Партиите в България - по пътя на медиите
От антикорупционна позиция промененият модел на партийното финансиране в България няма никакви положителни страни.
[Shutterstock] Даниел Смилов на конференция за финансирането на политическите партии, проведена от Българския институт за правни начинания и сродния CEELI Institute в Прага за Централна и Източна ЕвропаТъй като при финансирането на партиите постоянно има подозрения за корупция, моделът на финансиране би трябвало да отговори на тези терзания. В Европа моделът е насочен към равнопоставеност на политическите играчи. Държавата се стреми посредством избрани ограничения да сътвори така наречен равно поле, на което политическите партии да се съревновават.
Единият метод е с ограничение на средствата, които се изразходват за политически цели - в много страни, Англия да вземем за пример, има подобен предел.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На второ място - с даване на забележителна държавна дотация на партиите. Този модел е публикуван в Скандинавия, а Германия и Австрия са считани за негов пример. У нас беше даден подобен мотив, че, виждате ли, в Германия дотацията е 1 евро на глас, до момента в който в България е 11 лева Числата не са правилни.
Германският модел е много комплициран. Там в действителност на всяко евро, набрано от подаяние, в това число от корпоративни, страната съфинансира с избран %. И това е единствено за федерални политически партии.
В обособените провинции има и обособени схеми за финансиране, а съпоставена с тази сума се дава на фондациите на политическите партии. Ако съберем всичко, резултатът не е 1, а 5 и повече евро на глас. Колеги в Австрия са считали, че там дотацията е над 7 евро на глас.
Със съфинансиране на набрани доходи от членски импорт и дарения партиите в Германия биват принудени да се обръщат към по-голям брой гласоподаватели, което подтиква и тяхната представителност.
В английския модел няма обилно държавно финансиране - 2 млн. паунда годишно за всички партии е в действителност планово финансиране за разработване на избрани политики. Но има безвъзмезден достъп до обществените медии - освен Би Би Си, а всички с обществен лиценз, като на партиите се не разрешава да купуват спомагателен достъп в тези медии.
Това е сериозен опит за равнене на възможностите на политически партии, с непряко подкрепяне. Логиката е сходна и в другите страни - или ограничавания, или държавна дотация, или композиция от двете, плюс косвено финансиране с обезпечен достъп до медиите.
С новия модел избрани корпорации и бизнес групи ще диктуват непосредствено и финансирането на политическите партии По отношение на това, което става в България - измененията частично започнаха с референдума, проведен от " Шоуто на Слави ". Сходно развиване имаше и в Италия - там с възхода на групировката " 5 звезди ", постоянно брандирана като популистка, която през днешния ден е ръководеща, през 2013 година беше въведена сериозна промяна на италианските партийни финанси и в следствие към 2017 година държавната дотация беше мощно лимитирана.
Но Италия мина по-скоро в английския модел, тъй като партиите също имат свободен достъп до обществените медии като РАИ, а частните са задължени да им дават по време на акция 50% отстъпка от общоприетите си цени. Виждате, че даже в страни, подложени на много мощен популистки напън, не са отстранени всички условия за някаква равнопоставеност.
На този декор това, което се случи в България, е много необичайно. На процедура махнахме държавната дотация, тъй като гласуваният 1 лев на глас е по-скоро алегорична помощ. От друга страна, достъпът до медиите е изцяло пазарен - като изключим някои свободни диспути, всичко друго, даже в публичната телевизия, се заплаща от партиите. Така имаме пазарен достъп до медиите дружно с липса на държавна дотация плюс отпаднали ограничавания за набиране на средства от компании.
Тази смеска нито е американска, нито наподобява на европейските модели, за които стана дума. Тя е някакъв подобен локален опит по чисто конюнктурни съображения. Много се загатваше референдумът, само че той нямаше правно обвързващ резултат и Народното събрание би трябвало да поеме отговорността за модела, който сътвори, с всички отрицателни последствия от него*. Негласно се знае, че повода е опит да се сложи опозицията в мъчно състояние преди локалните избори.
Това не се чака в една развита народна власт. И най-много, в случай че се замислим за захванатата страна, в действителност това, което ще стане с политическите партии, е близо до това, което стана в медийната сфера. На процедура ще имаме доминация на избрани корпорации, на избрани бизнес групи, които ще диктуват непосредствено и финансирането на политическите партии. От антикорупционна позиция смяната няма никакви положителни страни.
*Промяната, позволяваща безкрайно финансиране на партиите от бизнеса, беше атакувана от президента Радев в Конституционния съд, който още не се е произнесъл.
[Shutterstock] Даниел Смилов на конференция за финансирането на политическите партии, проведена от Българския институт за правни начинания и сродния CEELI Institute в Прага за Централна и Източна ЕвропаТъй като при финансирането на партиите постоянно има подозрения за корупция, моделът на финансиране би трябвало да отговори на тези терзания. В Европа моделът е насочен към равнопоставеност на политическите играчи. Държавата се стреми посредством избрани ограничения да сътвори така наречен равно поле, на което политическите партии да се съревновават.
Единият метод е с ограничение на средствата, които се изразходват за политически цели - в много страни, Англия да вземем за пример, има подобен предел.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На второ място - с даване на забележителна държавна дотация на партиите. Този модел е публикуван в Скандинавия, а Германия и Австрия са считани за негов пример. У нас беше даден подобен мотив, че, виждате ли, в Германия дотацията е 1 евро на глас, до момента в който в България е 11 лева Числата не са правилни.
Германският модел е много комплициран. Там в действителност на всяко евро, набрано от подаяние, в това число от корпоративни, страната съфинансира с избран %. И това е единствено за федерални политически партии.
В обособените провинции има и обособени схеми за финансиране, а съпоставена с тази сума се дава на фондациите на политическите партии. Ако съберем всичко, резултатът не е 1, а 5 и повече евро на глас. Колеги в Австрия са считали, че там дотацията е над 7 евро на глас.
Със съфинансиране на набрани доходи от членски импорт и дарения партиите в Германия биват принудени да се обръщат към по-голям брой гласоподаватели, което подтиква и тяхната представителност.
В английския модел няма обилно държавно финансиране - 2 млн. паунда годишно за всички партии е в действителност планово финансиране за разработване на избрани политики. Но има безвъзмезден достъп до обществените медии - освен Би Би Си, а всички с обществен лиценз, като на партиите се не разрешава да купуват спомагателен достъп в тези медии.
Това е сериозен опит за равнене на възможностите на политически партии, с непряко подкрепяне. Логиката е сходна и в другите страни - или ограничавания, или държавна дотация, или композиция от двете, плюс косвено финансиране с обезпечен достъп до медиите.
С новия модел избрани корпорации и бизнес групи ще диктуват непосредствено и финансирането на политическите партии По отношение на това, което става в България - измененията частично започнаха с референдума, проведен от " Шоуто на Слави ". Сходно развиване имаше и в Италия - там с възхода на групировката " 5 звезди ", постоянно брандирана като популистка, която през днешния ден е ръководеща, през 2013 година беше въведена сериозна промяна на италианските партийни финанси и в следствие към 2017 година държавната дотация беше мощно лимитирана.
Но Италия мина по-скоро в английския модел, тъй като партиите също имат свободен достъп до обществените медии като РАИ, а частните са задължени да им дават по време на акция 50% отстъпка от общоприетите си цени. Виждате, че даже в страни, подложени на много мощен популистки напън, не са отстранени всички условия за някаква равнопоставеност.
На този декор това, което се случи в България, е много необичайно. На процедура махнахме държавната дотация, тъй като гласуваният 1 лев на глас е по-скоро алегорична помощ. От друга страна, достъпът до медиите е изцяло пазарен - като изключим някои свободни диспути, всичко друго, даже в публичната телевизия, се заплаща от партиите. Така имаме пазарен достъп до медиите дружно с липса на държавна дотация плюс отпаднали ограничавания за набиране на средства от компании.
Тази смеска нито е американска, нито наподобява на европейските модели, за които стана дума. Тя е някакъв подобен локален опит по чисто конюнктурни съображения. Много се загатваше референдумът, само че той нямаше правно обвързващ резултат и Народното събрание би трябвало да поеме отговорността за модела, който сътвори, с всички отрицателни последствия от него*. Негласно се знае, че повода е опит да се сложи опозицията в мъчно състояние преди локалните избори.
Това не се чака в една развита народна власт. И най-много, в случай че се замислим за захванатата страна, в действителност това, което ще стане с политическите партии, е близо до това, което стана в медийната сфера. На процедура ще имаме доминация на избрани корпорации, на избрани бизнес групи, които ще диктуват непосредствено и финансирането на политическите партии. От антикорупционна позиция смяната няма никакви положителни страни.
*Промяната, позволяваща безкрайно финансиране на партиите от бизнеса, беше атакувана от президента Радев в Конституционния съд, който още не се е произнесъл.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ