От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?Хе, там зад горите...

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... доста е надалеч,

нямам баща, майка: ази съм сирак,

и трептя малко, зима пристигна към този момент.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттова:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах самичък.

Ако ти опиша, боязън ще те съземе.

Иван Вазов, Възпоменание от Батак

На 5 май по остарял жанр ( 16 май по нов ) се навършват 146 години от Баташкото кръвопролитие. То е осъществено от османски башибозук от прилежащите села под директното командване на Ахмед ага Барутанлията.

След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 година част от въоръжените боеспособни мъже от популацията на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават против турската власт.

Както е застъпено в проекта, бунтовниците отстраняват част от турските управляващи, когато против тях е изпратена 5-хилядна войска от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e пратеник на локалния революционен комитет в събранието в Оборище.



Първенците на селото и чорбаджиите вземат решение да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той декларирал с клетва, че ще си отиде, незабавно щом получи боеприпасите на въстаниците.

На 1 май 1876 година в лагера на башибозука били изпратени кметът на Батак – Трендафил Тошев Керелов, Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв.

След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „ предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото съумели да избягат, след него селището било обкръжено, с цел да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и почнали да ги ограбват.

Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли слепешката към всичко, което се движело или не. Хората почнали да се крият в постройките с по-здрава структура в селото, които щели да устоят на пожар, като църквата и учебното заведение, само че и някои от къщите на чорбаджиите.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, в случай че предадат оръжията си, ще получат благосклонност от неговата армия. Повече от 200 мъже, дами, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за скъпи движимости, съблечени, с цел да не измърсят облеклата с кръвта си, и най-после избити.

Барутанлията, изискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и с цел да успокоят популацията. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, дружно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв.



Разбрали се, че, в случай че предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората още веднъж се изпокрили в църквата и учебното заведение.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, в случай че предадат оръжията си, ще получат благосклонност от неговата армия.

Повече от 200 мъже, дами, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за скъпи движимости, съблечени голи, с цел да не цапат облеклата с гяурската си кръв и изклани. Жени, девойки и деца били изнасилвани и след това избивани по къщи и улици, до момента в който мъжете били карани на дръвниците, с цел да бъдат обезглавени, откакто отсекат ръцете им, ушите или краката им.

На 2 против 3 май в църквата. На сутринта башибозукът съумял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, само че входната вратата на храма не поддала, защото била „ залостена “.

Защитата на „ Света Неделя “ траяла три дни, в които престрелките в селото не преставали. Турците почнали да пускат цялостни с пчели кошери и запалена плява с газ в църквата. В резултат на което доста от хората се задушили.

В църквата нямало вода, по тази причина барикадиралите се употребявали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите, с цел да утолят жаждата си. Копаели и с голи ръце, с цел да намерят подпочвена вода, само че на третия ден решили да излязат, откакто разбрали, че са обречени. Когато отворили портите на църквата, башибозуците на Ахмед ага Барутанлията почнали безпощадно кръвопролитие. Оцелели единствено тези, които склонили да одобряват исляма, а останалите били обезглавени.

При потушаването на въстанието, от 8000-то градче оцеляват под 2000 българи.

Когато се схваща, че съветски комисии ще дойдат, с цел да огледат мястото, турските управляващи се пробват да заличат всички следи от клането. Опитите да се погребат хилядите трупове са безуспешни, поради ужасната воня. Телата стояли повече от 3 месеца непогребани.

Стените на църквата са боядисани, с цел да не си проличава попилата кръв, която по-късно избива още веднъж. Дори през днешния ден следите от кръв се виждат ясно в храма.

На 16 и 17 май по нов жанр Българската православна черква уважава паметта на светите Баташки мъченици.