Проф. Юлия Джоргова от болницата „Св. Екатерина“, пред „Труд“: Трябва да спре негативната кампания срещу лекарите
От април НЗОК понижи сумите, които заплаща за консумативи. Могат ли пациентите да доплащат сърдечни клапи, истина ли е, че има процедура да се слагат безсистемно стентове, с цел да се усвояват пари по скъпи клинични пътеки? Това са единствено част от въпросите, на които потърсихме отговор от проф. доктор Юлия Джоргова .
– Проф. Джоргова, откакто НЗОК понижи сумите, които заплаща за медицински произведения, какъв брой се постанова да доплащат пациентите ви за клапи, примерно?
– В момента на българския пазар има три типа клапи. За два от типовете не се доплаща. С третата компания, която е и основоположник на клапите в международен аспект, работихме с трето потомство клапи. Заради рестрикциите на НЗОК се принудихме да се върнем на клапите от второ потомство. Фирмата не се съгласи да си понижи цените и с цел да не доплаща пациентът, работим с по-старите клапи. За тази от трето потомство се постанова да се доплащат 5 000 лева от пациента. Ясно ви е, че главният контингент от пациенти са възрастни хора, пенсионери, тежко заболели хора, които 5 000 лева нямат от кое място да намерят. Последното потомство клапа има както структурни усъвършенствания, по този начин и усъвършенствания в поставящото устройство.
– Случва ли се да кажете на пациент, че може да има най-хубавата клапа, в случай че си доплати?
– Да, случва се и някои хора си доплащат. Вчера в „ Св. Екатерина “ сложихме две клапи от най-ново потомство. На пациенти в чакащата листа обясняваме какви са опциите и какви са изискванията, а всеки пациент взема решение самичък за себе си. Не ме разбирайте неправилно – не настоявам, че другите две клапи са по-лошо качество, само че и при сърдечните клапи, както при колите, има разлика в марката, годината на произвеждане и така нататък Не сме оставили на пациентите вид единствено да си доплащат, има излаз и за пациентите, които нямат финансови благоприятни условия. Всеки от нас желае да работи с най-хубавото, само че клапите са скъпи. Между другото, най-ниската реимбурсация на такива клапи е сега е в България от целия Европейски съюз.
– Каква е повода, откакто българинът най-често умира от сърдечно-съдови болести, тъкмо там да е дребна реимбурсацията?
– Реално една клапа струваше 50 000 лева, в този момент с новите цени е 40 000 лева, тъй че в България не е дребна реимбурсация, щом компаниите смъкнаха част от цените, значи е имало опция. Проблем има за най-новите технологии, които са и най-щадящи за пациентите. Те за жалост не си смъкват цените. Според мен НЗОК би трябвало да затегне контрола, а не да понижава поголовно цените на консумативите. Нека българският пациент да има достъп до съвременни технологии, тъй като в този момент непрестанно ни свиват рамките, т.е. ние едвам покриваме това, с което работим, а камо ли да мислим за нововъведения.
– В този смисъл, в случай че се затегне контролът, ще се спре ли безразборното слагане на стентове?
– Доколко се слагат безсистемно стентове е болен въпрос, който постоянно е бил противоречив. За страдание, имам случаи на пациенти, които настояват, че откакто им са сложени два стента, не желаят повече. Смешно е да се каже, че след два стента единственото ти избавление е интервенция. Истина е, че някои избързват да слагат стентове, преди да са изчистени индикациите, само че тъкмо тук е мястото и на професионалните сдружения на гилдията. Ние на няколко пъти сме отправяли предложение към НЗОК да се сътвори експертен съвет с лекари, определени от сдружението, на които самата колегия има доверие, с концепцията тези хората да бъдат употребявани от касата за помощ при решения. Не би трябвало да ни глобяват за пропусната запетайка или пропуснат автограф, тъй като в неотложност при работа в болничното заведение една запетайка е последното нещо, което един доктор гледа. Пропусната е запетайката, тъй като екипът мисли по какъв начин да избави живот, а не къде да слага запетайки. Работата на НЗОК я виждам в това да събере към себе си кръг от експерти, които да оказват помощ.
– Как да си разбираем това, че непрестанно изникват нови и нови центрове, които се занимават тъкмо с инвазивна кардиология?
– Хората от дълго време са го измислили, а ние отново ще откриваме Америка. Трябва да има ефикасен надзор – доста просто е. Никъде по света няма такава липса на надзор от органите, които заплащат медицинските действия и от органите, които би трябвало да наблюдават качеството им. Има норматив – при един център, който прави по-малко от 50 клапи годишно, не би трябвало да се позволява да продължава. Ако 5 центъра в България слагат клапи, значи се допуска да имат задоволително пациенти в центровете, а екипите им би трябвало да са добре подготвени и да имат задоволително работа, с цел да поддържат професионализма. Едно е, в случай че пациент отиде в център, който прави 50-100 клапи годишно, само че напълно друго е да се посети център, в който се вършат 20 клапи годишно. В Съединени американски щати са наложени строги индикатори по този въпрос.
– Лекарите не обичат да приказват против сътрудниците си, само че случвало ли се е да се сблъскате с брак, създаден от сътрудници?
– Никога не бих говорила против сътрудниците си, тъй като знам какъв брой е сложен и тежък пътят на всеки лекар. Както във всяка една специалност има хора, които са доста положителни в специалността си, както и такива, които са инцидентно попаднали в специалността. Страх ме е, че няма да остане добър лекар в България с оглед отрицателната акция в обществото и медиите срещу лекарите. Медицината не е всеможеща – ние не можем да подсигуряваме, че ще излекуваме всички хора. Много постоянно лекарите се борим с хронични болести, за които не притежаваме магия да ги излекуваме. Често човек цялостен живот си поврежда сърцето и посещава доктор прекомерно късно. Докторът не е вълшебник. За страдание, човешкият живот има край, само че не тъй като докторът е умъртвил пациент, а тъй като не е съумял да го избави. Не всичко е съвършено, тъй като има хора, чието място не е в тази специалност, само че по този начин е във всяка сфера. Обществото не помни 99% от кадърните лекари и се концентрира върху 1% посредствени или деморализирани лекари – даже това да не е точната равносметка. В последна сметка голямата част сътрудници си правят съвършено работата в изискванията, в които са сложени, а те са ужасни. Понякога се слагам на мястото на млад лекар и се чудя по какъв начин устоят тези деца на безпределно огромния и друг напън. Не единствено професионален, тъй като това е задоволително душевен натоварена специалност.
– Като прибавим и ниското им заплащане…
– Непрекъснато се приказва единствено за заплати. Да, голямо значение има, тъй като младежи, които би трябвало да гледат семейство, се пробват да работят на 2-3 места, с цел да могат да компенсират, а един изтощен доктор не е изцяло съответен. Освен това има пациенти, които ругаят непрестанно и се държат безобразно. Обществото не зачита младите лекари, на които се постанова даже да заплащат специализацията си. Важен фактор са и изискванията, в които работят, и опцията за развиване.
– Има ли наклонност, пациентите все по-често да избират инвазивната кардиология пред обичайна?
– Има, несъмнено. Пациентът има право на избор, когато се касае за коронарна болест т.е. – инфаркт, притеснение на съд, който храни сърцето, тогава главният избор е на пациента и ние сме длъжни да разбираем плюсовете и минусите на методиките. Последна дума има пациентът, тъй като в доста от случаите, двете методики са изцяло сравними. При едно положително пояснение на пациента, той е задължен да вземе решение, само че българинът като че ли бяга от това. Хората би трябвало да се осведомят и да търсят повече странични отзиви, в случай че не е незабавна обстановката. При клапите не е по този начин, защото е скъпа операция. При клапите в инвазивната кардиология се минава през комисия от инвазивен кардиолог, кардиохирург, неинвазивен кардиолог и анестезиолог. Ако комисията вземе решение, че няма различен излаз с изключение на да сложи такава клапа, документите се предават на НЗОК и тя взима решение. Друг е въпросът, че на запад към този момент е позволено слагането на такива клапи при приблизително рискови пациенти, а в този момент текат изследвания и за ниско рисковата група.
– Как става това, през артерията на бедрото ли?
– Да, през артерия на бедро и без обща анестезия, а посредством отчасти приспиване на пациента без да е интубиран, както и без прорез. „ Св. Екатерина “ първа стартира да слага инвазивно клапи още през 2009 година. Тогава още нямаше финансиране от НЗОК и се работеше с хирургичен прорез на артерията на бедрото, пациентите бяха интубирани и процедурата беше тежка. Сега тя е доста по-кратка и лека за пациента.
– За какъв брой време се сменя сърдечна клапа с инвазивна методика?
– За един час с цялата подготовка. Самото слагане е минути. При подготовката се отделя повече време за самата клапа, защото подготовката стартира в миг, в който се влезе в камерата от инвазивния кардиолог. Тъй като е доста скъпа, би трябвало да сме сигурни първо, че сме вътре в камерата.
– Освен „ Св. Екатерина “ има ли и друга болница, в който инвазивно сменят сърдечни клапи?
– След нас предходната година започнаха още няколко лечебни заведения – в Пловдив „ Св.Георги “, във Варна – „ Св.Марина “, в София – „ Сити клиник “ работят, а в „ Токуда “ в този момент стартират. Вчера бях в „ Сити клиник “, където сполучливо сложиха първите си клапи от най-новия модел, защото аз за момента съм единственият в България лицензиран проктор (обучаващ). Със същата цел бях неотдавна и в Унгария и Румъния. „ Св.Екатерина “ постоянно е била болница „ майка “, от тук са тръгнали доста инвазивни кардиолози и сестри, както и доста от актуалните методики.
– Няма ли заплаха един пациент да си замине преди да е дочакал здравната каса да даде позволение на болничното заведение да му сложи клапа?
– Има заплаха, несъмнено. До нова година много чакахме за сходни позволения, само че имахме единодушие на касата при суперспешност да слагаме клапа. След нова година, първото позволение, което получихме беше през април, откакто понижиха заплащането на консумативи и медицински произведения. Т.е. сред декември и април нямахме позволение за нито един пациент от касата.
– Колко пациенти чакат за промяна на клапа?
– В листата на чакащите сега са двайсетина, само че той се попълня всекидневно. Напоследък почнахме да вършим повече такива интервенции, касата стартира по-бързо да ги позволява. По десетина клапи слагаме. Работим с високорисков контингент. Не става въпрос единствено за възрастни хора, а и за пациенти, които са минали през интервенции с байпас хирургия. При тях да се направи втора интервенция е огромен риск. Рискови са и хора с претърпян карцином в организма, при пациент, който е прекарал някакво злокачествено заболяване и други Светът върви към по-нетравматичните способи. Те са изцяло сравними с кардиохирургичните.
– Доплаща ли се за инвазивните процедури?
– За стентове, за две от сърдечните клапи и за хирургичните процедури (байпас) не се доплаща.
– Тогава кой би избрал хирургична интервенция вместо инвазивна намеса?
– Има медицински показания, които са водещи при определянето на типа процедура. Например, при пациенти с диабетични проблеми съдовете са повредени и при тях не е добър избор инвазивната кардиология. Пациент със обиден един съд е полуда да го дадеш на кардиохирургията, тъй като доста по-атравматично е да го подложиш на инвазивна намеса и това никой не го оспорва. Инвазивната кардиология навлезе доста в работата на кордиохирургията. Навремето беше светотатство да кажеш, че ще направиш дънер (началото на най-голямата артерия, която храни сърцето), а в този момент се прави постоянно от инвазивнните кардиолози.
– Да разбирам ли, че все по-малко остава работата на кардиохирурзите?
– Да, само че за жалост най-тежките случаи отиват при тях. Всяка методика, която е по-атравматична за пациента, се постанова. Не мислете обаче, че хирурзите стоят със скръстени ръце. И те минават на по-атравматични методики. Има и втори вид на слагане на клапи – през върха на сърцето. Това се прави при пациенти с тежко повредени периферни съдове. В случая се прави дребен хирургичен прорез на гръдната стена и през върха на сърцето се слага клапата. Прави се от хирург и инвазивен кардиолог. Залите за тези процедури се споделят хибридни зали. Най-голям триумф има, когато хирурзи и инвазивни кардиолози взаимно познават и почитат работата си – тогава най-голямата изгода е за пациента. „ Св.Екатерина “ по тази причина е мощен център.
Нашият посетител
Проф. доктор Юлия Джоргова е шеф на клиниката по кардиология в УМБАЛ “Св. Екатерина ”. Тя е измежду създателите на Университетска болница “Св. Екатерина ” – София и един от доайените на инвазивната кардиология в България. От 2002 година до 2006 година е ръководител на Дружеството на кардиолозите в България. От 2002 година до 2005 година е ръководител на Дружеството по интервенционална кардиология.
Национален началник на Европейския Проект “Stent for Life ”. Републикански съветник по кардиология. Има голям брой изявления и участия в интернационалните конгреси.
– Проф. Джоргова, откакто НЗОК понижи сумите, които заплаща за медицински произведения, какъв брой се постанова да доплащат пациентите ви за клапи, примерно?
– В момента на българския пазар има три типа клапи. За два от типовете не се доплаща. С третата компания, която е и основоположник на клапите в международен аспект, работихме с трето потомство клапи. Заради рестрикциите на НЗОК се принудихме да се върнем на клапите от второ потомство. Фирмата не се съгласи да си понижи цените и с цел да не доплаща пациентът, работим с по-старите клапи. За тази от трето потомство се постанова да се доплащат 5 000 лева от пациента. Ясно ви е, че главният контингент от пациенти са възрастни хора, пенсионери, тежко заболели хора, които 5 000 лева нямат от кое място да намерят. Последното потомство клапа има както структурни усъвършенствания, по този начин и усъвършенствания в поставящото устройство.
– Случва ли се да кажете на пациент, че може да има най-хубавата клапа, в случай че си доплати?
– Да, случва се и някои хора си доплащат. Вчера в „ Св. Екатерина “ сложихме две клапи от най-ново потомство. На пациенти в чакащата листа обясняваме какви са опциите и какви са изискванията, а всеки пациент взема решение самичък за себе си. Не ме разбирайте неправилно – не настоявам, че другите две клапи са по-лошо качество, само че и при сърдечните клапи, както при колите, има разлика в марката, годината на произвеждане и така нататък Не сме оставили на пациентите вид единствено да си доплащат, има излаз и за пациентите, които нямат финансови благоприятни условия. Всеки от нас желае да работи с най-хубавото, само че клапите са скъпи. Между другото, най-ниската реимбурсация на такива клапи е сега е в България от целия Европейски съюз.
– Каква е повода, откакто българинът най-често умира от сърдечно-съдови болести, тъкмо там да е дребна реимбурсацията?
– Реално една клапа струваше 50 000 лева, в този момент с новите цени е 40 000 лева, тъй че в България не е дребна реимбурсация, щом компаниите смъкнаха част от цените, значи е имало опция. Проблем има за най-новите технологии, които са и най-щадящи за пациентите. Те за жалост не си смъкват цените. Според мен НЗОК би трябвало да затегне контрола, а не да понижава поголовно цените на консумативите. Нека българският пациент да има достъп до съвременни технологии, тъй като в този момент непрестанно ни свиват рамките, т.е. ние едвам покриваме това, с което работим, а камо ли да мислим за нововъведения.
– В този смисъл, в случай че се затегне контролът, ще се спре ли безразборното слагане на стентове?
– Доколко се слагат безсистемно стентове е болен въпрос, който постоянно е бил противоречив. За страдание, имам случаи на пациенти, които настояват, че откакто им са сложени два стента, не желаят повече. Смешно е да се каже, че след два стента единственото ти избавление е интервенция. Истина е, че някои избързват да слагат стентове, преди да са изчистени индикациите, само че тъкмо тук е мястото и на професионалните сдружения на гилдията. Ние на няколко пъти сме отправяли предложение към НЗОК да се сътвори експертен съвет с лекари, определени от сдружението, на които самата колегия има доверие, с концепцията тези хората да бъдат употребявани от касата за помощ при решения. Не би трябвало да ни глобяват за пропусната запетайка или пропуснат автограф, тъй като в неотложност при работа в болничното заведение една запетайка е последното нещо, което един доктор гледа. Пропусната е запетайката, тъй като екипът мисли по какъв начин да избави живот, а не къде да слага запетайки. Работата на НЗОК я виждам в това да събере към себе си кръг от експерти, които да оказват помощ.
– Как да си разбираем това, че непрестанно изникват нови и нови центрове, които се занимават тъкмо с инвазивна кардиология?
– Хората от дълго време са го измислили, а ние отново ще откриваме Америка. Трябва да има ефикасен надзор – доста просто е. Никъде по света няма такава липса на надзор от органите, които заплащат медицинските действия и от органите, които би трябвало да наблюдават качеството им. Има норматив – при един център, който прави по-малко от 50 клапи годишно, не би трябвало да се позволява да продължава. Ако 5 центъра в България слагат клапи, значи се допуска да имат задоволително пациенти в центровете, а екипите им би трябвало да са добре подготвени и да имат задоволително работа, с цел да поддържат професионализма. Едно е, в случай че пациент отиде в център, който прави 50-100 клапи годишно, само че напълно друго е да се посети център, в който се вършат 20 клапи годишно. В Съединени американски щати са наложени строги индикатори по този въпрос.
– Лекарите не обичат да приказват против сътрудниците си, само че случвало ли се е да се сблъскате с брак, създаден от сътрудници?
– Никога не бих говорила против сътрудниците си, тъй като знам какъв брой е сложен и тежък пътят на всеки лекар. Както във всяка една специалност има хора, които са доста положителни в специалността си, както и такива, които са инцидентно попаднали в специалността. Страх ме е, че няма да остане добър лекар в България с оглед отрицателната акция в обществото и медиите срещу лекарите. Медицината не е всеможеща – ние не можем да подсигуряваме, че ще излекуваме всички хора. Много постоянно лекарите се борим с хронични болести, за които не притежаваме магия да ги излекуваме. Често човек цялостен живот си поврежда сърцето и посещава доктор прекомерно късно. Докторът не е вълшебник. За страдание, човешкият живот има край, само че не тъй като докторът е умъртвил пациент, а тъй като не е съумял да го избави. Не всичко е съвършено, тъй като има хора, чието място не е в тази специалност, само че по този начин е във всяка сфера. Обществото не помни 99% от кадърните лекари и се концентрира върху 1% посредствени или деморализирани лекари – даже това да не е точната равносметка. В последна сметка голямата част сътрудници си правят съвършено работата в изискванията, в които са сложени, а те са ужасни. Понякога се слагам на мястото на млад лекар и се чудя по какъв начин устоят тези деца на безпределно огромния и друг напън. Не единствено професионален, тъй като това е задоволително душевен натоварена специалност.
– Като прибавим и ниското им заплащане…
– Непрекъснато се приказва единствено за заплати. Да, голямо значение има, тъй като младежи, които би трябвало да гледат семейство, се пробват да работят на 2-3 места, с цел да могат да компенсират, а един изтощен доктор не е изцяло съответен. Освен това има пациенти, които ругаят непрестанно и се държат безобразно. Обществото не зачита младите лекари, на които се постанова даже да заплащат специализацията си. Важен фактор са и изискванията, в които работят, и опцията за развиване.
– Има ли наклонност, пациентите все по-често да избират инвазивната кардиология пред обичайна?
– Има, несъмнено. Пациентът има право на избор, когато се касае за коронарна болест т.е. – инфаркт, притеснение на съд, който храни сърцето, тогава главният избор е на пациента и ние сме длъжни да разбираем плюсовете и минусите на методиките. Последна дума има пациентът, тъй като в доста от случаите, двете методики са изцяло сравними. При едно положително пояснение на пациента, той е задължен да вземе решение, само че българинът като че ли бяга от това. Хората би трябвало да се осведомят и да търсят повече странични отзиви, в случай че не е незабавна обстановката. При клапите не е по този начин, защото е скъпа операция. При клапите в инвазивната кардиология се минава през комисия от инвазивен кардиолог, кардиохирург, неинвазивен кардиолог и анестезиолог. Ако комисията вземе решение, че няма различен излаз с изключение на да сложи такава клапа, документите се предават на НЗОК и тя взима решение. Друг е въпросът, че на запад към този момент е позволено слагането на такива клапи при приблизително рискови пациенти, а в този момент текат изследвания и за ниско рисковата група.
– Как става това, през артерията на бедрото ли?
– Да, през артерия на бедро и без обща анестезия, а посредством отчасти приспиване на пациента без да е интубиран, както и без прорез. „ Св. Екатерина “ първа стартира да слага инвазивно клапи още през 2009 година. Тогава още нямаше финансиране от НЗОК и се работеше с хирургичен прорез на артерията на бедрото, пациентите бяха интубирани и процедурата беше тежка. Сега тя е доста по-кратка и лека за пациента.
– За какъв брой време се сменя сърдечна клапа с инвазивна методика?
– За един час с цялата подготовка. Самото слагане е минути. При подготовката се отделя повече време за самата клапа, защото подготовката стартира в миг, в който се влезе в камерата от инвазивния кардиолог. Тъй като е доста скъпа, би трябвало да сме сигурни първо, че сме вътре в камерата.
– Освен „ Св. Екатерина “ има ли и друга болница, в който инвазивно сменят сърдечни клапи?
– След нас предходната година започнаха още няколко лечебни заведения – в Пловдив „ Св.Георги “, във Варна – „ Св.Марина “, в София – „ Сити клиник “ работят, а в „ Токуда “ в този момент стартират. Вчера бях в „ Сити клиник “, където сполучливо сложиха първите си клапи от най-новия модел, защото аз за момента съм единственият в България лицензиран проктор (обучаващ). Със същата цел бях неотдавна и в Унгария и Румъния. „ Св.Екатерина “ постоянно е била болница „ майка “, от тук са тръгнали доста инвазивни кардиолози и сестри, както и доста от актуалните методики.
– Няма ли заплаха един пациент да си замине преди да е дочакал здравната каса да даде позволение на болничното заведение да му сложи клапа?
– Има заплаха, несъмнено. До нова година много чакахме за сходни позволения, само че имахме единодушие на касата при суперспешност да слагаме клапа. След нова година, първото позволение, което получихме беше през април, откакто понижиха заплащането на консумативи и медицински произведения. Т.е. сред декември и април нямахме позволение за нито един пациент от касата.
– Колко пациенти чакат за промяна на клапа?
– В листата на чакащите сега са двайсетина, само че той се попълня всекидневно. Напоследък почнахме да вършим повече такива интервенции, касата стартира по-бързо да ги позволява. По десетина клапи слагаме. Работим с високорисков контингент. Не става въпрос единствено за възрастни хора, а и за пациенти, които са минали през интервенции с байпас хирургия. При тях да се направи втора интервенция е огромен риск. Рискови са и хора с претърпян карцином в организма, при пациент, който е прекарал някакво злокачествено заболяване и други Светът върви към по-нетравматичните способи. Те са изцяло сравними с кардиохирургичните.
– Доплаща ли се за инвазивните процедури?
– За стентове, за две от сърдечните клапи и за хирургичните процедури (байпас) не се доплаща.
– Тогава кой би избрал хирургична интервенция вместо инвазивна намеса?
– Има медицински показания, които са водещи при определянето на типа процедура. Например, при пациенти с диабетични проблеми съдовете са повредени и при тях не е добър избор инвазивната кардиология. Пациент със обиден един съд е полуда да го дадеш на кардиохирургията, тъй като доста по-атравматично е да го подложиш на инвазивна намеса и това никой не го оспорва. Инвазивната кардиология навлезе доста в работата на кордиохирургията. Навремето беше светотатство да кажеш, че ще направиш дънер (началото на най-голямата артерия, която храни сърцето), а в този момент се прави постоянно от инвазивнните кардиолози.
– Да разбирам ли, че все по-малко остава работата на кардиохирурзите?
– Да, само че за жалост най-тежките случаи отиват при тях. Всяка методика, която е по-атравматична за пациента, се постанова. Не мислете обаче, че хирурзите стоят със скръстени ръце. И те минават на по-атравматични методики. Има и втори вид на слагане на клапи – през върха на сърцето. Това се прави при пациенти с тежко повредени периферни съдове. В случая се прави дребен хирургичен прорез на гръдната стена и през върха на сърцето се слага клапата. Прави се от хирург и инвазивен кардиолог. Залите за тези процедури се споделят хибридни зали. Най-голям триумф има, когато хирурзи и инвазивни кардиолози взаимно познават и почитат работата си – тогава най-голямата изгода е за пациента. „ Св.Екатерина “ по тази причина е мощен център.
Нашият посетител
Проф. доктор Юлия Джоргова е шеф на клиниката по кардиология в УМБАЛ “Св. Екатерина ”. Тя е измежду създателите на Университетска болница “Св. Екатерина ” – София и един от доайените на инвазивната кардиология в България. От 2002 година до 2006 година е ръководител на Дружеството на кардиолозите в България. От 2002 година до 2005 година е ръководител на Дружеството по интервенционална кардиология.
Национален началник на Европейския Проект “Stent for Life ”. Републикански съветник по кардиология. Има голям брой изявления и участия в интернационалните конгреси.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ