От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

В ателието му на всички места има скици от непосредствен и отдалечен проект, измервания и бележки за направата запълват всяко ъгълче на работните му листа, изработен е даже модел от пластилин на бъдещата скулптура. Г-н Торникрофт по този начин и не доживява да види своята кралица превъплътена в бронз, само че фантазията му е сбъдната от сина му. Така през 1902 година Будика се възкачва на своята каляска, обградена от своите дъщери и намира безконечния си дом в края на Уестминстърския мост против постройката на абатството в Лондон.

Това, което отличава Будика от други дами войни от Древността, е голямата символика, която век след век натоварва облика на тази войнствена кралица, трансформирайки я в идеализиран облик на английското обединяване и мощ. Първо кралица Елизабет I изтупва от прахта споменът за нея и прави прилика със своето ръководство и конфликтът й с Испанската армада. Говори се, че дори копира елементи от речи на Будика преди борбите с римляните.

През XVII в. даже са считали, че Стоунхендж е повдигнат в чест на червенокосата кралица. През ХІХ в. кралица Виктория намира прилики сред себе си и дамата войник и те не се коренят единствено в околните им имена. За Будика пишат както открити женомразци като Милтън, по този начин и известни драматурзи на своето време като Глоувър. Името й носят викториански кораби, в трите опустошени от нея градове са издигнати нейни скулптури, а през 2003 година животът й получава своя прочит и на телевизионния екран.

Не знаем същинското й име, от къде е пристигнала, нито по кое време е била родена, от данните не излиза наяве също по този начин лобното й място и метода, по който е изгубила живота си. Въпреки многото въпросителни за живота, военните дейности и личността на Будика сведения за нея откриваме главно в „ Аналите “ на Тацит, „ Римска история “ на Дион Касий, които се допълват с информация от археологическите находки. Тя е била висока, с гневен взор, дълга огнена коса и пресипнал глас. Според източниците единствено типът й всявал боязън. В историографията за нея е признато името „ Будика “, което идва от келтската дума за „ победа “, т.е еквивалента на актуалното име „ Виктория “. В някои творби може да се срещне като Бодицея и Будуг. Не може да се каже сигурно дали това е рожденото й име, само че по времето, когато хваща меча и се изправя против римляните, това е било името, което е карало провинция Британия да трепери от мощта на отмъстителния й дух.

Античността има своята военна суперсила в лицето на Римската империя. Тя е владеела „ света “ или най-малко по-голямата част от познатия тогава свят. На юг страната се разгръща в Северна Африка, на север владее част от територии от дн. Германия и Франция, на изток доближава до земите на Месопотамия, а на запад е съумяла да се добере до Британските острови. Всички са в краката на императора, а тези които не са или скоро ще бъдат изкушени да го сторят, или ще склонят глава пред римските гладиуси (мечове). В провинция Британия множеството благородници одобряват властта на императора – в подмяна на своята смиреност и честност. Те се трансформират в т.нар „ крале-клиенти “ на императора. Още от 43 година, при нашествието на острова, се построява тази спогодба: бритските благородници имат право да задържат земите си пожизнено, само че в подмяна на това те би трябвало да поддържат политически римляните и да заплащат налози, само че не могат да я завещават, тъй като тя към този момент е благосъстоятелност на империята.

В средата на първи век родов водач на ицените и държател на региона, която обгръща актуален Норфолк, Северен Съфолк и Североизточен Кеймбриджшайър е Прасутаг, брачният партньор на Будика. Дори след гибелта му, неговото семейство е щяло да бъде подсигурено с помощта на въпросната сделка „ крале-клиенти “, в случай че племенният водач не беше направил немислимото – разделя наследството си сред император Нерон (54-68 г.) и двете си дъщери.

Не е ясно за какво Будика е изключена от това наследство и какви са били взаимоотношенията сред двамата съпрузи, само че резултатът от постъпката му е открит протест. Прасутаг издъхва и не става очевидец на отговора на Римската империя, а той не закъснява. По това време шеф на провинция Британия е Гай Светоний Павлин, който има зад тила си славата от няколко потушени въстания и подвига си да е първият римлянин прекосил Атласките планини в Северозападна Африка. Откритото пренебрежение от един родов водач и то в рамките на неговата провинция не е измежду нещата, които този прочут военачалник би преглътнал. Неговата реакция е брутална и цели да прекърши в зародиш всякакво бъдещо непокорство.

Поробват всички близки на вожда и изземват земите на всички благородници от племето на ицените. Те обаче не стопират дотук. Будика е поругана, обществено бита и унижена, а дъщерите й са изнасилени неведнъж от бойците. Както би отбелязал Сун Дзъ – в случай че ще отнемаш всичко на някого, постарай се той да не остане жив, тъй като няма нищо по-страшно от човек, който няма какво да губи. Действията на римляните имат две измерения – политическо и духовно. За ицените, вождът и неговото семейство имат сакрален темперамент. Будика не е просто кралица, а олицетворение на богинята Андрасте (богиня на войната).

. Според Дион Касий има и политически аргументи за последвалите събития – благородниците били или затънали в задължения, или лишени от земите си, тяхната политическа власт била отнета и единственият им излаз била откритата битка.

През 60 година Павлин подхваща поход против друидите на остров Мона. От отсъствието му се възползват Будика и предвожданата от нея войска от бритски въстаници. Говори се, че те са над 200 000 души, които не са единствено ицени, а също по този начин тринованти, както и други бритски племена, които допреди това са били врагове между тях. Обединява ги омразата към Римската империя, превзема ги желанието за отплата, а Будика ги повежда напред. Според някои историци Будика не е военачалник, а просто захласната от отплата жена, която безредно унищожава всичко по пътя си с помощта на голямата войска зад тила си. Това обаче не е тъкмо по този начин.

Всъщност въстанието, което червенокосата кралица повежда, се случва в миг, когато шефът на провинцията и главните му военни сили са надалеч, основано е на избрана тактичност, а дейности на въстаниците са точни, жестоки и насочат изрично обръщение. Според Тацит, протестът заварва римляните изцяло неподготвени. Първи под прицела на Будика пада Камулодунум (дн. Колчестър) – сърцето на провинция Британия и нейна столица по това време. Градът бил населяван както от римляни-ветерани, по този начин и от бритите, а в чест на император Клавдий, в центъра му бил повдигнат негов храм. Армията на Будика бързо и сполучливо нападнала града, съгласно археологическите данни всичко било осъществено доста методично. Неколцина се измъкнали живи, всички останали били избити, даже криещите се в храма, а по заповед на кралицата всичко било изгорено до основи.

Следващият град на пътя на Будика е Лондиниум (дн. Лондон). Той, за разлика от предходния, е измежду новопостроените градове и е преуспяващ търговски център – т.е добра плячка. 30 000 негови поданици знаели, че няма на кого да разчитат за помощ, по тази причина откакто разбрали, че армията на Будика се е насочила към тях, почнали да се приготвят за бягство. Не съумели да се провеждат в точния момент и скоро бритите били пред града. Според Тацит и Дион Касий ориста на Лондиниум била даже по-тежка от тази на Камулодунум. Градът бил погубен и опожарен. Всички поданици били избити, а благородните дами били набучени на прът, с отрязана гръд зашита за устите им. Говори се, че Будика даже събирала част от черепите на победените врагове и ги окачвала на колесницата си. Както и при прабългарите зад тези дейности, се криели религиозни аргументи – взимала силата на врага, а и за римляните е било ужасяваща панорама.

Третият по величина град в провинция Британия бил Веруламиум (дн. Сейнт Олбанс). Той бил муниципиум, подвластен от Рим град, чийто поданици имали избрани отговорности, само че и се радвали на римско поданство. Жителите също бързо се досетили какво ги чака и почнали да се изтеглят. Армията на Будика още веднъж се оказала по-бърза. Някои били хванати в града, а на други била устроена засада по пътя. Според Тацит били избити над 70 000 римски жители. Данните могат да са пресилени, само че едно е несъмнено – с третата си офанзива Будика най-сетне притегля вниманието на римския шеф на провинцията – Гай Светоний Павлин.

Военните подвизи на Будика не са добре пристигнали за Павлин и в случай че той не предприеме дейности против нея, го чакат дълги пояснения пред император Нерон. Пълководец с неговото минало и его не би разрешил това да се случи. За по-нататъшните събития има някои разминавания в изворите. Авторите не цитират точното място, където армиите на Будика и Павлин се сблъскват, само че съгласно изследвания от последните 10 години, това най-вероятно е било към селището Чърч Стоу, Нортхемптъншър.

Според римските извори, въстаниците на Будика били към 230 000, дружно със своите фамилии, а римляните били едвам 10 000, само че добре подготвени и тренирани в борби. Първите били положителни при партизански офанзиви, до момента в който вторите били същинска, добре сработена военна машина. Бритите атакуват гневно римляните, само че армията на врага е издигната на няколко реда и с помощта на късите си мечове нанася бързи и смъртоносни удари още в първите минути на сражението. Това, което последва, е ужасяващо кръвопролитие, в стила на Павлин, който желае да даде добър урок на бритите и да насочи обръщение към всеки, който посмее да оспори римската власт. За страдание при повторната си среща Будика не съумява да победи своя ненавиждан зложелател – шефа на провинцията. Дали умира от личната си ръка, поглъщайки отрова, или случилото се на бойното поле я поболява и тя издъхва малко по-късно, не е ясно, само че едно е несъмнено – тази борба поставя край както на огромното английско въстание, по този начин и на неговата всяваща смут предводителка – Будика. Според Тацит умират повече от 80 000 брити – мъже, дами и деца, до момента в който римляните дават едвам 400 жертви.

Влиянието й обаче отеква през вековете до наши дни. Облечена в ярки облекла, Будика е изваждала заек отдолу под полите си преди борба и е тълкувала по него изхода на сражението, след което се качвала на своята каляска, обградена от дъщерите си и е отправяла някоя от известните си речи към своята войска. Думите й са били мощно въздействащи: „ Спечелете борбата или умрете: най-малко това е, което ще направя аз, една жена, а вие, мъже, може да живеете в иго в случай че това е, което желаете “.