България поема председателството на Съвета на ЕС
От през днешния ден България за първи път поема председателството на Съвета на Европейския съюз. По този метод страната ни освен ще попадне в центъра на европейското внимание, само че и ще се трансформира в лице на една от главните институции на общността, както и в основател на значими политически полемики.
Лидерската позиция ни дава възможност да сложим на напред във времето за договаряния тематики и начинания от народен интерес. От друга страна обаче, страната ни би трябвало да работи като почтен и неутрален медиатор.
Председателството се реализира на ротационен принцип от всяка държава-членка за интервал от шест месеца. За да бъде обезпечена последователност и поредност в работата на Съвета, е основано „ председателско трио “, което изготвя 18-месечна работна стратегия. България ще си партнира в „ триото “ дружно с Естония и Австрия.
Официалната гала по разкриване на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз в София ще се състои на 11 януари от 19 часа в Народния спектакъл „Иван Вазов“.
В календара на българското председателство са записани близо 300 събития на родна земя, а до неговия край се чака страната ни да посрещне 25 000 посетители и делегати. Календарът стартира още на 10 януари със съвещания в Брюксел и посрещане на упълномощените интернационалните публицисти в страната ни. На 15 и 16 януари в НДК ще се организира неофициално съвещание на политическите шефове на държавите-членки, а на 18 и 19 – постоянна среща на генералните шефове и шефовете по изменение на климата. Среща на ръководителите на комисиите по европейски въпроси на парламентите в Европейски Съюз ще се организира в реновирания конгресен център на 21 и 22 януари. По същото време ще се организира Неформално съвещание на генералните шефове по европейски въпроси.
В края на месеца Министерството на околната среда и водите ще бъде хазаин на три експертни срещи, а резиденция Бояна на неофициална среща на шефовете по отбранителна политика на държавите-членки на Европейски Съюз.
На 25 януари в НДК ще се организира съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, а на 31-ви – съвет по конкурентоспособност.
Съветът на Европейски Съюз е органът, който събира министрите на всички 28 страни членки по въпроси от разнообразни области. Съветът има законодателни пълномощия, координира политиките на страните, подписва интернационалните съглашения и дефинира външната политика на Европейски Съюз.
Като ръководител страната ни ще провежда и управлява работата на Съвета, ще управлява съвещанията на всички равнища в неговите рамки, ще предизвиква съдействието сред обособените членки, ще има дейна роля във формулиране на цели по политиките и ще съставлява Съвета в връзките му с другите европейски институции, трети страни и общността.
Логото и мотото
България избра националния си лозунг – „ Съединението прави силата“, за мото на първото си председателство, защото съществена полезност на европейския план беше да се заличат разграничителните линии и разпокъсаният континент да се сплоти към столетните въжделения на народите, живеещи в него – мир, независимост, народна власт, разцвет и правдивост.
В логото на Българското председателство са вплетени три от знаците, които показват най-ярко българската еднаквост – кирилицата, шевицата и трикольорът. Логото по едно и също време отразява концепцията, че България е неделима част от Европа, само че и внушава това, което ни прави неповторими измежду другите страни в Общността.
Автор е художникът Тодор Ангелиев, а планът му е определен от професионално жури, водено от концепцията за автентичен, авторски и по едно и също време с това реформаторски план.
Визуалната еднаквост на Българското председателство е в цветовете на Европейския съюз. Елементите в нея са заимствани от звездите в знамето на Съюза. Автори са екипът от създатели от Националната художествена академия Светлин Балездров, Ненко Атанасов и Милена Абанос. Консултанти по плана са проф. Георги Янков и доцент Мирослав Богданов.
НДК
Националният замък на културата (НДК), където ще се проведат множеството събития в границите на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Издигнат е върху повърхност от 18 300 кв. м и разполага с 13 зали, най-голямата от които има места за 3380 души.
Строителството на постройката стартира през 1979 година по концепция на столичното управление на Българската комунистическа партия. Правителството слага рекордно къс период – планът да бъде приключен до 1981 година, когато се означават 1300 години от основаването на българската страна.
В Двореца са вградени 10 000 т железни структури – почти колкото има и в Айфеловата кула, и са излети 335 000 куб. м бетон. Архитектурният план на главната постройка е дело на екипа на арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е по концепция на арх. Атанас Агура. Главен архитект на парка към НДК е ландшафтният проектант Валентина Атанасова.
Символът на НДК, подложен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов. Това е бронзово стилизирано слънце с вдлъбната хемисфера, от която излизат лъчи-житни класове. В централното предверие на Двореца се издига позлатената статуя „ Възраждане “ на Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. В част от главните зали и фоайета има пана на известни български художници.
В парка на НДК се намира Българският лъв – монумент в чест на бойците от Първи и Шести пехотен полк, починали в Балканските войни, Мемориал на жертвите на комунистическия режим и бетонен пай от Берлинската стена. От южната страна на НДК напролет ще разцъфти мозайка от 38 000 лалета, която изобразява логото на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018. Мозайката е по концепция на посолството на Кралство Нидерландия в България.
Лидерската позиция ни дава възможност да сложим на напред във времето за договаряния тематики и начинания от народен интерес. От друга страна обаче, страната ни би трябвало да работи като почтен и неутрален медиатор.
Председателството се реализира на ротационен принцип от всяка държава-членка за интервал от шест месеца. За да бъде обезпечена последователност и поредност в работата на Съвета, е основано „ председателско трио “, което изготвя 18-месечна работна стратегия. България ще си партнира в „ триото “ дружно с Естония и Австрия.
Официалната гала по разкриване на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз в София ще се състои на 11 януари от 19 часа в Народния спектакъл „Иван Вазов“.
В календара на българското председателство са записани близо 300 събития на родна земя, а до неговия край се чака страната ни да посрещне 25 000 посетители и делегати. Календарът стартира още на 10 януари със съвещания в Брюксел и посрещане на упълномощените интернационалните публицисти в страната ни. На 15 и 16 януари в НДК ще се организира неофициално съвещание на политическите шефове на държавите-членки, а на 18 и 19 – постоянна среща на генералните шефове и шефовете по изменение на климата. Среща на ръководителите на комисиите по европейски въпроси на парламентите в Европейски Съюз ще се организира в реновирания конгресен център на 21 и 22 януари. По същото време ще се организира Неформално съвещание на генералните шефове по европейски въпроси.
В края на месеца Министерството на околната среда и водите ще бъде хазаин на три експертни срещи, а резиденция Бояна на неофициална среща на шефовете по отбранителна политика на държавите-членки на Европейски Съюз.
На 25 януари в НДК ще се организира съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, а на 31-ви – съвет по конкурентоспособност.
Съветът на Европейски Съюз е органът, който събира министрите на всички 28 страни членки по въпроси от разнообразни области. Съветът има законодателни пълномощия, координира политиките на страните, подписва интернационалните съглашения и дефинира външната политика на Европейски Съюз.
Като ръководител страната ни ще провежда и управлява работата на Съвета, ще управлява съвещанията на всички равнища в неговите рамки, ще предизвиква съдействието сред обособените членки, ще има дейна роля във формулиране на цели по политиките и ще съставлява Съвета в връзките му с другите европейски институции, трети страни и общността.
Логото и мотото
България избра националния си лозунг – „ Съединението прави силата“, за мото на първото си председателство, защото съществена полезност на европейския план беше да се заличат разграничителните линии и разпокъсаният континент да се сплоти към столетните въжделения на народите, живеещи в него – мир, независимост, народна власт, разцвет и правдивост.
В логото на Българското председателство са вплетени три от знаците, които показват най-ярко българската еднаквост – кирилицата, шевицата и трикольорът. Логото по едно и също време отразява концепцията, че България е неделима част от Европа, само че и внушава това, което ни прави неповторими измежду другите страни в Общността.
Автор е художникът Тодор Ангелиев, а планът му е определен от професионално жури, водено от концепцията за автентичен, авторски и по едно и също време с това реформаторски план.
Визуалната еднаквост на Българското председателство е в цветовете на Европейския съюз. Елементите в нея са заимствани от звездите в знамето на Съюза. Автори са екипът от създатели от Националната художествена академия Светлин Балездров, Ненко Атанасов и Милена Абанос. Консултанти по плана са проф. Георги Янков и доцент Мирослав Богданов.
НДК
Националният замък на културата (НДК), където ще се проведат множеството събития в границите на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Издигнат е върху повърхност от 18 300 кв. м и разполага с 13 зали, най-голямата от които има места за 3380 души. Строителството на постройката стартира през 1979 година по концепция на столичното управление на Българската комунистическа партия. Правителството слага рекордно къс период – планът да бъде приключен до 1981 година, когато се означават 1300 години от основаването на българската страна.
В Двореца са вградени 10 000 т железни структури – почти колкото има и в Айфеловата кула, и са излети 335 000 куб. м бетон. Архитектурният план на главната постройка е дело на екипа на арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е по концепция на арх. Атанас Агура. Главен архитект на парка към НДК е ландшафтният проектант Валентина Атанасова.
Символът на НДК, подложен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов. Това е бронзово стилизирано слънце с вдлъбната хемисфера, от която излизат лъчи-житни класове. В централното предверие на Двореца се издига позлатената статуя „ Възраждане “ на Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. В част от главните зали и фоайета има пана на известни български художници.
В парка на НДК се намира Българският лъв – монумент в чест на бойците от Първи и Шести пехотен полк, починали в Балканските войни, Мемориал на жертвите на комунистическия режим и бетонен пай от Берлинската стена. От южната страна на НДК напролет ще разцъфти мозайка от 38 000 лалета, която изобразява логото на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018. Мозайката е по концепция на посолството на Кралство Нидерландия в България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ