„Лошите момичета“ на историята: Нанси Уейк – Бялата мишка
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.
Наричат я Гехайме Щаатсполицай или кратко – Гестапо. Тази загадка полиция се основава на 26 април 1933 година в Нацистка Германия като част от Секретен сътрудник (паравоенната организация на Хитлер). Освен нормалните функционалности, свързани с следствие на тежки престъпни закононарушения, една от главната й задания е да се грижи за сигурността на Третия Райх. С други думи – Гестапо се бори с всички идеологически врагове на страната, започвайки от анархистите и либералите и стигайки до хомосексуалистите и евреите.
Борейки се против „ всички рискови за страната трендове “, тази загадка полиция има цялостна независимост при следствие на случаи на шпионаж, изменничество, бойкот или всяка друга подривна активност. Три години след основаването й, Гестапо става самостоятелна от правосъдната власт и получава една от „ най-привилегированите “ задания – да построи и да сътвори устройствения проект на концентрационните лагери. Оръжието на Холокост, с бройка над 45 000 души се радва на цялостна независимост по време на Втората международна война (1939-1945) и сиво-зелените им униформи всяват смут у всеки, който им се изпречи на пътя.
Въпреки страхът и смъртната заплаха, които лъхат от Гестапо по време на войната се срещат хора, които се опълчват на техните зверства, съзнавайки какво може да им коства това. През 1943 година една жена побърква офицерите от Тайната полиция. Наричат я „ бялата мишка “, тъй като тя съумява да им се изплъзне без да остави и диря, всякога, когато си мислят, че са съумели да я заловен. Благодарение на нейните дейности близо 2000 души съумяват да избягат от окупирана Франция и намират независимост и избавление в прилежаща Испания. Гестапо даже слагат една голяма за времето премия за главата й в размер на 5 млн. франка, само че напъните им остават напразни и „ бялата мишка “ съумява да се изплъзне от радара им. Тази жена-шпионин подкупва, превежда евреи и съюзнически водачи неусетно през територията на Нацистка Германия, пласира оръжия, саботира и даже убива боец от Секретен сътрудник с голи ръце.
Историята на Нанси Грейс Аугуста Уейк стартира на 30 август 1912 година в гр. Уелингтън, Нова Зеландия. Тя е най-малкото от шест деца. Семейството й е извънредно оскъдно и единствено две години след раждането й, в търсене на по-добри условия за препитаване, те се местят в Сидни, Австралия. За страдание, проблемите, неналичието на непоклатимост и ниските приходи следват фамилията и в новия им дом. Съвсем скоро, татко й – Чарлз, който е публицист, ги изоставя и се връща в Нова Зеландия под предлог, че снима документален филм за маорите.
Причина за неговия интерес към племето евентуално е обстоятелството, че неговата пра-пра баба – Пурева е била маор. Майката на Нанси – Ела, която е мощно религиозна, остава да се грижи напълно сама за шестте деца. Отношенията сред майка и щерка са прекомерно набрегнати/изострени. По-късно в своята биография, Нанси загатва, че все пак е била по-привързана към татко си. Майка й е извънредно строга и даже я санкционира грубо след един почтен случай в учебно заведение, обвързван с подхвърляне на занимателни бележки сред децата. Докато е дребна, едни от обичаните книги на Нанси са тези за „ Анн от фермата „ Грийн Гейбълс “. Тя не се разделя с тях даже, когато на 16 години бяга от у дома и стартира своя нов живот.
След като напуща дома, Нанси стартира работа като здравна сестра. Един ден тя е сюрпризирана с непредвиден подарък. Леля й – Хинамоа, която е считана за черната овца в фамилията, й дава 200 $, една забележителна за времето си сума и я окуражава да пътува из непознати земи. Така Нанси стартира своето пътешествие. Тя пътува до Ванкувър, Ню Йорк и Лондон, където най-после си намира работа като публицист. По време на едно от своите пътешествия тя се сбива с боксьор, след напрегната игра на карти. В спомените си даже разказва по какъв начин в тези години дамите също демонстрират интерес към нея, само че тя осъзнава, че този вид връзки не са за нея.
Така на 22 година, Нанси се озовава в Париж и работи като публицист на свободна процедура, постоянно подготвяйки материали за вестниците благосъстоятелност на компания „ Хърст “. Както по-късно самата Нанси споделя – „ Винаги съм се разбирала добре с французите, евентуално, тъй като съм напълно непринудена “. Младата дама се отдава на бонвивански живот и постоянно е забелязвана в нощните клубове дружно със своя териер на име Пикон. По време на танците тя се среща с богатия френски фабрикант Хенри Фиока. Той е прочут в парижките среди с множеството си похождения и афери. Красивите дами са му уязвимост и пленителната Нанси не остава незабелязана. По-късно самата тя споделя пикантни обстоятелства, свързани с техния персонален живот и полови връзки. В последна сметка двамата подписват брак през 1939 година
През 1933 година Нанси е изпратена като сътрудник във Виена да покрие новините към идването на власт на Адолф Хитлер. Тя даже съумява да вземе персонално изявление от Фюрера. По-късно Нанси става очевидец на произвола на нацистите над евреите в града. Тя пътува и до Берлин, където също вижда брутални образци за отношението на нацистите към евреите. В своите мемоари тя даже изопачава историческите обстоятелства, описвайки по какъв начин нацистите връзвали евреите на колела и ги налагали с камшици. Свидетел на тази свирепост, Нанси стартира да изпитва същинска злоба към нацистите, която по-късно въодушевява и нейните дейности по време на Втората международна война. Когато военният спор избухва, а брачният партньор й – Хенри е мобилизиран, Нанси неотложно отива в наборната комисия и се записва като здравна сестра. Когато нацистите нахлуват в Белгия, тя е разпределена там и благодарение на своята кола за спешна помощ съумява да закара някои английски, австралийски и новозеландски бойци до Дюнкерк.
След като нацистите окупират Франция, Нанси и брачният партньор й живеят относително добре, с помощта на високия си публичен статут. Като брачна половинка на богат предприемач, тя има свободата да пътува необезпокоявано из цялата страна. Именно по този метод тя се включва в дейностите на Френската опозиция. Първите на които оказва помощ са водачи от Кралските военно-въздушни сили, които са свалени на френска земя. С поддръжката на брачна половинка си тя закупува парцел в Марсилия, който употребява като своя база.
В него тя приютява свалени водачи, приготвя им подправени персонални документи, дава им нови облекла и идентичност и съумява да ги преведе през Пиренеите в Испания. Най-често тя употребява камиони и подкупи, с цел да може да ги изведе в сигурност. Същевременно тя играе двойствена обществена роля. Тя е по едно и също време усмихната, занимателна и богата световна дама, която забавлява офицери от Секретен сътрудник и скришен пощальон на Френската опозиция. Хенри знае за нейните занимания и постоянно я поддържа финансово и с негова помощ тя разнася тайната преписка из страната, пътувайки под непозната идентичност. По-късно тя се включва и в известната загадка линия „ Пат О`Лиъри “, която оказва помощ на евреи от Полша да намерят избавление надалеч от нацистите.
Активната й активност обаче не остава незабелязана и през 1943 година тя оглавява листите на Гестапо с най-търсени хора. Именно тогава тайната полиция й дава прякора „ бялата мишка “ и афишира премия за главата й. В този под напрежение миг Нанси схваща, че е най-разумно в случай че самата тя избяга отвън Франция. Съпругът й се сбогува с нея и остава в Париж. По-късно той е задържан от Гестапо, разпитван, малтретиран и екзекутиран. Нанси схваща за гибелта му едвам в края на войната. През това време самата тя се пробва да се измъкне, пътувайки с трен през Пиренеите. Властите се усъмняват в нейните документи, тя се пробва да избяга, само че те стрелят по нея и я раняват. Следващите четири дни тя е в ареста на локалното поделение на Гестапо, където е подложена на жестоки мъчения. Въпреки това тя не издава нищо, нито даже същинското си име. В последна сметка те я пускат и скоро тя съумява да възнамерява своето наново, този път сполучливо, бягство.
Когато стига до Лондон, Нанси е към този момент добре позната със своите подвизи. Тя е призната за образование в Британския изпълнителен орган за специфични интервенции. Това е профилирано звено на английското разузнаване, което работи взаимно с Френската опозиция. Част от образованието й включва умения за оцеляване, тактики за ликвидиране, работа с радио интервенции, парашутизъм, слагане на експлозиви, потребление на огнестрелно оръжие и гранати. През 1944 година Уейк приключва сполучливо своята подготовка и дружно с още 40 други дами и 400 мъже е спусната с парашут през нощта назад във Франция. Целта на групата е да подкрепи Френската опозиция с оръжия и да приготви почвата за навлизането на съюзническите войски. За два месеца тя и отрядът й доставят с боеприпаси и огнестрелни оръжия над 7000 бойци от Френската опозиция.
Нанси застава отпред на отряди, които правят партизански офанзиви над железопътни линии, заводи и уреди за връзка. Тя също по този начин води разпитите, когато съумяват да заловен противников шпиони. Тя е превъзходен пълководец и постоянно поема командването над обособени отряди. В един случай тя пропътува над 72 часа с колело, с цел да откри сигурна радио връзка и да даде точни кодове, с които изпраща сигнал за помощ и уведомява за нужда от амуниции. Преди да се отдръпват, нейните сили съумяват да убият над 1300 германци, а дават по малко от 100 жертви. На 26 август 1944. Нанси е отпред на своя отряд, когато влизат в освободения Париж. Именно тогава тя научава, че брачният партньор й е бил погубен малко откакто тя напуща страната.
След края на Втората международна война Нанси Уейк е една от най-награждаваните дами за своите военновременни заслуги. Тя получава английския орден „ Джордж “, американския „ Медал за независимост “, оценката на Френската опозиция и три военни кръста от Франция. След войната Нанси продължава да работи за английското разузнаване към английското министерство на военно-въздушните сили и постоянно пътува до посолствата в Париж и Прага. В края на 50-те години тя среща втория си брачен партньор, който е деец от войната и някогашен военнопленник – Джон Форвард. Двамата подписват брак през 1959 година и вземат решение да се открият в Австралия.
Връщайки се на родна земя, Нанси развива интерес към политиката. На два пъти тя се кандидатира за народен представител по време на Австралийските федерални избори, само че несполучливо. След тази несполучлива политическа кариера тя и брачният партньор й заживяват спокоен живот в Сидни. Двамата нямат деца. През 1985 година Нанси разгласява своята автобиография „ Бялата мишка “, а две години по-късно излиза австралийски минисериал, отдаден на живота й. Когато брачният партньор й Джон умира след близо 40 години взаимен живот, Уейк напуща Австралия вечно и се мести в Лондон. Първоначално живее в хотел Стафорд, а по-късно се мести в намиращия се наоколо дом за пенсионирани военнослужещи. През 2004 година тя е удостоена и с Ордена на Австралия.
Нанси Уейк издъхва на 9 август 2011 година на 98 годишна възраст. Тя е обичала мощно двама мъже в живота си, даже на напреднала възраст се е наслаждавала на обичаната си напитка – джин с тоник и е мразела от дън душа нацистите: „ Убих доста германци и скърбя единствено, че не убих задоволително. “
Снимки: GettyImages, Wikipedia
