Лидерски грешки, които струват скъпо
От Enron до Volkswagen, нееднократно сме ставали очевидци по какъв начин държанието на некомпетентни и нечестни водачи нанася непоправими вреди върху репутацията на даже най-големите и уважавани компании в света. Според мен обаче същинската покруса е тази на другояче положителните и съзнателни водачи, които ден след ден саботират себе си, правейки неточности, които самите те не виждат, само че всички останали виждат отдалеко.
В множеството случаи точно тези леки и неумишлени пропуски в водачеството са нещото, което пречи на ръководителите, на техните чиновници и на фирмите им да разгънат цялостния си капацитет. Въпреки положителните им планове, тези водачи вредят както на своите подчинени, по този начин и на самите тях.
Ето някои от най-големите неточности, които един водач може да направи:
1. Създаването на фетиш към личността
За водачите е елементарно да си изградят свои личен свят, в който всичко се върти към тях. Все отново, когато имате власт и въздействие над другите, концепцията, че сте по-важни от останалите не наподобява толкоз налудничава. От този вид ръководители може да чуете нещо от рода на „ Това е моят свят и тук ние вършим нещата по моя метод “. Лидерите, които се поддават на този метод на мислене, не помнят, че тяхната съществена задача е да служат на другите и че без тяхната поддръжка всичката им власт е просто една заблуда. Да бъдеш добър водач значи да не забравяш, че не си бил назначен на този пост, с цел да правиш каквото си искаш, а с цел да помагаш на другите.
2. Отбягване на отговорност
Политиците са известни с това, че постоянно отхвърлят да поемат отговорност за личните си неточности, и за жалост нещата не стоят по доста по-различен метод при бизнес водачите. Дори и грешката на водача да бъда видяна единствено от малко на брой (вместо от милиони по цялостен свят), отбягването на отговорност може да бъде не по-малко нездравословно. Шефът, който не може да каже „ Простете, сгреших “, не е никакъв водач. Да бъдеш водач значи да си задоволително решително в личните си решения и да поемаш отговорност за тях, както когато те се оказват сполучливи, по този начин и когато приключват с неуспех. Най-добрите водачи поемат всичката виновност за неуспехите и споделят заслугите за успехите.
3. Липса на себепознание
Повечето водачи избират да мислят за себе си като за хора, които имат добре развита прочувствена просветеност. И въпреки повече да имат положителни обществени умения, когато става въпрос за себепознание, те са доста надалеч от истината. Работата е там, че те не са лицемери, които отхвърлят да одобряват личните си дефекти, а просто не виждат в себе си това, което всички други виждат в тях. Те може да демонстрират пристрастия към даден чиновник, да не одобряват добре рецензии или просто да са хора, с които се работи мъчно. Важно е обаче да кажем, че неналичието на ясна себеоценка не е неповторима за водачите, в противен случай – изследване на TalentSmart, в което са взели участие към 1 милион души, демонстрира, че единствено към 36% от хората имат реалистична визия за себе си.
4. Неефективна връзка
Много водачи си мислят, че са отлични комуникатори, без да осъзнават, че при тях връзката тече единствено в една посока. Някои се гордеят с това, че са налични и сговорчиви, само че в същото време с това те не обръщат изключително внимание на концепциите, предложенията и недоволствата, които чиновниците им споделят с тях. Някои ръководители не слагат цели и не дават пояснение за нещата, които желаят от своите чиновници, до момента в който други в никакъв случай не дават противоположна връзка, което кара хората да се чудят дали е по-вероятно да получат покачване, или да бъдат уволнени.
5. Толериране на неприятни чиновници
Независимо дали желаят да избегнат спор, или просто изпитват страдание към чиновник, който би трябвало да уволнят, някои ръководители постоянно заобикалят да взимат в действителност сложни решения. Макар че няма нищо неприятно в това да бъдете състрадателни, същинските водачи знаят когато не могат да си разрешат да бъдат повлиявани от своето прочувствено положение и схващат, че колкото по-дълго държат на работа неприятен чиновник, толкоз по-тежки ще са вредите, които той ще нанесе върху компанията и техния екип.
6. Подвластие на тиранията на незабавното
Под „ тиранията на незабавното “ се схваща онази наклонност на водачите да извършват на момента дребни и относително незначителни задания, мислейки че по този метод потушават евентуални пожари. Когато водачите се поддават на тази наклонност, те могат да прекарат дни и даже седмици, без да се допрян до нещо значимо. Това води до липса на време за най-важната задача на водач – грижата за неговите чиновници. Вашият триумф като водач зависи от способността ви да поставяте вашите чиновници преди всичко.
7. Микромениджмънт
Тази неточност е най-често срещана измежду хората, които неотдавна са се издигнали в йерархията на компанията. Те към момента не са приключили психическият преход от реализатор към началник. Когато в края на деня те не са постигнали някакви забележими и измерими резултати, младите водачи имат възприятието, че не са били продуктивно, без да осъзнават, че да бъдеш работлив водач е изцяло друго от това да си работлив чиновник. В резултат на това те се трансформират в фанатици на тематика надзор, ръководещи всяко малко деяние на своите чиновници. Една от най-важните задания на водача е обезпечаването на нужната независимост на деяние на чиновниците, с цел да могат те да извършват дилемите си по допустимо най-ефективния метод.
Лошата вест е, че тези неточности са колкото постоянно срещани, толкоз и нездравословни. Добрата вест е, че те елементарно могат да бъдат предотвратени и отстранени, стига да сте осведомени с тях.
……………………….
Травис Брадбъри , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com
В множеството случаи точно тези леки и неумишлени пропуски в водачеството са нещото, което пречи на ръководителите, на техните чиновници и на фирмите им да разгънат цялостния си капацитет. Въпреки положителните им планове, тези водачи вредят както на своите подчинени, по този начин и на самите тях.
Ето някои от най-големите неточности, които един водач може да направи:
1. Създаването на фетиш към личността
За водачите е елементарно да си изградят свои личен свят, в който всичко се върти към тях. Все отново, когато имате власт и въздействие над другите, концепцията, че сте по-важни от останалите не наподобява толкоз налудничава. От този вид ръководители може да чуете нещо от рода на „ Това е моят свят и тук ние вършим нещата по моя метод “. Лидерите, които се поддават на този метод на мислене, не помнят, че тяхната съществена задача е да служат на другите и че без тяхната поддръжка всичката им власт е просто една заблуда. Да бъдеш добър водач значи да не забравяш, че не си бил назначен на този пост, с цел да правиш каквото си искаш, а с цел да помагаш на другите.
2. Отбягване на отговорност
Политиците са известни с това, че постоянно отхвърлят да поемат отговорност за личните си неточности, и за жалост нещата не стоят по доста по-различен метод при бизнес водачите. Дори и грешката на водача да бъда видяна единствено от малко на брой (вместо от милиони по цялостен свят), отбягването на отговорност може да бъде не по-малко нездравословно. Шефът, който не може да каже „ Простете, сгреших “, не е никакъв водач. Да бъдеш водач значи да си задоволително решително в личните си решения и да поемаш отговорност за тях, както когато те се оказват сполучливи, по този начин и когато приключват с неуспех. Най-добрите водачи поемат всичката виновност за неуспехите и споделят заслугите за успехите.
3. Липса на себепознание
Повечето водачи избират да мислят за себе си като за хора, които имат добре развита прочувствена просветеност. И въпреки повече да имат положителни обществени умения, когато става въпрос за себепознание, те са доста надалеч от истината. Работата е там, че те не са лицемери, които отхвърлят да одобряват личните си дефекти, а просто не виждат в себе си това, което всички други виждат в тях. Те може да демонстрират пристрастия към даден чиновник, да не одобряват добре рецензии или просто да са хора, с които се работи мъчно. Важно е обаче да кажем, че неналичието на ясна себеоценка не е неповторима за водачите, в противен случай – изследване на TalentSmart, в което са взели участие към 1 милион души, демонстрира, че единствено към 36% от хората имат реалистична визия за себе си.
4. Неефективна връзка
Много водачи си мислят, че са отлични комуникатори, без да осъзнават, че при тях връзката тече единствено в една посока. Някои се гордеят с това, че са налични и сговорчиви, само че в същото време с това те не обръщат изключително внимание на концепциите, предложенията и недоволствата, които чиновниците им споделят с тях. Някои ръководители не слагат цели и не дават пояснение за нещата, които желаят от своите чиновници, до момента в който други в никакъв случай не дават противоположна връзка, което кара хората да се чудят дали е по-вероятно да получат покачване, или да бъдат уволнени.
5. Толериране на неприятни чиновници
Независимо дали желаят да избегнат спор, или просто изпитват страдание към чиновник, който би трябвало да уволнят, някои ръководители постоянно заобикалят да взимат в действителност сложни решения. Макар че няма нищо неприятно в това да бъдете състрадателни, същинските водачи знаят когато не могат да си разрешат да бъдат повлиявани от своето прочувствено положение и схващат, че колкото по-дълго държат на работа неприятен чиновник, толкоз по-тежки ще са вредите, които той ще нанесе върху компанията и техния екип.
6. Подвластие на тиранията на незабавното
Под „ тиранията на незабавното “ се схваща онази наклонност на водачите да извършват на момента дребни и относително незначителни задания, мислейки че по този метод потушават евентуални пожари. Когато водачите се поддават на тази наклонност, те могат да прекарат дни и даже седмици, без да се допрян до нещо значимо. Това води до липса на време за най-важната задача на водач – грижата за неговите чиновници. Вашият триумф като водач зависи от способността ви да поставяте вашите чиновници преди всичко.
7. Микромениджмънт
Тази неточност е най-често срещана измежду хората, които неотдавна са се издигнали в йерархията на компанията. Те към момента не са приключили психическият преход от реализатор към началник. Когато в края на деня те не са постигнали някакви забележими и измерими резултати, младите водачи имат възприятието, че не са били продуктивно, без да осъзнават, че да бъдеш работлив водач е изцяло друго от това да си работлив чиновник. В резултат на това те се трансформират в фанатици на тематика надзор, ръководещи всяко малко деяние на своите чиновници. Една от най-важните задания на водача е обезпечаването на нужната независимост на деяние на чиновниците, с цел да могат те да извършват дилемите си по допустимо най-ефективния метод.
Лошата вест е, че тези неточности са колкото постоянно срещани, толкоз и нездравословни. Добрата вест е, че те елементарно могат да бъдат предотвратени и отстранени, стига да сте осведомени с тях.
……………………….
Травис Брадбъри , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ