От 2002 г. досега българската държава е похарчила около 2

От 2002 година до момента българската страна е похарчила към 2 милиарда лева за внедряване на електронното ръководство, което към момента не работи оптимално и незначителна част от жителите могат да употребяват услугите му. За същия интервал Естония е изразходвала средства на равностойността на 50 млн. лева за внедряване на е-управление, което работи сполучливо и страната е номер едно в Европа по внедряване на информационно-комуникационните технологии, съгласно разнообразни ранглисти. Това демонстрира сравнителния разбор на данните, изработен от Българската стопанска камара (БСК) отдаден на развиването на е-управление в двете страни.

България и Естония започват едновременно. Балтийската страна стартира построяването на е-правителство през 2001 година, а България година по-късно приема тактика за е-правителство.

Още същата година 2001 година е показана естонската национална персонална карта с вградена електронна идентификация. Картата дава достъп на жителя до всички електронни услуги, в това число и до тези на банките и фирмите за комунални услуги. С персоналните си карти естонците могат да заплащат даже билети за паркинг или за градски превоз.

При потребност от незабавна помощ електронната карта дава достъп на лекарския екип до Електронния здравен картон на потърпевшия, който съдържа цялата здравна информация за него – епикризи, предписания, рентгенови фотоси и така нататък Всеки притежател на персонална карта получава и формален имейл адрес във формата [email protected]. Адресът е предопределен за публична връзка с страната и е посочен като " публично електронно местоживеене " на жителя.

В България всичко това към момента са единствено фантазии и безредни проекти, макар изхарчените към 40 пъти повече средства за е-управление. При първия кабинет на Бойко Борисов е-управлението е измежду трите топ целта. През 2011 година се взима решение за внедряване на естонския модел на е-правителство. С цел по-бързото му внедряване е основан Съвет за електронно ръководство, чийто ръководител е министър председателят Борисов. Той се заканва да уволни всеки министър, който бави въвеждането на е-управление – не се случва нито едното, нито другото.

Равносметката за България

Едва една пета (19%) от администрациите дават е-услуги към края на 2016 година, а единствено 12% от администрациите поддържат профилирани регистри за даване на е-услуги.

Администрацията предлага общо 2900 електронни услуги - 87% от тях са " първоначални " и едвам 13% са " сложни ". " Първични " услуги са тези, при които администрацията, която ги предлага, нагледно казано не си приказва по електронен път с друга администрация. При " комплексните " услуги това не е по този начин и не се постанова жителят да се трансферира от гише на гише, а справките се вършат електронно сред другите администрации, с цел да се извърши услугата.

За това не е инцидентно, че всеки трети административен указател у нас (27%) се поддържа единствено на книжен притежател. Липсата на цялата информация в регистрите, качена на електронен притежател, е спънка за даването на е-услуги. Така да вземем за пример единствено родените след 1984 година могат да получават информации за брак онлайн.

Броят на принтерите в държавната администрация пораства съвсем тройно повече от броя на сървърите.

Три на 100 от административните структури НЕ одобряват електронно подписани документи.

Почти всички от заявките (98%) за прилагане на е-услуги са към 5 администрации - Агенция по вписванията, Агенция по геодезия, картография и кадастър, Националната организация по приходите, Главната ревизия по труда и Националната организация за професионално обучение и образование.

Една трета от българите (34%) не употребяват компютри, а малко повече (40%) и интеренет. За съпоставяне единствено 8 на 100 от естонците на употребяват компютър, а 13% не влизат в мрежата.

Едва всеки пети българин (19%) e общувал онлайн с администрацията през последните 12 месеца. В Естония това правият над три четвърти от жителите на страната (77%).

Проучване през тази година сподели, че българската администрацията събира от жителите общо 5985 типа документи или удостоверения, с цел да дава услугите си.

На всеки средностатистически българин са нужни 453 часа годишно, с цел да се приготви и заплати налозите си, което е 9 пъти повече, в сравнение с в Естония.

За започване на бизнес у нас са нужни 23 дни, а за включване в електроразпределителната мрежа – 262 дни, което три пъти повече в сравнение с в Естония.

Българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпореждания 16% от времето си, което е 2.4 пъти повече в сравнение с в Естония.

Процедурите за създаване на склад в България са съвсем два пъти повече от тези в Естония.

За издаване на документи за идентичност от чужбина се чака 3 месеца. През лятото външният министър Екатерина Захариева осведоми, че електронната услуга за българи в чужбина, която е коствала на страната 500 000 лв., е употребена едвам от двама души за 18-те месеца от въвеждането й, заради условието за е-подпис, публикуван в България.

Естония ни изпреварва по брутен народен приход на глава от популацията, по експорт на информационни-комуникационни технологии (ИКТ) и експорт на високотехнологични артикули, по разноски за научни проучвания и развойна активност като % от брутния вътрешен артикул и по брой откриватели на 1 млн. души, по раждаемост, претовареност и така нататък

И по какъв начин го прави Естония

В Естония 86% от жителите имат електронна персонална карта, а от опцията за формален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 жители от 1.3 млн. души население.

У нас проектите бяха от 2015 година да стартира поетапната промяна на персоналните карти с електронни, само че това по този начин и не се е случило. За да се тества системата даже бяха издадени 5000 е-карти, първата от които получи тогавашният президент Росен Плевнелиев, и за които бяха изхарчени общо 18 млн. лева по европроект, регистриран като сполучлив. Част от този европроект беше и обединяването на държавни регистри, които трябваше да стартират " да си приказват " между тях, с цел да си обменят документите електронно, което също към момента не е реалност.

За това пък естонското е-правителство сплотява към този момент повече от 900 осведомителни системи, които оферират над 5000 е-услуги, множеството от които са " сложни ".

Цялата територия на Естония е покрита с опция за специфични връзки и публични интернет точки. У нас беше планувано пощите да бъдат входни интернет точки за е-управление, което обаче не стана.

В момента към естонското е-правителство има следните основни системи:

X-Road – единна осведомителна система на продан на данни и информация в действително време, както сред държавните организации и служби, по този начин и сред страната и жителите. (аналог на българската Единна среда за продан на електронни документи – ЕСОЕД). Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и сплотява електронните запаси на над 500 организации и институции, в това число банки, застрахователни компании, ютилити компании, информационни компании и други.

ID card – персонална карта с вграден чип, която може да се употребява за криптиране на документи и за прибавяне на електронен автограф.

Mobile ID – мобилна персонална карта, предопределена за потребление в електронна среда. С Mobile-ID хората имат достъп до осведомителните системи, употребявайки своите мобилни телефони като персонални карти.

eSchool – Електронно учебно заведение, което свързва родители, студенти, учители и учебни админи, като предава цялата учебна информация. Така се пестят доста време и средства в просветителния развой. Родителите имат достъп до точна информация в действително време за напредъка на детето си - те могат елементарно да наблюдават класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да вземат участие в класни или учебни конгреси. Освен това, eSchool обезпечава скъпи принадлежности за студентите, както при кандидатстването, по този начин и при тяхното образование.

ePolice – Електронна полиция: Полицейските коли са оборудвани с компютър, достъп до интернет и устройства, които изпращат информация от централния информационен център. Полицейските чиновници имат достъп до системата на полицията, в която информацията е обвързвана с X-Road, и това им обезпечава опция за експедитивност на реакциите при осъществяване на уговорките им. Заедно с това, на естонските жители не се постанова да носят шофьорска брошура, застрахователни и други документи, защото се разпознават единствено с персоналната си карта, а тя съдържа цялата нужна информация.

eVoting - Електронно гласоподаване по интернет. В парламентарните избори от март 2007 година нататък повече от 90% от всички естонски гласоподаватели са имали опция да гласоподават посредством Интернет благодарение на националната карта за идентичност

eBanking - Интернет банкиране, което разрешава на клиентите на банките да завършат всички типове покупко-продажби с парите си отдалечено (от дома, офиса или от друго място).

eTax office – Електронна данъчна работа: Системата разпознава лицата благодарение на ID card, Mobile ID или eBanking. Така не е нужно потребителите неведнъж да вкарват своите данни. Подаването на данъчна декларация онлайн лишава единствено няколко минути, тъй като Х-Road дава всички нужни осведомителни системи разполагаем. Ако обещано лице има право на данъчно възобновяване, парите се трансферират в банковата му сметка в границите на няколко дни.

eResidency – Електронно пребиваващ жител: Естония е първата страна, предлагаща държавна електронна еднаквост, която дава опция на бизнесмените по целия свят да основават и ръководят самостоятелен от местоположението си бизнес.

С цел поощряване на жителите да употребяват услугите на електронното държавно управление, са въведени голям брой финансови тласъци, като разликата сред онлайн и офлайн цените е фрапантна. Например електронните билети за градския превоз са към 30% по-евтини от хартиените. Същото се отнася за онлайн банкирането, заплащането на налози и така нататък

Официално в Естония са регистрирани повече от 1200 публични WiFi мрежи. От 2005 година във всички библиотеки, учебни заведения, университети, публични здания, централни елементи и паркове на по-големите градове има безвъзмезден интернет достъп в Естония. У нас също в огромните градове има WiFi мрежи в парковете.

В Естония от 2007 година са нужни единствено 15 минути за регистрация на компания посредством интернет. Компанията бива легализирана в границите на няколко часа, а предприемачът може да стартира работа същия ден.

Добрата вест за България

Според Българската стопанска камара положителната вест за България е, че Държавната организация " Електронно ръководство " пусна системата за електронно връчване в края на ноември.

Така към този момент всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път.

На този уебсайт администрациите би трябвало да създадат профили на електронните си услуги, а жителите ще могат да си създадат кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, би трябвало да имат или електронен автограф, или личен код от Националния застрахователен институт.