Становище на Експертния борд по Белодробни болести по повод публикации за финансирането на домашното кислородолечение
От Експертния ръб по Белодробни заболявания излязоха със Становище във връзка изявления в публичното пространство по отношение на финансирането на домашното кислородолечение.
Ето какво се споделя в него:
В публичното пространство се тиражира по изцяло погрешен и злоумишлен метод Становище на Националния експертен ръб по Белодробни заболявания , направено в отговор на отправени писмасконкретни въпроси от проф. Петко Салчев, по това време шеф на НЗОК (прилагаме писматана проф. Салчев)
Становището разяснява експертно мнение по отношение на мястото, което заема кислородолечението, индикациите, логаритмите, контрола и мониторирането на лекуването на показани заболели с хронична дихателна непълнота. То разисква и въпроса дали е допустимо кислородолечениетода бъде приравнено към помощните средства, които се предписват на лица с разнообразни увреждания.
Лечението с О2 в стационарни или домашни условия е немедикаментозно средство за лекуване . То не би могло да бъде съпоставено или обединено с помощни средства, предоставяни на лица с физически или други увреждания, заради това, че индикациите, контролът и мониторирането му, преценката за типа устройство - стационарен или мобилен уред, система за подаване при поискване (он-деманд) или друга налична, следенето на пациента и придружаването му в хода на лекуване, би трябвало да се реализират от способен доктор експерт при строго спазване на медицински логаритми. Становището на УС на БДББ и българските пулмолози за нуждата НЗОК да заплаща домашното кислородолечение е заявено от десетилетия.
Поколения лекари и национални консултанти по Белодробни заболявания се борят за това право на пациентите. Някои доближиха пенсионна възраст, а поставеният проблем стои неуреден. Провели сме срещи с министри и зам.-министри на опазването на здравето, шефове на НЗОК, ръководители на Парламентарната комисия по опазване на здравето на поредност Народни събрания.
За следващ път през август 2020 година в НЗОК бяха импортирани обновените критерии за домашно кислородолечение, в които ясноиконкретно, основано на научни обстоятелства и интернационалните рекомендации, сме описали индикациите, контраиндикациите, логаритмите за приложение, мониторирането и контрола на приложение на О2 в домашни условия. БДББ и неговите специалисти са били и постоянно са налични за открита полемика по тази наболяла тематика. Популизмът и политизирането на казуса обаче не вършат чест на никого.
Предизборното време за тази полемика също не е инцидентно подбрано.
Наша задача е да дадем методологията, което сме създали, а НЗОК да почерпи опит от други страни, какъвто опит е налице, да дефинира финансовата рамка и да вкара модела за домашно кислородолечение в доболничната помощ. Такъв модел в България досега липсва.
Какво е значимо да знае обществото:
1. Кислородът е немедикаментозно средство за лекуване на разнообразни групи пациенти с хронична дихателна непълнота (такива с ХОББ, белодробни фибрози, бронхиектазна болест, туберкулоза, саркоидоза, идиопатична пулмонална хипертония и сърдечна непълнота, рак на белия дроб и разнообразни онкологични болести с белодробно ангажиране в напреднал стадий).
2. Приложението на О2 може да помогне на пациентите, които имат потребност, само че може и да докара до затруднения при такива, при които има противопоказания за приложението му или то не се управлява съответно.
3. Приложението на О2 би трябвало да е дозирано, следено и непрестанно. За надзор на кислородолечението се изисква от време на време проучване на кръвните газове. За надзор на лекуването не е задоволително независимото премерване на насищането на кръвта с кислород(сатурацията на кислород) с пулсов оксиметър.
По-важен индикатор е равнището на въглеродния диоксид в кръвта, повишението на което в хода на лекуването може да докара пациента донарушение в съзнанието, мозъчен оток, интубация, респираторна кома и гибел. От казаното е явно, че като способ за лекуване домашното кислородолечение, което се реализира с разнообразни системи за приложение, не може да бъде отъждествено и не дава отговор на разпоредбите за определяне на помощни средства , каквито са: бастуни, инвалидни колички, тоалетни столове, антидекубитални дюшеци, проходилки и други
4. В България НЗОК не заплаща проучването на кръвните газове в амбулаторни условия.
5. В България проучването на кръвните газове е допустимо само в лаборатории в големиуниверситетски и регионални лечебни заведения.
6. В България липсва конструкция в доболничната помощ, която да прави надзор на лекуването и да подкрепя пациентите на домашно кислородолечение в дома, каквато е практиката в Европаисвета.
7. В България липсва течен О2 , както и нужното съоръжение и консумативи за него, атой прави пациентите мобилни.
8. В България белодробните лекари са способени и готови да посрещнат медицинскитепроблеми на пациентите с хронична дихателна непълнота, само че НЗОК не финансира диагностичните и изискваните по стандарт проучвания и действия, които да обезпечат сигуренконтрол и клинична успеваемост на провежданото лекуване в домашни условия.
9. В България десетки пациенти доближават до интензивни отделения , биват интубирани, а някои и умират заради неконтролирано кислородолечение.
Уважаеми Дами и Господа, Няма някой, който повече от нас, българските пулмолози да желае пациентите с хронична
дихателна непълнота да получат право на безвъзмезден достъп до домашно кислородолечение. Та нали ние се борим дружно с тях за глътката въздух, която да получат. Призоваваме институциите за незабавни дейности за намиране на решение на този остарял и болезненза пациентите проблем.
Това сме вписали по подготвеност в нашето мнение за придържанекъм медицинските стандарти за индикации, контраиндикации, мониториране и надзор на лекуването, методика, която е в компетенциите на НЗОК.
Ние не сме срещу това нуждаещите се пациенти с хронична дихателна непълнота да получат финансиране от НЗОК за домашно кислородолечение , както злонамерено бе интерпретирано нашето мнение.
Ние настояваме у нас да се ползва възприетата в Европа и света процедура на лекуване , а не да сътворяваме още веднъж „ български модел “ с неразбираеми резултати и липса на надзор, който би могъл да докара до загуба на човешки животи.
Призоваваме към равнопоставен достъп и равни права за всички показани за лекуване с кислородвдома пациенти , тъй като двойният стандарт е нарушение на човешкото право за достъп до лекуване. И най-после призоваваме да спре „ яхането “ на този проблем от политиканстващи „ специалисти “ с нездрави цели и ползи, които реалокират акцента на казуса и вкарват обществото в илюзия.
Моля, дайте ни опция да извървим професионално пътя си в интерес на нашите пациенти.
Проф. доктор Даниела Петрова, Председател на Националния експертен ръб по Белодробни заболявания
Доц. доктор Диана Петкова, Председател на УС на БДББ, Член на Националния експертен ръб по Белодробни заболявания
Доц. доктор Денчо Османлиев, Член на Националния експертен ръб по Белодробни заболявания
Доц. доктор Явор Иванов, Член на УС на БДББ, Член на Националния експертен ръб по Белодробни заболявания
Доц. доктор Владимир Ходжев, Член на УС на БДББ Член на Националния експертен ръб по Белодробни болести
Ето какво се споделя в него:
В публичното пространство се тиражира по изцяло погрешен и злоумишлен метод Становище на Националния експертен ръб по Белодробни заболявания , направено в отговор на отправени писмасконкретни въпроси от проф. Петко Салчев, по това време шеф на НЗОК (прилагаме писматана проф. Салчев)
Становището разяснява експертно мнение по отношение на мястото, което заема кислородолечението, индикациите, логаритмите, контрола и мониторирането на лекуването на показани заболели с хронична дихателна непълнота. То разисква и въпроса дали е допустимо кислородолечениетода бъде приравнено към помощните средства, които се предписват на лица с разнообразни увреждания.
Лечението с О2 в стационарни или домашни условия е немедикаментозно средство за лекуване . То не би могло да бъде съпоставено или обединено с помощни средства, предоставяни на лица с физически или други увреждания, заради това, че индикациите, контролът и мониторирането му, преценката за типа устройство - стационарен или мобилен уред, система за подаване при поискване (он-деманд) или друга налична, следенето на пациента и придружаването му в хода на лекуване, би трябвало да се реализират от способен доктор експерт при строго спазване на медицински логаритми. Становището на УС на БДББ и българските пулмолози за нуждата НЗОК да заплаща домашното кислородолечение е заявено от десетилетия.
Поколения лекари и национални консултанти по Белодробни заболявания се борят за това право на пациентите. Някои доближиха пенсионна възраст, а поставеният проблем стои неуреден. Провели сме срещи с министри и зам.-министри на опазването на здравето, шефове на НЗОК, ръководители на Парламентарната комисия по опазване на здравето на поредност Народни събрания.
За следващ път през август 2020 година в НЗОК бяха импортирани обновените критерии за домашно кислородолечение, в които ясноиконкретно, основано на научни обстоятелства и интернационалните рекомендации, сме описали индикациите, контраиндикациите, логаритмите за приложение, мониторирането и контрола на приложение на О2 в домашни условия. БДББ и неговите специалисти са били и постоянно са налични за открита полемика по тази наболяла тематика. Популизмът и политизирането на казуса обаче не вършат чест на никого.
Предизборното време за тази полемика също не е инцидентно подбрано.
Наша задача е да дадем методологията, което сме създали, а НЗОК да почерпи опит от други страни, какъвто опит е налице, да дефинира финансовата рамка и да вкара модела за домашно кислородолечение в доболничната помощ. Такъв модел в България досега липсва.
Какво е значимо да знае обществото:
1. Кислородът е немедикаментозно средство за лекуване на разнообразни групи пациенти с хронична дихателна непълнота (такива с ХОББ, белодробни фибрози, бронхиектазна болест, туберкулоза, саркоидоза, идиопатична пулмонална хипертония и сърдечна непълнота, рак на белия дроб и разнообразни онкологични болести с белодробно ангажиране в напреднал стадий).
2. Приложението на О2 може да помогне на пациентите, които имат потребност, само че може и да докара до затруднения при такива, при които има противопоказания за приложението му или то не се управлява съответно.
3. Приложението на О2 би трябвало да е дозирано, следено и непрестанно. За надзор на кислородолечението се изисква от време на време проучване на кръвните газове. За надзор на лекуването не е задоволително независимото премерване на насищането на кръвта с кислород(сатурацията на кислород) с пулсов оксиметър.
По-важен индикатор е равнището на въглеродния диоксид в кръвта, повишението на което в хода на лекуването може да докара пациента донарушение в съзнанието, мозъчен оток, интубация, респираторна кома и гибел. От казаното е явно, че като способ за лекуване домашното кислородолечение, което се реализира с разнообразни системи за приложение, не може да бъде отъждествено и не дава отговор на разпоредбите за определяне на помощни средства , каквито са: бастуни, инвалидни колички, тоалетни столове, антидекубитални дюшеци, проходилки и други
4. В България НЗОК не заплаща проучването на кръвните газове в амбулаторни условия.
5. В България проучването на кръвните газове е допустимо само в лаборатории в големиуниверситетски и регионални лечебни заведения.
6. В България липсва конструкция в доболничната помощ, която да прави надзор на лекуването и да подкрепя пациентите на домашно кислородолечение в дома, каквато е практиката в Европаисвета.
7. В България липсва течен О2 , както и нужното съоръжение и консумативи за него, атой прави пациентите мобилни.
8. В България белодробните лекари са способени и готови да посрещнат медицинскитепроблеми на пациентите с хронична дихателна непълнота, само че НЗОК не финансира диагностичните и изискваните по стандарт проучвания и действия, които да обезпечат сигуренконтрол и клинична успеваемост на провежданото лекуване в домашни условия.
9. В България десетки пациенти доближават до интензивни отделения , биват интубирани, а някои и умират заради неконтролирано кислородолечение.
Уважаеми Дами и Господа, Няма някой, който повече от нас, българските пулмолози да желае пациентите с хронична
дихателна непълнота да получат право на безвъзмезден достъп до домашно кислородолечение. Та нали ние се борим дружно с тях за глътката въздух, която да получат. Призоваваме институциите за незабавни дейности за намиране на решение на този остарял и болезненза пациентите проблем.
Това сме вписали по подготвеност в нашето мнение за придържанекъм медицинските стандарти за индикации, контраиндикации, мониториране и надзор на лекуването, методика, която е в компетенциите на НЗОК.
Ние не сме срещу това нуждаещите се пациенти с хронична дихателна непълнота да получат финансиране от НЗОК за домашно кислородолечение , както злонамерено бе интерпретирано нашето мнение.
Ние настояваме у нас да се ползва възприетата в Европа и света процедура на лекуване , а не да сътворяваме още веднъж „ български модел “ с неразбираеми резултати и липса на надзор, който би могъл да докара до загуба на човешки животи.
Призоваваме към равнопоставен достъп и равни права за всички показани за лекуване с кислородвдома пациенти , тъй като двойният стандарт е нарушение на човешкото право за достъп до лекуване. И най-после призоваваме да спре „ яхането “ на този проблем от политиканстващи „ специалисти “ с нездрави цели и ползи, които реалокират акцента на казуса и вкарват обществото в илюзия.
Моля, дайте ни опция да извървим професионално пътя си в интерес на нашите пациенти.
Проф. доктор Даниела Петрова, Председател на Националния експертен ръб по Белодробни заболявания
Доц. доктор Диана Петкова, Председател на УС на БДББ, Член на Националния експертен ръб по Белодробни заболявания
Доц. доктор Денчо Османлиев, Член на Националния експертен ръб по Белодробни заболявания
Доц. доктор Явор Иванов, Член на УС на БДББ, Член на Националния експертен ръб по Белодробни заболявания
Доц. доктор Владимир Ходжев, Член на УС на БДББ Член на Националния експертен ръб по Белодробни болести
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ