Потайният милиардер, който доставя месото на McDonald’s
От Чикаго до Китай, всеки ден милионни бургери за Big Mac и McChicken се изтъркулват от поточните линии в десетки фабрики, благосъстоятелност на компанията OSI. Месото се замразява и по-късно се транспортира, готово да бъде подгрято още веднъж и допълнено с кисели краставички, специфичен сос и питки със сусамови семена, написа profit.bg.
Макар, че малко на брой я знаят по име, OSI, която е една от най-големите непублични компании в Съединени американски щати, е един от най-големите и най-стари снабдители на месо на McDonald’s.
Без доста звук, основаната в Аурора, Илинойс, компания създава месо за веригата заведения за бързо хранене от повече от половин век, а в този момент го прави в над 10 страни, написа Forbes.
OSI е твърдо под контрола на потайния милиардер Шелдън Лавин, 88-годишният изпълнителен ръководител, който има по-голяма част от оценения на 6.3 милиарда $ (продажби за 2019 г.) бизнес.
Лавин, чието положение се прави оценка на 3 милиарда $ и влезе в класацията на милиардерите на Forbes тази година, рядко приказва пред медиите.
Това го прави идеалният безмълвен, подмолен сътрудник на известните и постоянно гледани под лупа марки, като притежаваната от Kraft Heinz Oscar Mayer, Whole Foods и Chipotle, за които доставя по над 20 000 тона месо в разнообразни форми годишно.
Нов клиент, прибавен през предходната година, е Impossible Foods, която създава Impossible Whopper за Burger King и сандвичи за Starbucks.
Въпреки елитната компания от негови клиенти, малко на брой знаят повече за Лавин.
“Това постоянно е бил неговия лозунг — да не се подвига доста звук,” споделя някогашният президент на OSI Дъг Гуланг, който работи с Лавин 30 години и отхвърля да разяснява повече. “Шелдън постоянно е предпочитал уединението. OSI е непублична компания и нямаше потребност да привличаме доста внимание.”
Това важи в цялостна мощ и до през днешния ден, макар че в залеза на неговата кариера Лавин си разрешава да се хвали по малко. Той отхвърля неведнъж да бъде интервюиран от Forbes, само че приказва пред блога Professional Tales през 2019 година
“Имам гений да построявам компании,” споделя Лавин, чийто прякор е “Шели.”
“Просто боготворя да виждам по какъв начин обособените елементи на един проект стават едно цяло с времето.”
Лавин свързва бизнес ориста си с тази на McDonald’s. OSI е учредена през 1909 година като месарница в предградията на Чикаго, ръководена от немския преселник Ото Колчовски.
Нещата обаче потръгват в действителност, откакто синовете на Колчовски и франчайзинговия сътрудник на McDonald’s Рей Крок си стискат ръцете през 1955 година
Крок тъкмо бил отворил първия ресторант McDonald’s в Дес Плейнс, а Otto & Sons става първият снабдител на месо за хамбургерите на заведението. С разрастването на McDonald’s из страната, се усилват и доставчиците на компанията.
В рамките на десетилетие към този момент общо 150 компании доставят прясно месо всекидневно на веригата за бързо хранене.
Когато в края на 60-те години е основана криогенната технология за бързо заледяване Крок фрапантно лимитира броя на доставчиците си и предлага едно от петте места на Otto & Sons. Семейството обаче имало потребност от капитали, с цел да построи първия си огромен месопреработвателен цех с благоприятни условия за заледяване, с цел да задоволява потребностите на своите клиенти.
Затова през 1970 година компанията се обръща към Лавин, който по това време е 38-годишен банкер, с цел да измисли по какъв начин да финансира нещата. Той им обезпечава парите (сумата в никакъв случай не е оповестявана), а кредитният контрольор е толкоз впечатлен, че предлага Лавин да вземе дял в компанията.
Тогава той отхвърля, само че десетилетие по-късно Лавин се причислява като сътрудник и взема една трета от компанията, по гледище на McDonald’s. Малко по-късно Лавин става основен изпълнителен шеф, а Otto & Sons трансформира името си на OSI.
Когато един от синовете взема решение да продаде каузи си десетилетие по-късно Лавин става притежател на 50% от компанията; след това той купува каузи и на другия наследник.
“Когато в действителност поех надзор над компанията през 80-те години, взех решение, че за мен няма причина да оставам, в случай че не трансформира OSI в нещо огромно,” споделя Лавин пред „ Залата на славата на месото “, в която е признат през 2013 година
Снимка: YouTube.com
Лавин оказва напън върху OSI да последва McDonald’s на интернационалните пазари.
Тя стартира със фабрики в Германия и Испания, след което следват Латинска Америка, а по-късно и Източна Европа с рухването на Желязната завеса. Той се пробва да предвижда накъде ще се насочи веригата и обикаля непрекъснато по света, с цел да се среща с локални месопреработватели.
“Всеки път, когато McDonald’s отиваше в нова страна, те закачваха техния „ локомотив “ и издърпваха веригата си за доставки с тях,” споделя Лавин през Harvard Business Review през 2001 година
За да бъде най-големия му клиент удовлетворен Лавин навлиза в нови сфери, като развъждането на марули в Китай и създаването на първите пилешки хапки (chicken nuggets) и бекон в кръгла форма за бургери. Около една десета от общите разноските за хранителни артикули на McDonald’s по това време отивали за артикули на OSI, съгласно Harvard Business Review.
Стратегията на Лавин изисквала капитали, само че той бил мощен в тази сфера, поради опита му като банкер. “Той знаеше къде да намира пари и да развива финансите си.
Той знаеше повече в тази тенденция от който и да било в месния бизнес,” споделя Чък Джоли, съосновател на „ Залата на славата на месото “. “Той бе задоволително интелигентен, с цел да гледа какво ще се случи с даден бизнес 10 години напред.”
Това също по този начин означавало да не разчита постоянно на McDonald’s. OSI стартира да усилва клиентите си през 1992 година В рамките на осем години по-късно 15% от продажбите й, или 650 млн. $, към този момент идват от други клиенти, като KFC и Pizza Hut, както и от компании за пакетирани храни, като ConAgra, Tesco и Nestlé.
През 2014 година обаче всичко за малко да се сгромоляса. OSI тъкмо била завършила със строителството на десетия си цех в Китай, харчейки общо 750 млн. $, когато репортаж под прикритие на Dragon TV демонстрира по какъв начин служащи сменят датите на замразено месо с изминал период на валидност и преработват още веднъж пилешки хапки за McDonald’s.
Китайските органи по сигурност на храните незабавно затварят завода, арестуват шестима ръководители в OSI и стартират щателна инспекция на компанията.
Малко по-късно Лавин излиза с опрощение: “Това, което се случи е изцяло недопустимо. Няма да се опитам да го пазя или изяснявам. Това бе извънредно неправилно и съм покъртен, че се случва в компанията, която владея.”
McDonald’s, която към този момент получавала в допълнение месо за хамбургери от две от най-големите месопреработвателни компании в света, бразилската JBS и основаната в Минеаполис Cargill, стопира краткотрайно доставките от OSI, като същото прави и Yum (компанията майка на KFC и Pizza Hut).
Скандалът и стагниращият вкус към бързо хранене в света удря съществено бизнеса.
От McDonald’s отхвърлят да коментираt, само че съгласно анализатори и оценки на Forbes, продажбите не регистрират растеж в четири следващи години, откакто преди този момент са се удвоили в интервала 2010 – 2013 година Заводът уволнява над 320 служащи в границите на няколко седмици.
Разследването се влачи близо две години, а някои от ръководителите в OSI влизат в пандиза в Китай за по 17 месеца.
От OSI намерено подлагат на критика процеса, въпреки че Лавин в никакъв случай повече не приказва обществено за това. Случаят завършва през 2016 година, когато OSI е санкционирана с 365 000 $, а против 10 от нейните ръководители са повдигнати обвинявания, че продават некачествени артикули и са наказани на затвор.
Сделката й от 2019 година за произвеждане на бургерите на растителна основа и други артикули за Impossible Foods най-сетне обръщат посоката, увеличавайки приходите с 200 млн. $ до 6.3 милиарда $.
В това, че най-дългогодишния производител на месо за McDonald’s е нает да създава растителни бургери за снабдител на Burger King има известна подигравка, само че компанията обезверено имаше потребност от този подтик.
От Impossible Foods се обръщат към OSI през предходната година, когато се сблъскват с дефицит на своето „ подправено месо “, преди навлизането си в редица супермаркети.
.jpg )
Снимка: Burger King
Точно откакто OSI стартира да възстановява позициите си, пандемията носи нови провокации. Продажбите на McDonald’s в международен мащаб, която евентуално към момента е главният клиент на OSI, падат с повече от 20% от началото на годината, съгласно последния й финансов доклад от юли.
Най-малко в един от заводите на OSI пък избухна болест от Covid-19, като 30 от 500-те служащи бяха с позитивни проби.
Лавин, чиято брачна половинка умря през 2009 година, не приказва за това кой ще го наследи на поста. Той има три възрастни деца, като нито едно от тях не работи в OSI. Другите ръководители в OSI обаче чакат той да почине преди да се пенсионира.
Както споделя той един път пред изданието National Provisioner “единственият човек, пред който давам отговор, е този, който виждам в огледалото всяка заран.”
Макар, че малко на брой я знаят по име, OSI, която е една от най-големите непублични компании в Съединени американски щати, е един от най-големите и най-стари снабдители на месо на McDonald’s.
Без доста звук, основаната в Аурора, Илинойс, компания създава месо за веригата заведения за бързо хранене от повече от половин век, а в този момент го прави в над 10 страни, написа Forbes.
OSI е твърдо под контрола на потайния милиардер Шелдън Лавин, 88-годишният изпълнителен ръководител, който има по-голяма част от оценения на 6.3 милиарда $ (продажби за 2019 г.) бизнес.
Лавин, чието положение се прави оценка на 3 милиарда $ и влезе в класацията на милиардерите на Forbes тази година, рядко приказва пред медиите.
Това го прави идеалният безмълвен, подмолен сътрудник на известните и постоянно гледани под лупа марки, като притежаваната от Kraft Heinz Oscar Mayer, Whole Foods и Chipotle, за които доставя по над 20 000 тона месо в разнообразни форми годишно.
Нов клиент, прибавен през предходната година, е Impossible Foods, която създава Impossible Whopper за Burger King и сандвичи за Starbucks.
Въпреки елитната компания от негови клиенти, малко на брой знаят повече за Лавин.
“Това постоянно е бил неговия лозунг — да не се подвига доста звук,” споделя някогашният президент на OSI Дъг Гуланг, който работи с Лавин 30 години и отхвърля да разяснява повече. “Шелдън постоянно е предпочитал уединението. OSI е непублична компания и нямаше потребност да привличаме доста внимание.”
Това важи в цялостна мощ и до през днешния ден, макар че в залеза на неговата кариера Лавин си разрешава да се хвали по малко. Той отхвърля неведнъж да бъде интервюиран от Forbes, само че приказва пред блога Professional Tales през 2019 година
“Имам гений да построявам компании,” споделя Лавин, чийто прякор е “Шели.”
“Просто боготворя да виждам по какъв начин обособените елементи на един проект стават едно цяло с времето.”
Лавин свързва бизнес ориста си с тази на McDonald’s. OSI е учредена през 1909 година като месарница в предградията на Чикаго, ръководена от немския преселник Ото Колчовски.
Нещата обаче потръгват в действителност, откакто синовете на Колчовски и франчайзинговия сътрудник на McDonald’s Рей Крок си стискат ръцете през 1955 година
Крок тъкмо бил отворил първия ресторант McDonald’s в Дес Плейнс, а Otto & Sons става първият снабдител на месо за хамбургерите на заведението. С разрастването на McDonald’s из страната, се усилват и доставчиците на компанията.
В рамките на десетилетие към този момент общо 150 компании доставят прясно месо всекидневно на веригата за бързо хранене.
Когато в края на 60-те години е основана криогенната технология за бързо заледяване Крок фрапантно лимитира броя на доставчиците си и предлага едно от петте места на Otto & Sons. Семейството обаче имало потребност от капитали, с цел да построи първия си огромен месопреработвателен цех с благоприятни условия за заледяване, с цел да задоволява потребностите на своите клиенти.
Затова през 1970 година компанията се обръща към Лавин, който по това време е 38-годишен банкер, с цел да измисли по какъв начин да финансира нещата. Той им обезпечава парите (сумата в никакъв случай не е оповестявана), а кредитният контрольор е толкоз впечатлен, че предлага Лавин да вземе дял в компанията.
Тогава той отхвърля, само че десетилетие по-късно Лавин се причислява като сътрудник и взема една трета от компанията, по гледище на McDonald’s. Малко по-късно Лавин става основен изпълнителен шеф, а Otto & Sons трансформира името си на OSI.
Когато един от синовете взема решение да продаде каузи си десетилетие по-късно Лавин става притежател на 50% от компанията; след това той купува каузи и на другия наследник.
“Когато в действителност поех надзор над компанията през 80-те години, взех решение, че за мен няма причина да оставам, в случай че не трансформира OSI в нещо огромно,” споделя Лавин пред „ Залата на славата на месото “, в която е признат през 2013 година
Снимка: YouTube.com
Лавин оказва напън върху OSI да последва McDonald’s на интернационалните пазари.
Тя стартира със фабрики в Германия и Испания, след което следват Латинска Америка, а по-късно и Източна Европа с рухването на Желязната завеса. Той се пробва да предвижда накъде ще се насочи веригата и обикаля непрекъснато по света, с цел да се среща с локални месопреработватели.
“Всеки път, когато McDonald’s отиваше в нова страна, те закачваха техния „ локомотив “ и издърпваха веригата си за доставки с тях,” споделя Лавин през Harvard Business Review през 2001 година
За да бъде най-големия му клиент удовлетворен Лавин навлиза в нови сфери, като развъждането на марули в Китай и създаването на първите пилешки хапки (chicken nuggets) и бекон в кръгла форма за бургери. Около една десета от общите разноските за хранителни артикули на McDonald’s по това време отивали за артикули на OSI, съгласно Harvard Business Review.
Стратегията на Лавин изисквала капитали, само че той бил мощен в тази сфера, поради опита му като банкер. “Той знаеше къде да намира пари и да развива финансите си.
Той знаеше повече в тази тенденция от който и да било в месния бизнес,” споделя Чък Джоли, съосновател на „ Залата на славата на месото “. “Той бе задоволително интелигентен, с цел да гледа какво ще се случи с даден бизнес 10 години напред.”
Това също по този начин означавало да не разчита постоянно на McDonald’s. OSI стартира да усилва клиентите си през 1992 година В рамките на осем години по-късно 15% от продажбите й, или 650 млн. $, към този момент идват от други клиенти, като KFC и Pizza Hut, както и от компании за пакетирани храни, като ConAgra, Tesco и Nestlé.
През 2014 година обаче всичко за малко да се сгромоляса. OSI тъкмо била завършила със строителството на десетия си цех в Китай, харчейки общо 750 млн. $, когато репортаж под прикритие на Dragon TV демонстрира по какъв начин служащи сменят датите на замразено месо с изминал период на валидност и преработват още веднъж пилешки хапки за McDonald’s.
Китайските органи по сигурност на храните незабавно затварят завода, арестуват шестима ръководители в OSI и стартират щателна инспекция на компанията.
Малко по-късно Лавин излиза с опрощение: “Това, което се случи е изцяло недопустимо. Няма да се опитам да го пазя или изяснявам. Това бе извънредно неправилно и съм покъртен, че се случва в компанията, която владея.”
McDonald’s, която към този момент получавала в допълнение месо за хамбургери от две от най-големите месопреработвателни компании в света, бразилската JBS и основаната в Минеаполис Cargill, стопира краткотрайно доставките от OSI, като същото прави и Yum (компанията майка на KFC и Pizza Hut).
Скандалът и стагниращият вкус към бързо хранене в света удря съществено бизнеса.
От McDonald’s отхвърлят да коментираt, само че съгласно анализатори и оценки на Forbes, продажбите не регистрират растеж в четири следващи години, откакто преди този момент са се удвоили в интервала 2010 – 2013 година Заводът уволнява над 320 служащи в границите на няколко седмици.
Разследването се влачи близо две години, а някои от ръководителите в OSI влизат в пандиза в Китай за по 17 месеца.
От OSI намерено подлагат на критика процеса, въпреки че Лавин в никакъв случай повече не приказва обществено за това. Случаят завършва през 2016 година, когато OSI е санкционирана с 365 000 $, а против 10 от нейните ръководители са повдигнати обвинявания, че продават некачествени артикули и са наказани на затвор.
Сделката й от 2019 година за произвеждане на бургерите на растителна основа и други артикули за Impossible Foods най-сетне обръщат посоката, увеличавайки приходите с 200 млн. $ до 6.3 милиарда $.
В това, че най-дългогодишния производител на месо за McDonald’s е нает да създава растителни бургери за снабдител на Burger King има известна подигравка, само че компанията обезверено имаше потребност от този подтик.
От Impossible Foods се обръщат към OSI през предходната година, когато се сблъскват с дефицит на своето „ подправено месо “, преди навлизането си в редица супермаркети.
Снимка: Burger King
Точно откакто OSI стартира да възстановява позициите си, пандемията носи нови провокации. Продажбите на McDonald’s в международен мащаб, която евентуално към момента е главният клиент на OSI, падат с повече от 20% от началото на годината, съгласно последния й финансов доклад от юли.
Най-малко в един от заводите на OSI пък избухна болест от Covid-19, като 30 от 500-те служащи бяха с позитивни проби.
Лавин, чиято брачна половинка умря през 2009 година, не приказва за това кой ще го наследи на поста. Той има три възрастни деца, като нито едно от тях не работи в OSI. Другите ръководители в OSI обаче чакат той да почине преди да се пенсионира.
Както споделя той един път пред изданието National Provisioner “единственият човек, пред който давам отговор, е този, който виждам в огледалото всяка заран.”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ