Писателят Христо Стоянов: Трябва да се закрие Министерството на културата
От Facebook профила на писателя Христо Стоянов
ЗАЩО ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ЗАКРИЕ МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА
Ами, тъй като е политически инструмент. И има една единствена цел - покоряване интелектуалния хайлайф на една нация... Една политическа мощ, когато е на власт се стреми към, до някаква степен, надмощие. Тя се пробва да притегли (разбирай „ подчини “) опозицията.
Най-сигурният и пряк метод е да приобщи жадната за внимание и „ недооценявана “ част от художествено-творческата интелигенция. Неслучайно, при политически катаклизми – революции, промяна на политическа система – се протяга ръка първо на този хайлайф. Двадесет и трета – двадесет и пета година – Гео Милев, Сергей Румянцев…
Разбира се, че никой не може да надмине аления гнет след 1944 година, който под една или друга форма продължава до края на осемдесетте години. Защото гнет над интелигенцията не са единствено лагерите „ Белене “, „ Куциян “ и „ Гонда вода “. Истинският гнет и потъпкването на всякаква характерност – естетическа, духовна…
Недопускане до работа, спънки при професионалната реализация, което прецизно се организира от Министерствата на културата. Автори чакаха десетилетия издаване на книга, като на ръкописа се мъдреше наложително един голям червен щемпел: „ Книгата не съдържа държавна и военна загадка “… Ходене по тъгите, редакторски упътвания, смяна на текста… Всеки креативен съюз имаше наблюдаващ от службите за сигурност.
Вербуването на интелектуалци за доносници, унизителното държане на ръба на мизерията. Министерството, което можеше да даде софийско жителство… (Един от най-хубавите ни поети Христо Банковски всяка година аплайваше в Икономическия „ Карл Маркс “. След приемането му – приключил със златен орден „ Априловската гимназия “, взимаше краткотрайното жителство и… до идващия изпит догодина…)
След деветдесета година нещата не се трансформират доста. Всяка партия си идваше със своите интелектуални любимци. И, несъмнено, несъгласните биваха отделяни от общата ясла. Всички тези центрове към Министерството на културата – „ Помощ за книгата “, киното, пластическите изкуства – разпределят не толкоз средствата. Те разпределят степени на независимост.
Разбира се, че всичко това води до интриги, конформизъм и други атрибути за верноподаничество пред Големия, който постоянно е нереална големина. Всичко това може да се избегне, несъмнено. Когато Държавата се в профил от културата. Когато в културата има повече държавност, разбирай закони и условия… И по-малко Държава…
Скоро бях учуден от обстоятелството, че единствено двама писатели от хилядите членове на креативните съюзи и пишещи сме регистрирани като свободни специалности. Само двама. Които са си обезпечили самостоятелност, като само качеството на написаните текстове могат и дефинират техния финансов ценз в обществото. Само двама. Разбира се, те няма да отидат на Държавна прехрана в командировка в чужбина. Няма да се уредят с поръчаните преводи на книгите им в странство, няма да изискат, респективно, да се възползват от Държавните дотации за книги, картини и изложения, паметници, оформяне на градска среда, песни и пляски на народите.
Няма на двадесет и четвърти май и на първи ноември да бъдат поканени при Президента. Защото поканените се дефинират в последна сметка от Министерството на културата. Пардон, от съответната партийна централа. И най-важното – те няма да бъдат препоръчани за медал „ Стара планина “, „ Средна гора “, „ Странджа-Сакар “, „ Родопа планина “, „ Рила “, „ Пирин “ и няколко тракийски могили. Защото са си разрешили да бъдат свободни. И тъй като могат да покажат вредността на едно такова Министерство на културата…
И, най-сетне - какъв финансов запас ще бъде освободен от десетките „ културни центрове “ по света - Лондон, Рим, Париж, Москва, Будапеща... Където се назначават най-желаните и комфортните... Просто вижте всяка нова партия, взела властта по какъв начин първо сменя чиновниците в тези институции... Защото партиите не правят оценка стойности, те правят оценка честност...
ЗАЩО ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ЗАКРИЕ МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА
Ами, тъй като е политически инструмент. И има една единствена цел - покоряване интелектуалния хайлайф на една нация... Една политическа мощ, когато е на власт се стреми към, до някаква степен, надмощие. Тя се пробва да притегли (разбирай „ подчини “) опозицията.
Най-сигурният и пряк метод е да приобщи жадната за внимание и „ недооценявана “ част от художествено-творческата интелигенция. Неслучайно, при политически катаклизми – революции, промяна на политическа система – се протяга ръка първо на този хайлайф. Двадесет и трета – двадесет и пета година – Гео Милев, Сергей Румянцев…
Разбира се, че никой не може да надмине аления гнет след 1944 година, който под една или друга форма продължава до края на осемдесетте години. Защото гнет над интелигенцията не са единствено лагерите „ Белене “, „ Куциян “ и „ Гонда вода “. Истинският гнет и потъпкването на всякаква характерност – естетическа, духовна…
Недопускане до работа, спънки при професионалната реализация, което прецизно се организира от Министерствата на културата. Автори чакаха десетилетия издаване на книга, като на ръкописа се мъдреше наложително един голям червен щемпел: „ Книгата не съдържа държавна и военна загадка “… Ходене по тъгите, редакторски упътвания, смяна на текста… Всеки креативен съюз имаше наблюдаващ от службите за сигурност.
Вербуването на интелектуалци за доносници, унизителното държане на ръба на мизерията. Министерството, което можеше да даде софийско жителство… (Един от най-хубавите ни поети Христо Банковски всяка година аплайваше в Икономическия „ Карл Маркс “. След приемането му – приключил със златен орден „ Априловската гимназия “, взимаше краткотрайното жителство и… до идващия изпит догодина…)
След деветдесета година нещата не се трансформират доста. Всяка партия си идваше със своите интелектуални любимци. И, несъмнено, несъгласните биваха отделяни от общата ясла. Всички тези центрове към Министерството на културата – „ Помощ за книгата “, киното, пластическите изкуства – разпределят не толкоз средствата. Те разпределят степени на независимост.
Разбира се, че всичко това води до интриги, конформизъм и други атрибути за верноподаничество пред Големия, който постоянно е нереална големина. Всичко това може да се избегне, несъмнено. Когато Държавата се в профил от културата. Когато в културата има повече държавност, разбирай закони и условия… И по-малко Държава…
Скоро бях учуден от обстоятелството, че единствено двама писатели от хилядите членове на креативните съюзи и пишещи сме регистрирани като свободни специалности. Само двама. Които са си обезпечили самостоятелност, като само качеството на написаните текстове могат и дефинират техния финансов ценз в обществото. Само двама. Разбира се, те няма да отидат на Държавна прехрана в командировка в чужбина. Няма да се уредят с поръчаните преводи на книгите им в странство, няма да изискат, респективно, да се възползват от Държавните дотации за книги, картини и изложения, паметници, оформяне на градска среда, песни и пляски на народите.
Няма на двадесет и четвърти май и на първи ноември да бъдат поканени при Президента. Защото поканените се дефинират в последна сметка от Министерството на културата. Пардон, от съответната партийна централа. И най-важното – те няма да бъдат препоръчани за медал „ Стара планина “, „ Средна гора “, „ Странджа-Сакар “, „ Родопа планина “, „ Рила “, „ Пирин “ и няколко тракийски могили. Защото са си разрешили да бъдат свободни. И тъй като могат да покажат вредността на едно такова Министерство на културата…
И, най-сетне - какъв финансов запас ще бъде освободен от десетките „ културни центрове “ по света - Лондон, Рим, Париж, Москва, Будапеща... Където се назначават най-желаните и комфортните... Просто вижте всяка нова партия, взела властта по какъв начин първо сменя чиновниците в тези институции... Защото партиите не правят оценка стойности, те правят оценка честност...
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ