От четири дни насам една от водещите новини в България

От четири дни насам една от водещите вести в България е казусът с юноша от Пловдив, като съгласно управляващите въпросното момче е било повлияно от вербовчик на " Ислямска страна " да се опита да направи самоделна бомба и да извърши атентат.
Каква е цялостната истина е допустимо да бъде разбрано чак след време – когато бъде приключена работата по случая от управляващите и то единствено в случай че откритото бъде разкрито едно към едно. И точно това прави още по-гнусен методът на отразяване на случая от една съответна медия – Агенция ПИК!
Противно на общоприетата процедура да се приказва кардинално, ще приказвам с имена. Защото казусът е безусловно частно деяние, с ясно схващане за гонене на рейтинг и няма какво да си приказваме кардинално. За никакъв публичен интерес не става въпрос тук – това е моето изрично мнение.
Да пуснеш трите имена на момчето, фотоси на компанията на татко му и то откакто очевидно всички вероятни институции предизвестиха, че обстановката е доста деликатна, е безусловно безконтролно държание. Да приказваш по какъв начин имало други родители, други възпитаници и те били също значими, пък е очевидна форма на изопачаване. Защото държанието тук е като че ли ПИК знае всичко по случая. Не, не знае – знае задоволително, с цел да направи сензация, само че въобще не знае дали това момче фактически е било готово да взриви бомба или е било на вълна " желая да видя какво ще стане " т.е. към момента не последна фаза на фанатизъм. А може да има и друго психилогическо положение отвън фанатизъм и любознание, може да е голяма комбинация от мисли и усеща, която даже специалисти мъчно биха разбрали за по-дълъг интервал от време, да не приказваме за няколко дни, с цел да окажат помощ. Знаят единствено момчето, околните му и психолозите, които им оказват помощ.
Но ПИК знае друго – знае, че би трябвало да изкара всичко най-най-най, което да погъделичка воаьора в обществото, та да донесе активи в плюс. С безконечното опрощение – обществото би трябвало да знае!
Общественият интерес не значи всичко на тезгяха. Има тематики, случаи и истории, при които е нужно първо специалистите да поработят и да оказват помощ. В тези случаи не е нужно сульо и пульо да се меси – тъй като не схваща и тъй като се прави, че не схваща. По-опасното в тази ситуация е, че може да навреди. Защото дали едно комплицирано момче, забъркало се с джихадисти, в последна сметка няма да бъде предизвикано и тласнато към дейности, които да имат страшни последствия?
В ПИК да не си мислят, че морето е до колене. Ето, в този момент " Телеграф " се жалва за свободата на медиите, предната седмица беше Канал 3 – когато пристигна персонално до тях. Само че никой няма да съчувства и оказва помощ, когато знае какво става щом не е персонално, а за " публичния интерес ".
Автор: Ивайло Ачев