От скрина: Съжалявам, не помня!
От далечните кътчета на историята на българския футбол изскачат всевъзможни любопитни и прашни историйки. Мачове, преживелици, достижения, рядкости. Естествено, не всичко е разказано, а някои неща към този момент са забравени. Има случки, свързани с България и забравени от някои от най-големите митове на международния футбол. Нека се оставим да бъдем хвърлени десетилетия обратно от вълната на загатна.
Митичният Майер не помни великата победа на Марек над Байерн
За багра, който Марек нанася на международния исполин Байерн (Мюнхен) в шампионата за Купата на УЕФА е казано доста. На 2 ноември 1977 година баварците ядат бой от здравеняците от Станке Димитров. Когато капитаните Сашо Паргов и Герд Мюлер извеждат двата отбора на терена, по трибуните на стадион " Бончук " ври и кипи, а по дърветата има накацали хора, неуспели да се снабдят с билет. Първият мач в Мюнхен е извоюван от Мюлер и сътрудниците му с 3:0, само че покритите със злато западногермански звезди не знаят какво ги чака в Станкето. Пред едната врата Стоян Стоянов – Пантерата няма съвсем никаква работа, само че пред другата митичният Сеп Майер би трябвало да демонстрира майсторството си. До 38-ата минута резултатът към този момент е 2:0 за българите, а гостите не знаят къде се намират. Само героичните намеси на Майер и неналичието на късмет стопират Марек да стигне най-малко до продължения. Веднага след последния съдийски сигнал българският пазач Стоянов прибира подарък от своя бележит сътрудник – съвременни за времето си вратарски ръкавици. Впоследствие всеки от футболистите на Янко Динков получава часовник " Ракета " и потупване по рамото за сърцатата игра против гранда на Федерална Република Германия.
След малко повече от 11 години обаче Сеп Майер твърди, че няма безусловно никакъв спомен нито за загубата от Марек, нито за претъпкания " Бончук ". През пролетта на 1989 година международният първенец е у нас като част от щаба на Франц Бекенбауер в Бундестима. Западногерманците би трябвало да играят надзорен мач против България, извоюван от тях с 2:1 на стадион " Васил Левски ". Малко по-рано във фоайето на хотел " Шератон " Майер е " заловен " от родните публицисти. " Питахме го за мача с Марек и той по този начин и не се сети. Мисли, мисли и съобщи: " Съжалявам, не помня такова нещо ". После се обърна и сподели да попитаме Бекенбауер. " Може би Франц ще се сети за този Марек ", сподели. Откъде обаче да помни Франц, който през 1977 година към този момент бе напуснал Байерн в посока Космос. Майер тотално се обърка ", спомня си Румен Пайташев.
Паоло Малдини е не запомнил ЦСКА
През 2001 година ЦСКА се изправя против италианския гранд Милан в дуел за Купата на УЕФА. В Милано " алените ", водени от своя капитан и досегашен президент Любослав Пенев, губят с 0:2 и възможностите им се изпаряват. В уикенда преди реванша в Борисовата градина " росонерите " одобряват Болоня (0:0) в среща от Серия " А ", която прочее е излъчена директно в ефира на тогавашната " Ринг плюс ". Към края на мача капитанът на домакините Паоло Малдини получава разтежение след конфликт с нападателя Клаудио Белучи. Гостите не стопират играта, само че до гол не се стига. Става препирня, при която Козмин Контра дърпа носа на Ламберто Дзаули. Малдини напуща наложително и е навън за реванша с ЦСКА. На 1 ноември Филипо Индзаги торпилира армейците с удар с глава откъм бранш " Г ". Мачът ще се запомни и с това, че за една численост Любо Пенев и Йордан Лечков не хвърлят бой на наставника на италианците Фатих Терим. Писано било това да са последните дни на турчина отпред на " червено-черните ". На 5 ноември 2001 година за старши треньор е назначен Карло Анчелоти.
Легендарният Паоло Малдини обаче не помни срещите на Милан с ЦСКА. Ето какво споделя той по-късно: " Мачовете с Левски през 1988 година ги помня. Тогава бях контузен и не играх за успеха ни с 5:2 в Милано. После ги бихме и в София с 2:0 (бел. авт. – в действителност редът на срещите е обратен). Трябва да съм играл най-малко още два мача против българи в евротурнирите, само че за другите не си припомням. Малко мъчно ми е да си припомням всички мачове, извинете ме ".
Шмайхел прави цялостна каша към един от най-известните голове на Бербатов
Датчанинът Петер Шмайхел е може би най-завършеният вратар за последните 50 години. Това изказване принадлежи на холандската звезда Рууд Гулит. На 11 октомври 2000 година именитият пазач изиграва предпоследния си мач с фланелката на Дания. Съперник е България в международна подготовка. Головете падат към края. В 73-ата минута Ебе Санд матира Здравко Здравков, само че в 82-ата младежът от ЦСКА Димитър Бербатов протяга крайник под носа на датската отбрана и Шмайхел и резултатът е подравнен – 1:1.
Години по-късно сътрудника Денислав Денчев попада в същински лабиринт от думи, до момента в който напомни този гол на някогашния №1 на Манчестър Юнайтед. Петер Велики по този начин и не се сеща защо става дума. Шмайхел се чуди над 5 минути: " Ама това Бербатов ли беше? Не знаех. Колко възрастен е този човек?! Мислех, че това е бил брат му. Помня гола, получихте фаул до тъчлинията. Знаете ли какво ни костваше този български гол? Световното състезание в Съединени американски щати. О, май отидох в неверен мач. Това беше против Холандия в квалификациите за Евро'92. Или не. Хм... Кога е било това? През 2000 година?! Аз си мислех, че става дума за някоя среща през 90-те. Сигурен ли сте, че аз съм играл в този мач? Аз се отхвърлих през 2001 година... Хм... Да, само че съвсем съм уверен, че не сме играли с България през 2000 година. Сигурен ли сте? Трябва да си спомня това... Не, не мога да се сетя! Помня, че в София победихме с 2:0, само че аз не играх в този мач. Не, скърбя, не мога да се сетя за тази среща ".
Давидс се чуди по кое време и за какво е играл против Левски
В продължение на към 15 години Едгар Давидс, именуван и Дейвидс в късния интервал на предаването " Гол след гол ", е измежду най-хубавите полузащитници в света. В края на ХХ век холандецът играе против Левски в шампионата за Купата на УЕФА. Свирепият футболист, на който Луис ван Гаал дава прозвището Питбула, записва едно полувреме за Ювентус против " сините " в реванша, състоял се на 4 ноември 1999 година. Давидс е на игрището, когато Чавдар Атанасов открива резултата, а на почивката е сменен от Алесио Такинарди. " Зебрите " се избавят от загуба едвам след влизането на Зинедин Зидан. Французинът стъпва на терена в 63-ата минута и в 80-ата Дарко Ковачевич праща топката зад Димитър Иванков за крайното 1:1. С това Зизу свършва работата си, с цел да отпраши след дуела с фиата си от паркинга на " Деле Алпи ".
След време на пишещия тези редове се отдава опция да приказва персонално с Едгар Давидс. Легендарното " лале " обаче няма никакъв спомен за мача с Левски на Люпко Петрович: " Левски ли? През 1999 година? Не, не. Нямам спомен за този мач. В кой шампионат сме играли с този тим? Не помня ".
Ботев бие Барса на " Голямата къща "! Не и в спомените на Удо Латек
На 30 септември 1981 година Ботев (Пловдив), тогава под името Тракия, записва една от златните страници в историята си. Пред 50 000 фенове на стадион " Девети септември " пловдивският тим тушира Барселона за КНК. Сред публиката е и 15-годишният Христо Стоичков. Каталунците са спечелили първия мач в Испания с безапелационното 4:1, само че това не пречи на " канарчетата " да се радват на триумфа и да го тикат в очите на градския си противник Локомотив. В състава на Барса по това време личат огромни имена: носителят на " Златната топка " за 1977 година Алан Симонсен, прочут като Принца на Дания, голаджията Енрике Кастро Гонсалес – Кини, западногерманският национал Бернд Шустер и други Начело на Барса е именитият експерт Удо Латек, записал името си в историята като треньор на Байерн и Борусия (М) през 70-те години. В 35-ата минута снайперистът Георги Славков подвига на крайници феновете на " Голямата къща " – 1:0 за българите след превъзходен изстрел от фаул на Бенкса. Малко по-късно Костадин Костадинов прави 2:0, само че попадението е анулирано. В последна сметка каталунците не престават напред и печелят шампионата в края на сезона.
Три години по-късно Ботев има новo съществено затруднение в конкуренцията за КНК. Този път " канарчетата " би трябвало да водят футболен спор със страшилището Байерн (Мюнхен). Старши треньор на баварците е... Удо Латек. Преди първия мач във Федерална Република Германия експертът е запитан от български кореспондент какво помни от дуелите сред Барселона и Тракия през 1981 година. Латек дава отговор сбито, че не си спомня негов тим да е играл в миналото против пловдивчани. Западногерманецът не помни никакви мачове против българи, още повече загуба. Байерн печели с 4:1, само че на реванша под тепетата върви по острието на бръснача. Мачът свършва 2:0 за " жълто-черните " и единствено намесите на стоманения Жан-Мари Пфаф избавят колоса от срам. Присъствали на срещата в Пловдив свидетелстват по какъв начин в края Удо Латек гледал втрещено към игралното поле с треперещи ръце.
" Фирмаджията " Франко Барези е не запомнил за София и Павликени
Датата е 25 септември 1991 година. България и Италия изиграват напечена инспекция в София, където " Скуадрата " идва с всички свои звезди от Мондиале'90. Говори се, че преди мача Димитър Пенев рекъл на великия Трифон Иванов: " Като влезе Баджо, изяж го, Трифоне ". На игрището става горещо. Печелим с 2:1, откакто Емил Костадинов и Христо Стоичков матират по един път италианците. Още в самото начало обаче оставаме с 10 души, тъй като Любо Пенев вкарва ритник на своя конкурент Масимо Крипа. Същевременно Туньо повдига във въздуха, където свари, звездата на Сампдория Роберто Манчини, а най-после го отнася и другия " близнак " Джанлука Виали. Следва сборичкване – Трифон и Виали също са пратени под душовете. Часове преди тази паметна контрола се организира любопитна среща в една от залите на столичния хотел " Витоша Ню Отани ". През есента на 1990 година предприемачът от град Павликени Веселин Спасов основава Едноличен търговец " Франко Барези " с предмет на активност " всичко, което не е неразрешено от закона ". Точно 12 месеца по-късно Спасов се среща персонално с Барези, който дава благословия за добруването на компанията, която носи името му. Преводачката, която е лепната за " адзурите " в София, свидетелства, че по време на диалога с родния предприемач славният бранител на Милан се е усмихнал за първи път. " Ил Капитано " дава обещание, че при опция ще посети барчето " Франко Барези " в Павликени, а нашенецът му подарява българска завивка, няколко бутилки павликенска гъмза и видеокасета с ефирен репортаж за заведението.
След време Барези признава пред създателя на този текст, че не си спомня нищо – нито от инспекцията в София, нито срещата с българския фирмаджия: " Не, не си припомням. Това няма по какъв начин да си го припомням, защото са минали доста години. Все отново това е невероятна преживелица, която ме кара да се веселя, като ми я разказахте в този момент ".
Бащата на " Гранде Интер " черпи с вино българин и признава: Не помня полуфинали с ЦСКА
Много е написано и доста е разказано за епичните полуфинални борби сред ЦСКА и Интер за КЕШ през 1967 година – двата мача по 1:1 и третата среща на " безпристрастен " терен в Болоня, за която вървят най-малко 2-3 митове и която би трябвало да бъде тематика на обособен материал. Не е за поверие, само че 30 години по-късно именитият ментор на " нерадзурите " Еленио Ерера, известен в България като Хеленио Херера, е не запомнил за конфликтите с " алените ". Между другото поради вероятността ЦСКА да излезе във финала за КЕШ през 1967 година, финалният дуел сред Селтик и Интер е първият подобен спазарен от Българска телевизия и излъчен у нас. След това настава ново няколкогодишно " затъмнение ".
През 1997 година щастието да бъде посетител в дома на Еленио Ерера се пада на известния сътрудник Румен Пайташев. Родният енциклопедист попада инцидентно на адреса на Магьосника, оповестен като че ли апропо на страниците на " Франс Футбол ". Озовал се във Венеция, първият българин отразил от мястото на събитието шампионата Копа Америка, взема решение да си опитва шанса на звънеца от адреса в списанието. " Чувството да звъннеш и да отвори самият Хеленио Херера е неописуемо! Покани ме, наля ми остаряло италианско вино, говорихме свободно на испански за доста неща. Естествено, нямаше по какъв начин да не го попитам за полуфиналите с ЦСКА. И сподели, че... не помни такива мачове. Започнах да му изяснявам за Болоня, за Стоян Орманджиев... Как ли не въртях диалога, само че не сети. Разбира се, би трябвало да отчетем, че тогава той беше на 87 години ", споделя Румен Пайташев.
За отзиви, рекомендации и хрумвания по отношение на рубриката, апелирам пишете на: [email protected] или в групата От скрина във Фейсбук
Митичният Майер не помни великата победа на Марек над Байерн
За багра, който Марек нанася на международния исполин Байерн (Мюнхен) в шампионата за Купата на УЕФА е казано доста. На 2 ноември 1977 година баварците ядат бой от здравеняците от Станке Димитров. Когато капитаните Сашо Паргов и Герд Мюлер извеждат двата отбора на терена, по трибуните на стадион " Бончук " ври и кипи, а по дърветата има накацали хора, неуспели да се снабдят с билет. Първият мач в Мюнхен е извоюван от Мюлер и сътрудниците му с 3:0, само че покритите със злато западногермански звезди не знаят какво ги чака в Станкето. Пред едната врата Стоян Стоянов – Пантерата няма съвсем никаква работа, само че пред другата митичният Сеп Майер би трябвало да демонстрира майсторството си. До 38-ата минута резултатът към този момент е 2:0 за българите, а гостите не знаят къде се намират. Само героичните намеси на Майер и неналичието на късмет стопират Марек да стигне най-малко до продължения. Веднага след последния съдийски сигнал българският пазач Стоянов прибира подарък от своя бележит сътрудник – съвременни за времето си вратарски ръкавици. Впоследствие всеки от футболистите на Янко Динков получава часовник " Ракета " и потупване по рамото за сърцатата игра против гранда на Федерална Република Германия.
След малко повече от 11 години обаче Сеп Майер твърди, че няма безусловно никакъв спомен нито за загубата от Марек, нито за претъпкания " Бончук ". През пролетта на 1989 година международният първенец е у нас като част от щаба на Франц Бекенбауер в Бундестима. Западногерманците би трябвало да играят надзорен мач против България, извоюван от тях с 2:1 на стадион " Васил Левски ". Малко по-рано във фоайето на хотел " Шератон " Майер е " заловен " от родните публицисти. " Питахме го за мача с Марек и той по този начин и не се сети. Мисли, мисли и съобщи: " Съжалявам, не помня такова нещо ". После се обърна и сподели да попитаме Бекенбауер. " Може би Франц ще се сети за този Марек ", сподели. Откъде обаче да помни Франц, който през 1977 година към този момент бе напуснал Байерн в посока Космос. Майер тотално се обърка ", спомня си Румен Пайташев.
Паоло Малдини е не запомнил ЦСКА
През 2001 година ЦСКА се изправя против италианския гранд Милан в дуел за Купата на УЕФА. В Милано " алените ", водени от своя капитан и досегашен президент Любослав Пенев, губят с 0:2 и възможностите им се изпаряват. В уикенда преди реванша в Борисовата градина " росонерите " одобряват Болоня (0:0) в среща от Серия " А ", която прочее е излъчена директно в ефира на тогавашната " Ринг плюс ". Към края на мача капитанът на домакините Паоло Малдини получава разтежение след конфликт с нападателя Клаудио Белучи. Гостите не стопират играта, само че до гол не се стига. Става препирня, при която Козмин Контра дърпа носа на Ламберто Дзаули. Малдини напуща наложително и е навън за реванша с ЦСКА. На 1 ноември Филипо Индзаги торпилира армейците с удар с глава откъм бранш " Г ". Мачът ще се запомни и с това, че за една численост Любо Пенев и Йордан Лечков не хвърлят бой на наставника на италианците Фатих Терим. Писано било това да са последните дни на турчина отпред на " червено-черните ". На 5 ноември 2001 година за старши треньор е назначен Карло Анчелоти.
Легендарният Паоло Малдини обаче не помни срещите на Милан с ЦСКА. Ето какво споделя той по-късно: " Мачовете с Левски през 1988 година ги помня. Тогава бях контузен и не играх за успеха ни с 5:2 в Милано. После ги бихме и в София с 2:0 (бел. авт. – в действителност редът на срещите е обратен). Трябва да съм играл най-малко още два мача против българи в евротурнирите, само че за другите не си припомням. Малко мъчно ми е да си припомням всички мачове, извинете ме ".
Шмайхел прави цялостна каша към един от най-известните голове на Бербатов
Датчанинът Петер Шмайхел е може би най-завършеният вратар за последните 50 години. Това изказване принадлежи на холандската звезда Рууд Гулит. На 11 октомври 2000 година именитият пазач изиграва предпоследния си мач с фланелката на Дания. Съперник е България в международна подготовка. Головете падат към края. В 73-ата минута Ебе Санд матира Здравко Здравков, само че в 82-ата младежът от ЦСКА Димитър Бербатов протяга крайник под носа на датската отбрана и Шмайхел и резултатът е подравнен – 1:1.
Години по-късно сътрудника Денислав Денчев попада в същински лабиринт от думи, до момента в който напомни този гол на някогашния №1 на Манчестър Юнайтед. Петер Велики по този начин и не се сеща защо става дума. Шмайхел се чуди над 5 минути: " Ама това Бербатов ли беше? Не знаех. Колко възрастен е този човек?! Мислех, че това е бил брат му. Помня гола, получихте фаул до тъчлинията. Знаете ли какво ни костваше този български гол? Световното състезание в Съединени американски щати. О, май отидох в неверен мач. Това беше против Холандия в квалификациите за Евро'92. Или не. Хм... Кога е било това? През 2000 година?! Аз си мислех, че става дума за някоя среща през 90-те. Сигурен ли сте, че аз съм играл в този мач? Аз се отхвърлих през 2001 година... Хм... Да, само че съвсем съм уверен, че не сме играли с България през 2000 година. Сигурен ли сте? Трябва да си спомня това... Не, не мога да се сетя! Помня, че в София победихме с 2:0, само че аз не играх в този мач. Не, скърбя, не мога да се сетя за тази среща ".
Давидс се чуди по кое време и за какво е играл против Левски
В продължение на към 15 години Едгар Давидс, именуван и Дейвидс в късния интервал на предаването " Гол след гол ", е измежду най-хубавите полузащитници в света. В края на ХХ век холандецът играе против Левски в шампионата за Купата на УЕФА. Свирепият футболист, на който Луис ван Гаал дава прозвището Питбула, записва едно полувреме за Ювентус против " сините " в реванша, състоял се на 4 ноември 1999 година. Давидс е на игрището, когато Чавдар Атанасов открива резултата, а на почивката е сменен от Алесио Такинарди. " Зебрите " се избавят от загуба едвам след влизането на Зинедин Зидан. Французинът стъпва на терена в 63-ата минута и в 80-ата Дарко Ковачевич праща топката зад Димитър Иванков за крайното 1:1. С това Зизу свършва работата си, с цел да отпраши след дуела с фиата си от паркинга на " Деле Алпи ".
След време на пишещия тези редове се отдава опция да приказва персонално с Едгар Давидс. Легендарното " лале " обаче няма никакъв спомен за мача с Левски на Люпко Петрович: " Левски ли? През 1999 година? Не, не. Нямам спомен за този мач. В кой шампионат сме играли с този тим? Не помня ".
Ботев бие Барса на " Голямата къща "! Не и в спомените на Удо Латек
На 30 септември 1981 година Ботев (Пловдив), тогава под името Тракия, записва една от златните страници в историята си. Пред 50 000 фенове на стадион " Девети септември " пловдивският тим тушира Барселона за КНК. Сред публиката е и 15-годишният Христо Стоичков. Каталунците са спечелили първия мач в Испания с безапелационното 4:1, само че това не пречи на " канарчетата " да се радват на триумфа и да го тикат в очите на градския си противник Локомотив. В състава на Барса по това време личат огромни имена: носителят на " Златната топка " за 1977 година Алан Симонсен, прочут като Принца на Дания, голаджията Енрике Кастро Гонсалес – Кини, западногерманският национал Бернд Шустер и други Начело на Барса е именитият експерт Удо Латек, записал името си в историята като треньор на Байерн и Борусия (М) през 70-те години. В 35-ата минута снайперистът Георги Славков подвига на крайници феновете на " Голямата къща " – 1:0 за българите след превъзходен изстрел от фаул на Бенкса. Малко по-късно Костадин Костадинов прави 2:0, само че попадението е анулирано. В последна сметка каталунците не престават напред и печелят шампионата в края на сезона.
Три години по-късно Ботев има новo съществено затруднение в конкуренцията за КНК. Този път " канарчетата " би трябвало да водят футболен спор със страшилището Байерн (Мюнхен). Старши треньор на баварците е... Удо Латек. Преди първия мач във Федерална Република Германия експертът е запитан от български кореспондент какво помни от дуелите сред Барселона и Тракия през 1981 година. Латек дава отговор сбито, че не си спомня негов тим да е играл в миналото против пловдивчани. Западногерманецът не помни никакви мачове против българи, още повече загуба. Байерн печели с 4:1, само че на реванша под тепетата върви по острието на бръснача. Мачът свършва 2:0 за " жълто-черните " и единствено намесите на стоманения Жан-Мари Пфаф избавят колоса от срам. Присъствали на срещата в Пловдив свидетелстват по какъв начин в края Удо Латек гледал втрещено към игралното поле с треперещи ръце.
" Фирмаджията " Франко Барези е не запомнил за София и Павликени
Датата е 25 септември 1991 година. България и Италия изиграват напечена инспекция в София, където " Скуадрата " идва с всички свои звезди от Мондиале'90. Говори се, че преди мача Димитър Пенев рекъл на великия Трифон Иванов: " Като влезе Баджо, изяж го, Трифоне ". На игрището става горещо. Печелим с 2:1, откакто Емил Костадинов и Христо Стоичков матират по един път италианците. Още в самото начало обаче оставаме с 10 души, тъй като Любо Пенев вкарва ритник на своя конкурент Масимо Крипа. Същевременно Туньо повдига във въздуха, където свари, звездата на Сампдория Роберто Манчини, а най-после го отнася и другия " близнак " Джанлука Виали. Следва сборичкване – Трифон и Виали също са пратени под душовете. Часове преди тази паметна контрола се организира любопитна среща в една от залите на столичния хотел " Витоша Ню Отани ". През есента на 1990 година предприемачът от град Павликени Веселин Спасов основава Едноличен търговец " Франко Барези " с предмет на активност " всичко, което не е неразрешено от закона ". Точно 12 месеца по-късно Спасов се среща персонално с Барези, който дава благословия за добруването на компанията, която носи името му. Преводачката, която е лепната за " адзурите " в София, свидетелства, че по време на диалога с родния предприемач славният бранител на Милан се е усмихнал за първи път. " Ил Капитано " дава обещание, че при опция ще посети барчето " Франко Барези " в Павликени, а нашенецът му подарява българска завивка, няколко бутилки павликенска гъмза и видеокасета с ефирен репортаж за заведението.
След време Барези признава пред създателя на този текст, че не си спомня нищо – нито от инспекцията в София, нито срещата с българския фирмаджия: " Не, не си припомням. Това няма по какъв начин да си го припомням, защото са минали доста години. Все отново това е невероятна преживелица, която ме кара да се веселя, като ми я разказахте в този момент ".
Бащата на " Гранде Интер " черпи с вино българин и признава: Не помня полуфинали с ЦСКА
Много е написано и доста е разказано за епичните полуфинални борби сред ЦСКА и Интер за КЕШ през 1967 година – двата мача по 1:1 и третата среща на " безпристрастен " терен в Болоня, за която вървят най-малко 2-3 митове и която би трябвало да бъде тематика на обособен материал. Не е за поверие, само че 30 години по-късно именитият ментор на " нерадзурите " Еленио Ерера, известен в България като Хеленио Херера, е не запомнил за конфликтите с " алените ". Между другото поради вероятността ЦСКА да излезе във финала за КЕШ през 1967 година, финалният дуел сред Селтик и Интер е първият подобен спазарен от Българска телевизия и излъчен у нас. След това настава ново няколкогодишно " затъмнение ".
През 1997 година щастието да бъде посетител в дома на Еленио Ерера се пада на известния сътрудник Румен Пайташев. Родният енциклопедист попада инцидентно на адреса на Магьосника, оповестен като че ли апропо на страниците на " Франс Футбол ". Озовал се във Венеция, първият българин отразил от мястото на събитието шампионата Копа Америка, взема решение да си опитва шанса на звънеца от адреса в списанието. " Чувството да звъннеш и да отвори самият Хеленио Херера е неописуемо! Покани ме, наля ми остаряло италианско вино, говорихме свободно на испански за доста неща. Естествено, нямаше по какъв начин да не го попитам за полуфиналите с ЦСКА. И сподели, че... не помни такива мачове. Започнах да му изяснявам за Болоня, за Стоян Орманджиев... Как ли не въртях диалога, само че не сети. Разбира се, би трябвало да отчетем, че тогава той беше на 87 години ", споделя Румен Пайташев.
За отзиви, рекомендации и хрумвания по отношение на рубриката, апелирам пишете на: [email protected] или в групата От скрина във Фейсбук
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ