АИКБ настоява за законодателство и алгоритъм на действие при кризи като с COVID-19
От АИКБ упорстват за изработването на законодателство и проект за деяние при рецесии от мащаба на тази с COVID-19. Според бизнеса е нужен необятен публичен спор, на който да се обсъдят цели за развиване в изискванията на нова социална и социално-икономическа световна среда. Позицията е оповестена на уеб страницата на организацията.
Според АИКБ тъкмо в този момент е моментът, в който,, откакто България се е справила " добре на фона на доста от другите страни от европейското ни семейство ", би трябвало да се направи " вярна равносметка както на положителните, по този начин и на неудачните решения, с оглед по-голяма адекватност на дейностите при вероятно повтаряне на сходно тестване ".
От Асоциацията на индустриалния капитал в България упорстват да се обсъдят и вземат поради няколко посоки на бъдещия екшън-план за деяние. Ето какво оферират от бизнеса:
" Стриктно съблюдаване на законите и Конституцията.
Пред лицето на непознатата световна заплаха държавното управление реагира навременно, съобразявайки се с рекомендациите на СЗО и дейностите на другите държавни управления по света. Целенасочено се осигуриха време и средства на здравната система, която тогава изглеждаше, че не беше подготвена да посрещне незнайна по интензитет, размер и дълготрайност заболеваемост. Трябва да се признае, че в България не действаха забрани, до които стигнаха доста други държавни управления в Европа и по света.
Въвеждането на епидемиологичен режим у нас, а и в множеството страни в Европейски Съюз, не отговаряше на условията на някакъв локален или на СЗО стандарт за брой инфектирани на милион население да вземем за пример, както и не се осъществя през съществуващата законова уредба, в това число институционално, организационно, ресурсно и времево. Същевременно оповестената от СЗО пандемия не анулира локалното законодателство за епидемиологичен режим, само че у нас се приложи изключително законодателство, писано на крайник и оспорвано заради това и досега. Ограничаването на правото на напредване сред регионалните центрове е нарушаване на Конституцията и е противоречиво дали изключително състояние може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е нелегално и нездравословно за здравето, а при работещ публичен превоз и метро – е и несвоевременно.
Създаването на щаб без законова глоба и при съществуващи ясни правила и процедури в националното опазване на здравето е непозволено. Разпалването на страхова неуравновесеност е нелегално и нездравословно за здравето на популацията. Прекратяване на работата на Народното събрание е неприемливо и изцяло безпричинно.
Категорично човешкият живот е единствен приоритет в сходна конюнктура. Но точно това слага пред тестване качеството на подхванатите ограничения – човешкият живот е също толкоз значим и след използването на съответните решения, както и след изчерпване на ограничаващия режим.
Адекватност и готовност на здравната система.
Очакваме, че здравната ни система е към този момент доста по-подготвена за посрещане на сходни и нови бедствия. Медицинският личен състав, ангажираните с обезпечаване на нужните средства, както и разбирането и търпението на жителите, заслужават високо самопризнание и признателност.
Кризата обаче открои систематичните проблеми в опазването на здравето ни, които бяха видни и преди нея. Фокусирани върху материална база, съгласуваност на дейности, формулиране на протоколи, недостига на съответни защитни средства и спазването на разпоредбите за защитеност на медицинския личен състав, на процедура системата ни на опазване на здравето блокира по всички останали случаи, разнообразни от Covid-19, а лекуването им бе съществено занемарено, стигна се до преустановяване на детски и женски съвещания, трансплантации, планови интервенции, ранна диагностика и профилактика.
Докато в нито един миг не бяха употребявани по едно и също време даже и 5 % от апаратите за обдишване и налични болнични кревати за инфектирани с COVID-19, преустановяването на регулярната здравна активност неприемливо изложи на риск здравето на хората. Аргументът, че е допустимо претоварване на лечебните заведения, е непозволен, а се оказа и погрешен. Прякото прекопирване на частичен непознат опит е нерелевантно.
Обобщавайки, натрапва се разочарованието в обществото, че макар все по-засиленото финансиране (ръст от над три пъти за 10 години) здравната ни система е с все по-ниска успеваемост.
Компенсация на затворените действия и услуги и антикризисни ограничения в стопанската система.
Когато страната наложително затваря производства и услуги, следва автоматизирано да се приложат ограничения за опазване на заетостта с обезщетителен темперамент – т.е. всеобхватно, даже и заради стеснен запас да е ненапълно.
Такъв бе и е европейския принцип и деяние. България изостана, подходи едностранно, не регистрира обстоятелството, че успеха на фронта се обезпечава от тила. Въпреки настойчивите апели на работодателските организации, изпълнителната власт не организира своевременен и ефикасен разговор с бизнеса, забави се с ограниченията, позволи редица неефективности.
Поглед към бъдещето.
Да, светът се трансформира, формулират се нови цели, в това число и във връзка с стопански, здравни и обществени политики. Именно това би трябвало отговорно да стартираме да работим и на национално равнище.
АИКБ предлага, без да губим от погледа си нуждата от продължение на напъните за възстановяване обезпечеността и работата на здравната система, да съсредоточим умения, запаси и време за възобновяване на стопанската система от претърпените вреди, за добиване на нужните заключения и за целенасочени дейности за възстановяване позициите на българската стопанска система в световното икономическо и обществено-политическо пространство, което без подозрение ще претърпи сериозна промяна.
АИКБ упорства за необятен и неполитизиран публичен спор, както за разработване на законодателство и логаритъм на деяние при сходни рецесии (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неподходящите последствия, по този начин и за създаване на цели за развиване в изискванията на нова социална и социално-икономическа световна среда. Повод за последното ни дава и препоръчаният от Европейската комисия огромен проект за „ стабилно, в съгласие, приобщаващо и заслужено за всички страни членки “ възобновяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.
Според АИКБ тъкмо в този момент е моментът, в който,, откакто България се е справила " добре на фона на доста от другите страни от европейското ни семейство ", би трябвало да се направи " вярна равносметка както на положителните, по този начин и на неудачните решения, с оглед по-голяма адекватност на дейностите при вероятно повтаряне на сходно тестване ".
От Асоциацията на индустриалния капитал в България упорстват да се обсъдят и вземат поради няколко посоки на бъдещия екшън-план за деяние. Ето какво оферират от бизнеса:
" Стриктно съблюдаване на законите и Конституцията.
Пред лицето на непознатата световна заплаха държавното управление реагира навременно, съобразявайки се с рекомендациите на СЗО и дейностите на другите държавни управления по света. Целенасочено се осигуриха време и средства на здравната система, която тогава изглеждаше, че не беше подготвена да посрещне незнайна по интензитет, размер и дълготрайност заболеваемост. Трябва да се признае, че в България не действаха забрани, до които стигнаха доста други държавни управления в Европа и по света.
Въвеждането на епидемиологичен режим у нас, а и в множеството страни в Европейски Съюз, не отговаряше на условията на някакъв локален или на СЗО стандарт за брой инфектирани на милион население да вземем за пример, както и не се осъществя през съществуващата законова уредба, в това число институционално, организационно, ресурсно и времево. Същевременно оповестената от СЗО пандемия не анулира локалното законодателство за епидемиологичен режим, само че у нас се приложи изключително законодателство, писано на крайник и оспорвано заради това и досега. Ограничаването на правото на напредване сред регионалните центрове е нарушаване на Конституцията и е противоречиво дали изключително състояние може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е нелегално и нездравословно за здравето, а при работещ публичен превоз и метро – е и несвоевременно.
Създаването на щаб без законова глоба и при съществуващи ясни правила и процедури в националното опазване на здравето е непозволено. Разпалването на страхова неуравновесеност е нелегално и нездравословно за здравето на популацията. Прекратяване на работата на Народното събрание е неприемливо и изцяло безпричинно.
Категорично човешкият живот е единствен приоритет в сходна конюнктура. Но точно това слага пред тестване качеството на подхванатите ограничения – човешкият живот е също толкоз значим и след използването на съответните решения, както и след изчерпване на ограничаващия режим.
Адекватност и готовност на здравната система.
Очакваме, че здравната ни система е към този момент доста по-подготвена за посрещане на сходни и нови бедствия. Медицинският личен състав, ангажираните с обезпечаване на нужните средства, както и разбирането и търпението на жителите, заслужават високо самопризнание и признателност.
Кризата обаче открои систематичните проблеми в опазването на здравето ни, които бяха видни и преди нея. Фокусирани върху материална база, съгласуваност на дейности, формулиране на протоколи, недостига на съответни защитни средства и спазването на разпоредбите за защитеност на медицинския личен състав, на процедура системата ни на опазване на здравето блокира по всички останали случаи, разнообразни от Covid-19, а лекуването им бе съществено занемарено, стигна се до преустановяване на детски и женски съвещания, трансплантации, планови интервенции, ранна диагностика и профилактика.
Докато в нито един миг не бяха употребявани по едно и също време даже и 5 % от апаратите за обдишване и налични болнични кревати за инфектирани с COVID-19, преустановяването на регулярната здравна активност неприемливо изложи на риск здравето на хората. Аргументът, че е допустимо претоварване на лечебните заведения, е непозволен, а се оказа и погрешен. Прякото прекопирване на частичен непознат опит е нерелевантно.
Обобщавайки, натрапва се разочарованието в обществото, че макар все по-засиленото финансиране (ръст от над три пъти за 10 години) здравната ни система е с все по-ниска успеваемост.
Компенсация на затворените действия и услуги и антикризисни ограничения в стопанската система.
Когато страната наложително затваря производства и услуги, следва автоматизирано да се приложат ограничения за опазване на заетостта с обезщетителен темперамент – т.е. всеобхватно, даже и заради стеснен запас да е ненапълно.
Такъв бе и е европейския принцип и деяние. България изостана, подходи едностранно, не регистрира обстоятелството, че успеха на фронта се обезпечава от тила. Въпреки настойчивите апели на работодателските организации, изпълнителната власт не организира своевременен и ефикасен разговор с бизнеса, забави се с ограниченията, позволи редица неефективности.
Поглед към бъдещето.
Да, светът се трансформира, формулират се нови цели, в това число и във връзка с стопански, здравни и обществени политики. Именно това би трябвало отговорно да стартираме да работим и на национално равнище.
АИКБ предлага, без да губим от погледа си нуждата от продължение на напъните за възстановяване обезпечеността и работата на здравната система, да съсредоточим умения, запаси и време за възобновяване на стопанската система от претърпените вреди, за добиване на нужните заключения и за целенасочени дейности за възстановяване позициите на българската стопанска система в световното икономическо и обществено-политическо пространство, което без подозрение ще претърпи сериозна промяна.
АИКБ упорства за необятен и неполитизиран публичен спор, както за разработване на законодателство и логаритъм на деяние при сходни рецесии (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неподходящите последствия, по този начин и за създаване на цели за развиване в изискванията на нова социална и социално-икономическа световна среда. Повод за последното ни дава и препоръчаният от Европейската комисия огромен проект за „ стабилно, в съгласие, приобщаващо и заслужено за всички страни членки “ възобновяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ