Лошите момичета на историята: Мария Октябърская – Вдовицата-танкист
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.
Когато на Коледа 1914 година бойците от двете страни на барикадите афишират краткотрайно преустановяване на дейностите и подвигат тостове, те даже не допускат, че това, което считат за къс боен спор ще се трансформира в една от най-мащабните и кръвопролитни войни в историята. Първата международна война (1914-1918) е наричана още Голямата война и се води главно в окопите. По време на военните дейности напълно естествено поражда въпросът по какъв начин да бъдат преодолени те?
Макар още Леонадо да Винчи и Хърбърт Уелс да дават първите хрумвания за този нов тип оръжие, едвам при започване на ХХ в. се стига до действителното му реализиране. Във въображението на инженерите стартира да се построява облик на мощна машина, която е бронирана, бърза, устойчива и непробиваема, тъй че да може да се вклини във вражеските диги и да унищожи редиците на защитата. Решението за основаването на сходна бойна машина е взето през 1915 година. Във Англия и Франция механически екипи стартират работа по плана, а година по-късно оръжието е основано. Наричат го преднамерено „ танк “, за илюзия на съперника, тъй като думата в превод от британски значи „ цистерна “. Именно под този етикет въпросните оръжия са транспортирани до бойното поле.
Втората международна война (1939-1945) не отстъпва на своя предходник, а я бие както по брой жертви, по този начин и по нови смъртоносни оръжия. Танкът заема уместно място като съществена сухопътна оръжейна мощ. Французите имат кавалерийски и пехотни танкове, германците създават своите „ тигри “, а Съюз на съветските социалистически републики залага на Т-34. Въпросният руски модел е умислен като „ повсеместен танк “. Той има плътна ризница, 4 отделения на корпуса и 76 мм оръдие. Благодарение на своите качества и благоприятни условия за модификации Т-34 се употребява необятно и след войната и се трансформира в най-произвеждания танк в международен мащаб.
Снимка: Автор: незнаен – http://www.warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=358, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=8008293
Понякога тези бронирани оръжия носят персонални имена или други букви. По време на Втората международна война един Т-34 тормози немските бойци и даже доближава до Берлин. Неговото име е „ Бойна приятелка “, а индивидът, който го ръководи е една дръзка жена, която дава всичко, което има, с цел да може да убие враговете, лишили брачна половинка й. Името й е Мария Октябърская – първата жена ръководеща танк, която получава ордена „ Герой на Съюз на съветските социалистически републики “, въпреки и посмъртно.
Мария е родена на 3 август 1905 година в с. Кият (дн. Ближне), ситуирано на Кримския полуостров. Семейството й е оскъдно и многодетно, като е противоречиво дали по генезис имат съветски или украински корени. През 30-те години на ХХ в. един от по-малките й братя е заточен в Урал и следите му се губят. Детските и младежки години на Мария минават в Севастопол, който е един от най-важните културни и политически центрове в Северното Черноморие. През 1921 година се мести в Джанкой, където учи до 6-ти клас, защото майка й татко й умират и тя поема грижата за фамилията. Установяват се дефинитивно в Симферопол, който е ситуиран в центъра на Кримския полуостров.
Макар сведенията за Мария да са нищожни, някои съвременници дават информация за личността й. Те я разказват като привлекателна жена. Съгласно тогавашните стандарти, постоянно се отбелязва, че е образцова стопанка, умела с иглата, чието ръкоделие се отличава от това на другите дами. Също по този начин евентуално е имала и музикален гений, тъй като обичала да пее национални и патриотични песни.
Въпреки бъдещата си славна военна кариера, в началото Мария въобще не мисли да се запише в армията. Първата й работа е в консервната фабрика в Симферопол, а по-късно се пренасочва и става оператор в локалната телефонна централа. По същото време тя се среща и с огромната си обич – Иля Федотович Рядненко, който е курсант в кавалерийската школа. Двамата освен споделят мощните си усеща, само че и общите си възгледи. Мария и Иля са правилни почитатели на новия режим в страната и поддържат своя водач – Йосиф Сталин. Неслучайно откакто подписват брак те вземат решение, че би трябвало да одобряват нова фамилия – Октябърски, евентуално с цел да почетат Великата октомврийска гражданска война (1917).
До експлоадирането на Втората международна война животът на Мария по нищо не се разграничава от този на доста други военни съпруги. След като се омъжва през 1925 година, тя се мести из разнообразни селища в Украйна, следвайки разпределенията на Иля. Мария взема интензивно присъединяване в действия на Червената войска като се занимава с публично потребни дела и става член на разнообразни женски препоръки. Постепенно тя демонстрира и мощен интерес към самото военно дело. Мария се записва на курсове за здравна сестра, взима уроци по пукотевица с картечница и сполучливо изкарва шофьорски курсове. Не след дълго тя се прочува измежду съпругите на командния състав с помощта на изискания си усет и шивашките си умения.
През септември 1939 година първо Германия, а по-късно Съюз на съветските социалистически републики нахлуват в Полша, с което се слага началото на Втората международна война. По силата на пакта Рибентроп-Молотов, двете страни се договарят да са съдружници и дефинират границите между тях, които минават през земите на Полша. Както нерядко се случва след това единият съдружник забива нож в гърба на другия. През 1941 година се дава старт на от дълго време замислената интервенция под кодовото име „ Барбароса “, с която германците стартират нахлуване в територията на Съюз на съветските социалистически републики.
Снимка: By Radomil talk 14:33, 26 March 2007 (UTC) – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1844547
Преди немското настъпление Иля взе участие в Съветско-финландската война (1939-1940). След това семейство Октябърски се открива в Бесарабия, където е разпределен полкът на брачна половинка й. На сутринта на 22 юни 1941 година жителите на Кишинев са събудени от бомбите на немската авиация. Мъжете остават, а Мария, сестра й и съпругите на другите бойци са евакуирани още на идната заран. Целта е те да бъдат изтеглени навътре в страната и по този начин тя е изпратена в Томск, Сибир.
През идващите месеци тя работи като строител, само че заради здравословни проблеми с гърба (туберкулоза на шийните прешлени) и поради опита й я назначават за телефонен оператор във военното учебно заведение. Именно в Томск, в края на лятото на 1941 година, тя получава злополучната новина за кончината на брачна половинка си, който умира в борба при започване на август. Съобщението гласи, че комисар И. Ф. Октябърски е погубен от картечен удар по време на една от борбите край Киев.
Мария е покрусена от тежките вести и превзета от предпочитание за отплата. Първото, което прави е да подаде молба към локалната военна работа да я записват и да я изпратят на фронта. Отговорът не се бави и е негативен. Сред аргументите са посочени както болестта й, по този начин и възрастта й – по това време тя е на 36 години. Когато осъзнава, че няма да се получи по този метод, на Мария й хрумва друга концепция. По това време работи дарителски фонд за въоръжаването на Червената войска.
Мария взема решение да събере задоволително средства, с цел да закупи танк. Това наподобява някак непостижимо от модерна позиция, само че в последна сметка Октябърская го реализира. Освен, че продава всичко, което има и събира средства от роднините си, Мария шие и бродира непрекъснато калъфки, покривки, шалове и салфетки. В последна сметка тя съумява да събере сумата нужна за създаване на резервоара на танка.
Макар и да не разполага по всевъзможен начин за закупуването на танк, тя взема решение да се обърне към най-висшата инстанция – другаря Сталин и да му изясни както своето подаяние, по този начин и мощното си предпочитание да отмъсти на германците. Събраната сума е крупна за времето си и е в размер на 50 000 рубли. Мария изпраща депеша до вожда на Съюз на съветските социалистически републики, която гласи следното: „ В борбата за родината почина брачният партньор ми полковник-комисар Иля Федотович Октябрски. Заради неговата гибел, поради гибелта на всички руски хора, измъчвани от фашистки варвари, желая да отмъстя на тези фашистки кучета. Поради тази причина, с цел да се построи танк, внесох в Държавната банка всичките си персонални спестявания – 50 000 рубли. Моля да кръстите танка „ Бойна приятелка “ и да ме изпратите на фронта като негов пълководец. Имам подготовка за водач, притежавам чудесно стрелбата с картечница. “ Отговорът на Сталин не закъснява. Въпреки всички презумции на военната комисия, той я твърди, че настояването й ще бъде изпълнено.
Мария не е изпратена на фронта преди да премине през нужната военна подготовка. През май 1943 година стартира да се образова за ръководство на танк в Омската танкова школа и става първата жена механик-водач на танк в страната. Тя става част от екипа на „ Бойна приятелка “, само че не в качеството си на пълководец, а на механик-водач. През септември същата година се състои фронтови протест, на който Мария взима думата, а словото й е по този начин паметно, че години по-късно оживелите участвали си спомнят част от него. Речта й приключва с думите – „ германците да се боят от моето сърце “.
Снимка: By Soviet state agencies – http://www.malyshevplant.com/category.cfm?ct_ID=3&lang=en, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2648215
През октомври 1943 година „ Бойна приятелка “ е изпратен към Смоленск. По пътя Мария получава първото си бойно кръщение. Командването им слага задача да пробият вражеската защита и да завладяват крепостта Ново село (в непосредственост до дн. Сенно, Беларус). Атаката на руснаците е сполучлива: убити са към 100 германци и един от техните танкове е погубен. По време на борбата снаряд удря гъсеничната верига на „ Бойна приятелка “ и той се спуска по едно дере. Германците не престават да обстрелват машината с гранати в продължение на два дни. Въпреки рисковата обстановка, през нощта Мария излиза и на място оправя вредите по танка. Със смелостта си, която потвърждава в борба, тя печели уважението на останалите бойци. Делото й не остава неусетно и от командирите и тя е нараснала в сан сержант.
При последвалите борби Мария нееднократно изскача под вражеския огън, с цел да поправи вредите върху своя танк. При един от тези случаи тя не съумява да довърши задачата си. През януари 1944 година „ Бойна приятелка “ още веднъж е измежду авангарда на Червената войска в борбата при държавното стопанство Кринка, Витебска област. „ Бойна приятелка “ убива 20 германци и унищожава 3 картечници. По време на борбата са нанесени тежки провали върху бронята и гъсеничната верига на танка. Мария още веднъж изскача да го поправи, макар обстрела на германците, само че този път е смъртоносно ранена в главата от избухнала наоколо мина. Тя изпада в безсъзнание и остава в кома през идващите 2 месеца, от която спорадично се буди. При един от последните пъти, когато е в схващане тя е посетена от един майор, който й връчва Орден на Отечествената война, Първа степен. Въпреки лекарските грижи, Мария издъхва на 15 март 1944 година Погребана е в Смоленск, на площада на героите.
„ Бойна приятелка “ надживява своя механик-водач и е измежду танковете, които влизат в Берлин в края на войната. Всъщност той бива погубен 3 пъти, само че след всякога, нова машина заема неговото място и приема името „ Бойна приятелка “ в памет на Мария Октябърская. Заради проявената от нея храброст по време на цялата й военна кариера, посмъртно тя е удостоена с Орден „ Герой на Съюз на съветските социалистически републики “. На Мария са кръстени както учебно заведение в Томск, по този начин и улици в Смоленск, Джанкой и Льозно. На жп. гарата в Кринка, където получава смъртоносната си рана, е повдигнат и монумент в нейна чест. В спомените на командира си, както и на мнозина нейни бойни приятели тя остава като „ самоуверен и смел боец “.
