Явор Куюмджиев: Цената на тока може да падне за домакинствата
От 2005 до 2009 година Явор Куюмджиев е консултант на генералния шеф Шкода Ядрено Машиностроене АД. - водещ производител на съоръжение за АЕЦ; Основател и началник на Шкода Алианс, консорциум взел участие в търга за АЕЦ „ Белене ". Заместник-министър на стопанската система и енергетиката (2007 - 2009). Съветник на генералния шеф на Дженерали България Холдинг (2010 - 2012).От 2007 година е асоцииран шеф, A. T. KEARNEY - водеща световна мениджърска консултантска компания; присъединяване и управление на планове в енергетиката в Швеция, Чехия, Словакия, България и други От novapress.bg го потърсихме за въпроси свързани с енергийния бранш в България.
- Г-н Куюмджиев, обърнахме се към специалисти от разнообразни стопански и обществени сфери с въпроса, по какъв начин се отрази рецесията с COVID-19. Как беше наранена енергетиката?
- Българската енергетика по време на рецесията с COVID-19 изпадна в доста забавна обстановка - мощно понижено ползване и огромен спад на цената на електрическата енергия на борсата. През декември предходната година 1 MWh се купуваше на цени към 120 лв., а сега цената е под 70 лв. за MWh. Това значи понижение с над 40 %.
Производството на електрическа енергия също спадна с към 30 % по време на рецесията до към 4000 МW, което е сравнимо с количествата от преди 10-ина години. Това значи, че макар нарасналото ползване от семействата, доста предприятия са „ излезли от строя " и не използват. Според мен е доста евентуално огромна част от тези компании да не съумеят да се съвземат и след края на рецесията, и производството, надлежно цените да останат ниски още дълго време.
- Същевременно се приказва за голям скок на цената на електрическата енергия от средата на годината?
- На този декор на мен ми се коства нелогично и неуместно да се приказва за повдигане на цената на електрическата енергия от 1 юли, даже и с % на инфлацията. Ако се дефинира по-ниска цена на публичния снабдител - НЕК, за контролиран пазар, от сегашната 89,67 лв. за MWh даже единствено с 10 %, то новата цена отново ще бъде по-висока от пазарната, само че ще разреши сходно понижение за семействата. Смятам, че това може да бъде една доста добра антикризисна мярка за огромна част от българите - да се помогне в интервала на възобновяване от рецесията, когато доста хора ще имат потребност от глътка финансов въздух.
Въпросът за създаване на втората нуклеарна електроцентрала АЕЦ „ Белене " беше издигнат преди месеци, по-късно политиците още веднъж замлъкнаха.
Кризата с вируса даде опция на всички да се замислят и да преоценят събития. Аз се замислих за основния за българската енергетика план за създаване на АЕЦ „ Белене ". Винаги съм твърдял и не преставам да упорствам, че тази централа е витално нужна и значима за националната сигурност. Това е изключително годно на фона на опасността за затваряне на въглищните централи в недалечно бъдеще. За мен е неразбираемо за какво Министерството на енергетиката не се захваща „ крепко " за този план и за какво не се огледаме за образец от другите страни, които развиват сходни планове с съветско съоръжение, каквото имаме и ние. Това важи най-много за финансирането.
- Дайте образци?
- Във Финландия АЕЦ „ Ханхикиви " се построява от Атомстройекспорт, като вложител е финландска компания, в която 66 % имат 44-те най-големи финландски компании и 34 % Росатом. Идеята е финландския бизнес да получава електрическа енергия на себестойност, а Росатом да продава своите 34 %, с което всички да си възвърнат инвестицията.
В Унгария АЕЦ „ Пакш 2 " се построява от АСЕ, като вложител е унгарска държавна компания. 20 % от финансирането е от страната, а 80 % като 10 годишен заем от Росатом. В последна сметка Унгария ще има нова атомна централа, която ще бъде нейна благосъстоятелност. Другата истинска концепция е, че в унгарското държавно управление е назначен министър без портфейл, виновен за построяването на централата.
В Турция АЕЦ „ Аккую " се построява от Росато, като вложител е филиал на Росатом, който ще бъде и притежател на централата. Турското държавно управление се е задължило да изкупува част от електрическата енергия на преференциални цени за интервал от 15 години след въвеждане на централата в употреба.
- А каква е обстановката в България?
- Неясна. Няма концепция каква е крайната цел на построяването на АЕЦ „ Белене ". Не е като във Финландия да се обезпечи относително на ниска цена и сигурен източник на електрическа енергия за финландския бизнес. Не е като в Унгария страната да си обезпечи развиването за 60 години напред. Дори не е като в Турция да се подсигурява цена на изкупуване на създадената електрическа енергия на вложителя, което апропо е най-лошия вид. Според мен би трябвало да се подходи съществено към този план и най-много да се дефинира крайната цел. Мисля си, че тя би трябвало да е композиция сред Финландския и Унгарския модел. Да се обезпечи благосъстоятелност на българския бизнес в централата, както и развиването на страната за 60 години.
- Дайте повече детайлности?
- Трябва в доста къси периоди АЕЦ „ Белене " да се обособи като независима компания, в чието оперативно управление да влязат потвърдени експерти. Тази компания да бъде вложител, като по този начин или другояче страната към този момент е вложила над 1,5 милиарда Евро, което ще остане неин дял в компанията.
Това съставлява към 30 % от общата стойност на централата, като съгласно мен би трябвало да се отделят още към 2 милиарда, тъй че държавния дял да е над 50 %.
За набирането на останалия капитал, вместо да се търси митичен вложител, да се издадат финансови принадлежности или компанията да се листва на някоя борса. По този метод ще се обезпечи опция на всеки от бизнеса, на прилежащи страни, даже и на елементарния жител да придобие акции и благосъстоятелност в централата. Също по този начин ще разберем по доста натурален метод дали АЕЦ „ Белене " има бъдеще, като забележим какъв е инвеститорския интерес.
АЕЦ „ Белене " е гаранция за бъдещето на българската енергетика и България. Според мен то е в комбинацията сред атомна и възобновима сила. Сравнително евтина, зелена и сигурна електрическа енергия ще ни е нужна сигурно. Но едно е ясно, атомна централа без ангажимент на страната не може да се построи!
- Г-н Куюмджиев, обърнахме се към специалисти от разнообразни стопански и обществени сфери с въпроса, по какъв начин се отрази рецесията с COVID-19. Как беше наранена енергетиката?
- Българската енергетика по време на рецесията с COVID-19 изпадна в доста забавна обстановка - мощно понижено ползване и огромен спад на цената на електрическата енергия на борсата. През декември предходната година 1 MWh се купуваше на цени към 120 лв., а сега цената е под 70 лв. за MWh. Това значи понижение с над 40 %.
Производството на електрическа енергия също спадна с към 30 % по време на рецесията до към 4000 МW, което е сравнимо с количествата от преди 10-ина години. Това значи, че макар нарасналото ползване от семействата, доста предприятия са „ излезли от строя " и не използват. Според мен е доста евентуално огромна част от тези компании да не съумеят да се съвземат и след края на рецесията, и производството, надлежно цените да останат ниски още дълго време.
- Същевременно се приказва за голям скок на цената на електрическата енергия от средата на годината?
- На този декор на мен ми се коства нелогично и неуместно да се приказва за повдигане на цената на електрическата енергия от 1 юли, даже и с % на инфлацията. Ако се дефинира по-ниска цена на публичния снабдител - НЕК, за контролиран пазар, от сегашната 89,67 лв. за MWh даже единствено с 10 %, то новата цена отново ще бъде по-висока от пазарната, само че ще разреши сходно понижение за семействата. Смятам, че това може да бъде една доста добра антикризисна мярка за огромна част от българите - да се помогне в интервала на възобновяване от рецесията, когато доста хора ще имат потребност от глътка финансов въздух.
Въпросът за създаване на втората нуклеарна електроцентрала АЕЦ „ Белене " беше издигнат преди месеци, по-късно политиците още веднъж замлъкнаха.
Кризата с вируса даде опция на всички да се замислят и да преоценят събития. Аз се замислих за основния за българската енергетика план за създаване на АЕЦ „ Белене ". Винаги съм твърдял и не преставам да упорствам, че тази централа е витално нужна и значима за националната сигурност. Това е изключително годно на фона на опасността за затваряне на въглищните централи в недалечно бъдеще. За мен е неразбираемо за какво Министерството на енергетиката не се захваща „ крепко " за този план и за какво не се огледаме за образец от другите страни, които развиват сходни планове с съветско съоръжение, каквото имаме и ние. Това важи най-много за финансирането.
- Дайте образци?
- Във Финландия АЕЦ „ Ханхикиви " се построява от Атомстройекспорт, като вложител е финландска компания, в която 66 % имат 44-те най-големи финландски компании и 34 % Росатом. Идеята е финландския бизнес да получава електрическа енергия на себестойност, а Росатом да продава своите 34 %, с което всички да си възвърнат инвестицията.
В Унгария АЕЦ „ Пакш 2 " се построява от АСЕ, като вложител е унгарска държавна компания. 20 % от финансирането е от страната, а 80 % като 10 годишен заем от Росатом. В последна сметка Унгария ще има нова атомна централа, която ще бъде нейна благосъстоятелност. Другата истинска концепция е, че в унгарското държавно управление е назначен министър без портфейл, виновен за построяването на централата.
В Турция АЕЦ „ Аккую " се построява от Росато, като вложител е филиал на Росатом, който ще бъде и притежател на централата. Турското държавно управление се е задължило да изкупува част от електрическата енергия на преференциални цени за интервал от 15 години след въвеждане на централата в употреба.
- А каква е обстановката в България?
- Неясна. Няма концепция каква е крайната цел на построяването на АЕЦ „ Белене ". Не е като във Финландия да се обезпечи относително на ниска цена и сигурен източник на електрическа енергия за финландския бизнес. Не е като в Унгария страната да си обезпечи развиването за 60 години напред. Дори не е като в Турция да се подсигурява цена на изкупуване на създадената електрическа енергия на вложителя, което апропо е най-лошия вид. Според мен би трябвало да се подходи съществено към този план и най-много да се дефинира крайната цел. Мисля си, че тя би трябвало да е композиция сред Финландския и Унгарския модел. Да се обезпечи благосъстоятелност на българския бизнес в централата, както и развиването на страната за 60 години.
- Дайте повече детайлности?
- Трябва в доста къси периоди АЕЦ „ Белене " да се обособи като независима компания, в чието оперативно управление да влязат потвърдени експерти. Тази компания да бъде вложител, като по този начин или другояче страната към този момент е вложила над 1,5 милиарда Евро, което ще остане неин дял в компанията.
Това съставлява към 30 % от общата стойност на централата, като съгласно мен би трябвало да се отделят още към 2 милиарда, тъй че държавния дял да е над 50 %.
За набирането на останалия капитал, вместо да се търси митичен вложител, да се издадат финансови принадлежности или компанията да се листва на някоя борса. По този метод ще се обезпечи опция на всеки от бизнеса, на прилежащи страни, даже и на елементарния жител да придобие акции и благосъстоятелност в централата. Също по този начин ще разберем по доста натурален метод дали АЕЦ „ Белене " има бъдеще, като забележим какъв е инвеститорския интерес.
АЕЦ „ Белене " е гаранция за бъдещето на българската енергетика и България. Според мен то е в комбинацията сред атомна и възобновима сила. Сравнително евтина, зелена и сигурна електрическа енергия ще ни е нужна сигурно. Но едно е ясно, атомна централа без ангажимент на страната не може да се построи!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ