Приближаваме ли се към края на света? Пред БНТ говори един от учените, които управляват Часовника на Страшния съд
От 1947 година в Чикагския университет има часовник, който регистрира какъв брой човечеството се е доближило до края на света. Наричат го " Часовникът на Страшния съд ".
Направен от учени от Чикагския университет, които са взели участие в основаването на атомната бомба през Втората международна война, блъснала градовете Хирошима и Нагазаки в Япония. От тогава до през днешния ден, на всеки 20 януари, учените от университета се събират, с цел да решат дали да изместят стрелката на часовника напред - към края на света и ли обратно, с цел да отбележат понижаване на заплахата, надвиснала над човечеството. Или да я оставят на същото място, както стана тази година.
Какви са претекстовете им - кореспондентът ни в Съединени американски щати Симеон Гаспаров беседва за предаването с Д-р Рейчъл Брансън, която е президент и основен изпълнителен шеф, на „ Бюлетина на атомните учени ".
Доктор Брансън, какво е Часовникът на Страшния съд?
Часовникът на Страшния съд е една метафора за това какъв брой близо е човечеството да унищожи нашата планета и бъдещето на човешкия жанр. Създаден е от един художник през 1947 година и това е 75-ата година, откогато Часовникът отмерва.
Колко близо сме до края на човечеството през днешния ден?
В този миг часовникът към този момент демонстрира 100 секунди преди среднощ, в никакъв случай не сме били по този начин покрай края. Последно го настройвахме през 2020 година
Защо сме толкоз покрай края, съгласно вас?
Именно това е въпросът! Много хора имат вяра, че по време на Студената война сме претърпели надалеч по-опасен интервал. Но тогава, през 1953 година часовникът показваше две минути до среднощ. Сега сме съществено обезпокоени, че всички съглашения за надзор над въоръжаването, цялото интернационално съдействие за справяне със заканите на 21 век, разтуриха старите договорености и се основават нови. Поставяме фокуса върху две екзистенциални закани - това са разпространяването и потреблението на нуклеарните оръжия и растящите провокации, свързани с измененията в климата. Те са несравнимо по-опасно от всичко, с което е трябвало да се оправяме по време на Студената война и по тази причина сме мощно обезпокоени.
Борим се коронавирус пандемията към този момент съвсем две години, с необятно публикуваната дезинформация, с подправените вести, неналичието на почитание към науката, експертизата. Тези фактори доближават ли ни до края?
Наистина, през 2021 година говорихме доста за дезинформацията и за занемаряване на научните обстоятелства - диалог, който започнахме през 2020 година И считаме, че те усилват заплахата. Сами по себе си, те не са екзистенциални закани, само че вършат тяхното превъзмогване доста по-трудно. Ще дам един значим образец: вижте какъв брой неспособни се оказахме да се оправим с световна пандемия - не е налице нужното интернационално съдействие, няма заслужено систематизиране на имунизациите. Науката направи чудеса, като съумя толкоз бързо да създаде ваксина. Вероятността човечеството да се сблъска с по-сериозна опасност от коронавирус е действителна и значи способността ни да реагираме се оказва много лимитирана. Това е доста обезпокоително.
Мислите ли, че международните водачи обръщат внимание на Часовника на Страшния съд?
Според мен международните водачи стартират да схващат значимостта на тези закани. А до скоро тук в Съединени американски щати, както и в международен мащаб, климатичните промени не се възприемаха доста насериозно. Световните водачи настояват, че нуклеарните оръжия са под надзор и могат да се оправят с тях. Чуваме по какъв начин Русия заплашва да придвижи нуклеарния си боеприпас по-близо до Съединени американски щати, виждаме и слабата реакция на Китай, който даже не се появи на последните световни договаряния за климата. Това не е правилният път. Бих споделила, че международните водачи обръщат внимание, само че не и с нужната степен на необходимост. И тъкмо тук е нашето място като жители на света - ние би трябвало да държим нашите водачи под обстрел, би трябвало непрекъснато да задаваме въпроси на нашите представители, на политиците, да настояваме те да си свършат работата и да обезпечат нашата сигурност и през 21 век, а освен през 20 век.
Как можем да обърнем процеса?
Можем да го обърнем, да. Звучи просто, само че би трябвало да приказваме за това. Трябва да приказваме между тях, да приказваме с околните и фамилиите си, би трябвало да създадем всичко по силите си, с цел да стане ясно, че актуалната обстановка е нестабилна и не е в наша изгода. Важно е също всеки в своята страна да предприеме ограничения против климатичните промени - приказвам за дребни неща от рода на това с какво се храним, по какъв начин караме, къде се разхождаме - дребни, ежедневни неща. Това се отнася и до производителите на артикули, които познаваме, във всички области на живота - в бизнеса, в политиката, в медицината, на всички места. Трябва да продължаваме да приказваме и да питаме, да покачваме осведомеността, от която полиците имат потребност. Може да наподобява нищожно, само че доста значимо хората да приказват за това.
Вие сте специалист по интернационалните връзки. Какво ще се случи съгласно вас, в случай че има война сред Русия и Украйна?
Всички се надяваме да няма. Много сме обезпокоени, рискът е огромен. Съединени американски щати и Русия не престават да управляват 90% от международните нуклеарни оръжия и чуваме да се загатват тези оръжия в подтекста на този спор. Именно там е заплахата и би трябвало да се положат всички старания да не се стига до война.
Направен от учени от Чикагския университет, които са взели участие в основаването на атомната бомба през Втората международна война, блъснала градовете Хирошима и Нагазаки в Япония. От тогава до през днешния ден, на всеки 20 януари, учените от университета се събират, с цел да решат дали да изместят стрелката на часовника напред - към края на света и ли обратно, с цел да отбележат понижаване на заплахата, надвиснала над човечеството. Или да я оставят на същото място, както стана тази година.
Какви са претекстовете им - кореспондентът ни в Съединени американски щати Симеон Гаспаров беседва за предаването с Д-р Рейчъл Брансън, която е президент и основен изпълнителен шеф, на „ Бюлетина на атомните учени ".
Доктор Брансън, какво е Часовникът на Страшния съд?
Часовникът на Страшния съд е една метафора за това какъв брой близо е човечеството да унищожи нашата планета и бъдещето на човешкия жанр. Създаден е от един художник през 1947 година и това е 75-ата година, откогато Часовникът отмерва.
Колко близо сме до края на човечеството през днешния ден?
В този миг часовникът към този момент демонстрира 100 секунди преди среднощ, в никакъв случай не сме били по този начин покрай края. Последно го настройвахме през 2020 година
Защо сме толкоз покрай края, съгласно вас?
Именно това е въпросът! Много хора имат вяра, че по време на Студената война сме претърпели надалеч по-опасен интервал. Но тогава, през 1953 година часовникът показваше две минути до среднощ. Сега сме съществено обезпокоени, че всички съглашения за надзор над въоръжаването, цялото интернационално съдействие за справяне със заканите на 21 век, разтуриха старите договорености и се основават нови. Поставяме фокуса върху две екзистенциални закани - това са разпространяването и потреблението на нуклеарните оръжия и растящите провокации, свързани с измененията в климата. Те са несравнимо по-опасно от всичко, с което е трябвало да се оправяме по време на Студената война и по тази причина сме мощно обезпокоени.
Борим се коронавирус пандемията към този момент съвсем две години, с необятно публикуваната дезинформация, с подправените вести, неналичието на почитание към науката, експертизата. Тези фактори доближават ли ни до края?
Наистина, през 2021 година говорихме доста за дезинформацията и за занемаряване на научните обстоятелства - диалог, който започнахме през 2020 година И считаме, че те усилват заплахата. Сами по себе си, те не са екзистенциални закани, само че вършат тяхното превъзмогване доста по-трудно. Ще дам един значим образец: вижте какъв брой неспособни се оказахме да се оправим с световна пандемия - не е налице нужното интернационално съдействие, няма заслужено систематизиране на имунизациите. Науката направи чудеса, като съумя толкоз бързо да създаде ваксина. Вероятността човечеството да се сблъска с по-сериозна опасност от коронавирус е действителна и значи способността ни да реагираме се оказва много лимитирана. Това е доста обезпокоително.
Мислите ли, че международните водачи обръщат внимание на Часовника на Страшния съд?
Според мен международните водачи стартират да схващат значимостта на тези закани. А до скоро тук в Съединени американски щати, както и в международен мащаб, климатичните промени не се възприемаха доста насериозно. Световните водачи настояват, че нуклеарните оръжия са под надзор и могат да се оправят с тях. Чуваме по какъв начин Русия заплашва да придвижи нуклеарния си боеприпас по-близо до Съединени американски щати, виждаме и слабата реакция на Китай, който даже не се появи на последните световни договаряния за климата. Това не е правилният път. Бих споделила, че международните водачи обръщат внимание, само че не и с нужната степен на необходимост. И тъкмо тук е нашето място като жители на света - ние би трябвало да държим нашите водачи под обстрел, би трябвало непрекъснато да задаваме въпроси на нашите представители, на политиците, да настояваме те да си свършат работата и да обезпечат нашата сигурност и през 21 век, а освен през 20 век.
Как можем да обърнем процеса?
Можем да го обърнем, да. Звучи просто, само че би трябвало да приказваме за това. Трябва да приказваме между тях, да приказваме с околните и фамилиите си, би трябвало да създадем всичко по силите си, с цел да стане ясно, че актуалната обстановка е нестабилна и не е в наша изгода. Важно е също всеки в своята страна да предприеме ограничения против климатичните промени - приказвам за дребни неща от рода на това с какво се храним, по какъв начин караме, къде се разхождаме - дребни, ежедневни неща. Това се отнася и до производителите на артикули, които познаваме, във всички области на живота - в бизнеса, в политиката, в медицината, на всички места. Трябва да продължаваме да приказваме и да питаме, да покачваме осведомеността, от която полиците имат потребност. Може да наподобява нищожно, само че доста значимо хората да приказват за това.
Вие сте специалист по интернационалните връзки. Какво ще се случи съгласно вас, в случай че има война сред Русия и Украйна?
Всички се надяваме да няма. Много сме обезпокоени, рискът е огромен. Съединени американски щати и Русия не престават да управляват 90% от международните нуклеарни оръжия и чуваме да се загатват тези оръжия в подтекста на този спор. Именно там е заплахата и би трябвало да се положат всички старания да не се стига до война.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ