„Лошите момичета“ на историята: Кьосем – майката на Османската империя
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.
През 1533 година Османската империя навлиза в интервал, наименуван от историците „ Епоха на женския султанат “. Той продължава повече от един век до 1656 година В този изпълнен със събития и превратности стадий от османската история, империята се намира в ръцете на поредност от забележителни дами, които посредством своя разум, сексапил, нюх за ръководство и интриги, ще направляват развиването на една от най-големите и могъщи страни в тогавашния свят. Макар брачната половинка на Сюлейман Великолепни Рокселана да се радва на очебийно внимание от историците, няма подозрение че най-забележителна измежду валиде-султаните, управлявали посредством своите мъже, синове и внуци, е Кьосем, наричана още приживе „ Великата майка “.
Животът на Кьосем стартира на дребният гръцки остров Тинос през 1589 година Точната й дата на раждане остава незнайна. Баща й е гръцки духовник. По това време щерка му към момента се назовава Анастасия и е фамозна на Тинос със своята хубост и разсъдък. През 1594 година преминаваща през острова османска армия отвлича момичето. Тя е изпратена като подарък на султана дружно с други хубавици, определени всред поданиците на падишаха от неговите бейове. Анастасия е въведена в харема, където стартира нейното образование. Именно там тя хваща окото на бъдещия султан Ахмед I (1603-1617 г.). Смята се, че точно той й дава новото име Кьосем (водачка на стадото), откакто младата гъркиня приема исляма.
След възкачването си на престола през 1603 година, Ахмед издига своята фаворитка до статута на законна брачна половинка, с което дава право на техните синове да заемат престола. Между 1605 и 1615 година Кьосем ражда на Ахмед шест сина и четири дъщери. От тях двама сина ще се възкачат на трона на империята. Макар първоначално да дава тип на покорна и любяща брачна половинка, Кьосем е твърдо решена да оцелее в жестокия свят на османския харем. Борбата измежду множеството наложници за извличане на статут на законна брачна половинка е безмилостна.
Освен с техните непрекъснати домогвания, Кьосем би трябвало да се оправи и с другата законна брачна половинка на Ахмед – Махфируз султан (Дневна луна). Родена под името Евдокия, тя била от сръбски генезис и попада в двореца по същото време, по което и Кьосем. Махфируз ражда първородният наследник на Ахмед – Осман II и това я слага в много преференциална позиция в харема.
Използвайки всички разрешени и непозволени средства, Кьосем се преборва за вниманието и любовта на Ахмед. През 1612-1613 година посланикът на Венеция в Истанбул я разказва по следния метод: „ Тя е жена, дарена с хубост и прозорливост, притежаваща голям брой гении. Умее да пее прелестно и това й печели огромната обич на султана. Макар да не е уважавана от всички, думата й се чува по много въпроси и тя е доста обичана от владетеля, който я желае до себе си непрекъснато. “ Друг венециански посланик акцентира „ Тя може да прави със султана каквото си пожелае и има напълно неговото сърце. Всичко, което пожелае го получава “. Венецианците означават обаче, че Кьосем доста деликатно употребява въздействието си.
Позволява си рядко да увещава брачна половинка си за значими каузи, пестейки въздействието си единствено за най-належащите за нея и политическата й клика въпроси. Един от първите й ходове като хасеки-султан (законна съпруга) е да отбрани брата на Ахмед – Мустафа от допустима екзекуция след възкачването на престола на брачна половинка й. Добре осведомена с обичаите на османския двор, Кьосем има вяра, че в случай че избави Мустафа, един ден той самият няма да посегне на синовете й, ако се възкачи на трона. Инвестицията се оказва дълготрайна и ползотворна.
След 1610 година Кьосем съумява да уреди отстраняването на Махфируз от двореца, без да остави никакви явни следи. Умението й в интригите е такова, че след заминаването на Махфируз в заточение, Кьосем съумява да завоюва доверието на младия престолонаследник (шахзаде) Осман и го взема под крилото си, постоянно водейки го на разходка със себе си из дворцовите градини. Султанът наподобява съществено подозира претекстовете й, тъй като в един миг заповядва на синовете си от Махфируз повече да не се срещат уединено с Кьосем и да беседват с нея въобще. Въпреки това, любовта на Ахмед към брачната половинка му остава все по този начин непоклатима.
Ахмед I умира през 1617 година от коремен тиф, едвам 27-годишен. Силните дворцови фракции, обединени към висшето духовенство не разрешават трона да премине в неговия първороден наследник Осман II, а предават короната на брата на Ахмед – Мустафа. Така инвестицията на Кьосем се оказва благонадеждна – Мустафа не закача синовете й. Новият султан господства едвам четири месеца. Отстранен е след поредност от дворцови интриги, от които Кьосем рационално стои на разстояние или най-малко не се намесва намерено. През 1618 година на трона се възкачва Осман II. И тук връзките, изплетени от Кьосем дават богати плодове.
Новият падишах – едвам 14-годишен, освен че пощадява своите полубратя, само че и постоянно се вслушва в препоръките на Кьосем. Натрупвайки убеденост на трона, Осман се пробва да се еманципира от дворцовите партии и от въздействието на своята мащеха. През 1621 година, след несполучлив поход в Полша, Осман стартира почистване на дворцовите фракции, които упреква за неуспеха на армията. Основни пострадали са еничарите, чиито заплати са понижени, а кафенетата, в които обичат да прекарат свободното си време, са затворени. В хода на чистките Осман позволява и сериозната неточност да заповяда изтезанието на един от синовете на Кьосем.
За никого не е загадка, че Кьосем крои проекти да сложи личните си деца на трона, само че в този момент това посягане против фамилията й я кара да форсира проектите си. Тя съумява да употребява парите и въздействието си, с цел да притегли на своя страна еничарите. През 1622 година Осман II взема решение да извърши промяна в армията, създавайки обособена дворцова армия, която да балансира еничарите. Кьосем усеща вярно момента и дава знак на еничарите, чиито ползи са директно наранени, да работят. Осман е хванат и удушен. Улемата се пробва да върне на трона Мустафа, само че Кьосем към този момент е заплела своите мрежи от интриги.
Великият везир и дворцовата администрация са извоювани за нейният претендент – принц Мурад, който се възкачва на престола като Мурад IV. Издигането на сина й на трона трансформира Кьосем във валиде-султан (майка на владетеля). Като такава, тя поема действителен надзор над целия дворцов живот, включително и над харема. Тъй като Мурад е едвам на 11 година, Кьосем е публично провъзгласена за негов регент. Тя ще бъде фактическият държател на Османската империя до 1632 година, когато навършвайки 20 години, Мурад IV поема контрола над страната в свои ръце.
За да наложи своите политики, Кьосем употребява своите четири дъщери, женейки ги за разнообразни изтъкнати политически водачи в империята. Същевременно, тя завързва близки връзки с редица съдии и духовници. Императрицата-майка участва на всички съвещания на дворцовия съвет (диван). Тя се среща с представителите на всички съществени непознати сили. Чете отчети за положението на провинциите, разпределя дворцовите постове и жонглира сред другите политически фракции в страната. Кьосем е извънредно деликатна да не въвлича страната в нови разорителни войни. Между 1603 и 1622 година
Османската империя губи поредност от спорове против Персия и Полша, а войната против Хабсбургите приключва без победител през 1606 година Валиде султаната осъзнава, че огромна част от недоволството против мъжа й Ахмед и доведения й наследник Осман идва от военните провали. Именно затова тя поставя всички старания да заобикаля войните.
Въпреки непрекъснатите опити на противниковите фракции, Кьосем се задържа отпред на страната. След 1627 година везирите сменят тактиката. Вместо да се борят с Кьосем, те стартират да настройват сина й Мурад IV против нея, подканяйки го да се еманципира от нейното въздействие. Тази тактичност сработва. През 1632 година регентството на Кьосем е прекъснато, а Мурад отстранява майка си от водещата позиция в ръководството на страната. Забранява й да контактува с министрите му и с станалите висши велможи под опасност от изпращане в заточение. Външно Кьосем се покорява, само че зад тила на сина си продължава да плете своите мрежи от контакти, постоянно нащрек за протичащото се в империята.
Именно тя съумява да провали опит за скрит план против сина й през 1634 година Четири годи по-късно, откакто Мурад IV печели блестяща победа над Персия и си връща Багдад, Кьосем провежда обилната гала по посрещането му. Винаги екстравагантна, валиде-султаната посреща сина си отпред на върволица от дворцови чиновници, качена на покрита от колелата до тавана със злато колесница.
В последните години от царуването си, Мурад IV страда от чести пристъпи на яд, свързани с излъчените в рода психологични проблеми, които тормозят брата на Ахмед I – Мустафа, както и един от синовете на Кьосем – Ибрахим. Именно лудостта на Ибрахим го избавя от гнева на Мурад IV, който заповядва изтезанието на другите си двама братя. Така, от шестимата сина на Кьосем, до 1640 година оцеляват единствено двама – султан Мурад IV и Ибрахим, именуван „ Лудия “.
През 1640 година Мурад IV умира от цироза на черния дроб. Към този миг, Ибрахим е единственият жив мъжки представител на Османовата династия. Въпреки менталното му положение, той е повдигнат за султан. Майка му Кьосем, която на няколко пъти избавя живота му от заповедите на Мурад IV, в този момент поема още веднъж фактическото ръководство на страната. Валиде султаната предизвиква сина си да прекарва дните си в харема, до момента в който самата тя още веднъж стартира да дърпа конците на властта в империята.
Лудостта на Ибрахим обаче не може да бъде укротена и това дава мотив за надигане на жестока битка за въздействие в османския двор. Кьосем сполучливо съумява да изиграе всички, представяйки се до последно за жертва на експанзията на сина си. Когато през 1648 година стартира да се оформя скрит план за детронирането на Ибрахим I, Кьосем застава на страната на заговорниците. „ В последна сметка “ – декларира тя – „ Той ще убие и мен и вас. Не можем повече да го оставим на трона. Отстранете го при първа опция! “.
Ибрахим е детрониран и екзекутиран на 18 август 1648 година В настъпилата блъсканица, Кьосем докарва седем годишният му наследник Мехмед в тронната зала и декларира на велможите „ Ето момчето – вижте какво може да излезе от него “. Издигайки внука си за падишах, Кьосем за следващ път заема позицията на регент на Османската империя. При този трети мандат като регент, Кьосем не крие своето неуважение към придворните велможи. Веднъж се обръща яростно към един от държавните министри: „ Не съм те издигнала за везир, с цел да те виждам по какъв начин си прекарваш времето в дворцовите градини и винарни! Незабавно ще насочиш цялото си внимание към държавните каузи и не искам да слушам и дума повече от теб! “
В своя момент на успех, Кьосем е надиграна от едно от своите протежета. Тюрхан султан, майката на Мехмед IV, постъпва в харема ок. 1640 година като персонален подарък за императрицата-майка. Кьосем вижда капацитета в 13-годишната рускиня и я поверява на грижите на една от своите дъщери. Впоследствие самата Кьосем показва Тюрхан на сина си Ибрахим и урежда точно рускинята да роди бъдещия престолонаследник. Тюрхан постепенно и търпеливо изчаква своя миг, като даже краткотрайно дава на своята свекърва правото да продължи да е валиде-султан, макар че точно Тюрхан е новата „ майка на султана “. През 1651 година, усещайки че въздействието на Тюрхан нараства прекалено зад тила й, Кьосем се заема да провежда нов скрит план и да отстрани младата претендентка.
Тюрхан е предизвестена от един от прислужниците на Кьосем, който предава господарката си. Тя провежда своите лични поддръжници и в нощта на 2 септември 1651 година хората на Тюрхан нахлуват в покоите на Кьосем. Тя се пробва да се скрие в един тайник, само че е разкрита поради инцидентно подало се през процеп парче плат. Убийците я извличат в градината, където 62-годишната жена се бори обезверено. Според придворния историк Мехмед Наима четирима мъже трябвало да я преборят с цел да я удушат. Евнусите от харема прибират тялото й и я погребват в гробницата на брачна половинка й Ахмед I.
За гибелта й фамозният странник Евлия Челеби написа: „ Майката на света, брачна половинка на султан Ахмед, майка на султан Осман, на принцовете Орхан и Баязид, на султаните Мурад и Ибрахим, великата Валиде, беше удушена от основния негър евнух Сюлейман Ага. Той стори това, като уви плитките й към врата й. Така почина страдалчески тази великодушна и благородна жена. Когато народа на Истанбул научи за случилото се, затвориха джамиите и пазарите за три дни. Истанбул бе обзет от безредици. “
Кьосем султан живее в сянката на шестима султани – един брачен партньор, един зет, един доведен наследник, двама свои сина и един внук. В продължение на 40 години тя е мозъкът и сърцето на властта в Османската империя. Везири идват и си отиват по нейна воля. Войни стартират и приключват след няколко нейни думи. Безброй врагове – забележими и невидими се провалят в опитите да я отстранят.
Снимки: Wikipedia
