Девет урока по щастие от университета Бъркли
От 2014 година влиятелният Калифорнийски университет в Бъркли e обучил съвсем половин милион души в науката на щастието. Безплатният, отворен за всички онлайн курс, се води от Емилиана Саймън-Томас и Дакър Келтнър, които се занимават с естеството на щастието от години. Щастието през днешния ден е промишлен комплекс, само че това не значи, че не можем да търсим директни пътища към него. Този курс не е напълно елементарен - едвам 8000 от записалите го 500 000 стигат до документ, че са го приключили. Като теглим чертата обаче, поуките звучат явни и привидно напълно елементарни. Например - успокояването на мозъка облекчава напрежението, физическите извършения разсънват хормона на щастието, човек в подкрепяща общественост излъчва положителна сила. Като прибавим и мъдростите на огромните мислители на последните две хилядолетия - Конфуций, Буда, Аристотел, дори и сър Ричард Брансън, и човек стартира да се чуди за какво е цялата научна рекламация.
" За някои хора най-трудното нещо в този курс е състраданието към самия себе си - да се вгледаш в себе си и да схванеш какво пречи да си благополучен, с цел да можеш по този начин да промениш решенията, които вземаш, че те да те вършат благополучен, а не да ти носят страдалчество ", споделя Саймън-Томас. Почти с стеснение тя признава обаче, че в последна сметка май целият курс се свежда до фундаменталната концепция на будизма, че най-благотворен е междинният път. Наред с този общоприет извод има и други, по-дребнички истини.
1. Ако си благополучен, то евентуално го знаеш
Щастието не може да се мери, без да се дефинира, само че то е разнообразни неща за разнообразни хора. За някои щастието е противоположното на паниките - да се радваш на положително здраве, да не те тормози нищо. За други щастието е в това да имаш смисъл в живота, да даваш на другите. Носителят на Нобелова премия Даниъл Канеман дефинира четири равнища на благополучие - субективно, генетично, прочувствено и сетивно (като чувството за лъх напразно върху топла кожа).
2. Щастието зависи от първите седем
Според теорията на обвързаността, създадена за пръв път през 1969 година, близостта и устойчивостта в нашите обществени връзки като възрастни се предопределят от грижата, която сме получили в ранна възраст, а тези обществени връзки са основен фактор за щастието, физическото здраве, даже продължителността на живота. Деца, които са получили пълноценна грижа като дребни, се радват на по-здрави взаимоотношения с хората, с повече доверие. Хората, които странят от близостта на другите, може да са били подценявани като дребни. Такива хора постоянно имат спорове с колегата си и могат да попаднат в обаян кръг от провалени връзки.
3. И въпреки всичко щастието не е в парите
Има минимум едно огромно проучване, че хората с купища пари не са по-щастливи от хората, които ги нямат. Разбира се, в случай че човек е безпаричен, парите оказват помощ, само че единствено до избрана степен - Даниъл Канеман дефинира тази граница за Съединени американски щати като 75 000 $ на година. Според редица проучвания човек привиква с неочакваните промени в живота си - като да спечелиш от лотарията. Наричат този феномен " хедонистична акомодация ". Но... даже облагата от тотото да не ви направи щастливи вечно, то би трябвало да се има поради, че и нещастията не траят постоянно.
4. Щастието е хлъзгаво нещо
Не единствено че новите лъскави неща не ни вършат по-щастливи, ами човек е посредствен в умеенето си да предсказва какво ще го направи благополучен. С други думи, множеството от нас са отличници по взимане на неправилни решения. Ето по този начин пропущаме купища благоприятни условия, които могат да ни издигнат духа - да вземем за пример да прекарваме повече време с другари и фамилията, вместо да гоним на вятъра неща, които извън наподобяват привлекателни, само че не могат да разсънят чувството ни за благополучие.
5. Щастието не е чувство, а процедура
Сигурно сте чували, че 50% от щастието ни се дължи на генетика (10% на събитията и 40% на самостоятелните усилия). Идеята, че щастието е генетично обусловено, има доста последователи измежду учените. С други думи, в случай че човек не е роден оптимист, то би трябвало да преодолява много генетика, с цел да се усмихне. Затова човек би трябвало да гледа на щастието като нещо, което се практикува цялостен живот, като карането на колело. От друга страна, няма такова нещо като един-единствен път към щастието - " представете си, че имате всички нужни артикули и няколко предписания - можете да ги пробвате всичките и да видите коя ви подхожда ", споделя Саймън-Томас.
6. Бъди признателен, само че не прекалявай
Човек би трябвало да е признателен за това, което има - даже то да е напълно малко. Тази техника е елементарна, бърза и ефикасна. Най-малко едно проучване демонстрира, че в случай че човек постоянно брои нещата, с които е блажен, това има потребен резултат - човек може даже да си води дневник на благодарността. Задачата наподобява лесна - в края на деня да отбележиш всички хубави неща, които са ти се случили, само че учените предизвестяват да не се прекалява, тъй като в един миг щастието се трансформира в досадна задача за домашно. Златната среда е три пъти седмично.
7. Не гони гнева и меланхолията
Целта на курса по благополучие не е човек да се научи да язди една безконечна вълна на самодоволство. Човек не може да боядиса в щастливи оттенъци всички превратности на живота и не трябва да го прави. " Гневът, меланхолията са фундаментални човешки страсти, които играят характерна роля в нашата еволюционна траектория ", споделя Саймън-Томас.
8. Човекът е ултрасоциално животно
Човешките същества постоянно са непоносими, само че все пак ние имаме потребност един от различен. Както споделят Саймън-Томас и Келтнър, ние сме улстрасоциални животни. За това има еволюционни аргументи, а и съгласно най-малко едно проучване, обратно на общото чувство, сме положителни по природа. Освен това е хубаво да си повдигаме взаимно хормона на любовта (окситоцин) - потвърдено е, че той е в напредък, когато вършим нещо дружно, когато сме част от някакво общо изпитание.
9. Ведно с природата
Еволюционният биолог Е.О. Уилсън измисля термина " биофилия " за инстинкта на индивида към единство с други форми на живот. Келтнър изследва феномена, който кара кожата ни да настръхне и " да се усещаме в наличието на нещо огромно и по-велико от нас - нещо, което надвишава актуалните граници на познанието ". Представете си, че прегръщате гигантска секвоя, или карате ски под северното зарево. А в случай че нямате подръка секвоя и сияния, то не забравяйте един от най-простите уроци на нашето детство - смехът и играта са основни за нашето благополучие.
" За някои хора най-трудното нещо в този курс е състраданието към самия себе си - да се вгледаш в себе си и да схванеш какво пречи да си благополучен, с цел да можеш по този начин да промениш решенията, които вземаш, че те да те вършат благополучен, а не да ти носят страдалчество ", споделя Саймън-Томас. Почти с стеснение тя признава обаче, че в последна сметка май целият курс се свежда до фундаменталната концепция на будизма, че най-благотворен е междинният път. Наред с този общоприет извод има и други, по-дребнички истини.
1. Ако си благополучен, то евентуално го знаеш
Щастието не може да се мери, без да се дефинира, само че то е разнообразни неща за разнообразни хора. За някои щастието е противоположното на паниките - да се радваш на положително здраве, да не те тормози нищо. За други щастието е в това да имаш смисъл в живота, да даваш на другите. Носителят на Нобелова премия Даниъл Канеман дефинира четири равнища на благополучие - субективно, генетично, прочувствено и сетивно (като чувството за лъх напразно върху топла кожа).
2. Щастието зависи от първите седем
Според теорията на обвързаността, създадена за пръв път през 1969 година, близостта и устойчивостта в нашите обществени връзки като възрастни се предопределят от грижата, която сме получили в ранна възраст, а тези обществени връзки са основен фактор за щастието, физическото здраве, даже продължителността на живота. Деца, които са получили пълноценна грижа като дребни, се радват на по-здрави взаимоотношения с хората, с повече доверие. Хората, които странят от близостта на другите, може да са били подценявани като дребни. Такива хора постоянно имат спорове с колегата си и могат да попаднат в обаян кръг от провалени връзки.
3. И въпреки всичко щастието не е в парите
Има минимум едно огромно проучване, че хората с купища пари не са по-щастливи от хората, които ги нямат. Разбира се, в случай че човек е безпаричен, парите оказват помощ, само че единствено до избрана степен - Даниъл Канеман дефинира тази граница за Съединени американски щати като 75 000 $ на година. Според редица проучвания човек привиква с неочакваните промени в живота си - като да спечелиш от лотарията. Наричат този феномен " хедонистична акомодация ". Но... даже облагата от тотото да не ви направи щастливи вечно, то би трябвало да се има поради, че и нещастията не траят постоянно.
4. Щастието е хлъзгаво нещо
Не единствено че новите лъскави неща не ни вършат по-щастливи, ами човек е посредствен в умеенето си да предсказва какво ще го направи благополучен. С други думи, множеството от нас са отличници по взимане на неправилни решения. Ето по този начин пропущаме купища благоприятни условия, които могат да ни издигнат духа - да вземем за пример да прекарваме повече време с другари и фамилията, вместо да гоним на вятъра неща, които извън наподобяват привлекателни, само че не могат да разсънят чувството ни за благополучие.
5. Щастието не е чувство, а процедура
Сигурно сте чували, че 50% от щастието ни се дължи на генетика (10% на събитията и 40% на самостоятелните усилия). Идеята, че щастието е генетично обусловено, има доста последователи измежду учените. С други думи, в случай че човек не е роден оптимист, то би трябвало да преодолява много генетика, с цел да се усмихне. Затова човек би трябвало да гледа на щастието като нещо, което се практикува цялостен живот, като карането на колело. От друга страна, няма такова нещо като един-единствен път към щастието - " представете си, че имате всички нужни артикули и няколко предписания - можете да ги пробвате всичките и да видите коя ви подхожда ", споделя Саймън-Томас.
6. Бъди признателен, само че не прекалявай
Човек би трябвало да е признателен за това, което има - даже то да е напълно малко. Тази техника е елементарна, бърза и ефикасна. Най-малко едно проучване демонстрира, че в случай че човек постоянно брои нещата, с които е блажен, това има потребен резултат - човек може даже да си води дневник на благодарността. Задачата наподобява лесна - в края на деня да отбележиш всички хубави неща, които са ти се случили, само че учените предизвестяват да не се прекалява, тъй като в един миг щастието се трансформира в досадна задача за домашно. Златната среда е три пъти седмично.
7. Не гони гнева и меланхолията
Целта на курса по благополучие не е човек да се научи да язди една безконечна вълна на самодоволство. Човек не може да боядиса в щастливи оттенъци всички превратности на живота и не трябва да го прави. " Гневът, меланхолията са фундаментални човешки страсти, които играят характерна роля в нашата еволюционна траектория ", споделя Саймън-Томас.
8. Човекът е ултрасоциално животно
Човешките същества постоянно са непоносими, само че все пак ние имаме потребност един от различен. Както споделят Саймън-Томас и Келтнър, ние сме улстрасоциални животни. За това има еволюционни аргументи, а и съгласно най-малко едно проучване, обратно на общото чувство, сме положителни по природа. Освен това е хубаво да си повдигаме взаимно хормона на любовта (окситоцин) - потвърдено е, че той е в напредък, когато вършим нещо дружно, когато сме част от някакво общо изпитание.
9. Ведно с природата
Еволюционният биолог Е.О. Уилсън измисля термина " биофилия " за инстинкта на индивида към единство с други форми на живот. Келтнър изследва феномена, който кара кожата ни да настръхне и " да се усещаме в наличието на нещо огромно и по-велико от нас - нещо, което надвишава актуалните граници на познанието ". Представете си, че прегръщате гигантска секвоя, или карате ски под северното зарево. А в случай че нямате подръка секвоя и сияния, то не забравяйте един от най-простите уроци на нашето детство - смехът и играта са основни за нашето благополучие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ