От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Гръцката митология е една от първите, в която се загатва за войнствено племе от дами. Амазонките разпалват въображението на откриватели и учени и стават нарицателно за всички по-нататъшни открития на племена, състоящи се от представителки на нежния пол. Те съвсем омайват Херакъл, бият се под стените на Троя и се пробват да пречупят великия Белерофонт, всичко това, несъмнено, без триумф. Въпреки това историците от Древността – Херодот, Диодор и Страбон са единомислещи освен за тяхното битие, само че и за тяхната жестокост.

Снимка: By Friedel – Museum Bouboulina, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=710941

С митовете за тези жени-войни, войните за Хубавата Елена и подвизите на синовете на Зевс израстват генерации гърци. Те са част от културните пламъци, които подклаждат националното съзнание на този народ, до момента в който е под непознатата власт на османските нашественици. Връзката със славното минало построява корените на етническия шовинизъм и вдъхва убеденост на генерации гърци да се изправят против непознатото насилничество. Макар и от разбъркан албано-гръцки генезис един от окрилените от концепцията за независимост и независима държавност е Ставрианос Пинотсис, капитан на транспортен съд от остров Хидра, който дружно със своите съидейници се включва в протеста на Орлов (1770-1771). Макар с контракта от Кючук Кайнарджа гърците да получават правото да плават под съветски байрак и да се радват на православната протекция на Русия, за тях въстанието на Орлов е кървава баня, която лишава доста животи, без да им даде нещо в подмяна. Тези, които не падат под ножа на османци са хвърлени в пандиза, каквато е и ориста на Ставрианос.

Времената на боеве остават зад тила му и това, което му носи разтуха са визитите на жена му – Скево. По време на едно от тях стартират родилните страдания на обичната му брачна половинка, която е в напреднала бременност. Баща й не оцелява дълго в неподходящите затворнически условия и дребното момиченце не съумява даже да го види. Споменът за неговия дух и темперамент и за присъединяване му във войната обаче остава бездънен отпечатък върху съзнанието на Ласкарина. Десетилетия по-късно Ставрианос би се гордял с достиженията на щерка си.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=710907

Макар житейският й път да стартира бурно, в пандиза, през първите години животът на Ласкарина е много стандартен. След гибелта на татко й, майка й се преселва на остров Спецес и се омъжва наново. Бъдещата героиня на Гърция израства в хармонична среда, измежду доста братя и сестри и получава богато за времето си обучение. Това е времето на Просвещението, епохата на Френската гражданска война и концепциите на гръцкия публицист Адамантиос Кораис, който освен поставя основата на новогръцката литература, само че и обвързва славното древногръцко минало със актуалните жители на тези земи. Ласкарина се допира до тези хрумвания, само че остава в сянката на поставените от обществото граници.

Така на 40 години Бубулина остава освен вдовица със седем деца, само че и правоприемник на не малко положение. Средства дават на Ласкарина нещо, което малко дами са имали преди време – свободата да бъде стопанин на личната си орис. Тя не се омъжва за трети път, а поема контрола над фамилния бизнес. Скоро потвърждава изключителните си качества и търговски усет. Бубулина си партнира с други търговски кораби, стартира да строи лични и изкусно се възползва от Наполеоновите войни. Заради тези спорове се постанова ембарго на не малко места и гръцките търговци, включително и Ласкарина, се възползват от това предоставяйки артикули, там, където други не могат. Бързото им замогване не остава неусетно от османските управляващи, които както нормално са затънали в задължения.

През 1816 година, когато Бубулина съвсем е удвоила получените средства, османците оспорват наследствените й права и подхващат нужните юридически дейности да й лишават благосъстоянието, облягайки се на обстоятелството, че последният й брачен партньор е бил капитан на транспортен съд по време на следващия руско-османски спор. Голямата им неточност е, че подценяват нейните качества. Ласкарина не приема безволево натиска от властимащите, а взема решение да играе комплицирана комерсиална война, настройвайки обособените фракции между тях. Тя се среща с посланика на Русия в Истанбул – граф Павел Строганов и с негова помощ доближава до Накшидил валиде султан, майка на тогавашния султан Махмуд II. Двете дами се схващат между тях и Накшидил съумява да убеди сина си да даде прошка на Бубулина и да подсигурява собствеността й.

По същото време Ласкарина е призната измежду редиците на „ Филики етерия “ („ Дружество на приятелите “), загадка революционна гръцка организация, чиято цел е да освободи народа от османска власт. Въпреки че няма непокътнати документи, Ласкарина евентуално е една от дребното, в случай че не и единствената жена-пълноправен член на сдружението. Дейността й е съществена контрабандна. Под нейн байрак тя доставя оръжия за идното въстание и ги складира на остров Спецес. Започва да строи и известния си транспортен съд – „ Агамемнон “, убеждавайки османците, че големите му размери са за да усили търговията си, а поставените на него 18 оръдия са, с цел да се защищава от пирати.

Желаното време настъпва през 1821 година – османското внимание и сили са съсредоточени на персийския фронт. Инициативата потегля от страна на Александър Ипсиланти, един от водачите на „ Филики етерия “, и неговите сподвижници – „ Свещената тайфа “. Те пресичат съветската граница при р. Прут, навлизат в Молдова, само че доста скоро са разрушени при Галац. Фитилът обаче е разпален и последователно стартират да се разгарят и други въстанически огнища – първо в Южен Пелопонес, а по-късно в Същинска Гърция, Крит, Кипър и част от Егейските острови. За подкрепяне на въстаниците се събират средства в Америка и Русия, с които се набират муниции, оръжия и продоволствия.

Ласкарина намерено влиза в Гръцката война за самостоятелност (1821-1832), заставайки отпред на кораба си „ Агамемнон “ и вдигайки гръцки байрак, основан по нейна концепция, който изобразявал инсигниите на Византия на наследник декор и с котва в единия край. Тя повежда първия флот, състоящ се от 8 кораба в поддръжка на въстанието, а първата спирка по трасето им е крепостта Навплио, която обсаждат по море. Обсадата продължава година и половина, като Бубулина персонално води някои от офанзивите, по-късно гръцкият историк Хаджи Анаргиру, който е директен очевидец на тези бойни дейности, я разказва като „ лъвско сърце “. През първата година от спора умира един от синовете на Ласкарина – Янис, който е един от бранителите на град Аргос.

Един от редките пъти, когато не се намира в разгара на бойните дейности при Навплио, е когато Бубулина насочва „ Агамемнон “ към Триполи, с цел да се включи в обсадата на града. Тя идва тъкмо, когато стените падат, а гръцките въстаници се отдават на кърваво кръвопролитие на османското население. В памет на получената поддръжка от Накшидил валиде султан, Ласкарина се втурва и съумява да избави от сигурна гибел всички дами от султанския харем, които по това време се намират в града. След това Бубулина взе участие и в обсадата на градовете Монемвасия и Пилос. В хода на бойните дейности ръководителите на въстанието считат Ласкарина за равноправна участничка по време на дебатите за стратегическите военни цели. Тя освен се сприятелява с революционния воин Теодорос Колокотронис, само че и се сродява с него, омъжвайки щерка си – Елени за сина му – Панос.

Още през декември 1821 година се афишира основаването на гръцката страна, само че бойните дейности не престават през идващите десетина години. Началото на гражданската война е белязано и от вътрешни битки сред представителите на обособените фракции измежду въстаниците. Бубулина не остава незасегната от тези дрязги и на два пъти е задържана, поради връзките си с Колокотронис. Синът й Йоргос бяга с една от дъщерите на локалната фамилия Куцис и когато роднините идват да търсят отрочето си, макар, че са въоръжени и я превъзхождат в числено отношение, Бубулина освен не ги позволява до дома си, само че и демонстрира пламенния си темперамент. За страдание, за финален път, защото е убита от представител на семейство Куцис. Предвид личността и достиженията на Ласкарина, този епизод е по този начин неприличен за остров Спецес, че и до ден сегашен не е ясно кой в действителност натиска спусъка.

Бубулина издъхва през май 1825 година и по този начин и недочаква мечтаната самостоятелност на своя народ. Ласкарина записва името си измежду редицата герои-борци за гръцката самостоятелност. Руският император Александър I я удостоява посмъртно с ранга „ адмирал на съветския флот “, правейки я първата жена в историята почетена с тази купа. Част от наследниците на Бубулина стават гръцки морски офицери, неин потомък е и Елени Караяни, една от водачите на съпротивата по време на Втората международна война (1939-1945). Ликът на Ласкарина е бил отпечатван на драхми и монети, името й е давано на улици из цяла Гърция и Кипър, а домът й на остров Спецес е трансфорат в музей в нейна чест. Наследила бойния дух на татко си, Бубулина избира да се бори за свободата на народа си, а достиженията й я слагат паралелно с останалите огромни имена на гръцката гражданска война.