Четири затъмнения се очакват през 2023 година
От България ще се следят единствено двете лунни затъмнения
През 2023 година се чакат общо четири затъмнения. Две от тях ще бъдат слънчеви, заяви Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и катедра " Астрономия " при СУ " Св. Климент Охридски “, съобщи Агенция.
Слънчевите затъмнения ще са хибридно на 20 април и пръстеновидно на 14 октомври. Останалите две ще са лунни – от полусянката на Земята на 5 май и отчасти с дребна фаза на 28 октомври, добави той.
" От България ще се следят единствено двете лунни затъмнения. През годината изискванията за наблюдаване на най-активните метеорни потоци ще бъдат относително положителни. Това са Квадрантиди – с най-много на 4 януари сутринта, Персеиди – с най-много на 13 август и Геминиди – с най-много на 14 декември вечерта.
Особено положителни ще са изискванията за наблюдения на последния поток. През летните и есенните нощи ще се следят комфортно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано заран като Зорница “, изясни физикът.
Той добави, че на 1 и 2 март вечерта към 19:00 ч. ще можем да следим комфортно очевидно доближаване, съединяване, на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера.
" Явлението ще е налично за наблюдаване с невъоръжено око над западния небосвод. Дори освен това – при забележимите доближавания на тези две планети, зачестяват известията за " следени " НЛО и други аномалии в небето! Получава се по този начин, тъй като доста хора не знаят, че планетите от Меркурий до Сатурн са забележими с невъоръжено око – те наподобяват като ярки звездоподобни обекти, даже по-ярки от звездите ", сподели още той.
През 2023 година се чакат общо четири затъмнения. Две от тях ще бъдат слънчеви, заяви Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и катедра " Астрономия " при СУ " Св. Климент Охридски “, съобщи Агенция.
Слънчевите затъмнения ще са хибридно на 20 април и пръстеновидно на 14 октомври. Останалите две ще са лунни – от полусянката на Земята на 5 май и отчасти с дребна фаза на 28 октомври, добави той.
" От България ще се следят единствено двете лунни затъмнения. През годината изискванията за наблюдаване на най-активните метеорни потоци ще бъдат относително положителни. Това са Квадрантиди – с най-много на 4 януари сутринта, Персеиди – с най-много на 13 август и Геминиди – с най-много на 14 декември вечерта.
Особено положителни ще са изискванията за наблюдения на последния поток. През летните и есенните нощи ще се следят комфортно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано заран като Зорница “, изясни физикът.
Той добави, че на 1 и 2 март вечерта към 19:00 ч. ще можем да следим комфортно очевидно доближаване, съединяване, на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера.
" Явлението ще е налично за наблюдаване с невъоръжено око над западния небосвод. Дори освен това – при забележимите доближавания на тези две планети, зачестяват известията за " следени " НЛО и други аномалии в небето! Получава се по този начин, тъй като доста хора не знаят, че планетите от Меркурий до Сатурн са забележими с невъоръжено око – те наподобяват като ярки звездоподобни обекти, даже по-ярки от звездите ", сподели още той.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ