„Лошите момичета“: Емелин Панкхърст – една от най-опасните суфражетки
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.
Официално през днешния ден дамите имат право да гласоподават на всички места по света, с изключение на във Ватикана. На хартия това звучи отлично и човек би се заблудил, че всичко към този момент е уредено и реализирано. Реално не една и две страни имат характерни рестрикции по отношение на гласоподаването, което дамите могат да упражняват. В Танзания, в случай че брачният партньор ти ти забрани да гласуваш, по-добре да го послушаш, тъй като другояче има право да се разведе с теб принудително. В Оман дамите би трябвало да гласоподават също като съпрузите си, а в Египет дамите би трябвало си махат никаба, с цел да бъдат допускани до изборните секции, което те възприемат като нарушение на правата им. На Запад тревата може и да е по-зелена, когато става дума за изборно право, само че в случай че се погледнат тематики като правото на аборт, равнопоставено възнаграждение и свободата на приложимост на противозачатъчни, ще се види, че дамите към момента не са спечелили всички борби. Борбата за право на глас на дамите има дълбоки корени и е развой, който продължава и до през днешния ден. Факт, който постоянно се не помни и по тази причина тези, които първи са почнали тази борба, остават забравени и настрана от историческата сцена.
Суфражетки
Движението за права на дамите се заражда още през XIX в., в резултат на последствията от индустриалната гражданска война и развиването на образованието и културата. Първите „ борци “ за тези права са от Съединени американски щати, Англия и доминионите на Британската империя, които получават названието „ суфражетки “ от британската дума за „ изборно право “. Реално битката им обгръща доста повече тематики като правото на унаследяване, на обучение и на тъждество пред закона. Жените разчитат основно на миролюбиви способи за реализиране на това – посредством митинги, пропаганди и изговаряне на пламенни речи. Някои обаче избират и по-радикални способи, което им печели съмнителна популярност. Една от тези дами, влиза в класацията на списание Тайм от 1999 година за 100-те най-влиятелни персони на ХХ в. защото оформя светогледи и „ раздрусва обществото по подобен метод, от който няма връщане обратно “. Тя е създател на Женския обществен и политически съюз и на Партията на дамите, по татко е Гулден, само че в историята остава с името Панкхърст.
Емелин Панкхърст
Емелин се ражда на 15 юли 1858 година на улица Слоун, в Манчестър. По-късно тя ще твърди, че е родена ден по-рано, с цел да обвърже личността си с Денят на Бастилията – 14 юли и обяснявайки по какъв начин този революционен ден слага отпечатък върху живота й. Баща й – Робърт, стартира от нищото и съумява да построи собствен личен бизнес и даже за няколко години е притежател на спектакъл в Солфорд. Заедно със брачната половинка си – София имат общо 10 деца, като Емелин е най-голямата от петте им дъщери. Родителите са политически дейни, а Робърт даже има няколко мандата в общинския съвет на Солфорд. Те поддържат битката против робството, от време на време настаняват в дома си пътуващи деятели от Съединени американски щати, а една от книгите, която постоянно се чете на децата преди лягане е „ Чичо Томовата барака “. По-късно Емелин написа „ Истинско благополучие е, че имах шанса родителите ми да са персонално ангажирани с великите придвижвания на нашето време. Благодарна и щастлива съм, че при мен беше точно по този начин. “ Домът им постоянно е място, където се събират видни интелектуалци, споделящи радикални за времето хрумвания. Емелин е едвам на 14 години, когато майка й я води на първото й заседание на суфражетки. Според спомените й – след него тя излиза уверен герой за правата на дамите. По генезис майка й е от остров Ман, където през 1881 година за първи път се дават права на дамите.
Това, което Емили, както й споделят на галено, не прости на родителите си е, че както е всекидневно за онази ера те приоритизират образованието на синовете си пред това на дъщерите си. Благодарение на положението на фамилията си, тя има достъп до богата персонална библиотека и доста рано се научава да чете. Според митологията, обграждаща облика й, тя прочита първата си книга на 3 години, а на 9 година към този момент е прочела творби като „ Одисея “ на Омир. Емелин не оставя въпроса за образованието в ръцете на родителите си, а подвластна на ранните хрумвания на суфражетките, отпътува за Париж и се записва в „ École Normale de Neuilly “. Освен с бродерия, девойките в него учат химия и литературознание. Там Емили се среща с Наоми, щерка на френския водевилен публицист Виктор Хенри Рошхорд и двете остават близки приятелки през целия си живот.
Когато е на 20 години, Емили среща Ричард Панкхърст, върл ерген и юрист, който се бори за разнообразни дела като свободата на словото и промени в просветителната система. И за двамата е обич от пръв взор, която близките не утвърждават. Това не ги стопира през декември 1879 година да си кажат взаимно „ да “ в църквата „ Свети Лука “, в Салфорд. Бракът им е благополучен и изпълнен с обич, защото те освен изпитва увлечение един към различен, само че и споделят идентични политически идеали. Те имат общо пет деца, две от които умират в ранна детска възраст. Трите им дъщери – Кристабел, Силвия и Адела, следват пътя на майка си и стават цивилен деятели и борци за правата на дамите. Семейство Панкхърст трансформира дома си на площад Ръсел в център на политическия и интелектуалния живот в града, където се събират социалисти, анархисти, суфражетки, радикали, хуманитаристи и изобщо всички свободно мислещи хора.
Ричард Панкхърст
В края на 80-те години на XIX в. Емили се отделя от концепциите на Националното общество на дамите суфражетки, защото те се борят единствено за правата на неомъжените дами. Според нея, изборно право би трябвало да имат и омъжените, защото правото на глас на съпрузите им не кореспондира с персоналното им право на глас. С помощта на Ричард тя основава „ Женска лига “, чието първо заседание се провежда на 25.VII.1889 година Тази организация се счита за радикална в своите възгледи, защото с изключение на за изборно право на омъжените и неомъжени дами, тя се бори за право на бракоразвод и унаследяване. В поддръжка на своята идея те търсят връзки с придвижването на социалистите. Организацията не оцелява дълго и единствено година по-късно се разпада. През идващите години Емелин поддържа несполучливите политически опити на брачна половинка си и става член на Независимата партия на труда, където стартира да построява своите декламаторски умения. Тя обръща внимание върху мизерните условия на жените-работнички в Манчестър, които работят и раждат децата си в извънредно небогати и нехигиенични условия.
Животът на Емелин внезапно се трансформира през 1898 година, когато до момента в който е на посетители на приятелката си Наоми в Швейцария, брачният партньор й – Ричард умира. Това, което остава след него е непрежалима горест и голям брой задължения, които Емили се залавя да изплати. Тя продава фамилната къща и се мести в по-скромно жилище на ул. Нелсън и й е дадена позиция в регистъра за раждания и гибел в Манчестър. През 1900 година тя е определена в Училищния съвет в Манчестър.
Когато навършва 45 години, възгледите на Емелин за придвижването на суфрежетките стават по-радикални. Според нея дните на тихи митинги са към този момент отминали. Дълги години тя стачкува миролюбиво, само че това не довежда до нищо значително. Отговорът на държавното управление на Хърбърт Хенри Аскуит е доста повече изпълнен с принуждение – протестиращите дами биват бити и задържани, а промени в закона не настъпват. На 10 октомври 1903 година Панкхърст дружно с няколко свои сподвижници учредява „ Социалният и политически съюз на дамите “, който е за по-радикални дейности за – приемане правото на глас. Когато обвиняванията не закъсняват, Емелин дава отговор ясно и изрично на нападките: „ Защо дамите да вървят на площада, където да ги бият и наскърбяват и което е още по-важно – да реализират доста по-малко, в сравнение с когато атакуват с камъни? Опитахме задоволително дълго. Години наред се подчинявахме на обидите и нападенията. Жени заплатиха със здравето си за това. Жени изгубиха живота си… реализираме повече, когато чупим стъкла, в сравнение с когато им позволявахме да трошат телата ни. “ Част от думите й се отнасят до починалата й сестра, която умира от сърдечен проблем след един извънредно тежък престой в пандиза, където я хранят принудително, до момента в който тя е оповестила гладна стачка. Методите на управляващите са брутални и в своите мемоари, Панкхърст споделя, че цялостен живот чува писъците на дамите в килиите, до момента в който се пробват да им дадат принудително храна, употребявайки тръби през устата и носа.
Панкхърст (в затворнически дрехи) разказва първото си затваряне в пандиза като: „ като човешко създание в развой на превръщането му в хищник “
Мотото на новото придвижване е „ Дела, а не думи “. За година и половина, Емелин е задържана повече от 11 пъти, като всякога я освобождават по медицински аргументи, защото тя отхвърля да се храни, да пие вода и да спи. Постоянно обикаля в кръг килията си и се поддържа будна. Накрая управляващите постоянно са принудени да я пуснат на независимост. Неизменно след излизането от пандиза, тя бърза да се върне на трибуната и да подтиква своите почитатели към дейности. Най-честите способи на дейности са митинги, съпроводени от пламенни речи, гладни стачки и чупене на стъкла на публични здания. През годините обаче те стават още по-радикални. Приписват им се заличаване на благосъстоятелност, слагане на бомби в домове, подпалване на ж.п. гари, изхвърляне на киселина в пощенски кутии, прерязване на телефонни линии, заличаване на скъпи творби на изкуството. Дали всички тези закононарушения са били осъществени от нейното придвижване е противоречиво.
Панкхърст е ужасена от писъците на дами, хранени принудително по време на гладните им стачки. В автобиографията си тя написа: „ Никога, до момента в който съм жива, няма да не помни страданието, което претърпях през дните, когато тези крясъци звъняха в ушите ми “
Определено след основаването на „ Социалният и политически съюз на дамите “ връзките сред полицията и суфражетките стават по-крайни. Дори е имало особено готови дами, които са работили като авангард при конфликти с униформените. В своите чадъри, под полите си и в дамските чантички те са криели палки, бухалки и револвери, заредени с халосни патрони, които са употребявали при стълкновения с полицията. Емелин става все по-креативна в методите си против служителите на реда. По време на една тирада, тя стои на платформа, украсена с цветя и до момента в който пропагандира енергично управляващите настъпват към нея. Жените към нея се качват на платформата, само че когато служителите на реда идват се оказва, че под цветята има бодлива тел и те не могат да смъкват дамите и да ги отведат принудително.
Избухването на Първата международна война (1914-1918) поставя край на тежките конфликти, когато кръгът към Панкхърст внезапно стопира дейностите си. Вместо да правят подривни действия, дамите се записват доброволци, в помощ на родината. Емелин съумява да откри другарски връзки с военно-временния министър ръководител Лойд Джордж, като даже договаря дамите да получат някакво парично заплащане за работата си по време н войната. С края на Голямата война идва и една немалка победа за придвижването. През 1918 година на дамите над 30-годишна възраст във Англия е обещано правото на глас. Причината за възрастовото ограничаване е елементарна – страната търпи огромни човешки загуби по време на войната и не желаят да има повече дами с право на глас, в сравнение с има мъже гласоподаватели. Година по-късно, различен закон дава право на дамите да имат председателство в Парламента.
След войната и постигнатите триумфи на придвижването Емелин не може да продължи със същите брутални дейности. Тя се отчуждава от две от дъщерите си – Адела отпътува за Австралия и спомага за развиването на суфражисткото придвижване там, а Силвия е прекомерно пацифистки настроена и е против крайните дейности на майка си. Отгоре на всичко ражда нелегално дете, което приключва техните взаимоотношения. В годините след Първата международна война, Панкхърст е все по-притеснена от развиването на болшевишкото придвижване и даже става член на Консервативната партия и се кандидатира за техен представител. За страдание акцията й е прекъсната заради утежняване на здравословното й положение. Тя се отдръпва в старешки дом в Хамстед, където издъхва на 14 юни 1928 година, на 69 годишна възраст.
Новината за гибелта й се приема тежко както във Англия, по този начин и в Съединени американски щати. Процесията й е следвана от голям брой суфражетки и съгласно вестник „ Дейли мейл “ е като изпращане на военачалник. През 1930 година е издигната нейна скулптура в градините „ Виктория гардън “, като едната й ръка сочи към Сградата на Народното събрание. През 2018 година Партията на консерваторите прави опит да я реалокира оттова, който е посрещнато с бурно отрицание. Макар и противоречиви, методите на Емелин се оказват резултатни и тя реализира своите цели, най-малко ненапълно, оставайки на идващото потомство да продължи борбата.
