Войните на Путин: мотиви, цели, факти
От 1999 до през днешния ден Владимир Путин 
Владимир Путин - съветски политик. Роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград, в този момент Санкт-Петербург. През е или министър председател, или президент на Русия. Войната на Русия против Украйна надалеч не е първата война, стартирана при неговото ръководство. Тук обобщаваме обстоятелствата за войните на Путин в последователен ред.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 9594
1999 - 2009: Втората война в Чечения
Предисторията:
Чечения е самостоятелен район в състава на Руската федерация. След разпада на Съветския съюз там поражда национално придвижване, което прогласява самостоятелна " Чеченска република " в нарушаване на интернационалното право. През 1994 година избухва война, в която самопровъзгласилата се република съумява да затвърди независимостта си. Войната завършва през 1996 година, но три години по-късно - през 1999 - се стига до втората Чеченска война. Това е първата война на Путин в ролята му на министър председател, а по-късно и на президент. Именно през август 1999 той за първи път става министър-председател на Русия. А малко по-късно - в самия завършек на 1999 година - Путин става държавен глава.
Сн. Gettyimages.com
За какво е войната?
През септември 1999 в Москва и в други съветски градове е осъществена серия от атентати в жилищни региони, при които умират стотици хора. Владимир Путин Владимир Путин - съветски политик. Роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград, в този момент Санкт-Петербург. През, който малко преди този момент е назначен за министър-председател, обвинява за нападенията чеченските сепаратисти и им афишира война. Официално той я представя за " антитерористична интервенция ".
" Тази опасност - да не знаеш по кое време и къде ще ударят още веднъж и кой жилищен блок ще бъде опустошен - доведе до необятно публично утвърждение измежду съветското население за тази военна интервенция. Рейтингът на Путин скочи до небесата. В продължение на съвсем две години делът на руснаците, одобряващи войната в Чечения, беше по-висок от каузи на тези, които бяха срещу ", споделя по този мотив политологът проф. Герхард Мангот от Университета в Инсбрук пред германската обществено-правна телевизия ZDF.
Чечения, с изключение на всичко друго, е значима за Русия и от позиция на износа на каспийски енергийни първични материали, акцентира ZDF.
Как приключва войната
През 2000 година проруският мюфтия Ахмад Кадиров е назначен от Кремъл за началник на локалната администрация, а през 2003 година е определен и за президент на Чечения - след мащабни нарушения на изборния развой. През май 2004 година той е погубен при атентат. През 2007 Путин назначава за негов наследник сина му Рамзан Кадиров.
Той от своя страна прокарва ползите на Путин в границите на една " неофициална договорка ": против успокояване на района Кадиров на процедура получава Чечения на тепсия, която му става нещо като феодално притежание, както и великодушни заплащания от Русия.
През 2009 година тогавашният съветски президент Дмитрий Медведев обявява края на войната в Чечения.
2008: Войната в Грузия
Предисторията:
Абхазия и Южна Осетия са райони, принадлежащи към Грузия, които след краха на Съветския съюз при започване на 1990-те години едностранно афишират самостоятелност. Този акт не е приет нито от Грузия, нито от интернационалната общественост, само че пък се трансформира в източник на непрекъснато напрежение.
За какво е войната?
През 2008 година зачестяват признаците за подготвяна от Русия война срещу Грузия: доста абхазци и осетинци получават съветско поданство, а Русия изпраща свои войски в двата размирни района. През лятото на същата година напрежението в Южна Осетия ескалира и Грузия изпраща там свои войски. Само няколко месеца преди този момент Путин още веднъж е станал министър председател на Русия, откакто от 31 декември 1999 до 7 май 2008 е президент.
Сн. Gettyimages.com
" Русия провокира тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили да направи неверна стъпка. Тя беше употребена от Москва да оправдае военната си намеса в района ", споделя професор Мангот пред ZDF.
В отговор Русия атакува Грузия и окупира освен Абхазия и Южна Осетия, само че и други елементи от страната. Кремъл оправдава това с потребността да отбрани съветските жители в тези региони от някаква грузинска експанзия.
" Тази намеса е директно обвързвана с решението от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година да се даде заричане на Грузия за бъдещо участие в пакта. Затова и съветската страна реши да разпали териториални спорове, защото политиката на НАТО е да не приема нови членове с нерешени териториални разногласия. Това беше превантивно деяние от Москва по този метод да препречи пътя на Грузия към НАТО ", изяснява преф. Мангот. Според него това е бил опит да се блокира пътя на Грузия към НАТО.
Така завърши войната:
Тогавашният френския президент Никола Саркози, чиято страна в оня миг председателстваше Европейския съвет, контракти помирение сред Русия и Грузия, което се съблюдава и до през днешния ден. Така беше комплициран завършек на 5-дневната война.
Още същата година Русия призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия - в нарушаване на интернационалното право. Двата района са извънредно мощно подвластни от Русия - политически, стопански и финансово.
" Грузинското държавно управление към този момент почти няма никакво въздействие върху Южна Осетия и Абхазия. Двете области са удовлетворени от своята самостоятелност, от която евентуално в никакъв случай няма да се откажат по пътя на договарянията ", казва Герхард Мангот.
След войната дипломатическите отношения сред Грузия и Русия са замразени.
От 2014 насам: анексията на Крим и войната в Източна Украйна
Предисторията:
От разпада на Съветския съюз при започване на 1990-те години Украйна отново е независима страна. До 2010 година връзките сред нея и НАТО се развиват позитивно. Русия вижда в това евентуална опасност за личната си сигурност и се притеснява от загубата на въздействие.
За какво е войната?
През 2013 година тогавашният украински президент Виктор Янукович спира преговорите за подписването на съглашение за асоцииране с Европейски Съюз, което би трябвало да обвърже Украйна по-тясно със Запада - политически и стопански. В страната избухват митинги против проруския курс на Янукович, а демонстрациите, станали известно под името Евромайдан, прерастват в принуждение.
Сн. Gettyimages.com
През февруари 2014 година съветски специфични елементи окупират полуостров Крим - със същото опрощение: отбрана на съветските жители там. През март 2014 Русия анексира Крим - отново в нарушаване на интернационалното право. Още същия месец в Донбас, Източна Украйна, се самопровъзгласяват така неречените " национални републики " Донецк и Луганск, които също не са приети интернационално.
През септември 2014 година с посредничеството на ОССЕ е контрактуван мирният проект " Минск 1 ", само че примирието не продължава дълго. През февруари 2015 Украйна и Русия подписват второ съглашение, известно като " Минск 2 ". От него следват незначителни териториални разбърквания, като една част от Източна Украйна продължава да бъде следена от Киев, а друга - от проруските сепаратисти. Сраженията не престават.
От 2015: Войната в Сирия
Предисторията:
Малко след експлоадирането на така наречената " Арабска пролет ", през 2011 година в Сирия започват митинги против сирийския президент и диктатор Башар Асад. Демонстрантите упорстват за демократизиране на страната. Мирният митинг обаче прераства в принуждение и избухва революция.
За какво е войната?
Западните страни заемат ясна позиция против режима на Асад, а Русия се пробва посредством дипломатическа протекция и оръжейни доставки да му помогне да оцелее. През 2015 година Путин започва военна намеса, която показва като отговор на молбата на президента Асад за поддръжка. Ето какви цели преследва тя, съгласно проф. Мангот от Университета в Инсбрук:
" Да не се допусне идването на едно коренно ислямистко държавно управление в Дамаск; да се попречи на Запада още веднъж да реализира сполучлива промяна на режима; да се покаже, че без Русия не е допустимо решение на спора в Сирия, че в рецесии Русия не изоставя съдружниците си, както и че тя е в положение да употребява сполучливо военна мощ също и надалеч от границите на някогашния Съветски съюз. "
Сн. Gettyimages.com
Каква е настоящата обстановка?
С военната помощ от Русия президентът Башар Асад взема решение в своя изгода войната: в момента той управлява по-голямата част от територията на Сирия. От 2011 година до през днешния ден обаче 5,7 милиона сирийци са напуснали страната, а в региона на Идлиб, Северозападна Сирия, и до през днешния ден не престават сраженията сред държавни елементи и опозиционни групировки и ислямистки милиции.
" В регионите, които войските на Асад си възвърнаха от бунтовниците, ситуацията на популацията е пагубно и постоянно избухват безредици. Русия прикани Европейски Съюз да финансира възобновяване на страната. Западът обаче отхвърля да взе участие във финансирането, докато Башар Асад остава на власт. Русия не е в положение - икономически и финансово - нито пък има предпочитание да стане част от възстановяването на Сирия, изключително след наложените на Москва западни наказания поради войната против Украйна ", казва професор Мангот.
" Съюзниците на Асад - Русия и Иран - имат бойци за него, само че не и пари ", коментира в тази връзка Оливер Пиеха в коментар берлинското ляво издание jungle.world.
От 2022: Нападателната война против Украйна
Въпреки напъните за реализиране на мир от 2014 година насам в Донбас, Източна Украйна, се води война. През 2019 Русия стартира да раздава на локалното население съветски паспорти, а през 2022 Москва призна - отново в нарушаване на интернационалните закони - независимостта на тези региони.
Сн. Gettyimages.com
Какви цели преследва Москва?
Русия смята евентуалното присъединение на Украйна към НАТО за опасност за личната си сигурност. В същото време Украйна е възприемана като част от така наречения " съветски свят ".
" Путин желае Украйна да бъде страна с стеснен суверенитет в задния двор на Русия. Той се пробва да сплоти съветските нации - руснаците, беларусите и украинците - и по този метод да влезе в историята. Дотук - най-малко що се отнася до Украйна - той е развил един тип патологична фикс идея и възприема единението на съветските нации като своя историческа задача ", споделя по този мотив проф. Мангот.
Какво е общото сред всички тези войни?
Ако във войната в Чечения Путин целеше да укрепи вътрешната непоклатимост на Русия, идващите, подпалени от него войни, преследват най-много две цели, показва ZDF:
- Разширяване на съветската зона на въздействие към прилежащите региони (Украйна, Грузия), или пък в Близкия Изток (Сирия)
- Ограничаване на западното въздействие, апропо като реакция на стартирания диалог за приемането на Грузия или Украйна в НАТО
За постигането на тези цели Путин е подготвен да жертва и почтени хора - цивилно население. Нещо повече: съзнателно всява смут у цивилното население, като се пробва по този метод да пречупи съпротивата на съперника. В Украйна целеустремено се бомбардират жилищни региони и сериозна инфраструктура, също така Путин разчита и на помощ от чеченските бойци на Кадиров. " Тяхното включване е част от воденето на войната с психични средства, защото " кадировците " са известни със своята грубост и жестокост ", споделя немската политоложка от фондацията " Наука и политика " в Берлин Маргарете Клайн.
Въпреки приликите сред всички тези войни, сегашното наново нахлуване над Украйна изглежда съставлява смяна на парадигмата за съветската страна:
" Путин постоянно е внимавал да има допустимо минимум жертви от съветска страна, с цел да не губи поддръжката си измежду популацията. Сега е напълно друго. Макар и да не знаем какви са действителните загуби, със сигурност тази война е кървава и за съветската страна. За Путин до момента постоянно се е твърдяло, че той се пробва да заобикаля рисковете. С войната против Украйна това обаче към този момент е история ", споделя за ZDF проф. Герхард Мангот от Университета в Инсбрук.
А по кое време ще завърши войната в Украйна? На този въпрос съветската политоложката Татяна Становая, която е основателка на анализаторския център R.Politik и от години живее във Франция, дава отговор по този начин: " Докато Путин е на власт, най-вероятно тази война няма да завърши. Но и при промяна на властта може да има разнообразни сюжети. Ако на власт додат да вземем за пример още по-радикални сили, мир няма да има. Но аз не съм уверена, че ключът за изхода от войната против Украйна се крие във вътрешнополитическите промени в Русия ".
Владимир Путин - съветски политик. Роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград, в този момент Санкт-Петербург. През е или министър председател, или президент на Русия. Войната на Русия против Украйна надалеч не е първата война, стартирана при неговото ръководство. Тук обобщаваме обстоятелствата за войните на Путин в последователен ред. Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 9594
1999 - 2009: Втората война в Чечения
Предисторията:
Чечения е самостоятелен район в състава на Руската федерация. След разпада на Съветския съюз там поражда национално придвижване, което прогласява самостоятелна " Чеченска република " в нарушаване на интернационалното право. През 1994 година избухва война, в която самопровъзгласилата се република съумява да затвърди независимостта си. Войната завършва през 1996 година, но три години по-късно - през 1999 - се стига до втората Чеченска война. Това е първата война на Путин в ролята му на министър председател, а по-късно и на президент. Именно през август 1999 той за първи път става министър-председател на Русия. А малко по-късно - в самия завършек на 1999 година - Путин става държавен глава.
Сн. Gettyimages.com
За какво е войната?
През септември 1999 в Москва и в други съветски градове е осъществена серия от атентати в жилищни региони, при които умират стотици хора. Владимир Путин
Владимир Путин - съветски политик. Роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград, в този момент Санкт-Петербург. През, който малко преди този момент е назначен за министър-председател, обвинява за нападенията чеченските сепаратисти и им афишира война. Официално той я представя за " антитерористична интервенция ". " Тази опасност - да не знаеш по кое време и къде ще ударят още веднъж и кой жилищен блок ще бъде опустошен - доведе до необятно публично утвърждение измежду съветското население за тази военна интервенция. Рейтингът на Путин скочи до небесата. В продължение на съвсем две години делът на руснаците, одобряващи войната в Чечения, беше по-висок от каузи на тези, които бяха срещу ", споделя по този мотив политологът проф. Герхард Мангот от Университета в Инсбрук пред германската обществено-правна телевизия ZDF.
Чечения, с изключение на всичко друго, е значима за Русия и от позиция на износа на каспийски енергийни първични материали, акцентира ZDF.
Как приключва войната
През 2000 година проруският мюфтия Ахмад Кадиров е назначен от Кремъл за началник на локалната администрация, а през 2003 година е определен и за президент на Чечения - след мащабни нарушения на изборния развой. През май 2004 година той е погубен при атентат. През 2007 Путин назначава за негов наследник сина му Рамзан Кадиров.
Той от своя страна прокарва ползите на Путин в границите на една " неофициална договорка ": против успокояване на района Кадиров на процедура получава Чечения на тепсия, която му става нещо като феодално притежание, както и великодушни заплащания от Русия.
През 2009 година тогавашният съветски президент Дмитрий Медведев обявява края на войната в Чечения.
2008: Войната в Грузия
Предисторията:
Абхазия и Южна Осетия са райони, принадлежащи към Грузия, които след краха на Съветския съюз при започване на 1990-те години едностранно афишират самостоятелност. Този акт не е приет нито от Грузия, нито от интернационалната общественост, само че пък се трансформира в източник на непрекъснато напрежение.
За какво е войната?
През 2008 година зачестяват признаците за подготвяна от Русия война срещу Грузия: доста абхазци и осетинци получават съветско поданство, а Русия изпраща свои войски в двата размирни района. През лятото на същата година напрежението в Южна Осетия ескалира и Грузия изпраща там свои войски. Само няколко месеца преди този момент Путин още веднъж е станал министър председател на Русия, откакто от 31 декември 1999 до 7 май 2008 е президент.
Сн. Gettyimages.com
" Русия провокира тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили да направи неверна стъпка. Тя беше употребена от Москва да оправдае военната си намеса в района ", споделя професор Мангот пред ZDF.
В отговор Русия атакува Грузия и окупира освен Абхазия и Южна Осетия, само че и други елементи от страната. Кремъл оправдава това с потребността да отбрани съветските жители в тези региони от някаква грузинска експанзия.
" Тази намеса е директно обвързвана с решението от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година да се даде заричане на Грузия за бъдещо участие в пакта. Затова и съветската страна реши да разпали териториални спорове, защото политиката на НАТО е да не приема нови членове с нерешени териториални разногласия. Това беше превантивно деяние от Москва по този метод да препречи пътя на Грузия към НАТО ", изяснява преф. Мангот. Според него това е бил опит да се блокира пътя на Грузия към НАТО.
Така завърши войната:
Тогавашният френския президент Никола Саркози, чиято страна в оня миг председателстваше Европейския съвет, контракти помирение сред Русия и Грузия, което се съблюдава и до през днешния ден. Така беше комплициран завършек на 5-дневната война.
Още същата година Русия призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия - в нарушаване на интернационалното право. Двата района са извънредно мощно подвластни от Русия - политически, стопански и финансово.
" Грузинското държавно управление към този момент почти няма никакво въздействие върху Южна Осетия и Абхазия. Двете области са удовлетворени от своята самостоятелност, от която евентуално в никакъв случай няма да се откажат по пътя на договарянията ", казва Герхард Мангот.
След войната дипломатическите отношения сред Грузия и Русия са замразени.
От 2014 насам: анексията на Крим и войната в Източна Украйна
Предисторията:
От разпада на Съветския съюз при започване на 1990-те години Украйна отново е независима страна. До 2010 година връзките сред нея и НАТО се развиват позитивно. Русия вижда в това евентуална опасност за личната си сигурност и се притеснява от загубата на въздействие.
За какво е войната?
През 2013 година тогавашният украински президент Виктор Янукович спира преговорите за подписването на съглашение за асоцииране с Европейски Съюз, което би трябвало да обвърже Украйна по-тясно със Запада - политически и стопански. В страната избухват митинги против проруския курс на Янукович, а демонстрациите, станали известно под името Евромайдан, прерастват в принуждение.
Сн. Gettyimages.com
През февруари 2014 година съветски специфични елементи окупират полуостров Крим - със същото опрощение: отбрана на съветските жители там. През март 2014 Русия анексира Крим - отново в нарушаване на интернационалното право. Още същия месец в Донбас, Източна Украйна, се самопровъзгласяват така неречените " национални републики " Донецк и Луганск, които също не са приети интернационално.
През септември 2014 година с посредничеството на ОССЕ е контрактуван мирният проект " Минск 1 ", само че примирието не продължава дълго. През февруари 2015 Украйна и Русия подписват второ съглашение, известно като " Минск 2 ". От него следват незначителни териториални разбърквания, като една част от Източна Украйна продължава да бъде следена от Киев, а друга - от проруските сепаратисти. Сраженията не престават.
От 2015: Войната в Сирия
Предисторията:
Малко след експлоадирането на така наречената " Арабска пролет ", през 2011 година в Сирия започват митинги против сирийския президент и диктатор Башар Асад. Демонстрантите упорстват за демократизиране на страната. Мирният митинг обаче прераства в принуждение и избухва революция.
За какво е войната?
Западните страни заемат ясна позиция против режима на Асад, а Русия се пробва посредством дипломатическа протекция и оръжейни доставки да му помогне да оцелее. През 2015 година Путин започва военна намеса, която показва като отговор на молбата на президента Асад за поддръжка. Ето какви цели преследва тя, съгласно проф. Мангот от Университета в Инсбрук:
" Да не се допусне идването на едно коренно ислямистко държавно управление в Дамаск; да се попречи на Запада още веднъж да реализира сполучлива промяна на режима; да се покаже, че без Русия не е допустимо решение на спора в Сирия, че в рецесии Русия не изоставя съдружниците си, както и че тя е в положение да употребява сполучливо военна мощ също и надалеч от границите на някогашния Съветски съюз. "
Каква е настоящата обстановка?
С военната помощ от Русия президентът Башар Асад взема решение в своя изгода войната: в момента той управлява по-голямата част от територията на Сирия. От 2011 година до през днешния ден обаче 5,7 милиона сирийци са напуснали страната, а в региона на Идлиб, Северозападна Сирия, и до през днешния ден не престават сраженията сред държавни елементи и опозиционни групировки и ислямистки милиции.
" В регионите, които войските на Асад си възвърнаха от бунтовниците, ситуацията на популацията е пагубно и постоянно избухват безредици. Русия прикани Европейски Съюз да финансира възобновяване на страната. Западът обаче отхвърля да взе участие във финансирането, докато Башар Асад остава на власт. Русия не е в положение - икономически и финансово - нито пък има предпочитание да стане част от възстановяването на Сирия, изключително след наложените на Москва западни наказания поради войната против Украйна ", казва професор Мангот.
" Съюзниците на Асад - Русия и Иран - имат бойци за него, само че не и пари ", коментира в тази връзка Оливер Пиеха в коментар берлинското ляво издание jungle.world.
От 2022: Нападателната война против Украйна
Въпреки напъните за реализиране на мир от 2014 година насам в Донбас, Източна Украйна, се води война. През 2019 Русия стартира да раздава на локалното население съветски паспорти, а през 2022 Москва призна - отново в нарушаване на интернационалните закони - независимостта на тези региони.
Сн. Gettyimages.com
Какви цели преследва Москва?
Русия смята евентуалното присъединение на Украйна към НАТО за опасност за личната си сигурност. В същото време Украйна е възприемана като част от така наречения " съветски свят ".
" Путин желае Украйна да бъде страна с стеснен суверенитет в задния двор на Русия. Той се пробва да сплоти съветските нации - руснаците, беларусите и украинците - и по този метод да влезе в историята. Дотук - най-малко що се отнася до Украйна - той е развил един тип патологична фикс идея и възприема единението на съветските нации като своя историческа задача ", споделя по този мотив проф. Мангот.
Какво е общото сред всички тези войни?
Ако във войната в Чечения Путин целеше да укрепи вътрешната непоклатимост на Русия, идващите, подпалени от него войни, преследват най-много две цели, показва ZDF:
- Разширяване на съветската зона на въздействие към прилежащите региони (Украйна, Грузия), или пък в Близкия Изток (Сирия)
- Ограничаване на западното въздействие, апропо като реакция на стартирания диалог за приемането на Грузия или Украйна в НАТО
За постигането на тези цели Путин е подготвен да жертва и почтени хора - цивилно население. Нещо повече: съзнателно всява смут у цивилното население, като се пробва по този метод да пречупи съпротивата на съперника. В Украйна целеустремено се бомбардират жилищни региони и сериозна инфраструктура, също така Путин разчита и на помощ от чеченските бойци на Кадиров. " Тяхното включване е част от воденето на войната с психични средства, защото " кадировците " са известни със своята грубост и жестокост ", споделя немската политоложка от фондацията " Наука и политика " в Берлин Маргарете Клайн.
Въпреки приликите сред всички тези войни, сегашното наново нахлуване над Украйна изглежда съставлява смяна на парадигмата за съветската страна:
" Путин постоянно е внимавал да има допустимо минимум жертви от съветска страна, с цел да не губи поддръжката си измежду популацията. Сега е напълно друго. Макар и да не знаем какви са действителните загуби, със сигурност тази война е кървава и за съветската страна. За Путин до момента постоянно се е твърдяло, че той се пробва да заобикаля рисковете. С войната против Украйна това обаче към този момент е история ", споделя за ZDF проф. Герхард Мангот от Университета в Инсбрук.
А по кое време ще завърши войната в Украйна? На този въпрос съветската политоложката Татяна Становая, която е основателка на анализаторския център R.Politik и от години живее във Франция, дава отговор по този начин: " Докато Путин е на власт, най-вероятно тази война няма да завърши. Но и при промяна на властта може да има разнообразни сюжети. Ако на власт додат да вземем за пример още по-радикални сили, мир няма да има. Но аз не съм уверена, че ключът за изхода от войната против Украйна се крие във вътрешнополитическите промени в Русия ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ