Отчетът на прокурора-поет
От много време чета за интервала директно след 9 септември 1944 година Натъквам се на неща, за които не съм подозирала и за които в миналото в учебно заведение ни учиха таман противоположното. На всяка страница срещам обстоятелства, от които ме побиват тръпки. От историци, мемоаристи, проверяващи публицисти са ни поднесени десетки и десетки човешки ориси – принудително изкривени, прекършени, погубени, стъпкани. Статистическите данни за този интервал са чудовищни. Човешкото схващане мъчно може да се оправи с закононарушенията не! а с геноцида, осъществен над нашия народ в интервала след 44-та година. Това е един надълбоко травматичен интервал за нас, българите, а е известно, че към травматичните положения се подхожда едвам след време, постепенно, внимателно, малко по малко, с цел да не се разтворят отначало раните. Раните, които единствено видимо са зараснали.
Сигурно и този 1 февруари пред мемориала на жертвите на комунизма в парка пред НДК ще се съберем шепа хора – двеста-триста индивида, а може и по-малко .
Сигурно и в този момент, както и предходната година, няма да има публични лица, нито публични речи, нито публични венци.
Сигурно и в този момент, както и предходните години, ще имаме възприятието за непостижима тежест, за нещо, което грубо ни задушава. Ще усещаме техните погледи – въпросителни – върху нас. Ще усещаме изкривената им орис, неизживения им живот, неговата осакатеност, болежка, невъобразимото оскърбление, на което са били подложени, смазаното им достолепие, физическите мъчения, които са изтърпели. И най-богатото човешко въображение не би могло да си показа и част от тази действителност, в която те са живели. Да, усещаме ги, усещаме ги до нас, виждаме ги съвсем – скръбни, безмълвни, смирени. Не упрекват никого, даже нас, техните потомци, които се лутаме, падаме, препъваме се. Не желаят възмездие – даже за убийците си.
Искат единствено едно – да почитаме паметта им, да ги помним, да не позволяваме в никакъв случай повече това, което те са претърпели.
Искам да споделя във връзка Деня за респект на жертвите на комунизма един документ, който от всичко, което съм чела до момента, най-дълбоко ме шокира. Прочетох го в книгата на Нася Кралевска " България под комунизъм ". Документът е много прочут, представен е в редица публикации и книги, само че неговата пределна откровеност и немислим цинизъм си остават все по този начин стъписващи. Той е толкоз сладкодумен самичък по себе си, че не се нуждае от какъвто и да е коментар. Това е докладът, който основният " национален обвинител " по по този начин наречения " национален " съд Георги Петров дава на Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти) на 3 юли 1945 година:
Вярно е, че смъртните присъди наподобяват относително малко и незадоволително, само че дано да надникнем в наличието на тези 2873 смъртни присъди и да избегнем повърхностното разискване на тези данни.
И в действителност, кои лица разстреляхме?
Ами това са:
тримата регенти, сред които един княз от Сакскобургготската династия, която е донесла толкоз несгоди на Родината и народа ни;
поставихме на подсъдимата пейка духа на " О боже почиващия Цар Борис III ", с цел да го развенчаем като " национален цар " и с цел да го изтъкнем като основен провинен за страданията на нашия народ;
разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, сред които трима министър-председатели;
разстреляхме съвсем цялата незаконна дворцова камарила;
67 души народни представители от фашисткото XXV общо национално заседание.
Но единствено това ли?
Не, ний разстреляхме тоже целия висши боен съвет,
целия общоприет щаб- към 47 души генерали, полковници и други
разстреляхме целия уред на кървавата фашистка полиция, всички шефове на полицията,
всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски шефове, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с дребни изключения, разстреляхме всички дребни и огромни офицери, които не можаха да се укрият на фронта, и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и прочие, и прочие
Имаме едно съвсем цялостно кастриране на върховете на кървавия фашистки уред в нашата страна.
Прочие, образецът, който даде нашият Народен съд, остава и ще остане непостижим в интернационален мащаб, ще остане да свети като една скъпоценна корона в историята на нашия храбър народ.
Безспорно този резултат се дължи най-много на нашата славна Партия, която пое тази акция съвсем напълно в свои ръце и даде една здрава организация на това огромно национално дело.
И с цел да убеди началството си, че поставената му задача е изпълнена " почтено ", Георги Петров съпоставя:
Става към този момент ясно, че и в интернационален мащаб нашият Народен съд ще остане непостижим
И в действителност, към този момент месеци, близо година откак в Румъния бе смъкната фашистката власт, а Народният съд там остава единствено на книга – резултати никакви!
В Унгария – по този начин изстрадала и разорена от експанзията на кървавия фашизъм, Народният съд там издава такива меки присъди, че може самоуверено да се назова един чисто противодържавен, пораженски съд.
Във Франция бяха наказани напълно малко политически нарушители и знаем по какъв начин неенергично бе извършена акцията на Народния съд, че може да се квалифицира като една подигравка над революционния френски народ.
В Германия – основната централа на кървавия фашизъм и хитлеризъм, се към този момент приготовлява от Съюзниците не един същински интернационален съд, а по-скоро един възмутим фарс
В Италия – всеопрощението на Съюзниците – от дълго време са покрили чудовищните закононарушения на фашистките нарушители.
Пък дано не се боим да се спрем и на братска Югославия. Вече от дълги месеци заседава там Народният съд, а резултатите са съвсем незабележителни.
И по този начин, акцията на Народния съд наред върви изключително неенергично и никога не дава обещание резултатите от нашия Народен съд.
Кървавото дело, с което прокурорът по този начин се гордее, е поръчано от партията, осъществено е в името на партията и по тази причина той стартира своето ревю с послание към партията:
" ДРУГАРИ, Преди всичко, благодаря на Ц.К. на Партията, за огромното доверие, което ми указа, като ми повери тежкия и с историческа отговорност мандат на Главен Народен обвинител при Народния съд. Този мандат аз поех с цялостното схващане за тежката отговорност пред Партията и българския народ. Дали съм се отчел за това огромно доверие – не знам! Това ще кажат Партията и народа. Но имам смелостта да заявявам, че аз поставих всички старания, сложих в деяние всичките си физически и духовни сили, с които разполагах – с цел да изнеса с достолепие тежкия мандат и да заслужа доверието на Партията. "
Обвинителят Георги Петров е и стихотворец. Събрал е поетичното си творчество в обемист том, също отдаден на партията: " Посвещавам на славната Българска комунистическа партия – организаторка, ръководителка и учителка на нашия прелестен народ (Г. Петров) ". Там се съдържа едно програмно стихотворение – " Победа и компенсация ":
Летим,
летим,
летим! –
С крилата могъщи на бърз аероплан
Победата славна ний браним – не спим,
А дебнеме зорко врага си прокълнат!
А още в първото си обществено изказване на 12 октомври 1944 година, единствено няколко дни откакто е назначен за " основен национален обвинител " слага новата задача пред българската литература: " Тепърва пред българските писатели, поети и драматурзи се разкриват най-широки хоризонти за едно същинско национално творчество и посредством силата на своите дарования да могат да обрисуват неповторимата покруса на българския народ, както и неговата безпримерна героичност в битката с кървавия фашизъм. "
Правоверните партийни следовници поемат неговото дело.
" Дневник " препечатва текста от Портала " Култура "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (191)
Сигурно и този 1 февруари пред мемориала на жертвите на комунизма в парка пред НДК ще се съберем шепа хора – двеста-триста индивида, а може и по-малко .
Сигурно и в този момент, както и предходната година, няма да има публични лица, нито публични речи, нито публични венци.
Сигурно и в този момент, както и предходните години, ще имаме възприятието за непостижима тежест, за нещо, което грубо ни задушава. Ще усещаме техните погледи – въпросителни – върху нас. Ще усещаме изкривената им орис, неизживения им живот, неговата осакатеност, болежка, невъобразимото оскърбление, на което са били подложени, смазаното им достолепие, физическите мъчения, които са изтърпели. И най-богатото човешко въображение не би могло да си показа и част от тази действителност, в която те са живели. Да, усещаме ги, усещаме ги до нас, виждаме ги съвсем – скръбни, безмълвни, смирени. Не упрекват никого, даже нас, техните потомци, които се лутаме, падаме, препъваме се. Не желаят възмездие – даже за убийците си.
Искат единствено едно – да почитаме паметта им, да ги помним, да не позволяваме в никакъв случай повече това, което те са претърпели.
Искам да споделя във връзка Деня за респект на жертвите на комунизма един документ, който от всичко, което съм чела до момента, най-дълбоко ме шокира. Прочетох го в книгата на Нася Кралевска " България под комунизъм ". Документът е много прочут, представен е в редица публикации и книги, само че неговата пределна откровеност и немислим цинизъм си остават все по този начин стъписващи. Той е толкоз сладкодумен самичък по себе си, че не се нуждае от какъвто и да е коментар. Това е докладът, който основният " национален обвинител " по по този начин наречения " национален " съд Георги Петров дава на Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти) на 3 юли 1945 година:
Вярно е, че смъртните присъди наподобяват относително малко и незадоволително, само че дано да надникнем в наличието на тези 2873 смъртни присъди и да избегнем повърхностното разискване на тези данни.
И в действителност, кои лица разстреляхме?
Ами това са:
тримата регенти, сред които един княз от Сакскобургготската династия, която е донесла толкоз несгоди на Родината и народа ни;
поставихме на подсъдимата пейка духа на " О боже почиващия Цар Борис III ", с цел да го развенчаем като " национален цар " и с цел да го изтъкнем като основен провинен за страданията на нашия народ;
разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, сред които трима министър-председатели;
разстреляхме съвсем цялата незаконна дворцова камарила;
67 души народни представители от фашисткото XXV общо национално заседание.
Но единствено това ли?
Не, ний разстреляхме тоже целия висши боен съвет,
целия общоприет щаб- към 47 души генерали, полковници и други
разстреляхме целия уред на кървавата фашистка полиция, всички шефове на полицията,
всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски шефове, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с дребни изключения, разстреляхме всички дребни и огромни офицери, които не можаха да се укрият на фронта, и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и прочие, и прочие
Имаме едно съвсем цялостно кастриране на върховете на кървавия фашистки уред в нашата страна.
Прочие, образецът, който даде нашият Народен съд, остава и ще остане непостижим в интернационален мащаб, ще остане да свети като една скъпоценна корона в историята на нашия храбър народ.
Безспорно този резултат се дължи най-много на нашата славна Партия, която пое тази акция съвсем напълно в свои ръце и даде една здрава организация на това огромно национално дело.
И с цел да убеди началството си, че поставената му задача е изпълнена " почтено ", Георги Петров съпоставя:
Става към този момент ясно, че и в интернационален мащаб нашият Народен съд ще остане непостижим
И в действителност, към този момент месеци, близо година откак в Румъния бе смъкната фашистката власт, а Народният съд там остава единствено на книга – резултати никакви!
В Унгария – по този начин изстрадала и разорена от експанзията на кървавия фашизъм, Народният съд там издава такива меки присъди, че може самоуверено да се назова един чисто противодържавен, пораженски съд.
Във Франция бяха наказани напълно малко политически нарушители и знаем по какъв начин неенергично бе извършена акцията на Народния съд, че може да се квалифицира като една подигравка над революционния френски народ.
В Германия – основната централа на кървавия фашизъм и хитлеризъм, се към този момент приготовлява от Съюзниците не един същински интернационален съд, а по-скоро един възмутим фарс
В Италия – всеопрощението на Съюзниците – от дълго време са покрили чудовищните закононарушения на фашистките нарушители.
Пък дано не се боим да се спрем и на братска Югославия. Вече от дълги месеци заседава там Народният съд, а резултатите са съвсем незабележителни.
И по този начин, акцията на Народния съд наред върви изключително неенергично и никога не дава обещание резултатите от нашия Народен съд.
Кървавото дело, с което прокурорът по този начин се гордее, е поръчано от партията, осъществено е в името на партията и по тази причина той стартира своето ревю с послание към партията:
" ДРУГАРИ, Преди всичко, благодаря на Ц.К. на Партията, за огромното доверие, което ми указа, като ми повери тежкия и с историческа отговорност мандат на Главен Народен обвинител при Народния съд. Този мандат аз поех с цялостното схващане за тежката отговорност пред Партията и българския народ. Дали съм се отчел за това огромно доверие – не знам! Това ще кажат Партията и народа. Но имам смелостта да заявявам, че аз поставих всички старания, сложих в деяние всичките си физически и духовни сили, с които разполагах – с цел да изнеса с достолепие тежкия мандат и да заслужа доверието на Партията. "
Обвинителят Георги Петров е и стихотворец. Събрал е поетичното си творчество в обемист том, също отдаден на партията: " Посвещавам на славната Българска комунистическа партия – организаторка, ръководителка и учителка на нашия прелестен народ (Г. Петров) ". Там се съдържа едно програмно стихотворение – " Победа и компенсация ":
Летим,
летим,
летим! –
С крилата могъщи на бърз аероплан
Победата славна ний браним – не спим,
А дебнеме зорко врага си прокълнат!
А още в първото си обществено изказване на 12 октомври 1944 година, единствено няколко дни откакто е назначен за " основен национален обвинител " слага новата задача пред българската литература: " Тепърва пред българските писатели, поети и драматурзи се разкриват най-широки хоризонти за едно същинско национално творчество и посредством силата на своите дарования да могат да обрисуват неповторимата покруса на българския народ, както и неговата безпримерна героичност в битката с кървавия фашизъм. "
Правоверните партийни следовници поемат неговото дело.
" Дневник " препечатва текста от Портала " Култура "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (191)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ