От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Бушидо е неписаният кодекс на самурая, т.нар „ Път на воина “, който издига на фундамент вярната работа, благородството и уважението. Този морално-етичен кодекс възхвалява седем добродетели: правораздаване, кураж, отзивчивост, вежливост, правота, честност и преданост и основава облика на източните рицари от Страната на изгряващото слънце. За разлика от западните им еквиваленти, които в множеството случаи не са с чисти сърца като Дон Кихот, а постоянно се замесват в много съмнителни каузи, за самураите достойнството е всичко. Те са подготвени да потвърдят това даже с цената на живота си – небезизвестното „ харакири “, което поставя завършек на земните каузи на тялото, само че извисява душата на воина и носи помилван.

На екрана се появяват сюжети като „ Седемте самураи “, „ Последният самурай “ и „ 47 Ронини “, а Ричард Чембърлейн ни разкрива тайните на шогунатът. Това което звучи като завладяващо деяние и носи сантименталната харизма на достойнството крие в себе си над 7-вековна история на едни от най-интересните воини в историята, които с меч в ръка са преразпределяли териториите на острова, оставяли са епически произведения и песни за своите бойни умения, а имената им са известни и до през днешния ден на острова.

В залата на славата на самураите има голям брой имена и могат да се научат доста пленителни истории, измежду които са и тези за дами воини. Обикновено нежните половинки на самураите били обучавани в бойните изкуства, само че това предписание не всеки път се следвало прецизно. Преминалите учението ставали т.нар онна-бугейша и били бранители на дома, до момента в който мъжете били на поход. Тяхното оръжие било нагуната, което представлявало дълъг меч с леко извито острие. Някои от тези дами излизали от възприетия стандарт и не се задоволявали с това единствено да пазят дома, а заставали наедно с мъжете на бойното поле, това били т.нар онна-муша.

„ Историята на Хайке “, която е японският еквивалент на „ Илиада “, споделя за една от тях.

Повече от три века продължава интервалът Хейян (кръстен на античното име на тогавашната столица Киото), по време на който културата разцъфтява, будизмът намира мощни устои, а китайското въздействие е най-осезаемо. Както се споделя – настъпват смутни времена и два огромни клана – Тайра и Минамото, се изправят един против различен, с цел да оспорят властта си над острова. Първите са възприемани като „ аристократите “, до момента в който вторите са представители на провинцията. Тази война оказва огромен резултат освен върху историята на страната, само че и върху развиването на нейната просвета. Бойният цвят на Тайра бил аленият, а на Минамото – белият. И до през днешния ден тези цветове могат да се видят върху националния байрак на Япония и постоянно са избирани като знаци на противникови тимове, даже в телевизионни игри.

Един от кандидатите за купата шогун бил Йошинака Минамото. Макар средновековните източници да са нищожни по отношение на персоналния живот на Томое, едно е несъмнено – тя и Йошинака са имали любовна връзка. Тя е или негова брачна половинка, или по-вероятно – негова държанка. Според някои сведения, той е неин доведен брат, като даже майка им е откърмила и двамата. Буквалният превод на името Томое е „ запетайка “, „ гозен “ е почтително послание към жена и значи „ млада стопанка “. Други детайлности в персонален проект, както и датата на раждането й не са известни.

Томое оставя трайна диря в историята с помощта на нейните воински умения и достижения. Когато Йошинака взема решение да се бори за властта и да откри първия шогунат, той събира към себе си сподвижници и умели военачалници. Първа в листата е Томое, защото по това време тя към този момент е построила името си на „ боец, който може да надвие хиляда “. Спорно е до каква степен самият Йошинака е добър занаятчия на бойната техника. Описван е като „ вандал “, има и сведения, че след някои борби е обезглавяваl бранителите на замъци. Томое е представяна в по-благородна светлина. Нейните оръжия са меча и лъка – типични за мъжете самураи. Изправяла се е в дуели с много капитани и съвсем постоянно е излизала победител. В епичните произведения се споделя, че тя е заслужен съперник за „ всеки господ или дявол “.

Йошинака прогласява Томое за собствен главнокомандващ (иппо само че тайшо) по време на Войната Генпей и тя повежда самураите му против силите на клана Тайра. През 1181 година в борбата при Йокотагавара, Томое надделява 7 воини, обезглавява ги и прибира главите им като титли. Две години по-късно, в сражението при Тонамияма тя е отпред на 1000 конници и ги повежда сполучливо към победа. Сякаш никой и нищо не може да спре стремежа й. Една от най-тежките борби, които води е против 6000 воини от клана Тайра, до момента в който силите, отпред на които е Томое са единствено 300. Огромната бройка на врага води до тежка загуба, дори може да се каже кръвопролитие, от което оцеляват единствено петима и един от тях е жената-самурай.

Въпреки този кървясъл епизод, воините на Тайра търпят от ден на ден и повече загуби и на други фронтове и кланът Минамото към този момент предвкусва успеха. Поява се нов искра в очите на героите и жадност за власт сред самите представители на един жанр. Предводителите на Минамото стартират да се обръщат едни против други в оборване на бъдещия лъвски къс. За страдание Йошинака е от губещата страна. Изоставен от ден на ден от своите поддръжници, евентуално той е предчувствал неизбежния излаз от битката в клана Минамото.

През 1184 година при Авазу, Йошинака се готви за финалната борба. От едната страна се изправят неговите самураи, а от другата, на съперника му – неговия братовчед Йоритомо с главнокомандващ – Йошоцуне. В хода на сражението за първи път Йошинака прави голяма смяна измежду редиците си, а точно – подрежда на Томое да напусне бойното поле. Неговият най-хубав главнокомандващ, дясна ръка и обичана е отпратена. Спекулациите измежду историците са най-различни. Според едни той се е чувствал застрашен от възходящата й известност и въздействие и е желал лавровият венец от идното стълкновение да е единствено за него. Според други откриватели, той е знаел какво го чака и за него би било позор да почине наедно с жена-воин. Има и трета версия, която звучи много правдиво поради предходните години и сполучливия им дует – предчувствайки какъв ще е развоят на събитията, Йошинака е желал да избави най-малко нея.

Томое е разкъсвана сред дълга да се подчинява на неговите заповеди и желанието да остане и евентуално да загине паралелно с него. След вътрешна битка тя се съгласява да се подчини, само че при едно изискване – да взе участие в най-малко едно стълкновение, в което за следващ път да потвърди любовта и верността си. Тя си избира една група от 30-тина противников воини, отпред с Онда само че Хачиру и ги разрушава, като обезглавява главатарят им, след което захвърля доспехите и шлема си и напуща вечно бойното поле.

Йошинака и неговите сподвижници губят борбата. Няколко години по-късно гражданската война завършва с победа за клана Минамото. Властта на императора остава на назад във времето, а тази на самураите взима превес, статут който малко или доста се резервира през идващите 600 години.

Според някои сведения в едно последвало стълкновение при Киото тя е хваната и става наложница на един от главатарите на Йоритомо, а от връзката им се ражда един именит боец – Асахина Йошихиде. Вероятно по този метод някои хроникьори са желали да обвържат нейната мощ и умения с тези на идващите генерации герои. Въпреки мощното им предпочитание, този процес на събитията е минимум евентуален. Според други източници, покосена от новината за гибелта на Йошинака, Томое става монахиня и доживява до дълбока напреднала възраст – близо 100 години, оплаквайки обичания си. Характерно за историите за самураи, някои настояват, че тя е обзета от мощен яд след гибелта на обичания си и отмъщава за него като избива всички виновници за неговата крах. След това тя взима главата му, която е прибрала, с цел да не може никой да се добере до силата му, и навлиза във вътрешността в морето, поставяйки завършек на живота си. Историческите находки приказват за още един сюжет. През XII в. е учреден храмът Гичужи, където са положени тленните остатъци на Йошинака. Смята се, че тя е имала дом наоколо до това място и постоянно е посещавала своя обичан.

Животът на Томое е ентусиазъм за доста създатели. От 200 непокътнати японски театрални пиеси, известни като „ но/ногаку “, единствено 18 са за воини и една от тях споделя историята на великата жена-воин – „ Томое “. През XVIII в. тя става основен воин в една подигравка на събитията от Войната Генпей, където е показана като уязвима и слаба жена. Новото хилядолетие също се въодушевява от подвизите й и през 2013 година се играе постановката „ Томое Гозен: Легандата за дамата боец “ за момиче, което пътува обратно във времето и се оказва в ролята на жена-самурай от XII в. Различни манга серии предават елементи от живота й и нейните бойни качества, трансформирайки я в актуален екшън воин.

Малко прочут факт е, че през последните години откривателите преразглеждат някои аспекти от историята на Япония и търсят мястото на жените-воини в нея. В археологическите разкопки на няколко бойни полета са открити останките на дами, които са се били наедно с мъжете и те не са една и две.