От 2020 година 60% от парите за висшето образование трябва

От 2020 година 60% от парите за висшето обучение би трябвало да зависят от критерии, свързани с качеството. Това съобщи ректорът на Софийски университет проф. Анастас Герджиков на конференция, отдадена на неравенствата в държавните висши учебни заведения по приходи, количество и качество.

По думите му през последните години има мъчителна промяна в българските университети, а никой от тях не може да реализира огромни резултати без нужното финансиране. 1 милиарда $ е най-ниското финансиране при първите 500 университети в света, акцентира проф. Герджиков.

Според ръководителят на Националния браншови профсъюз за Висше обучение и просвета към Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (ВОН-КНСБ) Лиляна Вълчева е нужно стабилно развиване на системата и всички да сме задоволени от средствата, които страната отпуска.

Не в строителство, не в зали, а в човешки запас са нужни вложения. Трябва да се даде глас на всеки работещ и да се ускори общественият разговор.

От КНСБ оферират да се договорят разновидности за балансиране в системата посредством изменение на Постановление на Министерски съвет 162 и нарастване на средствата като дял от Брутният вътрешен продукт. Именно там е най-голямото неравноправие.

Според основен помощник Стефан Аспарухов неравенства се следят и в заплащането на висшето обучение - в столицата нарастванията (на студентските такси - б.р.) през миналата година са били по-големи от тези в останалите обитаеми места.

Аспарухов показа данните от разбор на неравенствата в държавните висши образователни заведения.

Все още няма информация за това по какъв начин се разходват личните пари за хонорари и средствата от студентите, платено образование, стана ясно от думите му. Във всички ВУЗ-ове в интервала 2016-2018 година броят на студентите в държавна поръчка понижава приблизително с 402 студенти.

С 1,3% са повече наетите преподаватели. Те дават отговор за по-малко учащи се. Има университети, в който мощно се е повишил броят на новонаетите и в същото време е понижен броят на студентите.

Средната брутна работна заплата в държавните висши учебни заведения е 1350 лв., като най-ниската е 894 лв.. Най-високото заплащане в системата получават преподаватели в МГУ - 2228 лв.. Разликата е над 600 %, подчертава Аспарухов.

Първите пет висши учебни заведения с най-голямо общо покачване на заплатите през последните две години са Национална музикална академия, УАСГ, Университет " Проф. Асен Златаров " - Бургас, СУ " Св. Климент Охридски " и МУ Варна.

Заплатата на професорите в страната е с към 500 лв. по-висока от тази на висши образователни заведения в столицата, уточни Аспарухов.

Според столичния кмет Йорданка Фандъкова провокациите във висшето обучение са огромни. От една страна намаляващи брой студенти, а от друга - упованията на обществото към качеството на подготовка на младежите. Образованите и предприемчиви младежи са най-големият запас на столицата, акцентира тя.

Фандъкова е уверена, че без законодателни промени няма по какъв начин да се вършат промени, те са и тежки, само че се вършат с пари. Механичното увеличение на средствата никога не води до качество на промяната, добави тя.

Затова и разговорът с присъединяване на синдикатите в системата е извънредно значим, счита Фандъкова.