едва 23 % от участниците в изследването са напълно или в забележителна степен несъгласни с въвеждането на такава възбрана , само че и измежду тази група 88.3 % смятат , че възбраната е по-добре да бъде сменена с по-строги правила за активността на фермите за рандеман на скъпи кожи.
През последните няколко години в България са открити три ферми за норки , като сега действат две от тях с общ потенциал към 130 000 животни.
Най-голяма е тази в старозагорското село Маджерито , която нашумява през 2015 година след медийни изявления по отношение на проектите там да се отглеждат до 400 000 норки , които ще бъдат умъртвявани в газови камери.
" Макар българското законодателство да не разрешава развъждането на типа севеноамериканска норка, фермите получиха лиценз от БАБХ ", настояват от фондация " Четири лапи ".
През пролетта на тази година стартира гражданска самодейност за възбрана на добива на скъпи кожи у нас, като единствено в границите на три месеца в огромните градове на страната бяха събрани над 50 000 подписа , които след това бяха импортирани в Народно заседание.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ