България е загубила 19% от населението си
От 1990 до 2017 година България е изгубила 19% от популацията си, което е повече даже и в сравнение с биха били загубите при война. Причините са ниска раждаемост и висока емиграция.
Но това не е единствено български проблем – хората от Източна Европа се реалокират на големи талази на Запад най-много поради разликата в заплащането. От емиграцията най-силно е потърпевшо Косово – 50% от популацията е напуснало домовете си и се е преместило в друга страна. Латвия пък бележи спад от 27% - 10% се дължат на негативно демографско развиване, а 17% - на емиграцията от 1990 година насам.
Данните бяха оповестени предходната седмица от Центъра за проучване на демографията и световния човешки капитал “Витгенщайн” във Виена. Според създателите на изследването Източна Европа е изгубила сред 12 и 15 милиона души, които са напуснали родината си след рухването на Берлинската стена.
Голямата част от тях са младежи във фертилна възраст, което утежнява още повече демографската обстановка в родината им. Там просто не остават задоволително хора, които да раждат деца.
Тази наклонност съумява ненапълно да се омекоти с ограничения на държавните управления. Например Eстония e съумяла да вдигне раждаемостта сред 1998 и 2008 година от 1,28 на 1,66 деца на жена. Това се дължи значително на улесненията, които страната вкарва за фамилии с деца. Майчинските при гледане на дете са равни на заплатата, въведено е отчасти работно време, което улеснява връщането на работа на майки с дребни деца, бащите се употребяват от равното право да си вземат отпуск за гледане на дете или да се трудят на половин работен ден, в случай че са поели грижата за дребните.Добър резултат дава и политиката за стимулиране на раждаемостта в Русия – там тя плюс прилива на хора от някогашни руски републики съвсем съумява да компенсира извънредно високата за Европа смъртност.Според създателите на проучването във връзка с раждаемостта Европа към този момент не се дели на Северна и Южна, както бе в края на 80-те до 2000 година. Тогава поради рецесиите южните дами раждаха по-малко деца от дамите в северните и западните страни на континента. Сега в множеството страни раждаемостта е към 1,2-1,4 деца на жена. И до момента в който източноевропейците всеобщо губят от популацията си, западноевропейските страни стават все по-многолюдни. Швейцария, Германия и Англия от години са съществена цел за преселване на източноевропейците. Освен това в множеството северни и западни страни демографската картина не наподобява зле – повече хора се раждат, в сравнение с умират. Само Германия и Италия вършат изключение, само че пък и двете се радват на големи притоци имигранти.
Рядко източноевропейците емигрират от родните си места поради политическата конюнктура. Основната причина е разликата в заплащането. Докато в България то е 1,67 евро на час, в Германия междинната отплата е 15,60 евро за един час работа. Най-много печелят в Дания – 25,52 на час. По покупателна мощ статистиката наподобява по същия метод – най-горе в класацията е Дания, в края ѝ – отново България.
Приемането на източноевропейските страни в Европейски Съюз е ускорило процеса на миграция на младото работоспособно население, показва изследването. Хората от всяка страна се насочват към избрана страна. Например поляците всеобщо отиват във Англия, латвийците в Ирландия, а за българите най-предпочитана си остава Германия.
Но не може да се твърди, че единствено свободата на придвижване в Европейски Съюз е причина за отлива на население от по-бедните членки, считат откривателите. И като образец дават Румъния – най-вече хора тя губи сред 1990 и 2000 година, а влиза в Европейски Съюз едвам през 2007-а дружно с България, като по това време броят на емигриращите към този момент понижава.
Авторите на изследването са даже оптимисти. Според един от тях – Томас Суботка, в кратковременен проект участието в Европейски Съюз води до отлив на население, само че в дълготраен може да се чака, че огромна част от емигрантите ще се завърнат поради повишението на стандарта в родината. Има и талази на връщащи се, само че данните за тях към момента не се подават.
Не е ясно какво ще стане с източноевропейците във Англия след Брекзит. Дали те ще се завърнат по родните си места, ще потърсят друга страна за работа или ще съумеят да останат на Острова при новите условия, занапред ще се види.
Подобряването на икономическата обстановка в Източна Европа ще направи страните там и по-атрактивни за служащи от трети страни. Според учените, с цел да се задържи равнището на популацията, всяка жена би трябвало да има по 2 деца.
Тъй като това не е реалност в огромна част от Европа, изравняването на работната мощ с пенсиониращите се може да стане посредством покана към задгранични служащи. Много настоящ в множеството европейски страни е и шведският модел. В него не се разчита толкоз доста на имигранти за работния пазар, колкото на включване на всички в него – най-много дами и хора над 50 година
Жените имат условия за гледане на дребни деца и бързо връщане на работа след раждане, което стопански се отразява добре на страната. Хората над 50 пък може да бъдат преквалифицирани, с цел да остават допустимо най-дълго на работа.
Към запаса от хора в златната възраст се обръщат и в Германия. Все повече сектори основават работни места за пенсионери, които не са към този момент толкоз физически издръжливи като по-младите си сътрудници, само че за сметка на това имат скъп опит и с помощта на него даже превъзхождат 30-50-годишните. Въпреки това има сектори, в които и този запас не е задоволителен – болничният личен състав, учителите, полицията са специалности с все по-голям дефицит на фрагменти. Затова и германците се обръщат към източноевропейците с покана да работят като болногледачи или служители на реда. Последно албанците получиха право на бърза работна виза, в случай че са квалифицирани в медицинските специалности.
Това обаче се трансформира в спор сред държавните управления на западните и източните страни в Европа. Източноевропейците недоволстват, че влагат в образованието на свои хора, които след това работят на Запад, и по този начин остават без фрагменти. Според една станала известна прогноза на Организация на обединените нации до 2050 година популацията в множеството източноевропейски страни ще спадне съвсем на половина. В него за България се планува спад до 5 милиона души
Авторите на изследването обаче предизвестяват, че такива прогнози се вършат мъчно и рядко устоят на инспекцията на времето, защото миграционните процеси и раждаемостта се въздействат от доста спонтанни странични фактори. Така да вземем за пример в средата на 80-те години никой не бе планувал колапса на Съюз на съветските социалистически републики и произлезлите от това демографски и миграционни процеси. Войната в някогашна Югославия също изненада района и бе причина за всеобщо бягство на хората от Босна и Косово. Последният подобен неочакван развой бе напорът на младежи от Близкия изток поради войната в Сирия.
Но това не е единствено български проблем – хората от Източна Европа се реалокират на големи талази на Запад най-много поради разликата в заплащането. От емиграцията най-силно е потърпевшо Косово – 50% от популацията е напуснало домовете си и се е преместило в друга страна. Латвия пък бележи спад от 27% - 10% се дължат на негативно демографско развиване, а 17% - на емиграцията от 1990 година насам.
Данните бяха оповестени предходната седмица от Центъра за проучване на демографията и световния човешки капитал “Витгенщайн” във Виена. Според създателите на изследването Източна Европа е изгубила сред 12 и 15 милиона души, които са напуснали родината си след рухването на Берлинската стена.
Голямата част от тях са младежи във фертилна възраст, което утежнява още повече демографската обстановка в родината им. Там просто не остават задоволително хора, които да раждат деца.
Тази наклонност съумява ненапълно да се омекоти с ограничения на държавните управления. Например Eстония e съумяла да вдигне раждаемостта сред 1998 и 2008 година от 1,28 на 1,66 деца на жена. Това се дължи значително на улесненията, които страната вкарва за фамилии с деца. Майчинските при гледане на дете са равни на заплатата, въведено е отчасти работно време, което улеснява връщането на работа на майки с дребни деца, бащите се употребяват от равното право да си вземат отпуск за гледане на дете или да се трудят на половин работен ден, в случай че са поели грижата за дребните.Добър резултат дава и политиката за стимулиране на раждаемостта в Русия – там тя плюс прилива на хора от някогашни руски републики съвсем съумява да компенсира извънредно високата за Европа смъртност.Според създателите на проучването във връзка с раждаемостта Европа към този момент не се дели на Северна и Южна, както бе в края на 80-те до 2000 година. Тогава поради рецесиите южните дами раждаха по-малко деца от дамите в северните и западните страни на континента. Сега в множеството страни раждаемостта е към 1,2-1,4 деца на жена. И до момента в който източноевропейците всеобщо губят от популацията си, западноевропейските страни стават все по-многолюдни. Швейцария, Германия и Англия от години са съществена цел за преселване на източноевропейците. Освен това в множеството северни и западни страни демографската картина не наподобява зле – повече хора се раждат, в сравнение с умират. Само Германия и Италия вършат изключение, само че пък и двете се радват на големи притоци имигранти.
Рядко източноевропейците емигрират от родните си места поради политическата конюнктура. Основната причина е разликата в заплащането. Докато в България то е 1,67 евро на час, в Германия междинната отплата е 15,60 евро за един час работа. Най-много печелят в Дания – 25,52 на час. По покупателна мощ статистиката наподобява по същия метод – най-горе в класацията е Дания, в края ѝ – отново България.
Приемането на източноевропейските страни в Европейски Съюз е ускорило процеса на миграция на младото работоспособно население, показва изследването. Хората от всяка страна се насочват към избрана страна. Например поляците всеобщо отиват във Англия, латвийците в Ирландия, а за българите най-предпочитана си остава Германия.
Но не може да се твърди, че единствено свободата на придвижване в Европейски Съюз е причина за отлива на население от по-бедните членки, считат откривателите. И като образец дават Румъния – най-вече хора тя губи сред 1990 и 2000 година, а влиза в Европейски Съюз едвам през 2007-а дружно с България, като по това време броят на емигриращите към този момент понижава.
Авторите на изследването са даже оптимисти. Според един от тях – Томас Суботка, в кратковременен проект участието в Европейски Съюз води до отлив на население, само че в дълготраен може да се чака, че огромна част от емигрантите ще се завърнат поради повишението на стандарта в родината. Има и талази на връщащи се, само че данните за тях към момента не се подават.
Не е ясно какво ще стане с източноевропейците във Англия след Брекзит. Дали те ще се завърнат по родните си места, ще потърсят друга страна за работа или ще съумеят да останат на Острова при новите условия, занапред ще се види.
Подобряването на икономическата обстановка в Източна Европа ще направи страните там и по-атрактивни за служащи от трети страни. Според учените, с цел да се задържи равнището на популацията, всяка жена би трябвало да има по 2 деца.
Тъй като това не е реалност в огромна част от Европа, изравняването на работната мощ с пенсиониращите се може да стане посредством покана към задгранични служащи. Много настоящ в множеството европейски страни е и шведският модел. В него не се разчита толкоз доста на имигранти за работния пазар, колкото на включване на всички в него – най-много дами и хора над 50 година
Жените имат условия за гледане на дребни деца и бързо връщане на работа след раждане, което стопански се отразява добре на страната. Хората над 50 пък може да бъдат преквалифицирани, с цел да остават допустимо най-дълго на работа.
Към запаса от хора в златната възраст се обръщат и в Германия. Все повече сектори основават работни места за пенсионери, които не са към този момент толкоз физически издръжливи като по-младите си сътрудници, само че за сметка на това имат скъп опит и с помощта на него даже превъзхождат 30-50-годишните. Въпреки това има сектори, в които и този запас не е задоволителен – болничният личен състав, учителите, полицията са специалности с все по-голям дефицит на фрагменти. Затова и германците се обръщат към източноевропейците с покана да работят като болногледачи или служители на реда. Последно албанците получиха право на бърза работна виза, в случай че са квалифицирани в медицинските специалности.
Това обаче се трансформира в спор сред държавните управления на западните и източните страни в Европа. Източноевропейците недоволстват, че влагат в образованието на свои хора, които след това работят на Запад, и по този начин остават без фрагменти. Според една станала известна прогноза на Организация на обединените нации до 2050 година популацията в множеството източноевропейски страни ще спадне съвсем на половина. В него за България се планува спад до 5 милиона души
Авторите на изследването обаче предизвестяват, че такива прогнози се вършат мъчно и рядко устоят на инспекцията на времето, защото миграционните процеси и раждаемостта се въздействат от доста спонтанни странични фактори. Така да вземем за пример в средата на 80-те години никой не бе планувал колапса на Съюз на съветските социалистически републики и произлезлите от това демографски и миграционни процеси. Войната в някогашна Югославия също изненада района и бе причина за всеобщо бягство на хората от Босна и Косово. Последният подобен неочакван развой бе напорът на младежи от Близкия изток поради войната в Сирия.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ