Останете близо, но не в близост или как да преборим страховете си днес
От емоционално-психичните провокации, които хората претърпяват по време на изолираност, преди всичко става дума за страхове . В началото на зараза те са неразбираеми и обърнати към личната ни персона. Ключът към превъзмогването им е да останем близо, само че не наоколо . В същото време, би трябвало да внимаваме с концепцията, че можем да предпазим всеки от всичко, тъй като тя може да ни пречупи. Това сподели психоаналитикът проф. Орлин Тодоров пред Българска национална телевизия.
" В първите две седмици от карантината всички хора или дадоха доста газ и в работата си за да я запазят и да предпазят хората, с които работят, бизнесите си, концепциите си, нещата, които са постигнали. Мисля, че би трябвало да отчетем, че хората поставиха големи, и бих споделил в най-голяма степен рационални и позитивни старания - като повсеместното въвеждане на онлайн образованието. Разбира се, има групи от хора, които отхвърлят обстановката, които я подценяват - а и такива, които я надценяват и изпадат в психологични разстройства. ", изясни наблюденията си професорът.
По-малко стрес поради ковид - ето по какъв начин
" Много е значимо да се каже, че една група от признаци (на COVID-19 - бел.ред.) като ниска температура и стягане в гърдите може да се дължи и на тревога ", добави проф. Тодоров.
В началото на изолацията най-голямо предизвикателство пред психологичното здраве на всеки от нас е страхът от цялостната неопределеност , от нещото, което няма облик. Той е най-тежък за понасяне от душeвността ни.
" Много постоянно болестта, вирусът получават малко нереална визия в мозъка ни. Затова е належащо хората да получават съответна информация какво съставлява този вирус и какви ограничения могат да вземат напълно практично и рационално против него. ", посочи той.
Следващият боязън е страхът от другите хора : че можем да се заразим от някой различен, че към този момент не можем да изпитваме съпричастност, че би трябвало постоянно да бягаме, т.е. тук се намесват страховете от другия човек, който заплашва сигурността ни.
" В началото на една зараза страховете са все по-неясни и нормално обърнати към личността - заплашват личната ни персона. По-нататък обаче започваме да претърпяваме по-обичайни и естествени страхове, да вземем за пример, които следим при юношите и децата. Това са страховете от това, че може да загубим непосредствен човек , че околните ни са отчуждени и можем да загубим тяхното внимание и любов. "
Тези страхове могат да бъдат успокоени посредством опцията да споделяме, да поддържаме връзка , да беседваме , употребявайки всички благоприятни условия на технологиите през днешния ден - медии, скайп, телефони, имейл. " Да оставаме във връзка въпреки и не близо един до различен, само че да продължаваме да споделяме. ", сподели той.
Съвети на СЗО за психическото здраве в интервала на COVID-19
Страховете могат да се ускоряват : " Изследвания по време на други епидемии, а и оповестени скоро, демонстрират, че излагането на доста медиина информация, и то от най-разнообразни източници, покачва до 50-60% страховете на хората. Информацията би трябвало да бъде консистентна, и от тази позиция е доста значимо да се включат експерти, които да поучават за методът по който се подава информацията даже и от най-високо равнище. "
В изолираност хората се опасяват и от тежка меланхолия или психологично разстройство. Това е един доста бездънен и несъизмерим боязън, акцентира специалистът.
Като приказваме за ограничения: Няма панацея, няма съвет, който може да се даде на хората, изпаднали в меланхолия. Но има група от ограничения, които могата да се подхващат. Първо, да се чете добре тествана и качествена литература по въпроса / като по какъв начин да се оправяме със страховете си - по какъв начин да ги създадем по -разбираеми и поносими/. Второто, да се ползава поддръжка от експерт / към този момент има открити безвъзмездни телефонни линии за поддръжка и от Българското сдружение по психотерапия, Психиатричното сдружение, а и доста други експерти/.
Шест съвета по какъв начин да живеем заключени и да не откачим
Съпричасността и изолацията : " Съпричастността не постоянно се превежда на езика на физическата непосредственост. Но в това време не може да стигаме до прекаленост, когато приказваме за пространството на дома си. Идеята, че можем да се препазим от всичко и да предпазим всеки, сама по себе си е извънредно натоварваща и може да ни пречупи. " Затова дано останем близо до другите, само че не във физическа непосредственост до тях, предложи професора.
Професорът предложи да се опитваме да следим себе си, с цел да не загубим визия за нашето светоусещане, което да се изкриви до неразбираемост. Да ревизираме какъв брой е мощен страха ни, сравнявайки го с други наши страхове, които към този момент познаваме. Защото съгласно мониторинг от последните седмици, се вижда, че " хората в България не се опасяват толкоз доста от вируса, колкото от други типове болести - като инфаркт, ХИВ и така нататък "
Вярно ли е, че изолацията е време да намерим утешение и мощ в себе си, да се преоткрием, да намерим ново занимание, нова пристрастеност, нова реализация - това важи в цялостна мощ, само че на по-късен стадий от карантината. В първите две седмици от карантината множеството хора са много тревожни и е рано. Това са стъпки, които ще подхващат тези от нас, които доближат до идната психическа фаза на осъзнаване на обстановката.
Когато ви е мъчно, направете тези 9 неща
" В първите две седмици от карантината всички хора или дадоха доста газ и в работата си за да я запазят и да предпазят хората, с които работят, бизнесите си, концепциите си, нещата, които са постигнали. Мисля, че би трябвало да отчетем, че хората поставиха големи, и бих споделил в най-голяма степен рационални и позитивни старания - като повсеместното въвеждане на онлайн образованието. Разбира се, има групи от хора, които отхвърлят обстановката, които я подценяват - а и такива, които я надценяват и изпадат в психологични разстройства. ", изясни наблюденията си професорът.
По-малко стрес поради ковид - ето по какъв начин
" Много е значимо да се каже, че една група от признаци (на COVID-19 - бел.ред.) като ниска температура и стягане в гърдите може да се дължи и на тревога ", добави проф. Тодоров.
В началото на изолацията най-голямо предизвикателство пред психологичното здраве на всеки от нас е страхът от цялостната неопределеност , от нещото, което няма облик. Той е най-тежък за понасяне от душeвността ни.
" Много постоянно болестта, вирусът получават малко нереална визия в мозъка ни. Затова е належащо хората да получават съответна информация какво съставлява този вирус и какви ограничения могат да вземат напълно практично и рационално против него. ", посочи той.
Следващият боязън е страхът от другите хора : че можем да се заразим от някой различен, че към този момент не можем да изпитваме съпричастност, че би трябвало постоянно да бягаме, т.е. тук се намесват страховете от другия човек, който заплашва сигурността ни.
" В началото на една зараза страховете са все по-неясни и нормално обърнати към личността - заплашват личната ни персона. По-нататък обаче започваме да претърпяваме по-обичайни и естествени страхове, да вземем за пример, които следим при юношите и децата. Това са страховете от това, че може да загубим непосредствен човек , че околните ни са отчуждени и можем да загубим тяхното внимание и любов. "
Тези страхове могат да бъдат успокоени посредством опцията да споделяме, да поддържаме връзка , да беседваме , употребявайки всички благоприятни условия на технологиите през днешния ден - медии, скайп, телефони, имейл. " Да оставаме във връзка въпреки и не близо един до различен, само че да продължаваме да споделяме. ", сподели той.
Съвети на СЗО за психическото здраве в интервала на COVID-19
Страховете могат да се ускоряват : " Изследвания по време на други епидемии, а и оповестени скоро, демонстрират, че излагането на доста медиина информация, и то от най-разнообразни източници, покачва до 50-60% страховете на хората. Информацията би трябвало да бъде консистентна, и от тази позиция е доста значимо да се включат експерти, които да поучават за методът по който се подава информацията даже и от най-високо равнище. "
В изолираност хората се опасяват и от тежка меланхолия или психологично разстройство. Това е един доста бездънен и несъизмерим боязън, акцентира специалистът.
Като приказваме за ограничения: Няма панацея, няма съвет, който може да се даде на хората, изпаднали в меланхолия. Но има група от ограничения, които могата да се подхващат. Първо, да се чете добре тествана и качествена литература по въпроса / като по какъв начин да се оправяме със страховете си - по какъв начин да ги създадем по -разбираеми и поносими/. Второто, да се ползава поддръжка от експерт / към този момент има открити безвъзмездни телефонни линии за поддръжка и от Българското сдружение по психотерапия, Психиатричното сдружение, а и доста други експерти/.
Шест съвета по какъв начин да живеем заключени и да не откачим
Съпричасността и изолацията : " Съпричастността не постоянно се превежда на езика на физическата непосредственост. Но в това време не може да стигаме до прекаленост, когато приказваме за пространството на дома си. Идеята, че можем да се препазим от всичко и да предпазим всеки, сама по себе си е извънредно натоварваща и може да ни пречупи. " Затова дано останем близо до другите, само че не във физическа непосредственост до тях, предложи професора.
Професорът предложи да се опитваме да следим себе си, с цел да не загубим визия за нашето светоусещане, което да се изкриви до неразбираемост. Да ревизираме какъв брой е мощен страха ни, сравнявайки го с други наши страхове, които към този момент познаваме. Защото съгласно мониторинг от последните седмици, се вижда, че " хората в България не се опасяват толкоз доста от вируса, колкото от други типове болести - като инфаркт, ХИВ и така нататък "
Вярно ли е, че изолацията е време да намерим утешение и мощ в себе си, да се преоткрием, да намерим ново занимание, нова пристрастеност, нова реализация - това важи в цялостна мощ, само че на по-късен стадий от карантината. В първите две седмици от карантината множеството хора са много тревожни и е рано. Това са стъпки, които ще подхващат тези от нас, които доближат до идната психическа фаза на осъзнаване на обстановката.
Когато ви е мъчно, направете тези 9 неща
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ