„Лошите“ момичета на историята: Ирена Сендлерова – „Живот в буркан“
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.
През 1968 година по време на изявление детската писателка Ванда Хотомска, която е създател на полския вид на предаването „ Лека нощ, деца “ – „ Яцек и Агатка “, подмята концепцията за премия, която да бъде давана от най-малките на възрастните. В ефир тя споделя за едно момче, с което се е срещнала в болница във Варшава. То толкоз мощно желало да благодари на своя доктор за положените грижи, че желало да го отличи с орден. Редакторът на „ Полски пощальон “ Влоджимеж Карван е сграбчен от концепцията, а скоро към него се причисляват и неговите сътрудници от гилдията. След конкурс е определен модел на медала – кръг с усмихнато слънце в средата. Самото отличие е кръстено – „ Орденът на усмивката “.
През 1969 година премията е връчена за първи път. Тогава се откриват и традициите към приемането й. Те включват награденият да изпие лимонен сок – с усмивка. Отличието се присъжда на възрастни, чиято активност е неповторима и които с дейностите си са избавили живота на деца и/или са им донесли доста наслада. Връчва се два пъти в годината и награденият е отдаден в това „ рицарство “ посредством роза, която символизира меча. Думите, с които лауреатът приема, оказаната чест са: „ Обещавам да нося наслада и забавление на децата. “
През 2007 година една 97-годишна дама получава премията. Името й е Ирена Сендлерова и дълги години нейните положителни каузи остават скрити за необятната аудитория.
Историята й става международно известна около един учебен план. През 1999 година един преподавател в Канзас – Норман Конард дава специфична задача на трима свои възпитаници. Това е нетрадиционен план във връзка Националният ден на историята, който би трябвало да надскочи границите на класната стая. Учителят демонстрира на децата отрезка от вестник, в която са вписани имена на хора, които също като Шиндлер са спасявали евреи по време на Втората международна война. В публикацията се казвало, че Ирена Сендлерова е избавила над 2000 души във Варшавското гето. Благодарение на плана учениците кореспондират и се срещат с Ирена, а по-късно описват живота й в пиесата и книгата – „ Живот в буркан “. Така става известна историята за една смела дама, нейната мрежа от другари по време на Втората международна война и над 2000 избавени живота.
Ирена се ражда на 15 февруари 1910 година във Варшава в дома на Станислав и Янина Кшижановски. Тя е тяхното само дете. Баща й е един от първите членове на Полската социалистическа партия и през 1905 година даже взима присъединяване в Полската гражданска война (1905-1907), която е в границите на огромната политическа рецесия в Руската империя. Впоследствие той управлява и санаториум за туберкулозно заболели в града. Покрай практиката и познанствата на татко си, Ирена от дребна научава иврит. През 1917 година обаче животът на фамилията се трансформира. Баща й се разболява от тиф и умира на идната година. Когато е на смъртния си одър той споделя на 7-годишната си щерка: „ Ако видиш някой да се дави, би трябвало да се опиташ да го спасиш, даже и да не можеш да плуваш. “
След загубата на обичаният си, Янина дружно с щерка си заживява в Пьотърков Трибуналски, където имат родственици. Там Ирина учи в началното учебно заведение на обществената активистка Хелена Тржинска. В гимназията с изключение на, че се отличава като скаут, тя се среща и с първия си брачен партньор – Мечислав Сендлер. През 1931 година двамата подписват брак и се откриват във Варшава. В университета той следва класическа лингвистика, а тя право. Тя се включва с сдружението на Полската демократична юноша. На идната година Ирена стартира работа в департамента по майчино и детско подкрепяне към Свободния полски университет като в същото време продължава следването си. Скоро Мечислав получава предложение за учителско място в Познан. Бракът им е сложен, само че те остават официално женени. Той отпътува за Познан, а тя остава във Варшава. Още на втората година от следването си Ирена оставя правото и се реалокира в специалността – полонистика.
Снимка: By Bundesarchiv, N 1576 Bild-003 / Herrmann, Ernst / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5441343
Ирена е срещу това неравноправно отнасяне и постоянно сяда до своите другари. При този и други случаи по време на следването си, тя постоянно се застъпва за евреите. Откритата поддръжка води до нови врагове в лицето на Националния коренен лагер – последна националистическа организация. Членовете й са привлечени от концепциите на нацизма и са открити антисемити. Заради откритият си митинг против расистките наредби в университета, студентските права на Ирена са прекъснати в интервала 1937/38 година Едва при промяна на ректора, тя съумява да приключи през 1939 година
Междувременно Ирена продължава обществената си работа. В департамента тя обезпечава поддръжка за майките на противозаконни деца и се грижи както за тяхната издръжка, по този начин и за опазването на здравето им. Тя даже разгласява две публикации по отношение на работата си. В средата на 30-те години Ирена става чиновник на Министерството на обществената политика и опазването на здравето.
През септември 1939 година немските войски окупират Полша, а светът е замесен във Втората международна война (1939-1945). В този интервал Ирена продължава да работи като служител в общественото министерство във Варшава. Тя сполучливо приключва и курс към Полския Червен кръст. Още при започване на окупацията германците не разрешават да се оказва всякаква помощ на евреите. Ирена и нейни сътрудници обаче не се преценяват изцяло с новите наредби. Първоначално групата се състои от 5, а по-късно от 10 дами. Работата им става още по-трудна, когато през 1940 година се основава Варшавското гето и всички евреи в града са затворени в него.
Снимка: By Bundesarchiv, N 1576 Bild-003 / Herrmann, Ernst / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5441343
Тези промени не стопират Ирена. Тя съумява да се снабди с пропуск за гетото като лице, което се бори с инфекциозните болести. Въпреки затегнатите ограничения тя съумява да посещава гетото по 2-3 пъти дневно, употребявайки разнообразни входове. На затворените носи храна, медикаменти и даже вкарва към 1000 ваксини срещу петнист тиф. Полагайки старания, Ирена съумява да издейства пропуски и за други свои сътрудници, измежду които е и нейната съименичка активистката Ирена Шулц.
В гетото, което било с размерите на Борисовата градина, живеели повече от 450 000 евреи. Още от първите си влизания тя се задейства да подкрепи извеждането на деца от това място, огромна част от които били сираци. Заедно със своите помощници тя фалшифицира повече от 3000 документи за идентичност. Впоследствие става член на „ Жегота “. Това е полската незаконна филантропична организация, която в интервала на войната е орган на Правителството на Полша в заточение. Една от основните задания пред „ Жегота “ е подкрепяне и избавяне на евреите.
Ирена Сендлерова основава цяла мрежа от секрети квартири и се свързва с манастири, църкви, сиропиталища и приемни полски фамилии, които приютяват незаконно изведените деца. Сред избавените съвсем няма бебета, защото тяхното превеждане носи спомагателен риск. За да изведе децата от гетото Ирена употребява 5 съществени метода. Единият е посредством коли за спешна помощ, когато децата били крити под носилките. Вторият е посредством постройката на окръжния съвет, която се намира в единия завършек на гетото. Друг метод е посредством канализацията или други изкопани канали. Един от най-честити начини за изкарване на децата е посредством куфари и чували.
В по-редки случаи децата или били заболели, или се престрували на такива, с цел да бъдат изведени от медицинските екипи. Всички участници в мрежата й са известени, че децата обитават при тях единствено краткотрайно и след края на войната ще бъдат върнати на фамилиите им. За да може това да стане Ирена поддържала прецизен закодиран лист с имената и фамилиите на всяко едно от тях, както и къде се намира. Малко преди експлоадирането на Варшавското въстание Ирена и нейната другарка Ядвига Пьотърковска поставят криптираните описи в бутилки и ги заравят в градината на дома на Ядвига на ул. „ Лекарска “ № 9.
По време на войната Ирена живее в дребен двустаен апартамент на ул. „ Лудвики “ № 6 дружно с майка си. Съпругът й е мобилизиран в армията. Там той получава чин лейтенант. Бракът им продължава да е единствено на хартия. Той се бие безстрашно, само че пада в плен в офицерския лагер „ Волденберг “. След края на бойните дейности двамата завършват този злощастен съюз.
Снимка: By German Nazi Governor for district of Warsaw Ludwig Fischer – Archives of Institute of National Remeberance (IPN), Warsaw, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2122417
Един от най-ужасяващите й мемоари по време на войната е, когато се издава финалното решение и стартира депортирането към лагерите на гибелта. През 1942 година тя гледа с смут похода на възпитаниците от „ Дома за сираци “ и техния преподавател Януш Корчак. Той е прочут възпитател и публицист и въпреки най-малко на два пъти да му оферират да ги изостави, той отхвърля и умира дружно с тях в концентрационния лагер.
На идната година Ирена е издадена на Гестапо и неговите чиновници я арестуват на 20 октомври. Когато идват за нея тя е с майка си и приятелката си Ядвига като от самото начало се безпокои не толкоз за себе си, що се касае за тях. Отведена е в пандиза Павяк и е подложена на мъчения, с цел да издаде имената и местоположението на членовете на „ Жегота “.
В един от дните разпитващият прекалява и съвсем я пребива до гибел. След като схващат, че тя няма да проговори, Ирена е наказана на гибел. Благодарение на голям рушвет, „ Жегота “ съумява да я избави в последния миг и да я измъкне от пандиза. Германците я афишира за мъртва и името й се появява в описите с екзекутирани. През остатъка от войната Ирена се крие под подправена идентичност като Клара Домбровска.
След края на бойните дейности бутилките с скъпите данни на децата са изровени и 75% от информацията е възобновена. Благодарение на тези данни, Централният комитет на полските евреи свързва децата с оживелите им родители. След войната Ирена продължава своята дейна обществена активност, само че новото държавно управление не я смята за другар и тя е включена в т.нар „ черен лист “. Тя неведнъж е разпитвана от Държавна сигурност. След един от тези случаи тя ражда прибързано и губи детето си.
В последна сметка не е задържана с помощта на застъпничеството на една от дамите, на които е помогнала по време на войната. През идващите десетилетия тя провежда домове за деца и за възрастни. В началото на 50-те години е началник в Отдела за обществени грижи, а по-късно е заместник-директор в Националното учебно заведение по акушерство.
Макар работата й по време на Втората международна война да е оценена още през 60-те години от еврейската общественост, от която получава орден – „ Праведник на света “, комунистическото държавно управление дълги години не й разрешава да замине за Израел, където желае да посади дърво на Алеята на праведниците в Яд Вашем. Чак през 1983 година Ирена съумява да стигне до Йерусалим и получава почетно поданство.
Животът на Ирена въодушевява пиеса, книги и филм – „ Децата на Ирена Сендлерова “ (2009). Нейната храброст и мъжество по време на разпитите са образец за силата на духа й. Макар в никакъв случай да не загатва точния брой на избавените от нея деца, се смята, че той наброява към 2500. Години по-късно, когато си напомня събитията по време на войната, тя горчиво отбелязва: „ И до ден сегашен се усещам отговорна, че не направих повече. “
