Хиляди ликуват! Църквата благослови донорството
От Българската православна черква дават благословение за осъществяване на трансплантациите, само че при строго осъществяване на няколко условия. Това излиза наяве от позиция на БПЦ, в която приканват за схващане и почитание както към рецепиента, по този начин и към донора. Условията са:
Строго и регламентирано съблюдаване на фундаменталните биоетични принципи; Установяването на мозъчната гибел да се прави по строго избрани клинични критерии, посредством високоспециализирани инструментални проучвания /ангиография, ЯМР и други методи/ от безусловно самостоятелна /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България позволяват диагностицирането на мозъчна гибел и без реализирането на инструментални доказателствени проучвания, което църквата не би могла да приеме; Писмено осведомено единодушие /волеизявление/ от донора и околните му /кои органи, кафези и тъкани да бъдат взети при възможна мозъчна смърт/, а не хипотеза за навсякъде единодушие с донорството; Необходимо е целият клиничен развой на трансплантацията да се координира и реализира от одобрени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да подсигуряват по допустимо най-хубав метод осъществяването на процедурата по определяне на мозъчна гибел и цялостните права на донора, както и да подсигуряват постигането на най-високи равнища на успеваемост на процедурата по трансплантация, в полза на реципиента;
БПЦ - БП си резервира правото да промени своята позиция, при смяна в законодателството и закона за трансплантациите. Това гласят изискванията, изпратени от Светия Синод, написа фактор.бг.
В претекстовете за това решение се споделя, че " желанието на индивида да разшири границите на земния си живот е благословено от Православната Църква, виждаща в това опция за смирение, положителни каузи и духовно развиване, осъществяване на божествения апел " бъдете свети, тъй като Аз (Господ, Бог ваш) съм свет " (Лев. 11:44).
Припомняйки, че индивидът е " венецът на творението ", който е връзката сред Твореца и творението от БПЦ акцентират и свободата на индивида, която му е дарена като духовно създание.
Всичко, което визира живота, гибелта и духовния облик на индивида, допуска доброволно изложение на самостоятелна позиция. Без независимост любовта не съществува, а " Бог е обич ", цитират Първото обръщение на Йоан, 4:8.
Мнението на Църквата за донорството, и в проекция - трансплантациите, е като изява на обич, като тип алтруизъм. Да обичаш значи безкористно и безусловно себеотдаване, по този начин както Всемогъщия по неизмеримата Си благосклонност е извършил света с благà за всички - " Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му каузи " (Пс. 144:9), цитират от Светия Синод Псалтира.
Донор значи " донор ", другар, който подарява не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие.
В човешката обич приказва Всевишния, стимулират позицията си за донорството от БПЦ.
Според мнението на Българската православна черква отвън свободната воля решението в никакъв случай не е достоверно. За това налагане господството на непозната воля, която " подразбира " персоналната, е неприемливо. В този случай " подразбиране " декларира интерес и Църквата го отхвърля като морално недопустимо, тъй като то опорочава единодушието. Извън съзнателното единодушие няма акт на даряване, безапелационни са от БПЦ.
" Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човекът не е причина на себе си, неговото битие е подарък от Бога. И макар че животът е даден на индивида по този начин, че той да има правото даже да го подари на своя близък като всеотдайност пред Всемилостивия, човешката душа и човешкото тяло принадлежат само на самия човек и на Бога ", написа в позицията на Светия Синод.
Те са безапелационни, че не трябва незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие. Липсата на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
За да одобряват опцията за трансплантиране от Църквата слагат три условия:
Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че себе си съзира по-скоро в ролята на бранител на донора, комуто следва да се резервира опцията на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си.
Църквата по никаква причина или мотив няма да пожертва дължимото почитание към донора поради потребност от оцеляване на реципиента. Защото тук задачата следва да е доброволното подаяние от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента непременно. Реципиентът приема единствено тлеещ орган от смъртно тяло, до момента в който донорът подарява, движен от своята душа, която е безсмъртна. С колкото душата е по-висшестояща от тялото, с толкоз духовната изгода на донора е по-голяма от тази на биологичната полза на реципиента, тъй като " по-блажено е да се дава, нежели да се взима " (Деян. ап. 20:35);
При даряването на орган наложително би трябвало да се взима " съзнателното единодушие " на донора, т. е. донорът би трябвало да осъзнава действието си или, в случай че по някаква причина е изпаднал в мозъчна гибел, свободно и не по насила да е изявил единодушие за взимането на органите му. Донорът би трябвало постоянно да е дарител;
Църквата може да одобри трансплантациите само като изява на любов, реципрочност, или на саможертвен ентусиазъм, на освобождение от мрежите на егоизма и еснафщината. Но Тя няма в никакъв случай да ги одобри, в случай че те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи донора от самото му подаяние.
Относно установяването на мозъчна гибел от БПЦ изискват да бъдат спазени интернационално признатите критерии за диагностициране на мозъчната гибел и да бъде: 1. Достоверно и ясно констатиране на аргументите за мозъчната смърт; 2. Потвърждаването на мозъчната гибел да се прави на основата на съществуващи клинични, инструментални и лабораторни критерии от експертна комисия, която да не е в никаква взаимозависимост от екипите за трансплантации;
От БПЦ одобряват, че даряването на органи от донори в мозъчна гибел, както и трезвото и умишлено единодушие на здрав човек да подари собствен орган на измъчен собствен другар като акт на алтруизъм и любов е съгласно учението на Църквата.
В същото време доста ясно изясняват за какво имат сдържаност, която е в отбрана на донорите.
" Църквата е длъжна да пази донорската институция, нейната процедура и обвързваните с нея лица, от всяко вероятно опозоряване, насилствена диагноза или припряност в спазването на критериите за мозъчна гибел, комерсиализация или договорка, от какъвто и да било тип по повод даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушение реда за очакване на подобаващ донор и т. н ".
Припомняме, ден по-рано от Министерството на здравеопазването обясниха, че чакат религиозните общности в България да поддържат донорството на органи при настъпила мозъчна гибел. Повод за тази информация е молбата от министър Ананиев по време на среща с управлението на Националния съвет на религиозните общности. В съвета членуват Мюсюлманското вероизповедание, Арменската апостолическа черква, Централният израилтянски нравствен съвет, Обединени евангелски църкви, Католическата екзархия и с почетен член Българската православна черква.
Строго и регламентирано съблюдаване на фундаменталните биоетични принципи; Установяването на мозъчната гибел да се прави по строго избрани клинични критерии, посредством високоспециализирани инструментални проучвания /ангиография, ЯМР и други методи/ от безусловно самостоятелна /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България позволяват диагностицирането на мозъчна гибел и без реализирането на инструментални доказателствени проучвания, което църквата не би могла да приеме; Писмено осведомено единодушие /волеизявление/ от донора и околните му /кои органи, кафези и тъкани да бъдат взети при възможна мозъчна смърт/, а не хипотеза за навсякъде единодушие с донорството; Необходимо е целият клиничен развой на трансплантацията да се координира и реализира от одобрени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да подсигуряват по допустимо най-хубав метод осъществяването на процедурата по определяне на мозъчна гибел и цялостните права на донора, както и да подсигуряват постигането на най-високи равнища на успеваемост на процедурата по трансплантация, в полза на реципиента;
БПЦ - БП си резервира правото да промени своята позиция, при смяна в законодателството и закона за трансплантациите. Това гласят изискванията, изпратени от Светия Синод, написа фактор.бг.
В претекстовете за това решение се споделя, че " желанието на индивида да разшири границите на земния си живот е благословено от Православната Църква, виждаща в това опция за смирение, положителни каузи и духовно развиване, осъществяване на божествения апел " бъдете свети, тъй като Аз (Господ, Бог ваш) съм свет " (Лев. 11:44).
Припомняйки, че индивидът е " венецът на творението ", който е връзката сред Твореца и творението от БПЦ акцентират и свободата на индивида, която му е дарена като духовно създание.
Всичко, което визира живота, гибелта и духовния облик на индивида, допуска доброволно изложение на самостоятелна позиция. Без независимост любовта не съществува, а " Бог е обич ", цитират Първото обръщение на Йоан, 4:8.
Мнението на Църквата за донорството, и в проекция - трансплантациите, е като изява на обич, като тип алтруизъм. Да обичаш значи безкористно и безусловно себеотдаване, по този начин както Всемогъщия по неизмеримата Си благосклонност е извършил света с благà за всички - " Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му каузи " (Пс. 144:9), цитират от Светия Синод Псалтира.
Донор значи " донор ", другар, който подарява не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие.
В човешката обич приказва Всевишния, стимулират позицията си за донорството от БПЦ.
Според мнението на Българската православна черква отвън свободната воля решението в никакъв случай не е достоверно. За това налагане господството на непозната воля, която " подразбира " персоналната, е неприемливо. В този случай " подразбиране " декларира интерес и Църквата го отхвърля като морално недопустимо, тъй като то опорочава единодушието. Извън съзнателното единодушие няма акт на даряване, безапелационни са от БПЦ.
" Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човекът не е причина на себе си, неговото битие е подарък от Бога. И макар че животът е даден на индивида по този начин, че той да има правото даже да го подари на своя близък като всеотдайност пред Всемилостивия, човешката душа и човешкото тяло принадлежат само на самия човек и на Бога ", написа в позицията на Светия Синод.
Те са безапелационни, че не трябва незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие. Липсата на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
За да одобряват опцията за трансплантиране от Църквата слагат три условия:
Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че себе си съзира по-скоро в ролята на бранител на донора, комуто следва да се резервира опцията на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си.
Църквата по никаква причина или мотив няма да пожертва дължимото почитание към донора поради потребност от оцеляване на реципиента. Защото тук задачата следва да е доброволното подаяние от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента непременно. Реципиентът приема единствено тлеещ орган от смъртно тяло, до момента в който донорът подарява, движен от своята душа, която е безсмъртна. С колкото душата е по-висшестояща от тялото, с толкоз духовната изгода на донора е по-голяма от тази на биологичната полза на реципиента, тъй като " по-блажено е да се дава, нежели да се взима " (Деян. ап. 20:35);
При даряването на орган наложително би трябвало да се взима " съзнателното единодушие " на донора, т. е. донорът би трябвало да осъзнава действието си или, в случай че по някаква причина е изпаднал в мозъчна гибел, свободно и не по насила да е изявил единодушие за взимането на органите му. Донорът би трябвало постоянно да е дарител;
Църквата може да одобри трансплантациите само като изява на любов, реципрочност, или на саможертвен ентусиазъм, на освобождение от мрежите на егоизма и еснафщината. Но Тя няма в никакъв случай да ги одобри, в случай че те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи донора от самото му подаяние.
Относно установяването на мозъчна гибел от БПЦ изискват да бъдат спазени интернационално признатите критерии за диагностициране на мозъчната гибел и да бъде: 1. Достоверно и ясно констатиране на аргументите за мозъчната смърт; 2. Потвърждаването на мозъчната гибел да се прави на основата на съществуващи клинични, инструментални и лабораторни критерии от експертна комисия, която да не е в никаква взаимозависимост от екипите за трансплантации;
От БПЦ одобряват, че даряването на органи от донори в мозъчна гибел, както и трезвото и умишлено единодушие на здрав човек да подари собствен орган на измъчен собствен другар като акт на алтруизъм и любов е съгласно учението на Църквата.
В същото време доста ясно изясняват за какво имат сдържаност, която е в отбрана на донорите.
" Църквата е длъжна да пази донорската институция, нейната процедура и обвързваните с нея лица, от всяко вероятно опозоряване, насилствена диагноза или припряност в спазването на критериите за мозъчна гибел, комерсиализация или договорка, от какъвто и да било тип по повод даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушение реда за очакване на подобаващ донор и т. н ".
Припомняме, ден по-рано от Министерството на здравеопазването обясниха, че чакат религиозните общности в България да поддържат донорството на органи при настъпила мозъчна гибел. Повод за тази информация е молбата от министър Ананиев по време на среща с управлението на Националния съвет на религиозните общности. В съвета членуват Мюсюлманското вероизповедание, Арменската апостолическа черква, Централният израилтянски нравствен съвет, Обединени евангелски църкви, Католическата екзархия и с почетен член Българската православна черква.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ