Телевизиите дават журналисти под наем за фирмени събития. Доколкото разбирам, синоптичките често струват по-скъпо
От Facebook профила на журналистката и писателка Мария Касимова-Моасе
„ Репортери без граници “ тази година ни изкачиха на 71 място по независимост на словото. Миналата година бяхме на 91-во, тъй че в този момент сме рипнали с цели 20 позиции.
Не укривам, че този „ пастирски скок “ ме озадачи.
Не единствено тъй като се чудя по какъв начин въобще е допустимо да прескочиш ей по този начин цели двайсет степени в нещо толкоз характерно и внимателно като свободата на медиите. Не разбирам по какъв начин това се случва в случай, че всекидневно виждам - като ползвател на информация, а и като медиен човек - по какъв начин медийната независимост се гъне като захарен бонбон на топло и по какъв начин това не се приема за болно, за признак, а за „ нов метод на работа “.
В този „ нов метод на работа “ към този момент инфлуенсърите са ни най-малкият проблем. Те са такива, каквито са - популяризират памперси, вино, петзвезден хотел и трактор в границите на един ден, пишат малко и постоянно необразовано, живеят, с цел да създадат фотография и пост и повърхностното отношение към нещата им е база. Няма неприятно - като бързооборотна стока стоят на касата и дават наличие, което най-вероятно въобще не си търсил и не те интересува, само че го грабваш в последния миг и ти не знаеш за какво.
Тази кохорта от хора, отдадени на фабрикуването на каквото и да е наличие, стига то да носи лайкове и надлежно пари от рекламодатели, е все по-разпознаваема и дори малко патетична. Защото към този момент познаваме хора, които не просто си посочваха гащите, новите спални и ваканциите, ами даже забременяха и родиха деца, с цел да прихванат, дето се споделя, и една поредна голяма пазарна опция за инфлуенсърстване - хранителни добавки за бременни, клиники, спортни стратегии и хранителни режими, облекла за „ бъдещи мами “, а пък след това колички, кошарки, столчета, памперси, играчки, храни и... диети за родилки, фитнес стратегии, козметика, логика на психиката...
Намирам това за малко печален, само че съзнателен избор. Избор да си онлайн клакьор и нищо повече. Което, след когато няма други искания, е почтено.
По-големият проблем в свободата на словото е, че към този момент доста от огромните и сякаш влиятелни малките екрани и радиа са се трансформирали в организации, които поддържат известността на избрани хора, като ги вършат водещи на нещо, а след това ги „ разцъкват “ по разнообразни хонорарни скали за каквото желае пазара - конферансие на корпоративно събитие, водещ на бал на зрелостници, аниматор на честване на кръгла годишнина на шефа, „ звезда “ в уикенд с тиймбилдинг и фирмен коледен ваучър...
По-високоплатени са надлежно тези, които най-често са на екрана или пък са си секси по природа. Така против избрана (от телевизията) сума можеш да си поръчаш прочут публицист - водещ на вести, на утринен блок, на публицистично или занимателно предаване - да ти води нещо си. Можеш, несъмнено, да си поръчаш и синоптичка, само че, доколкото разбирам, те постоянно костват по-скъпо от публицист. И тъй като малките екрани от ден на ден се занимават с отдаването на публицисти чартърен за сходни събития, в действителност са рекламни организации, които обаче си имат народен ефир, с цел да си поддържат известността на „ играчите “. Чудно!
Няма неприятно едни избрани публицисти (не политически!) и водещи да работят и нещо такова и да си изкарват по някой спомагателен лев. Когато това се случва през телевизията обаче, то индиректно въздейства на най-важното нещо - независимостта. Защото подвластна е медията, която работи доста повече, с цел да обслужва пазарни търсения и да се преценява с тях, в сравнение с да доставя вярна информация и да прави справедливи следствия.
В този смисъл тя зависи освен от избрана политическа група или течение, с което, както знаем, от дълго време се преценява, само че и от - най-общо казано - тоя, дето заплаща. Е по какъв начин да кажеш след това, че еди коя си компания е в тежки схеми и не си заплаща налозите да вземем за пример, като някой от топ публицистите ти е водил преди половин година коледния ѝ ваучър?! И тя, несъмнено, добре си е платила за това.
Икономическата взаимозависимост на медиите е нещо, което познавам от дълго време. Преди десетина години анулираха в последния миг присъединяване на моя другарка адвокатка в влиятелна телевизия, където трябваше да опише по какъв начин лизингови компании вършат схеми с автомобилни вносители в ущърб на клиенти, купили кола на лизинг. Причината беше, че банката и лизинговата компания се оказаха двата джоба на едно и също сако, а пък банката рекламирала в малкия екран. И в случай че малкия екран опише за измамата, на която евентуално десетки хора са били подложени, банката щяла да си отдръпна великодушното рекламно перо...
Случаи такива доста, тъй като никой в никакъв случай не образова във и не извоюва за медиите кардинална независимост, макар рекламодателите. И не работИ за създаването на сходна просвета и измежду самите рекламодатели, които да имат почит към медийната самостоятелност и да не си разрешават да постановат условия към обективността на едно наличие. Медията даже е редно да бъде коректив за сходна " спомагателна " работа на своите публицисти и да не приема участия, които биха довели до зависимости.
Тъкмо в противен случай. Сега казусът е още по-голям, тъй като се „ пласират “ публицисти. И по-лошо - самите публицисти - къде подпрени от финансови потребности, къде от недоумение на световния проблем - нямат нищо срещу. И с цялостна мощ водят купони, участват за тежест на компромисни събития, даже популяризират каквото падне през персоналните си профили. Което си е чиста проба инфлуенсърство, покачено на медийно равнище и ползващо народен ефир.
Та 71 място по медийна независимост... Ми, като са ги интервюирали дали са свободни на работните си места, какво биха могли да кажат публицистите инфлуенсъри?! Нищо! Че сме си окей ще кажат, несъмнено. Да му мислят тези останали малко уеб сайтове, медии и експерти, които оцеляват под политически, стопански и психически напън, тъй като към момента имат вяра, че обвързване на публицистиката е да бъде самостоятелна по всевъзможен метод. И които към момента имат вяра, че не всичко е за обмен.
„ Репортери без граници “ тази година ни изкачиха на 71 място по независимост на словото. Миналата година бяхме на 91-во, тъй че в този момент сме рипнали с цели 20 позиции.
Не укривам, че този „ пастирски скок “ ме озадачи.
Не единствено тъй като се чудя по какъв начин въобще е допустимо да прескочиш ей по този начин цели двайсет степени в нещо толкоз характерно и внимателно като свободата на медиите. Не разбирам по какъв начин това се случва в случай, че всекидневно виждам - като ползвател на информация, а и като медиен човек - по какъв начин медийната независимост се гъне като захарен бонбон на топло и по какъв начин това не се приема за болно, за признак, а за „ нов метод на работа “.
В този „ нов метод на работа “ към този момент инфлуенсърите са ни най-малкият проблем. Те са такива, каквито са - популяризират памперси, вино, петзвезден хотел и трактор в границите на един ден, пишат малко и постоянно необразовано, живеят, с цел да създадат фотография и пост и повърхностното отношение към нещата им е база. Няма неприятно - като бързооборотна стока стоят на касата и дават наличие, което най-вероятно въобще не си търсил и не те интересува, само че го грабваш в последния миг и ти не знаеш за какво.
Тази кохорта от хора, отдадени на фабрикуването на каквото и да е наличие, стига то да носи лайкове и надлежно пари от рекламодатели, е все по-разпознаваема и дори малко патетична. Защото към този момент познаваме хора, които не просто си посочваха гащите, новите спални и ваканциите, ами даже забременяха и родиха деца, с цел да прихванат, дето се споделя, и една поредна голяма пазарна опция за инфлуенсърстване - хранителни добавки за бременни, клиники, спортни стратегии и хранителни режими, облекла за „ бъдещи мами “, а пък след това колички, кошарки, столчета, памперси, играчки, храни и... диети за родилки, фитнес стратегии, козметика, логика на психиката...
Намирам това за малко печален, само че съзнателен избор. Избор да си онлайн клакьор и нищо повече. Което, след когато няма други искания, е почтено.
По-големият проблем в свободата на словото е, че към този момент доста от огромните и сякаш влиятелни малките екрани и радиа са се трансформирали в организации, които поддържат известността на избрани хора, като ги вършат водещи на нещо, а след това ги „ разцъкват “ по разнообразни хонорарни скали за каквото желае пазара - конферансие на корпоративно събитие, водещ на бал на зрелостници, аниматор на честване на кръгла годишнина на шефа, „ звезда “ в уикенд с тиймбилдинг и фирмен коледен ваучър...
По-високоплатени са надлежно тези, които най-често са на екрана или пък са си секси по природа. Така против избрана (от телевизията) сума можеш да си поръчаш прочут публицист - водещ на вести, на утринен блок, на публицистично или занимателно предаване - да ти води нещо си. Можеш, несъмнено, да си поръчаш и синоптичка, само че, доколкото разбирам, те постоянно костват по-скъпо от публицист. И тъй като малките екрани от ден на ден се занимават с отдаването на публицисти чартърен за сходни събития, в действителност са рекламни организации, които обаче си имат народен ефир, с цел да си поддържат известността на „ играчите “. Чудно!
Няма неприятно едни избрани публицисти (не политически!) и водещи да работят и нещо такова и да си изкарват по някой спомагателен лев. Когато това се случва през телевизията обаче, то индиректно въздейства на най-важното нещо - независимостта. Защото подвластна е медията, която работи доста повече, с цел да обслужва пазарни търсения и да се преценява с тях, в сравнение с да доставя вярна информация и да прави справедливи следствия.
В този смисъл тя зависи освен от избрана политическа група или течение, с което, както знаем, от дълго време се преценява, само че и от - най-общо казано - тоя, дето заплаща. Е по какъв начин да кажеш след това, че еди коя си компания е в тежки схеми и не си заплаща налозите да вземем за пример, като някой от топ публицистите ти е водил преди половин година коледния ѝ ваучър?! И тя, несъмнено, добре си е платила за това.
Икономическата взаимозависимост на медиите е нещо, което познавам от дълго време. Преди десетина години анулираха в последния миг присъединяване на моя другарка адвокатка в влиятелна телевизия, където трябваше да опише по какъв начин лизингови компании вършат схеми с автомобилни вносители в ущърб на клиенти, купили кола на лизинг. Причината беше, че банката и лизинговата компания се оказаха двата джоба на едно и също сако, а пък банката рекламирала в малкия екран. И в случай че малкия екран опише за измамата, на която евентуално десетки хора са били подложени, банката щяла да си отдръпна великодушното рекламно перо...
Случаи такива доста, тъй като никой в никакъв случай не образова във и не извоюва за медиите кардинална независимост, макар рекламодателите. И не работИ за създаването на сходна просвета и измежду самите рекламодатели, които да имат почит към медийната самостоятелност и да не си разрешават да постановат условия към обективността на едно наличие. Медията даже е редно да бъде коректив за сходна " спомагателна " работа на своите публицисти и да не приема участия, които биха довели до зависимости.
Тъкмо в противен случай. Сега казусът е още по-голям, тъй като се „ пласират “ публицисти. И по-лошо - самите публицисти - къде подпрени от финансови потребности, къде от недоумение на световния проблем - нямат нищо срещу. И с цялостна мощ водят купони, участват за тежест на компромисни събития, даже популяризират каквото падне през персоналните си профили. Което си е чиста проба инфлуенсърство, покачено на медийно равнище и ползващо народен ефир.
Та 71 място по медийна независимост... Ми, като са ги интервюирали дали са свободни на работните си места, какво биха могли да кажат публицистите инфлуенсъри?! Нищо! Че сме си окей ще кажат, несъмнено. Да му мислят тези останали малко уеб сайтове, медии и експерти, които оцеляват под политически, стопански и психически напън, тъй като към момента имат вяра, че обвързване на публицистиката е да бъде самостоятелна по всевъзможен метод. И които към момента имат вяра, че не всичко е за обмен.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ