От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

Всички сме гледали филми за Дивия Запад. Прашните улици на малко градче. Група каубои на коне влизат в селището, завързват конете на площада и влизат в бара. По плота се плъзват чаши с уиски. Свири музика на пиано. По някое време стартира сборичкване, което приключва с доста счупени мебели и крака. Алкохолът се лее преди, по време и след битката. Тази картина в действителност не е артикул на нечие режисьорско въображение, а нормална сцена за Дивия Запад – териториите на днешните централни Съединени американски щати.

Това, което филмите не ни описват, е че не всички в Щатите са били фенове на алкохола. Всъщност измежду дамите на Дивия Запад се заражда придвижване за битка с алкохолизма и унищожаване на множеството питейни заведения. Десетки, в случай че не и стотици дами, подкрепяни от църквата, вземат участие в това придвижване. Малко са тези обаче, които остават в спомените на американците по този начин, както Кери Нейшън.

Каролин Амилиа Мур е родена  на 25 ноември 1848 година в окръг Гарард, щата Кентъки. Баща й Джордж Мур е фермер, притежател на обширни земи, ранчо и също по този начин робовладелец – нещо всекидневно за Кентъки през онази ера. Родът Мур е потомък на ирландски мигранти, които се преселват в Съединени американски щати в търсене на земя, независимост и опция за икономическо развиване. През цялото детство на Каролин, фамилията й е насила да сменя дома си няколко пъти, до момента в който най-после не се откриват в Белтън, щата Мисури през 1854 година Наред с финансовите компликации, семейството би трябвало да преодолее и менталните проблеми, които тежкия живот отключва у майката на Каролин – Мери Мур.

Ситуацията не се усъвършенства през 60-те години на XIX в. Избухването на Гражданската война (1861-1865 г.) принуждава Джордж Мур да поведе жена си и децата в няколко годишно пътешествие, само че в последна сметка се завръщат отново в Мисури. През 1867 година, Кери, както я назовават на галено, се дами за Чарлз Глойд – деец от Гражданската война и доктор по специалност.

За страдание, Чарлз е пияч и бракът им продължава по-малко от година. В този тежък интервал, опора на Каролин е нейната дъщеричка Чарлийн, която се ражда през лятото на 1868 година, малко преди родителите й да се разведат. През 1869 година Чарлз умира в резултат на своите проблеми с алкохола. Нещастният й брак утвърждава у нея неотстъпчивост и ненавист към алкохола, която предопределя останалата част от живота й.

Каролин наследява и земите на брачна половинка си и с помощта на това съумява да се снабди с пари и да си купи нов дом, където да отгледа щерка си. Междувременно приключва своето обучение и изкарва тапия за преподавател. През 1872 година тя стартира да преподава в локално учебно заведение. Успоредно с работата, Кери е решена да продължи с образованието си. Тя сполучливо се дипломира като бакалавър по история, а тясната й специализация е върху въздействието на античните философи върху американската политическа мисъл.

През 1874 година Кери се дами за повторно за юриста Дейвид Нейшън. Двойката отпътува за Тексас, където се пробват да развият закупена със спестяванията им ферма за памук. Липсата на опит в земеделието, обрича начинанието на неуспех. В последна сметка Дейвид стартира да практикува по специалността си, а Кери се захваща да стопанисва един от локалните хотели. С времето натрупва опит и средства и отваря няколко поредни хотела, на които е притежател и управител. Кери продължава да се грижи отдадено за щерка си, а също така устоя и някогашната си свекърва – майката на Чарлс Глойд.

През 1889 година фамилията се мести в щата Канзас, където Кери се включва в асоциацията на жените-християни против алкохола. Борците за трезвеност провеждат постоянни събрания и правят разнообразни типове благотворителна активност в интерес на бедните и хората с алкохолна взаимозависимост. Непримирим зложелател на алкохолизма, Кари бързо се трансформира в една от най-ревностните членове на асоциацията. Методите й на митинг смайват тогавашното общество. Докато множеството дами излизат с лозунги по улиците, Кери нахлува в питейните заведения и свирейки на акордеон пее на всеослушание песни, ориентирани против алкохолизма. Обикновено акциите й стартират с послание към барманите, които назовава „ губители на човешките души “.

В ранното утро на 5 юни 1900 година Кери получава привидение (или най-малко по този начин твърди в записките си). Тайнствен глас й споделя „ Иди в Киова. Ще бъда до теб! “. Следвайки заръката на небесния глас, Кери събира сноп огромни камъни и се насочва към град Киова в окръг Барбър, щата Канзас. Пристига в града на 7 юни и нахлувайки в една от локалните кръчми декларира „ Мъже, пристигнала съм да ви спася от ориста на пияницата “, след което употребява камъните които носи, с цел да потроши всички бутилки алкохол в салона. Сащисаната навалица я следи по какъв начин вандализира още две питейни заведения. Същият ден щата Канзас е ударен от торнадо, което Кери пояснява като знак за божествено утвърждение на делото си.

През идващите седмици, Нейшън нападна редица кръчми в щата Канзас, в това число и в основния град Уичита. Успоредно с акциите й пораства и броя на арестите й, като тя изплаща гаранциите от персоналните си спестявания. Мъжът й на смешка й подмята, че би трябвало да зареже камъните и да опитва с секира. Кери го поглежда съществено и му декларира, че това е най-смисленото нещо, което й е казвал откогато са се оженили.

Сама или следвана от сподвижнички, пеещи християнски химни, Нейшън нахлува в питейни заведения и откакто произнася пламенни молебствия, под съпровода на пеещите си придружителки, своенравната дама размахва брадвата си, правейки на пух и праn бара и неговото алкохолно наличие. Между 1900 и 1910 година Нейшън е задържана над 30 пъти за вандализъм и навлизане с щурм. Глобите се натрупат, само че с тях пораства и известността й.

Нейни приятелки от Канзас стартират да създават значки с формата на секира, на които написа „ Смърт на рома “. Те се трансформират в шлагер измежду локалното население и с приходите от тях и от изнасянето на обществени лекции в разнообразни градове и църкви, Каролин продължава да заплаща многочислените си гаранции. Стига се до обстановка, в която осъждам й не разрешава да прекрачва рамките на град Канзас под опасност от затвор.

Славата на Кери се разнася из целия щат. В питейните заведения стартират да разлепват надписи „ Приемаме всички народи с изключение на Кери “ (заигравка с фамилното й име). Винаги предприемчива, Нейшън стартира да отпечатва вестници – „ Смашърс мейл “ (букв. Разбивачески вести) и „ Хетчет “ (Секирата). Тя съумява да скандализира своите съграждани и с политическите си реакции. През 1901 година, след убийството на президента Уилям Макинли, Нейшън приветства атентата, защото подозира, че Макинли е бил скришен пияч, а „ алкохолиците постоянно си получават заслуженото “.

През първото десетилетие на XX в., Кери Нейшън обикаля надлъж и простор Съединените щати, водейки лекции и изнасяйки речи против използването и продажбата на алкохол. Славата й надскача Америка и през 1908 година пътува във Англия, където изнася обществени лекции в няколко града. Междувременно, събирайки пари от щедрост, Кери отваря подслон за фамилии на алкохолици, предлагайки отбрана, храна и заслон за потърпевшите.

Неуморен зложелател на алкохолизма, Кери прекарва последните месеци от живота си в непрекъснати обществени изяви. Непрекъснатата работа и честите пътувания се отразяват на здравето й. В началото на юни 1911 година, по време на тирада в Еврика Спрингс, Арканзас, Кери припада от безсилие на сцената. Последните й думи към тълпата, които след това са записани на мемориалната й плоча са „ Направих всичко, каквото можах “. Кери Нейшън умира на 9 юни 1911 година в болничното заведение на град Левънуърт, щата Канзас. Няколко дни по-късно е заровена тържествено в град Белтън, Мисури, където татко й е преместил фамилията й преди толкоз доста години.

През 1978 година къщата, в която Кери прекарва по-голямата част от дейните си години на битка с алкохола, е оповестена за монумент с национално значение и до през днешния ден може да бъде забелязана от посетителите на Медисин Лодж в Канзас. Освен битката с алкохолизма, Кери посвещава живота си на непрекъсната благотворителна активност, поддържане на приюти за небогати и обезпечаване на храна и облекла за нуждаещите се.

Непреклонна, твърда в убежденията си и образована, Кери Нейшън е нехарактерен облик за американска дама от началото на XIX в. Върл съперник на корсетите и префинената мода, тя се афишира за правото на дамите да носят комфортни и свободни облекла, които да не вредят на здравето им. Често разказва себе си като „ разяреното куче, което върви паралелно с Иисус и лае по тези, които Бог не утвърждава “.