От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

В Западна Англия, в графско Есекс, се намира едно от най-важните британски пристанища. Името му е Харуич и в дословен превод значи – „ военно населено място “. Смята се, че още от времето на римляните на това място е съществувала цитадела. Положението му е от извънредно стратегическо значение, защото е безвредно място за втурване на котва сред р. Темза и р. Хъмбър. Именно отсам потегля известният транспортен съд „ Мейфлауър “, претрупан с пилигрими, отправили взор към Новия свят.

Харуич е и мястото, където на 24 септември 1326 година един тънък женски крайник стъпва на британска земя и дружно с наемническата войска зад тила си, афишира претенциите си към кралския трон. През идващите близо два месеца, минавайки през Кеймбридж, Оксфорд и Бристъл, тази армия напредва към сърцето на Англия, събирайки съидейници. В последна сметка крал Едуард II е свален от престола, а дамата, довела до смяната във властта, става регент на неговия малолетен правоприемник.

Наричат я „ френската вълчица “, поради произхода й и заради безкомпромисния и нечовечен метод, по който се добира до ръководството на Англия. Съвременниците разказват Изабела като една от най-красивите дами на това време, запечатвайки облика й в митове и песни. Привлекателният й външен тип не остава неусетен от мъжете и тя притегля вниманието на своето обграждане. В актуалната просвета се постанова облика й на съдбовната жена, която е подготвена на всичко, с цел да реализира задачата си.

Тилда Суинтън я изиграва в пиесата „ Едуард II “, а Софи Марсо й вдъхва живот в „ Смело сърце “. В реалност Изабела нито има пагубна хубост, нито е била държанка на бунтовника Уилям Уолъс. Тя е високо образована и с корав темперамент, а жестокост демонстрира единствено във връзка с един човек, който освен отмъква брачна половинка й, само че се пробва да я откъсне и от децата й.

В историографията има спор по отношение на точната дата на нейното раждане. Според „ Аналите на Уигмор “ тя идва на този свят през 1292 година Вероятно по-достоверна е информацията, оповестена от френските хронисти, че тя се ражда през 1295 година, в Париж, в интервала май-ноември.

Тя е третата и единствена оживяла щерка на френския крал Филип IV Хубави и брачната половинка му Хуана I Наварска. Изабела надживява всичките си 7 братя и сестри. Трима от братята й – Луи X, Филип V и Шарл IV стават поредно крале на Франция, а със гибелта на последния и неналичието на мъжки правоприемник се поставя завършек на династията на Капетингите, управлявала страната в продължение на четири века.

Изабела наследява хубостта на татко си и смелия и деятелен дух на майка си. Младата принцеса израства измежду красивите зали на замъка Лувър (впоследствие е опустошен и на негово място е повдигнат Двореца Лувър) и в „ Двореца де ла Сите “. Много дребна Изабела губи майка си Хуана и образованието и грижата за нея поема гувернантката Теофания де Сент-Пиер. Баща й Филип IV, е от владетелите, които употребяват децата си, с цел да осъществят амбициозните си дипломатически проекти.

Той дами синовете си за наследнички на графовете на Бургундия, а проектът за щерка му е да я сроди със мощния жанр на Плантадженетите, който ръководи Англия. Докато Едуард I Дългокракия е жив обаче по този начин и не се стига до брак сред сина му и Изабела. Едва след кончината му дипломатическите договаряния се развиват бързо и по този начин едвам 12 годишна Изабела става освен брачна половинка на Едуард II, само че и кралица на Англия.

На 25 януари 1308 година двамата млади подписват брак в дребното френско градче Булон сюр мер, което се намира наоколо до Кале. Като брачен подарък брачният партньор й я подарява с псалтир, а татко й с дарове на стойност близо 21 000 ливри и даже с част от Светия кръст, на който е разпнат Христос. Всички присъстващи са впечатлени от хубостта й. Летописецът Джофри от Париж вписва, че тя „ е най-красивата измежду най-красивите, освен в кралството, само че и в цяла Европа “. Съпругът й, който по това време е на 24 години, също не й отстъпва. Той е висок, добре комплициран, с дълга вълниста коса. По-късно самият Едуард II й дава прякора „ Хубавата “. Месец по-късно младоженците са короновани за крал и кралица на Англия в Уестминстърското абатство.

Това, което Изабела не е предполагала е, че макар хубостта и мозъка си, тя в никакъв случай няма да успее да завоюва изцяло сърцето на брачна половинка си. Едуард II е прочут със своите желания към красиви благородници. Това не значи, че той не извършва съпружеските си отговорности. Даже тъкмо противоположното, двамата с Изабела имат четири деца: две момчета –  Едуард III  и Джон и две девойки – Елинор и Джоан. Поради последвалото утежняване на връзките им, от време на време в историографията и в литературата, се среща мнението, че още през цялото време взаимоотношенията сред двамата са трагични.

Изабела не е безразлична към Едуард II и през първото десетилетие от своето общуване, двамата съумяват да станат близки другари. За недостоверни се считат сведенията, че брачният партньор подарява брачните й дарове на своя тогавашен ухажор или че я изоставя по време на раждане, с цел да избяга при собствен обичан. Едуард II даже избавя живота на половинката си при един нечовечен пожар, при който двамата едвам оцеляват, а тя получава тежки белези.

От възкачването на престола, до своята детронация, Едуард II постоянно има до себе си любимец. Двама обаче от доближените на краля, са освен това от любовници, те печелят сърцето му и също по този начин оказват въздействие върху ръководството му. Първият е благородника Пиер Гавестон, а вторият – шамбелана Хю Диспенсър Младия. С първият любимец, Изабела съумява да откри положителни връзки и даже се съюзява.

След насилствената му гибел, породена от бароните, тя утешава брачна половинка си и става незаменима за него. До появяването на втория, най-влиятелен любимец, в живота на Едуард II. Диспенсър е цялостна диаметралност на Гавестон. Той е безсъвестен и нечовечен и в никакъв случай не се двоуми да изцапа ръцете си с кръв. Съзнавайки близкото другарство сред Едуард II и брачната половинка му, той поставя всички старания да токсини връзките им.

През 1321 година следващата акция на британския крал против шотландците се увенчава с крах и кралицата за малко не попада в плен. Изабела упреква брачна половинка си, че не е направил нищо, с което да предотврати нейното залавяне. По същото време се утежняват и връзките сред Франция и Англия. Братът на Изабела – Шарл IV конфискува земите на британския крал, които се намират на негова територия, поради неплатени задължения.

В отговор, подтикван от Диспенсър, Едуард II освен си присвоява парцелите на жена си, само че и я откъсва от децата. Това е последната капка и чашата на търпението на кралицата прелива. Тя отпътува във Франция с ангажимента да води мирни договаряния. Докато е там тя съумява да убеди брачна половинка си да изпрати сина им – Едуард III, в символ на благосклонност и по този начин съумява да прибере най-малко едно от децата си.

Докато е в Париж, Изабела прави избор, който бележи по-нататъшния й живот. Тя стартира спекулация с един аристократ, конкурент на брачна половинка й – Роджър Мортимър. На тяхната връзка не се гледа с положително око даже във френския двор. Мортимър обаче печели освен сърцето, само че и доверието на Изабела. Двамата сформират проект по какъв начин да получат властта над британски престол. Вярна на дипломатическите тактики на татко си, Изабела сгодява сина си за Филипа дьо Ено, щерка на рубрика на Холандия и Зеландия. В подмяна кралицата получава пари, с които наема войска и се насочва към Англия.

След нейния сполучлив поход на британска земя, Едуард II абдикира и е заточен в замъка Бъркли, а Диспенсър е изпратен в пандиза в Херефорд. Именно в метода, по който се разправя с любимеца на мъжа си, личи чистата ненавист, която Изабела е таяла към него. Той е индивидът, който й лишава властта и брачна половинка и съвсем съумява да я откъсне от децата й. В последвалия развой и санкции, Изабела, разпростира цялата се злост.

Диспенсър е упрекнат и разгласен за отговорен в содомия и държавна измяна. Екзекуцията му е една от най-кървавите за това време. Първо го бесят, само че го оставят жив, по-късно го давят, само че го оставят жив, с цел да може най-после да го довършат като разчленяват всяка част на тялото и органите му, до момента в който той е в схващане. Главата му е оставена за наставление на портите на Лондон.

През януари 1327 година малолетния Едуард III е коронован за крал на Англия, а майка му – Изабела е оповестена за негов регент и получава властта в страната. За страдание, също както брачна половинка си, и тя попада в клопката на своя любимец и ухажор – Мортимър. Няколко месеца след коронацията на сина си, Едуард II умира при мистериозни условия. Смята се, че провинен за ранната му кончина е Мортимър. Кралицата от самото начало поддържа преписка със брачна половинка си и даже му изпраща блага. Именно заради положителните им взаимоотношения, съществува даже доктрина, че гибелта на краля е инсценирана, с цел да може той да избяга и да изживее живота си в странство.

След като евентуалната опасност в лицето на Едуард II е отстранена, Изабела и Мортимър се отдават на изключителни финансови злоупотреби. Тя освен усилва земите си, само че си дефинира и прехрана, която надвишава размера, получаван до тогава от британския крал. От своите новопридобити парцели тя стартира да печели близо 13 000 паунда на година, което е една забележителна за времето си сума. Режимът на Изабела и Мортимър обаче не е изключително известен и един от главните съперници против него е първородният й наследник – Едуард III. През 1330 година, още ненавършил 18 години, той въстава против майка си и нейния любимец и ги смъква от власт.

Едуард III опрощава прегрешенията на майка си, само че към Мортимър изпитва персонална злост и го държи виновен за гибелта на татко си. Именно по тези обвинявания в края на същата година той го съди и екзекутира. Изабела остава без обичан и без власт. Според недостоверни източници тя е заточена в замъка Райзинг, Норфолк, от сина си, където полудява и намира гибелта си. Това обаче не е подкрепено с исторически обстоятелства, в реалност Едуард III почита майка си и й връща земите, които й се падат по право като й дефинира годишна прехрана в размер на 4500 паунда. През идващите години тя живее в разкош, провежда приеми и се грижи за внуците си. Умира на преклонната за Късното Средновековие възраст от 63 години, през 1358 година, в замъка Хертфорд.

Тленните й остатъци са положени в църквата Грейфрайърс, в Лондон, където по-късно е заровена и щерка й Джоан, която става кралица на Шотландия. Съгласно последното й предпочитание, Изабела е заровена със сватбената си рокля, а сърцето на брачна половинка й е положено на гърдите й. За страдание църквата първо е унищожена по време на огромния пожар в Лондон през 1666 година, а след това е срината при бомбардировките по време на Втората международна война и по този начин гробът й е изцяло премахнат.

Макар да ръководи Англия за къс интервал от време и то в качеството си на регент, Изабела оставя своя отпечатък в европейската история. Пленила съвременниците с хубостта си и уплашила враговете си със своята свирепост, Френската вълчица съумява да остане на власт в едни бурни за короната времена. Синът й, Едуард III Мъдрия е един от най-успешните британски владетели, който трансформира страната във водеща военна мощ.