От Демократична България дадоха начало на движение Реформи в културата.

...
От Демократична България дадоха начало на движение Реформи в културата.
Коментари Харесай

Демократична България поиска реформи в културата

От " Демократична България " дадоха начало на придвижване " Реформи в културата " . Ето целият вид на културния манифест, който бе оповестен всеобщо през днешния ден в обществените мрежи.
" Днес, на светлия български празник 24 май, даваме начало на гражданско придвижване за промени в културата. То активизира съидейници от културния бранш, за които е ясно, че такива промени са наложителни.
Даваме старт на придвижването в обществените мрежи, тъй че ще се радваме на вашето утвърждение, а тези, които споделят сегашното на своите стени, считаме за участници, подкрепящи придвижването.
За всички, които наблюдават културните процеси, е ясно, че:
- Българската просвета е недофинансирана, макар действителния принос на културните промишлености към Брутният вътрешен продукт (според интернационалните статистики през последните години – съвсем постоянно към и над 4%; принос, непокътнат даже в годините на икономическа рецесия 2008-2012). С това е нарушено конституционно право на българските жители да се употребяват от националните и общочовешките културни полезности и да развиват своята просвета (Чл. 54. (1) от Конституцията на РБ).
- Недостатъчното финансиране се отнася както за мизерния % от бюджета, предопределен за просвета (под 0.5%, макар неведнъж повторените предизборни обещания на ГЕРБ за 1%), по този начин и за незадоволителните държавни и общински фондове за културни планове и стратегии. То се демонстрира и в съвсем отсъстващите удобства и облекчения за бизнеса, които биха могли да подтикват частния бранш да поддържа планове в региона на културата.
- В хазартната сфера у нас се въртят повече от 3 милиарда лв. годишно; съществуват сполучливи интернационалните модели, които демонстрират по какъв начин дребни отчисления от този оборот и от чудовищните доходи на хазартни босове и олигарси биха могли да решат доста проблеми – освен в региона на културата, само че и в спорта, образованието и прочие
- С псевдопазарни причини поредно се пропилява културен капитал, унищожават се обичаи, институции и културни мрежи, изграждани от десетилетия – читалища, театрални сформира, оркестри, трупи, хорове, фестивали. В обезверено старомодно положение е политиката към музеи, библиотеки и галерии, до момента в който новаторски културни събития с интернационален авторитет биват саботирани и на процедура унищожавани от незаинтересовани админи. Българската книга и книгоиздаване не се употребяват от тези данъчни облекчения, които са процедура в съвсем всички страни на ЕС; няма и стратегически политики за превод и промоция на българска литература в чужбина. Критиката и критическата гласност деградират поради унизителното положение на профилираните медии за литература и просвета, които не срещат съответна поддръжка от страна на държавните институции.
- Нарастват злоупотребите с българското културно завещание, движимо и недвижимо. То е надалеч от положително консервиране, запазване и цифровизация. Самото фразеология «културно наследство» от ден на ден става синоним на корупционни схеми, на приватизирани национални полезности, на узаконяване на незаконни сбирки. Не се вършат никакви опити за справяне с казуса за «дисонантното» културно завещание – това, към което се спори, и за което се разгарят спорове.
- Българската просвета последователно се трансформира само в мотив за печеливши «строителни» начинания , които източват пари от поправки или от терени, от «реставрации» и съмнителни археологически сензации. Всъщност не се следи същинска културно-туристическа политика: страната е към този момент обсипана с бутафорни замъци, които съвсем никой не посещава и които след 10-20 години ще се трансфорат в нови, неуместни руини. Междувременно сбирки мухлясват в депата, разпадат се картини и статуи, гние текстил, фондовете на библиотеките не се обновяват, закриват се читалищни и учебни библиотеки, няма кой да записва и съхранява, да цифровизира и продава българското музикално наследство; даже българските кино ленти от близкото минало последователно стават негодни за приложимост.
- Не са основани същински условия за поддръжка на културните начинания на самите български жители (т.е. липсват политики, ориентирани към културната сила, която идва изпод - от самостоятелната различна сцена, от юношески групи, кръгове по ползи, креативен сдружения, студентски сформира и интернационалните културни мрежи, от независими организации и културни оператори, от хрумвания на самите жители на квартално и общинско ниво). Националният фонд «Култура» разполага със смехотворни средства, страната няма визия за стратегическо подкрепяне на гражданските културни начинания. Бюрокрацията в региона на културата не си дава сметка за тяхната основна важност; за това, че те са самата същина на прословутата «децентрализация» и «включване».
- Държавата и държавното управление сполучливо не виждат болните проблеми , свързани с деградацията на европейските и национални полезности. Патриотизмът е сменен от нападателен и лекомислен национал-популизъм. Лишен от същинска културна памет, той постоянно поражда ксенофобия и антиевропейски настроения. Не съществуват културни политики към европейска взаимност, не съществува и стратегическа протекционистка държавна политика към традициите и наследството на националната ни просвета.
- Не се поставят планомерни държавни старания за връзка сред културните и просветителни политики , до момента в който общото равнище на публиките спада, а културната консумация умишлено се комерсиализира - и то посредством държавни медии и политически принадлежности. Година след година, десетилетие след десетилетие, това последователно насажда чалга-манталитет, плоско и пасивно културно консуматорство, отвод от старания, “риалити”-манталитет. България се трансформира в пустиня на усета. Откъснати от политиките за просвета, просветителните политики (сами по себе си незадоволителни и несъвършени) са ориентирани към обикновена и функционална просветеност. Те не минават естествено в гъвкави политики за създаване на по-високи културни компетентности, за основаване на абсолютно нужна обща, човешка, художествена, морална и гражданска просвета. Властва късогледство, липса на грижа за бъдещето, макар очевидната (а и потвърдена от изследвания) връзка сред общото културно-образователно равнище на една нация, нейната гражданска демократична просвета от друга, и творчеството и способността за нововъведения в бизнеса и стопанската система от трета. В документите на Европейски Съюз тази известна взаимозависимост се назовава «културата като катализатор на творчеството и иновациите» и се акцентира нейния принос за интелигентния и резистентен напредък и общественото приобщаване.
- Културната дипломация и външната културна политика са сменени от фалшификати и надутост. Българската просвета се показва по света и в Европа посредством епизодични и помпозни шоу-трикове, които заслужено получиха етикетите «лувъри», «рози и сапунени мехури». Всъщност България се изолира културно от Европа и света, от процеси и трендове в актуалното изкуство, а действителният български принос е незабележим - забавни и приносни български културни събития не участват в световните културни календари, не се появяват на международни фестивали и биеналета.
В умозаключение можем да заявим, че у нас просто отсъстват промислени културни политики. Те са сменени със своите политически и медийни двойници, зад които се крият корупционни схеми и лобистки ползи . Отсъства научно събирана информация, културна статистика, експертен капацитет, дълготрайни културни проучвания, върху които едно положително ръководство на културата би могло да стъпи. От години на вятъра чакаме да се появи тактика за развиване на националната просвета. Поради всичко това в действителност няма и същинско ръководство на културата, а единствено имитационни жестове и ялова администрация. В тази връзка е нужна проверка на цялата нормативна база – и на метода, по който закони и подзаконови актове нормално са били писани досега; не с цел да служат на магистралните цели на българската просвета, а с краткотрайни и компромисни планове, с цел да обслужат едни или други частни ползи (което, с изключение на всичко друго, прави текстовете им вътрешно спорни и комплицирани, цялостни с взаимоизключващи се кръпки и поправки).
НАШЕТО ПОСЛАНИЕ:
«Реформи в културата» се въодушевява от концепцията, че културата е първостепенно богатство, значителен детайл от качеството на живот. Смятаме за собствен дълг да не допуснем крах на това качество, с което да защитим и конституционното право на българските жители.
Движението ще има две на практика задания:
1. В поредност от поредни обществени конгреси да направи критически мониторинг на направеното (а и на ненаправеното, на неправилно или имитативно направеното) в региона на секторните културни политики от държавното управление на ГЕРБ и от предходните държавни управления. Тези конгреси ще формулират заболели проблеми, провали, кавги и закононарушения, ще основат консенсус към наложителни промени и явни цели. Очаквайте скоро известие за първото сходно събитие през юни в Пловдив.
2. Чрез полемики сред създатели и специалисти да създаде последователно стратегическа визия за ролята на културата, връзката й с образованието, полезността й за българското общество, както и да очертае незабавни ограничения, стъпки към законодателни начинания и национална тактика. Ще бъдат създадени и препоръчани проекти за промени там, където проблемите са заболели и забележими за всички.
Нека не чакаме някой различен да го направи вместо нас: ние знаем защо става дума, какъв е залогът. Това е наша работа.
Честит 24 май!

Подкрепили придвижването до момента:
1. (по азбучен ред на фамилните имена)
1- Рада Александрова, публицист
2- Александър Андреев, публицист
3- Николай Аретов, книжовник и издател
4- Асен Асенов, културен управител
5- Марин Бодаков, стихотворец и публицист
6- Ясен Бояджиев, публицист
7- Венцислав Благоев, музикант
8- Проф. Маргарита Ваклинова, археолог
9- Мария Василева, изкуствовед
10- Гл. ас. Младен Влашки, литературовед
11- Рени Врангова, актриса
12- Маргарита Гигова, юрист
13- Чавдар Гюзелев, художник
14- Ясен Гюзелев, художник
15- Проф. Виолета Дечева, театровед
16- Емилия Дворянова, публицист
17- Виктория Драганова, куратор
18- Кирил Златков, художник
19- Веселин Калановски, артист
20- Доц. Йорданка Кандулкова, проектант
21- Георги Колчаков, ръководител на Баховото общество в България
22- Златина Колчакова-Костова, културолог
23- Аглика Крушовенска, експерт по онлайн връзки
24- Проф. Александър Кьосев, културолог
25- Eлиана Лилова, културен управител
26- Александър Морфов, режисьор
27- Проф. Велислав Минеков, ваятел
28- Боряна Нейкова, публицист
29- Тони Николов, гл. редактор на портал „ Култура “
30- Митко Новков, журналист, виновен редактор на екип " Драматургични форми "
31- Гл.ас. Георги Няголов, литературовед
32- Проф. Нели Огнянова, правист
33- Манол Пейков, издател
34- Владимир Пенев, артист
35- Александрина Пендачанска, оперна певица
36- Гл.ас. Тодор Т. Петев, възпитател, музеолог
37- Ния Пушкарова, художник и културен оператор
38- Ива Свещарова, актуален танц и пърформанс
39- Александра Стеркова, правист
40- Мартина Стефанова, културен управител
41- Дарина Такова, оперна певица
42- Зорница Христова, преводач и издател
43- Ивайло Цветков, културолог
44- Копринка Червенкова, основен редактор на в. „ Култура “
45- Проф. Калин Янакиев, културолог

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР