От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

„ Без теб заставам изгубена в тази галактика, основана от Всевишния. Под твоето застъпничество изживях най-прекрасните години в живота си. Нито думите, нито мастилото би стигнало, с цел да изразя щастието си, когато съм край теб. Спомените за дните, които прекарвахме дружно, тези прелестни мемоари, те изпълват сърцето ми. Утешавам скърбите си с тези мемоари, когато ти заминеш. Чезна, когато те няма и никой не може да уталожи моите премеждия! “

Шпионажът се употребява във военното дело още от Античността. Най-древният съхранен документ със сведения, събрани от разузнавач е от времето на великия вавилонски цар Хамурапи. Едни от най-известните шпиони на Древността са египтяните, които разполагат освен с необятна мрежа от сътрудници, само че имат и конструкция сходна на днешните секрети служби.

По време на Гражданската война (1861-1865 г.) в Съединени американски щати от ден на ден дами стартират да се включват в редиците на шпионите и тяхната роля в основни исторически събития става все по-осезаема. „ Агентите в поли “ стават изключително скъпи при експлоадирането на Втората международна война (1939-1945). Екзотичните танци на Мата Хари издават не една и две секрети, а Кристина Скарбек е освен първата жена специфичен сътрудник в Обединеното кралство, само че е и най-любимият разузнавач на самия Чърчил. Сред именитите фигури на женския шпионаж има една дама, която дълго остава в сенките на историята.

В продължение на седем години тя е отхвърляна от Дипломатическата работа на Съединени американски щати. Сред аргументите за отвод се показват:  липса на точна преценка, несъответствуваща родова история и „ приказва прекалено много “. След Втората международна война, за своите заслуги, тя е отличена с Френския боен кръст, Ордена на Британската империя и става единствената жена, притежател на Кръста за изключителни заслуги на Съединени американски щати.

Според непокътнатите документи, така наречен й „ неточна преценка “ се отнася до обстоятелството, че още преди Хитлер да стартира нашествието си във Франция, тя е предупреждавала, че това е допустимо. Кодовите й имена са „ Делфин “, „ Мадоната от Лион “ и „ Диана “. Нацистите я назовават „ Артемида “ или „ Куцащата дама “. Рожденото й име е Вирджиния Хол.

Вирджиния се ражда на 6 април 1906 година в Балтимор, Мериленд, в богато семейство. Баща й – Едуин Хол се занимава с банково дело и има киното в града. Средното си обучение приключва в учебното заведение девойки „ Роланд Парк Кънтри Скуул “, а по-късно продължава образованието си в женския лицей за свободни изкуства „ Радклиф Колидж “ и частния девически лицей „ Барнард “, който се отделя от Колумбийския университет, когато влиятелното образователно заведение отхвърля да приема дами.

Тя приключва висшето си обучение в университета „ Джордж Вашингтон “, където следва стопанска система. Семейството й финансира дълго пътешествия в Европа, по време на което тя живее в Германия, Австрия и Франция, където усвоява и стартира да употребява свободно френски, немски и италиански език. През 1931 година тя стартира работа като служител в американското посолство във Варшава. Голямата й фантазия е да стане дипломат в Дипломатическата работа на Съединени американски щати.

Когато е едвам на 27 години обаче, тя е тежко ранена при безразсъден ловджийски случай. Макар да е добре подготвена, един път, когато излиза на лов за птици, до момента в който прескача една ограда тя се прострелва в крайници. За да я спасят, ампутират крайника от коляното надолу и й слагат дървена протеза. С типичното си възприятие за комизъм, Вирджиния го кръщава „ Кътбърт “.

Въпреки тежката контузия, тя продължава да следва фантазиите си, само че се оказва, че новото й положение, наред с характера й, не са мечтани от Дипломатическата работа.

Официално службите се уповават на правилника си, че не одобряват хора с ампутирани крака. В реалност нейните приемни документи при кандидатстване на няколко пъти мистериозно изчезват. По това време единствено 6 от 1500-те чиновници на Дипломатическата работа на Съединени американски щати са дами.

Вирджиния даже изпраща прошение до президента Рузвелт, който също е с двигателни проблеми, само че той отхвърля да поддържа молбата й. Затова през идващите 4-5 години тя продължава чиновническата си кариера в американските консулства във Венеция и Талин.

Когато през 1939 година избухва Втората международна война, Вирджиния с наслада захвърля работата на бюро и отпътува за Франция. Така още преди Съединени американски щати да влязат във войната, тя се записва доброволец.

По време на нашествието на Германия, тя работи като водач на кола за спешна помощ за френската войска. Работата й е на фронтовата линия и е извънредно рискова. Въпреки своя кусур, Вирджиния съумява да я прави и с помощта на нея са избавени голям брой ранени бойци.

В един от случаите тя попада на извънредно тежко ранен боец, на който липсва половината лице. За страдание той умира пред очите й. Едва по-късно, Вирджиния схваща, че това е бил брата на нейна близка другарка – Клеър, която по това време работи като здравна сестра. Когато Франция капитулира, тя съумява да напусне страната дружно със собствен другар, карайки велосипед и се насочва към Англия.

В тези години Чърчил основава нова Тайна служба  за специфични интервенции, за която набира фрагменти, които да употребява за шпионаж, подривна активност и саботажи в Европа. В тази работа дамите не са изключително мечтани, камо ли да бъдат изпращани на задачи на Стария континент. Възниква обаче различен проблем – задачите във Франция са извънредно тежки, с съвсем нулев късмет за оцеляване, за който са нужни хора с „ вманиачен възторг “. 

Вирджиния нацелва точния миг, тъй като когато подава документите си за доброволец в Британските служби за Специални интервенции, кандидатурата й най-сетне е призната. След малко образование, тя е върната във Франция под прикритието, че е кореспондент от „ Ню Йорк Поуст “ под името „ Мери “.

Макар сътрудниците й на Острова да я подценяват и да не имат вяра тя да успее, Вирджиния съумява да заблуди Гестапо доста по-дълго в сравнение с който и да е мъж от Съюзническите сили. Тя сполучливо рекрутира хора и спомага основаването на Френската опозиция. Поверена й е и специфична задача – така наречен „ Проект Корсика “, който цели спасяването на сътрудници от един строго-охраняван немски лагер. Тя съумява да съобщи на пандизчиите пила и консервни кутии, благодарение на които един от тях създава ключ и те съумяват да се измъкнат.

Този неин героизъм притегля вниманието на „ Касапинът от Лион “ – Клаус Барби. Нейното залавяне се трансформира в приоритет за Гестапо откакто самият Барби е „ подготвен на всичко, с цел да се добере до нея “. Той подкупва един духовник и опитва да го инфилтрира в нейния скришен кръг от сподвижници, наименуван „ Хеклер “.

Абатът издава сътрудниците и Гестапо провеждат акция в средата на ноември 1942 година, при която арестуват съвсем всички, само че Вирджиния съумява да им се изплъзне. Тя бяга в Испания през заснежените Пиренеи.

Тъй като е без документи, испанците я арестуват. В пандиза, Вирджиния поставя медицински грижи за болна съкилийничка, жрица на любовта. Когато въпросната дама е пусната на независимост, тя урежда излизането на Вирджиния от пандиза и я свързва с британското консулство в Мадрид. 

Макар британците още тогава да желаят да я наградят с орден, персонално от краля, тя отхвърля, тъй като не желае да скапе прикритието си. Когато Службата за специфични интервенции отхвърля да я върне на бойното поле, Вирджиния кандидатства в неотдавна отворената американска работа – Офис за стратегически цели.

През март 1944 година те я изпращат назад във Франция с подправена френска идентичност под кодовото име „ Диана “. Тъй като Гестапо към този момент знае за недъга й, тя стартира да се подвизава като стара жена, която продава сирене на германците. Под прикритието на мандрата си, тя работи нощем като радио-оператор, като от време на време неин асистент обезпечава ток като кара колело.

Тя завързва връзки със селските партизански войски на Френската опозиция, известни като „ маки “ и става част от редиците им. Заедно с тях тя взе участие в саботажи на мостове, железопътни линии и хранилища. След Десантът в Нормандия, единствено за три месеца тя и френските й съдружници, съумяват да убият над 170 немски военни и да пленят към 800 бойци.

През септември 1944 година при нея е изпратен нов сътрудник на Офиса за стратегически цели – Пол Голио, който й става асистент. Двамата пътуват до Австрия, където се срещат с локалната анти-нацистка опозиция. В продължение на години те поддържат сантиментална връзка, само че едвам през 1950 година подписват брак.

С края на войната идва и края на славните години на Вирджиния. Пречките, които са възпирали нейното кариерно развиване преди военните дейности още веднъж стават осезаеми. Според вътрешна информация и мемоари на нейни сътрудници, към нея още веднъж се отнасят с неуважение и „ не знаят какво да я вършат “. Офиса за стратегически цели, който се трансформира в Централно бюро за разузнаване (ЦРУ), я наема и в спокойно време, само че й дава чиновническа позиция.

Тя повече в никакъв случай не е изпратена на терен и всичките й достижения биват подценени и забравени. Тя става анализатор във Френската дирекция и главната й активност е да обработва информация, обвързвана с разпространяването на комунистически хрумвания във Франция.

Макар незабавно след войната тя да написа дълги отчети, в които да изброява всичките си помощници и членове на Френската опозиция, който са я подкрепяли, единствено двама получават финансово заплащане за заслугите си, множеството намират гибелта си в края на войната в някои от концентрационните лагери. През 1966 година Вирджиния се пенсионира и заживява безшумно и умерено дружно със брачна половинка си Пол в Барнсвил, Мериленд. Именно там, на 76-годишна възраст, тя издъхва през 1982 година

Макар Хол да е първата жена, притежател на Кръста за изключителни заслуги на Съединени американски щати за своя подвиг, дълго време нейният принос не е приет. Тактиките й при основаването на Френската опозиция се учат и се употребяват и до през днешния ден, като да вземем за пример Операция „ Jawbreaker “ в Афганистан.

Едва през 2016 година един от подготвителните центрове на Централно разузнавателно управление на САЩ е кръстен на нея – „ Експедиционен център – Вирджиния Хол “, а историята й заема централно място в Музея на Централно разузнавателно управление на САЩ, като една от петте самостоятелни експозиции. Останалите четири са на мъже, които са оглавявали организацията.