От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Земята на господ Ананси е известна освен с лъвове, зебри и приказно блестящите си диаманти, само че и с човешката си стока, която в продължение на повече от три епохи е разпределяна в разнообразни краища на света, с цел да обслужва ползите на „ белите хора ”. В средата на ХV в. португалците не просто „ почукват ” на вратата на този богат свят на митове, обичаи, памет и история, а влизат въоръжени и решени да завоюват от всяка негова парченце и най-много – от хората. С годините „ гладът ” за плебеи в Америките става толкоз осезателен, че тази търговия се трансформира в същинска златна мина. За да се задоволи този неутолим вкус, дългата ръка на европееца се разгръща от ден на ден и повече из континента в търсене на непринудено или принудително предадени мъже, дами и деца, с цел да ги изпрати на едно дълго странствуване сред живота и гибелта, от което няма завръщане.

Нзинга Мбанде

Когато през 1583 година кралица Елизабет І учредява своята фамозна театрална натрупа и трансформира пиесите на Шекспир необятно известни, в Индия е регистриран първият действителен протест против гнета на колонизаторите. През същата година в Африка, в дома на крал Киа Самба и брачната половинка му – Гуенгуела Какомбе се ражда щерка им Нзинга Мбанде. Едно малко бебе, с оплетена пъпна шнур към врата, откъдето и получава името си – „ усукана ”. Факт, който се счита за звездно предвещание от нейния народ, тъй като старите хора споделят, че който се роди по този начин има мощен и хладнокръвен темперамент и го чака власт, популярност и доста чест. Предсказание, което значително се сбъдва, тъй като въпреки тогава никой да не може даже да си го показа, Нзинга ще се окаже спасителката на своето кралство Ндонго от алчните лапи на европейците. В частност става дума за португалците и тяхната нападателна политика в Африка, а въпросното притежание е прародината на днешна Ангола.

Както повече принцеси, Нзинга не можела и да сънува, че ще се добере до действителна власт. Тя имала брат, който бил законния престолонаследник, а и две сестри, които били възможни претендентки. Въпреки това изворите загатват, че татко й доста ценял нейните качества и изострен разум и от дребна я взимал дружно със себе си на племенните препоръки. Затова, не е чудно, че след години даже брат й ще се възползва от нейните дипломатически качества, които съумява да построи през годините. Кралство Ндонго е апетитна хапка за португалците, които притиснати от Англия и Холандия, насочват взор към югозападните лимити на Африка. Първите контакти сред двете страни са още от средата на ХVI в., когато тогавашните владетели даже се покръстили, с цел да скрепят съюза и дали обещание, че ще заплащат налог „ плебеи ”. Добрите връзки обаче били нарушени, когато през 1618 година братът на Нзинга, който бил към този момент крал, недоволен против португалците. Бунтът му бил бързо и кърваво сподавен от локалния губернатор.

Това е моментът, когато изгрява звездата на Нзинга и тя не просто се появява на историческата сцена, а напряко втрещява европейците. Според някои източници брат й я повикал, поради уменията й да води договаряния, съгласно други – той бил затворен и тя сама му се притекла на помощ. През 1622 година се реализира срещата сред Нзинга и португалския губернатор на Луанда – Жоау Корейа де Суза, на която трябвало да се реши въпросът за независимостта на кралство Ндонго.

Тук действителността стартира да се преплита с митовете за тази властна принцеса, тъй като съгласно преданията откакто завършила срещата, Нзинга станала и прерязала гърлото на прислужникът си с думите, че една принцеса на Ндонго „ в никакъв случай не сяда наново на един и същи стол ”. Това не е нито първия, нито последния път, когато историческите обстоятелства и легендите се смесват, с цел да изградят облика на тази африканска принцеса. Първите демонстрират нейните дипломатически, политически и военни триумфи и падения, а вторите обрисуват един много нечовечен и кървясъл облик на владетелка, която убива без да й мигне окото и даже „ пие ” човешка кръв. Получава се нещо сходно с недоброжелателното изложение на графиня Батори, която в името на това да резервира независимостта си бива очернена като страшилище. Смята се, че по-кървавите детайли в историята на Нзинга са били подклаждани от португалците, с цел да накарат хората да не застават на нейна страна.

Когато брат й е освободен, той поставя завършек на живота си, тъй като не може да понесе, че кралството ще е васално на португалците. Според други източници самата Нзинга го отравя, а по-късно повтаря процедурата с престолонаследникът – неговия малолетен наследник. Вероятно това е по-достоверната версия, тъй като по този метод принцесата става кралица. Португалците не остават безучастни в тази династична битка и съумяват да прогонят Нзинга и почитателите й от кралството, като слагат една от сестрите й на трона. Вместо да се обезкуражи, Нзинга основава ново кралство на юг – Матамба. Там тя прегрупира силите си и доразвива бъдещата си тактичност. Успява да убеди сестра си, която е под властта на португалците да стане неин разузнавач. Нещо повече – тя афишира новото си кралство за обетована земя за всеки избягал плебей или африканец от властта на португалците, давайки им протекция в подмяна на военна работа. Последната й значима политическа крачка е да притегли и мощен съдружник в лицето на холандците, които са съперници на португалците в бизнеса с плебеи.

Колкото е мощна в дипломацията, толкоз военните и качества са слабата страна на Нзинга. Политическите й интриги съумяват за сметка на развиването на военните дейности. Тя постоянно е отпред на войските си, само че в множеството случаи португалците излизат спечелили. Войната на Нзинга с тях продължава над 30 години. През този интервал се ускоряват легендите за жестоката кралица. Някои настояват, че тя изяждала сърцата на роднините, които погубвала, с цел да вземе силата им. Факт, който би могъл да е частично правилен, имайки поради пиенето от черепи в някои култури. Също по този начин преди борба тя убива плебеи и пиела кръвта им. В допълнение не липсва и огромна доза сласт в облика й. Документирано е, че Нзинга имала харем от над 50 мъже. Според някои източници тя не спяла с нито един мъж наново, както при столовете – след пламенна нощ, го чакала смъртоносна заран. Също по този начин тя карала мъжете от харема си да се бият между тях до гибел, с цел да завоюват достойнството да споделят леглото й. За да си играе с тях, тя даже карала мъжете да се обличат като дами.

Някои от тези изказвания може и да са били истина, обстоятелствата обаче остават и те са в нейна изгода. Нзинга включва във военните си редици и жени-воини, което е изобретение за народа й. След дълги години на битка, благодарение на военно подкрепление от холандците, Нзинга стартира да нанася поредност от победи над португалците, като един от най-славните й триумфи е от 1647 година, когато обсадила столицата им – Масангано.

През 1657 година се стигнало до дълго чаканите договаряния сред Нзинга, която тогава била над 70-годишна, само че с все същия изострен разум и португалците, ознаменувани с спокойно съглашение. Кралство Ндонго възвърнало независимостта си и своята кралица, която от този ден управлявала него и Матамба. Нзинга още веднъж приела католицизма и била кръстена наново. Този път тя решила да уважи новата си вяра като подкрепила градежа на църкви в земите си. В своето последно десетилетие от ръководството си, Нзинга насочила силите си към повторното създаване на кралството си, което получило съществени удари по време на войната. Тя полагала сили и да засели освободени плебеи и техните фамилии. Въпреки бурния си живот, тя умряла от напреднала възраст един декемврийски ден през 1663 година

Както и други известни владетели и герои по света, Нзинга била един от знаците на народа си по време на войната за самостоятелност на Ангола. Тя олицетворяла непримиримостта с непознатата власт, силата на духа и оръжието, както и правото на самостоятелност. През 2002 година е съграден площад в нейна чест в столицата Луанда, на който се намира нейна скулптура – място, което е изключително желано от влюбените двойки за техните сватбени церемонии. От жестока мъжемелачка, през подозрително предана сестра до герой против колониалната власт, историята на Нзинга пленява и до ден сегашен историците със своите бурни обрати, кървави детайли и дипломатически похвати.