Здравно осигуряване - какво трябва да знаем?
От 1998 година насам в България се вкарва наложителното здравно обезпечаване, което се поставя на всеки човек, който има българско поданство или двойно поданство, само че живее на територията на България.
Те би трябвало да са здравно обезпечени - било то от компанията, за която работят, или от тях самите. Ако работят по трудов контракт компанията заплаща част от здравните осигуровки, а служителя (взима се от заплатата му) заплаща останалото. Обикновено съотношението е надлежно 60:40 като компанията заплаща по-голямата сума.
При самоосигуряващи се лица заплащането на цялостната сума се прави от самото лице. Безработните лица са задължени да заплащат месечна такса в размер 24.40 лева.(към 2020), с цел да се смятат за здравно обезпечени. Таксата се пресмята, като се има поради, че застрахователен приход би трябвало да не е по-малък от половината от минималната работна заплата и не по-голям от сумата на оптималния застрахователен приход (3000 лв. за месец). Минималната работна заплата за 2020 е 610 / 2 =305лв. От там осигуровките се пресмятат на 8% от 305 лв., което е 24, 40 лв. на месец.
Плащането на здравни осигуровки за безработни лица би трябвало да стане до 25-то число на месеца, идващ този, за който са дължими. Например, за март 2020 година здравната осигуровка се заплаща до 25 април 2020 година Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и заплащат посредством ЕГН по банкова сметка на съответната териториална дирекция на Национална агенция за приходите (по непрекъснат адрес) за събиране на приходите за НЗОК.
Благодарение на Закона за наложителното здравно обезпечаване обезпечените жители заплащат единствено избрана (фиксирана от ЗЗО и самостоятелна от цената на самата услуга) такса при използването на редица медицински услуги в това число посещаване при персонален доктор, ортодонт, както и при лекуване в болница (но не повече от 10 дни годишно).
При неплащане на здравни осигуровки повече от три месеца автоматизирано се губят здравноосигурителните права. Това ще рече, че вместо закрепената такса ще плащате 100% всички здравни услуги, които ползвате.
Ако сте пропуснали да платите здравноосигурителни си вноски единствено за къс интервал от време, имайте поради, че те се олихвяват (за момента Национална агенция за приходите не постанова санкции за неплатени здравни осигуровки, само че лихвата ще продължи да се натрупа колкото повече време се бавите).
Съществуват два типа здравни осигуровки:
1. Задължителни: при постоянно заплащане на тези осигуровки се получава право на достъп до базов пакет от медицински услуги. Задължителните здравни осигуровки са в размер на 8%, които се пресмятат въз основата на брутната работна заплата. Например в наложителното обезпечаване се включват две безвъзмездни пломби на година, както и безвъзмездни прегледи при експерт, в случай че имате направление от персоналния доктор.
2. Доброволни: доброволните осигуровки не са наложителни. Те могат да се платят като абонамент (осигуряват достъп до пакет от медицински услуги и артикули, разнообразни от пакета при наложителните осигуровки) или като финансово поръчителство (възстановяване на разноски за здравно обслужване, според здравноосигурителния договор). За доброволните осигуровки е наложително сключването на контракт с лицензирани за осъществяване на доброволното обезпечаване сдружения.
Според българското законодателство има и няколко групи хора, които са освободени от заплащането на здравноосигурителни такси и това са:
- лица със болести, избрани по лист в НРД;
- малолетни, малолетни и неработещи членове на фамилията (съпруг, брачна половинка, деца до 18-годишна възраст, а в случай че не престават образованието си – до 26-годишна възраст);
- недееспособни или трайно нетрудоспособни хора, без значение от възрастта;
- потърпевши при/или във връзка на защитата на страната ветерани от войните, военноинвалиди;
- арестувани под стража или лишени от независимост лица;
- обществено слаби, получаващи помощи по Правилника за използване на закона за обществено подпомагане;
- лица, настанени в домове;
- медицински експерти, както и бременни и родилки до 45 дни след раждането;
- пациенти със злокачествени новообразувания и здравноосигурени лица, страдащи от болести с над 71% понижена продуктивност и т.н.
