Защо Клоп трябва да се поучи за финали от Симеоне
От чисто футболна гледна аз съм от тези, които стоят зад тезата, че с цел да гледаш мач на Атлетико Мадрид на Диего Симеоне, би трябвало да си или последовател на Атлетико, или на Симеоне. Или, несъмнено, на техния противник. Във всеки случай те чака театър като на сънотворни, що се отнася до играта, а, което е по-лошото, в над 60% от случаите твоят тим ще загуби, и то с минимална разлика от един гол.
При приблизително 1,71 вкарани и 0,70 получени гола на мач да се играе против тима на Ел Чоло изисква да се въоръжиш с самообладание, когато заграждаш вратата, защитавана от непробиваемия Ян Облак (носител за трета поредна година на вратарската премия „ Самора” за най-хубав вратар в Ла Лига), и да внимаваш да не допуснеш и най-малката неточност, тъй като Антоан Гризман и Диего Коща не знаят що е благосклонност. Междувременно си изправен против една водена от Диего Годин отбрана и една халфова линия, в която Габи, Коке и Саул се жертват да тичат повече зад топката в сравнение с с нея.
Нормално би било мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп да пусне на своите играчи запис на финала на Атлетико Мадрид против Марсилия в Лига Европа. Първо, с цел да видят те по какъв начин се играе същински на край, само че най-много с цел да им напомни по какъв начин с по-слаби футболисти, само че с доста по-добър тим може да се противостои на Реал Мадрид – противника им в съботния край на Шампионската лига в Киев.
От последните 9 турнирни дербита Атлети на Симеоне е изгубил единствено едно при четири победи и също четири равенства. Разбира се, в Шампионската лига аржентинският треньор падна и в двата си финала против „ лос бланкос” – през 2016 година в Милано с дузпи и през 2014 година в Лисабон след продължения, както и един път на полуфинали и на четвъртфинали. Това „ червените” също би трябвало да го имат поради, въпреки да е добре известно какъв брой е мъчно да противостоиш на „ лос меренгес” в Европа.
Този сезон, в случай че съберем 38-те мача в Премиър Лийг и 12-те в Шампионската лига, Ливърпул е вкарал 124 и е получил 51 гола, т.е. 2,48 вкарани и 1,02 получени приблизително на мач. Както е видно, британският тим бележи доста повече попадения от Атлетико, само че и позволи повече. „ Няма да променяме нашата концепция за игра единствено тъй като излизаме против Реал Мадрид – твърди Клоп, който би могъл да се въодушеви от Ел Чоло даже и без да обръща тил на своя жанр на игра. – Ако попитам момчетата какво желаят да създадем на финала, съм сигурен, че ще се съгласят с мен да продължим със същата концепция за играта. Във футбола би трябвало да мислиш и за своите лични качества оттатък мисълта за качествата на противника.”
МЕНОТИ ПОМАГА ДА РАЗБЕРЕМ ЕЛ ЧОЛО
„ Когато, в отговор на желанието на футболиста да играе добре, всички искахме топката, а никой не искаше да я гони да я завоюва, имахме голям дисбаланс. Имаше всичко на всичко четирима, които се убиваха за нея – двама, които гледахме в профил, аз включително, и още двама самотници на терена, правещи каквото могат.”
Този разбор на великия Сесар Луис Меноти може би ще послужи, с цел да разберем къде тъкмо се крие ключът за огромните триумфи на Диего Симеоне и какво би могло да въодушеви Юрген Клоп да откри пътя към успеха над Мадрид.
Както прибавя Ел Флако, „ тогава започнахме да се срещаме с извънредно солидарни в задачата да завоюват топката тимове. Онези, които можеха да играят, се жертваха за връщането в свое владеене, а за сметка на това не желаеха топката. В един тим, който не желае да играе, в който няма напредък на характерностите, ще забележим, че хората от центъра на отбраната не желаят топката, тъй като така и така играта не минава оттова, ще забележим двама опорни халфове пред тях, които желаят да играят, само че нямат доста благоприятни условия за това, и двама нападатели.”
Не, Меноти не приказва за Атлетико на Симеоне, но в това време като че ли го прави. Толкова идеално го разказва. Ел Флако, също аржентинец като Ел Чоло, довършва разбора си с явна отпратка към испанския футбол, в която обаче не можем да включим Атлетико Мадрид. „ В някои страни обаче се бележи огромен напредък, тъй като там има голямо присъединяване на характерностите в играта, тъй като там всички желаят да играят, тъй като там всички се грижат за реализиране на числено предимство посредством задържането на топката във всяка част на терена, тъй като там превръщаш владението на топката в надали не психическо притежаване на обстановката, тъй като всички същински играчи знаем какъв брой е гадно да тичаш без топката и какъв брой приятно е да тичаш с нея в краката ти.”
ШЕСТТЕ КУПИ… И ДВАТА ЗАГУБЕНИ ФИНАЛА
„ Ако имаме 11 индивида, които играят с топката, тъй като през днешния ден даже вратарите са задължени да играят с нея, върху противника се упражнява господство в психически проект – добавя Меноти. – А какво става на терена, когато духът ти падне? Какво става на терена, когато не можеш да пипнеш топката?”
Е, неговият съотечественик Симеоне го оборва, щом е кадърен да демонстрира подобен възторг по време на мач, при все това тимът му съвсем непрекъснато тича след топката. Точно това би трябвало да прави и Ливърпул в Киев, в случай че има желание да смъкна от трона Реал Мадрид – безспорно огромния любимец в най-очаквания конфликт на годината в клубния футбол.
Симеоне изкара седмия си сезон в Атлетико Мадрид и води тима в 377 мача с баланс от 233 победи, 81 равенства и 63 загуби. Сиреч 61,8% победи, което надвишава тези 50,3% при Луис Арагонес. Във витрината добави една шампионска купа, два трофея в Лига Европа, една Купа на краля и по една Суперкупа на Испания и Европа. Общо шест трофея, колкото има и Мъдреца от Орталеса – една купа, три Купи на краля, една Междуконтинентална купа и една Суперкупа на Испания, въпреки и за повече от дваж по-дълъг времеви интервал.
При все че проповядваният от него футбол не се нрави на огромната част от публиката и че няма да остане като някакво изключително значимо наследство в историята на играта, Ел Чоло може и би трябвало да послужи в съответния случай за образец на Клоп, комуто е много ясно, че „ когато се опитаме да пазиме преднина в резултата, губим смелостта си. Това бе една от аргументите за рецесията в нашата игра в Рим след почивката”.
Ето къде е ключът във финала на Шампионската лига тази събота, защото колкото е
непредвидим Ливърпул при притежание на топката, също толкоз, в случай че не и повече, е и Реал Мадрид. Затова и ще е значимо и за двата тима да не бъдат непредвидими без топката. Това значи на първо място да не се дърпат напълно обратно до своята врата, както всекидневно прави Симеоне, когато у него тръгне да навлиза страхът от загубата. С Чоловска организация Ливърпул има добър късмет на този край против първенеца на Европа и света, с Чоловско катеначо – никакъв.
Кике Марин, „ Ел Конфиденсиал”
При приблизително 1,71 вкарани и 0,70 получени гола на мач да се играе против тима на Ел Чоло изисква да се въоръжиш с самообладание, когато заграждаш вратата, защитавана от непробиваемия Ян Облак (носител за трета поредна година на вратарската премия „ Самора” за най-хубав вратар в Ла Лига), и да внимаваш да не допуснеш и най-малката неточност, тъй като Антоан Гризман и Диего Коща не знаят що е благосклонност. Междувременно си изправен против една водена от Диего Годин отбрана и една халфова линия, в която Габи, Коке и Саул се жертват да тичат повече зад топката в сравнение с с нея.
Нормално би било мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп да пусне на своите играчи запис на финала на Атлетико Мадрид против Марсилия в Лига Европа. Първо, с цел да видят те по какъв начин се играе същински на край, само че най-много с цел да им напомни по какъв начин с по-слаби футболисти, само че с доста по-добър тим може да се противостои на Реал Мадрид – противника им в съботния край на Шампионската лига в Киев.
От последните 9 турнирни дербита Атлети на Симеоне е изгубил единствено едно при четири победи и също четири равенства. Разбира се, в Шампионската лига аржентинският треньор падна и в двата си финала против „ лос бланкос” – през 2016 година в Милано с дузпи и през 2014 година в Лисабон след продължения, както и един път на полуфинали и на четвъртфинали. Това „ червените” също би трябвало да го имат поради, въпреки да е добре известно какъв брой е мъчно да противостоиш на „ лос меренгес” в Европа.
Този сезон, в случай че съберем 38-те мача в Премиър Лийг и 12-те в Шампионската лига, Ливърпул е вкарал 124 и е получил 51 гола, т.е. 2,48 вкарани и 1,02 получени приблизително на мач. Както е видно, британският тим бележи доста повече попадения от Атлетико, само че и позволи повече. „ Няма да променяме нашата концепция за игра единствено тъй като излизаме против Реал Мадрид – твърди Клоп, който би могъл да се въодушеви от Ел Чоло даже и без да обръща тил на своя жанр на игра. – Ако попитам момчетата какво желаят да създадем на финала, съм сигурен, че ще се съгласят с мен да продължим със същата концепция за играта. Във футбола би трябвало да мислиш и за своите лични качества оттатък мисълта за качествата на противника.”
МЕНОТИ ПОМАГА ДА РАЗБЕРЕМ ЕЛ ЧОЛО
„ Когато, в отговор на желанието на футболиста да играе добре, всички искахме топката, а никой не искаше да я гони да я завоюва, имахме голям дисбаланс. Имаше всичко на всичко четирима, които се убиваха за нея – двама, които гледахме в профил, аз включително, и още двама самотници на терена, правещи каквото могат.”
Този разбор на великия Сесар Луис Меноти може би ще послужи, с цел да разберем къде тъкмо се крие ключът за огромните триумфи на Диего Симеоне и какво би могло да въодушеви Юрген Клоп да откри пътя към успеха над Мадрид.
Както прибавя Ел Флако, „ тогава започнахме да се срещаме с извънредно солидарни в задачата да завоюват топката тимове. Онези, които можеха да играят, се жертваха за връщането в свое владеене, а за сметка на това не желаеха топката. В един тим, който не желае да играе, в който няма напредък на характерностите, ще забележим, че хората от центъра на отбраната не желаят топката, тъй като така и така играта не минава оттова, ще забележим двама опорни халфове пред тях, които желаят да играят, само че нямат доста благоприятни условия за това, и двама нападатели.”
Не, Меноти не приказва за Атлетико на Симеоне, но в това време като че ли го прави. Толкова идеално го разказва. Ел Флако, също аржентинец като Ел Чоло, довършва разбора си с явна отпратка към испанския футбол, в която обаче не можем да включим Атлетико Мадрид. „ В някои страни обаче се бележи огромен напредък, тъй като там има голямо присъединяване на характерностите в играта, тъй като там всички желаят да играят, тъй като там всички се грижат за реализиране на числено предимство посредством задържането на топката във всяка част на терена, тъй като там превръщаш владението на топката в надали не психическо притежаване на обстановката, тъй като всички същински играчи знаем какъв брой е гадно да тичаш без топката и какъв брой приятно е да тичаш с нея в краката ти.”
ШЕСТТЕ КУПИ… И ДВАТА ЗАГУБЕНИ ФИНАЛА
„ Ако имаме 11 индивида, които играят с топката, тъй като през днешния ден даже вратарите са задължени да играят с нея, върху противника се упражнява господство в психически проект – добавя Меноти. – А какво става на терена, когато духът ти падне? Какво става на терена, когато не можеш да пипнеш топката?”
Е, неговият съотечественик Симеоне го оборва, щом е кадърен да демонстрира подобен възторг по време на мач, при все това тимът му съвсем непрекъснато тича след топката. Точно това би трябвало да прави и Ливърпул в Киев, в случай че има желание да смъкна от трона Реал Мадрид – безспорно огромния любимец в най-очаквания конфликт на годината в клубния футбол.
Симеоне изкара седмия си сезон в Атлетико Мадрид и води тима в 377 мача с баланс от 233 победи, 81 равенства и 63 загуби. Сиреч 61,8% победи, което надвишава тези 50,3% при Луис Арагонес. Във витрината добави една шампионска купа, два трофея в Лига Европа, една Купа на краля и по една Суперкупа на Испания и Европа. Общо шест трофея, колкото има и Мъдреца от Орталеса – една купа, три Купи на краля, една Междуконтинентална купа и една Суперкупа на Испания, въпреки и за повече от дваж по-дълъг времеви интервал.
При все че проповядваният от него футбол не се нрави на огромната част от публиката и че няма да остане като някакво изключително значимо наследство в историята на играта, Ел Чоло може и би трябвало да послужи в съответния случай за образец на Клоп, комуто е много ясно, че „ когато се опитаме да пазиме преднина в резултата, губим смелостта си. Това бе една от аргументите за рецесията в нашата игра в Рим след почивката”.
Ето къде е ключът във финала на Шампионската лига тази събота, защото колкото е
непредвидим Ливърпул при притежание на топката, също толкоз, в случай че не и повече, е и Реал Мадрид. Затова и ще е значимо и за двата тима да не бъдат непредвидими без топката. Това значи на първо място да не се дърпат напълно обратно до своята врата, както всекидневно прави Симеоне, когато у него тръгне да навлиза страхът от загубата. С Чоловска организация Ливърпул има добър късмет на този край против първенеца на Европа и света, с Чоловско катеначо – никакъв. Кике Марин, „ Ел Конфиденсиал”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ