Нашенка е елитен гид във Виена
От 5 години Хасково има собствен изтъкнат и лицезиран представител в екскурзоводската колегия във Виена. Това е Диана Пиперова. Родена е в хасковското село Мандра, а по-късно приключва образованието си в НЕГ в Хасково, като е част от третия випуск на гимназията. От 30 години живее във Виена, където идва със брачна половинка си Илия и двете си дъщери Димана и Славена, а синът ѝ Илия – минимален от всичките ѝ деца - се ражда във Виена. Днес всички те са поели по своя път в живота. Славена работи в австрийския Национален статистически институт, а Димана – в банка. Илия към момента е студент. Той е приключил бакалавърска степен по логистическа компетентност в университета в Леобен, а в този момент продължава образованието си в Ротердам, Холандия. Съпругът ѝ Илия Пиперов пък има собствен бизнес. Семейство Пиперови през днешния ден живеят в китното селце Мауербах в провинцията Долна Австрия, което е на по-малко от половин час път с кола от Виена. С госпожа Пиперова се срещаме в тиха сладкарница от известна верига на улица Виднер Хауптщрасе.
Интервю на Алберт Димитров
- Г-жо Пиперова, по какъв начин стана по този начин, че животът ви води във Виена?
Скоро ще станат 31 години откогато живеем в Австрия и въпреки, че желязната завеса я имаше още, в нашето идване нямаше нищо трагично, всичко беше напълно публично. Съпругът ми беше изпратен на задгранична работа като комерсиално аташе към българското посолство във Виена, аз и децата заминахме с него, за мандат от четири години. Но преходът ни свари тук, децата бяха почнали към този момент учебно заведение, мъжът ми си откри хубава работа и някак естествено си пристигна решението да останем в Австрия.
- От какъв брой време се занимавате с екскурзоводство и за какво се захванахте с това?
Аз съм приключила Международни стопански връзки. Започнах работа в София, в тогавашното външно-търговско дружество „ Индустриалимпорт “. Там се запознахме с мъжа ми, родиха ни се двете щерки. Заминахме за Виена, работих няколко години в Консулската работа към българското посолство и по-късно ни се роди и третото дете, Илко. В един миг пристигна и това време, в което децата си поеха по своя път и нямаха към този момент толкоз потребност от моята помощ. Аз трябваше да реша с какво желая да се занимавам нататък. Преди време ни бяха пристигнали посетители от Германия - бизнес-партньор на мъжа ми със брачната половинка си. Решихме да им подарим разходка с гид из Виена, в която се включихме и ние. Останахме доста удовлетворени, града ни сподели Кристине Ренер, до момента помня името й. Изключително ерудирана и чаровна дама, с възприятие за комизъм и доста истории за Виена. Тогава още нямах концепцията, че в миналото ще стана нейна колежка. Направихме този подарък и на гостуващите сътрудници на моя брачен партньор от университета му в Берлин. Едва откакто приключих, разбрах какъв брой висока е била летвата. Оказа се, че Кристине Ренер е била преди време и изпитващ екскурзовод. И по този начин известно време в подсъзнанието ми остана концепцията за тази невероятна специалност, до момента в който с времето напълно изкристализира. Записах се на курс, напълно не на ниска цена, продължаващ съвсем две години и завършващ с доста съществени изпити. В Австрия това е лицензирана специалност, както се споделя, поминък, който би трябвало добре да се владее. Обучението беше доста интензивно и многостранно – като почнете от първобитно-общинна история, минете през римска история, история на Новото време, на музиката, на еврейството и прочие и стигнете до сомелиерство, етнография, изразителност. Бяха две години крепко четене. Самото естество на специалността е такова, че непрестанно би трябвало да се развиваш, да четеш, да си любопитен, да улавяш забавното. Аз имам тик, не мога да изляза от книжарница с празни ръце. Нашата задача е доста виновна, от нас зависи с какви усещания ще си тръгнат гостите на Виена. А те имат родственици и другари, на които ще опишат хубавото или неприятното. Затова тук се държи високо равнището на нашата специалност.
- Сплотена ли е хасковската общественост във Виена и има ли така наречен „ стожер “, който да я сплоти?
Наскоро бях основала във фейсбук една група „ Хасковлии във Виена “. Обичам доста да фотографирам и щом си отида в Хасково, постоянно върша фотоси и ги поставям в групата, и другите да се разтъжат. Идеята ми беше да си организираме срещи от време на време и по този начин да се опознаем. Но, признавам си, нямам доста време да я подкрепям и по тази причина интензивността понижа. Ще виждам въпреки всичко това да се промени. Забелязвам обаче, че у всички хасковлии има едно възприятие за принадлежност към града ни. Нали знаете, както гласи една имитация от кино лентата „ Преброяване на дивите зайци “ - „ прекрасен край, хубави хора “. Когато се забележим или срещнем, бързо се основава възприятие на непосредственост. Споменем някои места, кажем някоя дума от нашия акцент, окаже се, че имаме общи познати и ето, че все едно сме си в Хасково.
- Бидейки един от най-реномираните лицензиране екскурзоводи във Виена, можете ли да ми кажете дали Виена се радва на известност измежду българските туристи?
Много благо, че по този начин се обръщате към мен, не знам дали съм го заслужила, само че благодаря. Виена е харесвана, в това не се колебая. Но неотдавна ми мина през погледа една статистика, съгласно която броят на българските туристи в Австрия леко е намалял спрямо миналата година. Близките дестинации като Турция и Гърция, естествено са и по-изгодни, също така Италия напоследък е на мода, както слушам. Но Виена има собствен несравним сексапил, никой не може да я стигне, споделям го с леко намигане, само че и с вътрешна увереност. Не на вятъра няколко години наред Виена е избирана за най-хубавия град за живеене в света. Който един път пристигна във Виена, постоянно се връща най-малко още един-два пъти.
- Имало ли е случай, при който да предвождате група с по-височайше наличие, изискващо една-две хрумвания по-голяма отговорност от ваша страна?
Отговорността и задължението постоянно би трябвало да са идентични. Независимо кого водиш. Това е почитание към специалността и към себе си. Разбира се, има и малко суетност. После може вкъщи да се похвалиш какви значими посетители си водил, да се издигнеш малко в очите на своите хора. Всяка една група, семейство или персона на мен постоянно са ми били забавни и приятни, постоянно са били и едно предизвикателство да „ напипам “ пулса, ползите, темпото. В момента се сещам за един случай, в който развеждах група, в която бяха тогавашният декан на Историческия факултет на СУ с двама предподаватели. Пред историци да приказваш за история си е сериозна работа. Сред гостите ми са били видни медици, професори. Впечатлена бях от многостранните им ползи в региона на историята и изкуството. Водила съм и група доста надарени деца, по-скоро младежи, от НУФИ „ Филип Кутев “ – Котел, отпред с директорката на учебното заведение и учителката им по пиано. Тях няма да ги не помни в никакъв случай, толкоз ме впечатлиха с гения, с възпитанието си, с вниманието, с което ме подариха.
- Като работещ в областта на туризма допускам имате и взор в развиването на Виена в последните десетилетия. Как и в каква тенденция се развива градът?
С напредването на възрастта всички сме склонни да идеализираме с носталгия предишното. Аз одобрявам Виена. Тя ми влезе в сърцето, където е и Хасково. За тези дълги години съм я изпълнила с страсти. Когато пристигнах за първи път тук през 1983 година в командировка ми направи усещане какъв брой е чисто, чак стерилно чисто. Колко е лъскаво и първокласно. За Стара Европа се приказва, че може би я чака участта да бъде като един музей. Надявам се да не е по този начин. Харесва ми това, че градът пулсира, има живот в него, младежи, всеки ден се случват не по едно, а по доста събития. Още повече, че Виена се намира на кръстопът с въздействия от доста култури, от това печелим доста, даже да не го виждаме. Щеше ли да бъде толкоз вкусна австрийската кухня, в случай че нямаше балканското, унгарското, чешкото, италианското въздействие?
- Какво още си си заслужава да бъде забелязано във Виена, с изключение на всеобщо известните забележителности?
От известно време организираме дружно с блога на българите в Австрия „ Меланж Булгарен “ туристически обиколки за наши сънародници във Виена. Има турове „ за начинаещи “ и турове „ за напреднали “. Да речем Централните гробища на Виена си коства да бъдат забелязани, това беше предпоследната ни обиколка, тъй като там са гробовете на такива велики персони, живели и творили във Виена, като Моцарт, Шуберт, Бетховен, династията Щраус и други Малките улички в историческия център на града крият толкоз доста история, която аз и до ден сегашен преоткривам. Те са мястото, където обичам да се лутам и „ да се изгубвам “.
- С какво Виена превъзхожда другите европейски столици като град за живеене и като туристическа дестинация?
От европейските столици ми липсват за съпоставяне Париж и Лондон. Възхитена съм от Прага, която, между другото, исторически постоянно е била част от империята – от Свещената римска империя, Австрийската империя и Австро-Унгария. Но това, което Виена предлага като цялост е неповторимо – архитектура, обичаи, история, просвета, гастрономия. Сърцето на тези поредно съществуващи империи е била Виена. Тя още пази духа на Хабсбургите, династията, управлявала съвсем 700 години съдбините на тези земи. Но с изключение на просвета Виена предлага и доста кулинарни изкушения. От 2011 година виенската кафе-културата е включена в листата на международното нематериално културно завещание на ЮНЕСКО. Прочутото виенско кафе тук се назовава кафе „ Меланж “ и постоянно ще го препоръчам в композиция с фамозната торта „ Захер “ или ябълков щрудел. Но когато сте минали тази наложителна стратегия, ще видите още какъв брой превъзходни торти и сладкиши чакат да бъдат опитани. Като град за живеене Виена предлага към този момент много високи, само че съпоставени с другите европейски столици рационални цени на жилищата. Делът на личните жилища обаче напълно не е висок, тук доста живеят чартърен. Има и разнообразни форми на наем – да вземем за пример общински жилища или един тип кооперации – ново строителство, взе участие се с избрана начална вноска и след това се заплаща наем, с правото след време да се откупи жилището.
- Кои са Вашите обичани места във Виена?
Сигурно няма да мога да ги изброя. Да кажем остарелия град с дребните сантиментални улички, с дребните бутици и сладкарнички. Харесвам старите виенски кафенета Ландтман, Централ, Захер, в тях има толкоз история и историйки. На сърце ми е и 4-ти регион на Виена, Виден, където се намираме и сега, тъй като първите, младини живяхме тук със фамилията ми. Всеки ъгъл ми е прочут.
- Нека „ излезем “ от Виена. Кои градове и дестинации си коства също да бъдат забелязани?
Виенската гора – така наречен „ Вийнервалд “, която крие доста истории и митове и е обичано място за отдих на виенчаните, още от време оно, както се споделя. Баден – красиво курортно градче, на към 25 км от Виена, където е прекарвал летата си император Франц, апропо - тъст на Наполеон Бонапарт. И самият Наполеон е бил там, и Бетховен е живял през лятото в Баден, обичал доста да се разхожда в красивите му покрайнини, несъмнено и ентусиазъм е намирал там. Горещите минерални извори на Баден са ги знаели и употребявали още римляните. На запад от Виена се простира също доста красива котловина - Вахау. Там река Дунав прави живописни завои и двата бряга са близо един от различен. Десният бряг е залесен, а на левия има лозя. Ние, българите, споделяме от време на време „ на хълм лозе “ за нещо, което не става. Е, във Вахау има доста плодородни лозя, навръх хълм. По скатовете още през Средновековието са построени от камък стъпаловидни тераси. Изключителна панорама. Ако не се редуват лозя край Дунава, то са кайсиеви градини. Само че това е специфичен вид, запазена марка, получен от кръстоска на няколко типа, съвършено нагоден към особения климат на долината. По пътя, край Дунава се редят дребни красиви селца, със остарели църкви и зелени дворове с асми. Където има грозде, там има и типичните австрийски кръчми „ хойриген “. И по този начин до Мелк, малко градче, прилепило се към скалата, на която величествено се е разположило в цялата си барокова хубост абатството Мелк, настоящ манастир с огромна гимназия към него.
- Намирате ли прилики и разлики в манталитета на българи и австрийци?
Най-голямо усещане ми е направило, че тук положителното домашно образование, любезността и положителните маниери са дотолкоз в кръвта им, че като че ли са „ автоматизирани “. Като си намерения човек – усмивка, привет, „ благодаря “ и „ апелирам “, толкоз ли е мъчно.
- Познавате ли други хасковлии, които са си построили име във Виена?
Веднага се сещам за Паулина Владимирова – проектант, неотдавна взе участие в реставрирането на един доста прочут, първокласен хотел във Виена.
- За край може ли още веднъж в резюме да споделите на читателите на Хасковска Марица, които още не са посетили австрийската столица, за какво си коства да го създадат?
Тук ще пият най-хубавото виенско кафе, ще опитат виенски шницел, ще се повозят на виенското колело. Шегата настрани, Виена е прелестен бароков град, с една величествена готическа катедрала - Св. Стефан, с доста забавни музеи, кафенета и невероятни коледни базари.
Интервю на Алберт Димитров
- Г-жо Пиперова, по какъв начин стана по този начин, че животът ви води във Виена?
Скоро ще станат 31 години откогато живеем в Австрия и въпреки, че желязната завеса я имаше още, в нашето идване нямаше нищо трагично, всичко беше напълно публично. Съпругът ми беше изпратен на задгранична работа като комерсиално аташе към българското посолство във Виена, аз и децата заминахме с него, за мандат от четири години. Но преходът ни свари тук, децата бяха почнали към този момент учебно заведение, мъжът ми си откри хубава работа и някак естествено си пристигна решението да останем в Австрия.
- От какъв брой време се занимавате с екскурзоводство и за какво се захванахте с това?
Аз съм приключила Международни стопански връзки. Започнах работа в София, в тогавашното външно-търговско дружество „ Индустриалимпорт “. Там се запознахме с мъжа ми, родиха ни се двете щерки. Заминахме за Виена, работих няколко години в Консулската работа към българското посолство и по-късно ни се роди и третото дете, Илко. В един миг пристигна и това време, в което децата си поеха по своя път и нямаха към този момент толкоз потребност от моята помощ. Аз трябваше да реша с какво желая да се занимавам нататък. Преди време ни бяха пристигнали посетители от Германия - бизнес-партньор на мъжа ми със брачната половинка си. Решихме да им подарим разходка с гид из Виена, в която се включихме и ние. Останахме доста удовлетворени, града ни сподели Кристине Ренер, до момента помня името й. Изключително ерудирана и чаровна дама, с възприятие за комизъм и доста истории за Виена. Тогава още нямах концепцията, че в миналото ще стана нейна колежка. Направихме този подарък и на гостуващите сътрудници на моя брачен партньор от университета му в Берлин. Едва откакто приключих, разбрах какъв брой висока е била летвата. Оказа се, че Кристине Ренер е била преди време и изпитващ екскурзовод. И по този начин известно време в подсъзнанието ми остана концепцията за тази невероятна специалност, до момента в който с времето напълно изкристализира. Записах се на курс, напълно не на ниска цена, продължаващ съвсем две години и завършващ с доста съществени изпити. В Австрия това е лицензирана специалност, както се споделя, поминък, който би трябвало добре да се владее. Обучението беше доста интензивно и многостранно – като почнете от първобитно-общинна история, минете през римска история, история на Новото време, на музиката, на еврейството и прочие и стигнете до сомелиерство, етнография, изразителност. Бяха две години крепко четене. Самото естество на специалността е такова, че непрестанно би трябвало да се развиваш, да четеш, да си любопитен, да улавяш забавното. Аз имам тик, не мога да изляза от книжарница с празни ръце. Нашата задача е доста виновна, от нас зависи с какви усещания ще си тръгнат гостите на Виена. А те имат родственици и другари, на които ще опишат хубавото или неприятното. Затова тук се държи високо равнището на нашата специалност.
- Сплотена ли е хасковската общественост във Виена и има ли така наречен „ стожер “, който да я сплоти?
Наскоро бях основала във фейсбук една група „ Хасковлии във Виена “. Обичам доста да фотографирам и щом си отида в Хасково, постоянно върша фотоси и ги поставям в групата, и другите да се разтъжат. Идеята ми беше да си организираме срещи от време на време и по този начин да се опознаем. Но, признавам си, нямам доста време да я подкрепям и по тази причина интензивността понижа. Ще виждам въпреки всичко това да се промени. Забелязвам обаче, че у всички хасковлии има едно възприятие за принадлежност към града ни. Нали знаете, както гласи една имитация от кино лентата „ Преброяване на дивите зайци “ - „ прекрасен край, хубави хора “. Когато се забележим или срещнем, бързо се основава възприятие на непосредственост. Споменем някои места, кажем някоя дума от нашия акцент, окаже се, че имаме общи познати и ето, че все едно сме си в Хасково.
- Бидейки един от най-реномираните лицензиране екскурзоводи във Виена, можете ли да ми кажете дали Виена се радва на известност измежду българските туристи?
Много благо, че по този начин се обръщате към мен, не знам дали съм го заслужила, само че благодаря. Виена е харесвана, в това не се колебая. Но неотдавна ми мина през погледа една статистика, съгласно която броят на българските туристи в Австрия леко е намалял спрямо миналата година. Близките дестинации като Турция и Гърция, естествено са и по-изгодни, също така Италия напоследък е на мода, както слушам. Но Виена има собствен несравним сексапил, никой не може да я стигне, споделям го с леко намигане, само че и с вътрешна увереност. Не на вятъра няколко години наред Виена е избирана за най-хубавия град за живеене в света. Който един път пристигна във Виена, постоянно се връща най-малко още един-два пъти.
- Имало ли е случай, при който да предвождате група с по-височайше наличие, изискващо една-две хрумвания по-голяма отговорност от ваша страна?
Отговорността и задължението постоянно би трябвало да са идентични. Независимо кого водиш. Това е почитание към специалността и към себе си. Разбира се, има и малко суетност. После може вкъщи да се похвалиш какви значими посетители си водил, да се издигнеш малко в очите на своите хора. Всяка една група, семейство или персона на мен постоянно са ми били забавни и приятни, постоянно са били и едно предизвикателство да „ напипам “ пулса, ползите, темпото. В момента се сещам за един случай, в който развеждах група, в която бяха тогавашният декан на Историческия факултет на СУ с двама предподаватели. Пред историци да приказваш за история си е сериозна работа. Сред гостите ми са били видни медици, професори. Впечатлена бях от многостранните им ползи в региона на историята и изкуството. Водила съм и група доста надарени деца, по-скоро младежи, от НУФИ „ Филип Кутев “ – Котел, отпред с директорката на учебното заведение и учителката им по пиано. Тях няма да ги не помни в никакъв случай, толкоз ме впечатлиха с гения, с възпитанието си, с вниманието, с което ме подариха.
- Като работещ в областта на туризма допускам имате и взор в развиването на Виена в последните десетилетия. Как и в каква тенденция се развива градът?
С напредването на възрастта всички сме склонни да идеализираме с носталгия предишното. Аз одобрявам Виена. Тя ми влезе в сърцето, където е и Хасково. За тези дълги години съм я изпълнила с страсти. Когато пристигнах за първи път тук през 1983 година в командировка ми направи усещане какъв брой е чисто, чак стерилно чисто. Колко е лъскаво и първокласно. За Стара Европа се приказва, че може би я чака участта да бъде като един музей. Надявам се да не е по този начин. Харесва ми това, че градът пулсира, има живот в него, младежи, всеки ден се случват не по едно, а по доста събития. Още повече, че Виена се намира на кръстопът с въздействия от доста култури, от това печелим доста, даже да не го виждаме. Щеше ли да бъде толкоз вкусна австрийската кухня, в случай че нямаше балканското, унгарското, чешкото, италианското въздействие?
- Какво още си си заслужава да бъде забелязано във Виена, с изключение на всеобщо известните забележителности?
От известно време организираме дружно с блога на българите в Австрия „ Меланж Булгарен “ туристически обиколки за наши сънародници във Виена. Има турове „ за начинаещи “ и турове „ за напреднали “. Да речем Централните гробища на Виена си коства да бъдат забелязани, това беше предпоследната ни обиколка, тъй като там са гробовете на такива велики персони, живели и творили във Виена, като Моцарт, Шуберт, Бетховен, династията Щраус и други Малките улички в историческия център на града крият толкоз доста история, която аз и до ден сегашен преоткривам. Те са мястото, където обичам да се лутам и „ да се изгубвам “.
- С какво Виена превъзхожда другите европейски столици като град за живеене и като туристическа дестинация?
От европейските столици ми липсват за съпоставяне Париж и Лондон. Възхитена съм от Прага, която, между другото, исторически постоянно е била част от империята – от Свещената римска империя, Австрийската империя и Австро-Унгария. Но това, което Виена предлага като цялост е неповторимо – архитектура, обичаи, история, просвета, гастрономия. Сърцето на тези поредно съществуващи империи е била Виена. Тя още пази духа на Хабсбургите, династията, управлявала съвсем 700 години съдбините на тези земи. Но с изключение на просвета Виена предлага и доста кулинарни изкушения. От 2011 година виенската кафе-културата е включена в листата на международното нематериално културно завещание на ЮНЕСКО. Прочутото виенско кафе тук се назовава кафе „ Меланж “ и постоянно ще го препоръчам в композиция с фамозната торта „ Захер “ или ябълков щрудел. Но когато сте минали тази наложителна стратегия, ще видите още какъв брой превъзходни торти и сладкиши чакат да бъдат опитани. Като град за живеене Виена предлага към този момент много високи, само че съпоставени с другите европейски столици рационални цени на жилищата. Делът на личните жилища обаче напълно не е висок, тук доста живеят чартърен. Има и разнообразни форми на наем – да вземем за пример общински жилища или един тип кооперации – ново строителство, взе участие се с избрана начална вноска и след това се заплаща наем, с правото след време да се откупи жилището.
- Кои са Вашите обичани места във Виена?
Сигурно няма да мога да ги изброя. Да кажем остарелия град с дребните сантиментални улички, с дребните бутици и сладкарнички. Харесвам старите виенски кафенета Ландтман, Централ, Захер, в тях има толкоз история и историйки. На сърце ми е и 4-ти регион на Виена, Виден, където се намираме и сега, тъй като първите, младини живяхме тук със фамилията ми. Всеки ъгъл ми е прочут.
- Нека „ излезем “ от Виена. Кои градове и дестинации си коства също да бъдат забелязани?
Виенската гора – така наречен „ Вийнервалд “, която крие доста истории и митове и е обичано място за отдих на виенчаните, още от време оно, както се споделя. Баден – красиво курортно градче, на към 25 км от Виена, където е прекарвал летата си император Франц, апропо - тъст на Наполеон Бонапарт. И самият Наполеон е бил там, и Бетховен е живял през лятото в Баден, обичал доста да се разхожда в красивите му покрайнини, несъмнено и ентусиазъм е намирал там. Горещите минерални извори на Баден са ги знаели и употребявали още римляните. На запад от Виена се простира също доста красива котловина - Вахау. Там река Дунав прави живописни завои и двата бряга са близо един от различен. Десният бряг е залесен, а на левия има лозя. Ние, българите, споделяме от време на време „ на хълм лозе “ за нещо, което не става. Е, във Вахау има доста плодородни лозя, навръх хълм. По скатовете още през Средновековието са построени от камък стъпаловидни тераси. Изключителна панорама. Ако не се редуват лозя край Дунава, то са кайсиеви градини. Само че това е специфичен вид, запазена марка, получен от кръстоска на няколко типа, съвършено нагоден към особения климат на долината. По пътя, край Дунава се редят дребни красиви селца, със остарели църкви и зелени дворове с асми. Където има грозде, там има и типичните австрийски кръчми „ хойриген “. И по този начин до Мелк, малко градче, прилепило се към скалата, на която величествено се е разположило в цялата си барокова хубост абатството Мелк, настоящ манастир с огромна гимназия към него.
- Намирате ли прилики и разлики в манталитета на българи и австрийци?
Най-голямо усещане ми е направило, че тук положителното домашно образование, любезността и положителните маниери са дотолкоз в кръвта им, че като че ли са „ автоматизирани “. Като си намерения човек – усмивка, привет, „ благодаря “ и „ апелирам “, толкоз ли е мъчно.
- Познавате ли други хасковлии, които са си построили име във Виена?
Веднага се сещам за Паулина Владимирова – проектант, неотдавна взе участие в реставрирането на един доста прочут, първокласен хотел във Виена.
- За край може ли още веднъж в резюме да споделите на читателите на Хасковска Марица, които още не са посетили австрийската столица, за какво си коства да го създадат?
Тук ще пият най-хубавото виенско кафе, ще опитат виенски шницел, ще се повозят на виенското колело. Шегата настрани, Виена е прелестен бароков град, с една величествена готическа катедрала - Св. Стефан, с доста забавни музеи, кафенета и невероятни коледни базари.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ