И все пак той - „Манускрипта 39” - се чете!
От 10 ноември, денят, в който преди 30 години България разгласи, че желае независимост и народна власт, на 35 места из Пловдив по стени и места за афиши могат да се прочетат 16 стихотворения на 16 модерни български поети, всяко от които - манускрипт. Те са съчетани с черно-бели графики и са отпечатани върху четири ленти от кафява амбалажна хартия с обща дължина от 5 километра. Манускриптите са зпръснати из цялостен Пловдив - шест пункта в регион „ Централен “, на по пет места в регионите „ Източен “, „ Южен “ и „ Тракия “, на по четири - в регионите „ Западен “ и „ Северен “. Освен това са облепени и пет общински къщи на улиците „ Весела “ № 23, „ Захари Стоянов “ № 82, „ Иван Вазов “ № 39, „ Мортагон “ № 1а и „ Стойчо Мошанов “ № 15. Някои от техните жители обаче очевидно са измежду най-запалените фенове на поезията, тъй като още на идващия ден са си отлепили стихове за спомен. Или пък...
Длъжни сме да отбележим имената на всички създатели, взели участие в хепънинга, тъй като сходно знамение у нас се случва за първи път: Ани Илков, Белослава Димитрова, Борис Роканов, Владимир Левчев, Диана Маркова, Ивайло Добрев, Иван Цанев, Иво Рафаилов, Лора Динкова, Мария Калинова, Надежда Московска, Рене Карабаш, Румен Денев, Силвия Чолева, Стефан Икога и Ясен Василев. Те са създатели от разнообразни генерации, само че ги сплотява общият поетичен заряд и поетиката, споделя идеологът на плана „ Манускрипта 39 “ - Борис Роканов.
Първоначалната концепция, с която Борис Роканов и галеристите от "Ромфея - Ватев, Шишманов и сие” още през 2015 година аплайват за финансиране пред общинската фондация „ Пловдив 2019”, е огромна: лиричен джаз концерт; многократни поетични четения и неочаквани театрални спектакли по спирките, гарите и летището на Пловдив; амбалажна хартия с ръкописно изписани стихове върху нея, с която да се заредят всички хранителни магазини под тепетата; застилане на Главната улица с лирика и рисунки. Общата стойност на плана е 250 000 лв..
В последна сметка, от богатата поетична стратегия остава единствено последната част – концепцията със застилането на най-личната пловдивска улица. Подобаващо е орязан и бюджета - тъкмо пет пъти (50 000 лева). За сметка на това обаче още през 2016 година Борис Роканов получава от община Пловдив всички нужни разрешителни за "мероприятието ". Знае се и друго: общинското дружество "Чистота " ще възвърне богобоязливия тип на улицата след привършване на събитието, т.е. ще измие и измете даже най-микроскопичните следи от "тротоарно-паважната " лирика.
Като идеолог и мотор на плана, отдаден на кирилицата, манускрипта и съчетаването на поезията с живописта, изначало Борис Роканов имал желание да "тапицира " Пловдив единствено със свои стихове. След като концепцията му била посрещната с интерес от други поети, той на часа присъединил в начинанието още петнадесет стихотворения – всяко на друг създател. Като единствено на двама - Стефан Икога и Диана Маркова, той си разрешил да даде насоки в какъв дух да са стиховете им. На всички останали "разрешил " сами да изберат стихотворението, с което да вземат участие. Самият той избира стихотворението „ Моето отричане “, видяло бял свят преди 30 години в дебютната му стихосбирка „ Предчувствия “.
Предчувствия, каквито през днешния ден - 30 години по-късно - Борис Роканов надали към този момент има. Инак сигурно планът му нямаше да бъде неразрешен и след разправии, траяли повече от три седмици - "реабилитиран " в мощно сакат тип: вместо да "стъпват " самоуверено по лирика, пловдивчани ще я съзерцават по стени и тараби като предизборни плакати.
Стартът на плана е разгласен за 16 октомври 2019 година. Дата, която въпреки и инцидентно, си е подобаваща - 16 на брой са и участващите поети. На 15 октомври по здрач, Роканов се насочва към Джумаята, откъдето - благодарение на 58 роми и два тона лепило - би трябвало да тръгне огромното лепене: "поезията " е с обща дължина 4900 м., а всяка ролка е необятна 1.20 метра. Малко по-късно обаче се оказва, че разстилане и лепене няма да има. А Борис Роканов за една численост не е окован в белезници и спретнат в най-близкото отделение на Министерство на вътрешните работи. Явно - никакво предусещане не е сработило.
И като настана една препирня, та... цели три недели. Може - не може! Ще се чете - няма да се чете! Както е споделил народът - в никакъв случай не е късно човек да стане за срам. Пък бил той и властник...
Истината се оказва семпла: новият заместник-кмет по публичния ред в Пловдив - Йордан Ставрев, не разрешава хепънинга. Позовавайки се, естествено, на Наредбата за обезпечаване на публичния ред и наредбата на член 9, алинея 1, т. 1: "Забранява се писането, драскането и лепенето на разгласи, афиши, плакати и други отвън регламентираните от Община Пловдив за това места, както и по витрини, фасади и огради на търговски обекти, жилищни и административни здания, без позволение на притежателя, шефа или изпълнителния шеф на съответната компания или институция... "
Писмена заповед, "въоръжена " със съответните претекстове, Борис Роканов не получава. В същото време 90% от общинската дотация - към 40 000 лева - са изразходвани за хартия, лепила, предпечатна подготовка и щемпел. Уникалният графичен дизайн, дело на художника Борис Богданов - учител в пловдивската Художествена гимназия, също е напът да бъде жертван на забвение.
Макиавели го е споделил: „ Една смяна неизбежно влече след себе си и друга!”
В нашият случай нещата с измененията наподобява по този начин. Първо - дотогавашният заместник-кмет по публичния ред е заменен и на негово място е назначен Йордан Ставрев. Второ - от 27 септември Главната улица в Пловдив бе превърната в зона, свободна само за шатрите и сергиите на кандидат-кметовете. Така че няма по какъв начин някакви си "драскачи " и "мазачи " да лепят там амбалажна хартия, някакви си "ентелегенти " да се петляркат из краката на локалния политически хайлайф. И трето - Борис Роканов е един от най-гръмогласните критици на фондация „ Пловдив 2019 “, тъй че рано или късно щеше да си откри майстора.
Да, най-вероятно заместник-кметът забранител е прав за себе си: когато планът на Роканов е минавал през процедурите за утвърждение, на никого въобще не му е хрумнало мисълта за съществуването на Наредбата за обезпечаване на публичния ред. Нито е отчел последващите проблеми с лепенето на километри хартия, събирането на тонове отпадъци и т. н.
Е, по силата на тази логичност зам.-кметът Ставрев пък въобще не се е поинтересувал, че лепилото е за тапети, разтваря се във вода и е екологично безвредно, а общото тегло на "лентовата лирика " е към 6 тона (5000 м. дължина по 1.2 м. широчина по 90-100 гр. на квадратен метър). Тоест - събира се в един единствен самосвал и предстои на 100-процентово преработване...
Така или другояче „ Манускрипта 39” се случи!
Не където бе планувано и както бе планувано. Предвид обаче античната максима "По-добре малко пари незабавно, в сравнение с доста - в никакъв случай! ", Борис Роканов и съучастниците му по перо и четка, въпреки всичко би трябвало да са удовлетворени. Защото "Манускрипта 39 " е разпилян на 35 места из Пловдив, вместо да бъде закътан в някой подлез. А на нас не ни остава нищо друго, с изключение на да хванем по една броеница и да подкараме зърната по посока на часовниковата стрелка: чете се - не се чете; чете се - не се чете; чете се... чете се... чете се!
Длъжни сме да отбележим имената на всички създатели, взели участие в хепънинга, тъй като сходно знамение у нас се случва за първи път: Ани Илков, Белослава Димитрова, Борис Роканов, Владимир Левчев, Диана Маркова, Ивайло Добрев, Иван Цанев, Иво Рафаилов, Лора Динкова, Мария Калинова, Надежда Московска, Рене Карабаш, Румен Денев, Силвия Чолева, Стефан Икога и Ясен Василев. Те са създатели от разнообразни генерации, само че ги сплотява общият поетичен заряд и поетиката, споделя идеологът на плана „ Манускрипта 39 “ - Борис Роканов.
Първоначалната концепция, с която Борис Роканов и галеристите от "Ромфея - Ватев, Шишманов и сие” още през 2015 година аплайват за финансиране пред общинската фондация „ Пловдив 2019”, е огромна: лиричен джаз концерт; многократни поетични четения и неочаквани театрални спектакли по спирките, гарите и летището на Пловдив; амбалажна хартия с ръкописно изписани стихове върху нея, с която да се заредят всички хранителни магазини под тепетата; застилане на Главната улица с лирика и рисунки. Общата стойност на плана е 250 000 лв..
В последна сметка, от богатата поетична стратегия остава единствено последната част – концепцията със застилането на най-личната пловдивска улица. Подобаващо е орязан и бюджета - тъкмо пет пъти (50 000 лева). За сметка на това обаче още през 2016 година Борис Роканов получава от община Пловдив всички нужни разрешителни за "мероприятието ". Знае се и друго: общинското дружество "Чистота " ще възвърне богобоязливия тип на улицата след привършване на събитието, т.е. ще измие и измете даже най-микроскопичните следи от "тротоарно-паважната " лирика.
Като идеолог и мотор на плана, отдаден на кирилицата, манускрипта и съчетаването на поезията с живописта, изначало Борис Роканов имал желание да "тапицира " Пловдив единствено със свои стихове. След като концепцията му била посрещната с интерес от други поети, той на часа присъединил в начинанието още петнадесет стихотворения – всяко на друг създател. Като единствено на двама - Стефан Икога и Диана Маркова, той си разрешил да даде насоки в какъв дух да са стиховете им. На всички останали "разрешил " сами да изберат стихотворението, с което да вземат участие. Самият той избира стихотворението „ Моето отричане “, видяло бял свят преди 30 години в дебютната му стихосбирка „ Предчувствия “.
Предчувствия, каквито през днешния ден - 30 години по-късно - Борис Роканов надали към този момент има. Инак сигурно планът му нямаше да бъде неразрешен и след разправии, траяли повече от три седмици - "реабилитиран " в мощно сакат тип: вместо да "стъпват " самоуверено по лирика, пловдивчани ще я съзерцават по стени и тараби като предизборни плакати.
Стартът на плана е разгласен за 16 октомври 2019 година. Дата, която въпреки и инцидентно, си е подобаваща - 16 на брой са и участващите поети. На 15 октомври по здрач, Роканов се насочва към Джумаята, откъдето - благодарение на 58 роми и два тона лепило - би трябвало да тръгне огромното лепене: "поезията " е с обща дължина 4900 м., а всяка ролка е необятна 1.20 метра. Малко по-късно обаче се оказва, че разстилане и лепене няма да има. А Борис Роканов за една численост не е окован в белезници и спретнат в най-близкото отделение на Министерство на вътрешните работи. Явно - никакво предусещане не е сработило.
И като настана една препирня, та... цели три недели. Може - не може! Ще се чете - няма да се чете! Както е споделил народът - в никакъв случай не е късно човек да стане за срам. Пък бил той и властник...
Истината се оказва семпла: новият заместник-кмет по публичния ред в Пловдив - Йордан Ставрев, не разрешава хепънинга. Позовавайки се, естествено, на Наредбата за обезпечаване на публичния ред и наредбата на член 9, алинея 1, т. 1: "Забранява се писането, драскането и лепенето на разгласи, афиши, плакати и други отвън регламентираните от Община Пловдив за това места, както и по витрини, фасади и огради на търговски обекти, жилищни и административни здания, без позволение на притежателя, шефа или изпълнителния шеф на съответната компания или институция... "
Писмена заповед, "въоръжена " със съответните претекстове, Борис Роканов не получава. В същото време 90% от общинската дотация - към 40 000 лева - са изразходвани за хартия, лепила, предпечатна подготовка и щемпел. Уникалният графичен дизайн, дело на художника Борис Богданов - учител в пловдивската Художествена гимназия, също е напът да бъде жертван на забвение.
Макиавели го е споделил: „ Една смяна неизбежно влече след себе си и друга!”
В нашият случай нещата с измененията наподобява по този начин. Първо - дотогавашният заместник-кмет по публичния ред е заменен и на негово място е назначен Йордан Ставрев. Второ - от 27 септември Главната улица в Пловдив бе превърната в зона, свободна само за шатрите и сергиите на кандидат-кметовете. Така че няма по какъв начин някакви си "драскачи " и "мазачи " да лепят там амбалажна хартия, някакви си "ентелегенти " да се петляркат из краката на локалния политически хайлайф. И трето - Борис Роканов е един от най-гръмогласните критици на фондация „ Пловдив 2019 “, тъй че рано или късно щеше да си откри майстора.
Да, най-вероятно заместник-кметът забранител е прав за себе си: когато планът на Роканов е минавал през процедурите за утвърждение, на никого въобще не му е хрумнало мисълта за съществуването на Наредбата за обезпечаване на публичния ред. Нито е отчел последващите проблеми с лепенето на километри хартия, събирането на тонове отпадъци и т. н.
Е, по силата на тази логичност зам.-кметът Ставрев пък въобще не се е поинтересувал, че лепилото е за тапети, разтваря се във вода и е екологично безвредно, а общото тегло на "лентовата лирика " е към 6 тона (5000 м. дължина по 1.2 м. широчина по 90-100 гр. на квадратен метър). Тоест - събира се в един единствен самосвал и предстои на 100-процентово преработване...
Така или другояче „ Манускрипта 39” се случи!
Не където бе планувано и както бе планувано. Предвид обаче античната максима "По-добре малко пари незабавно, в сравнение с доста - в никакъв случай! ", Борис Роканов и съучастниците му по перо и четка, въпреки всичко би трябвало да са удовлетворени. Защото "Манускрипта 39 " е разпилян на 35 места из Пловдив, вместо да бъде закътан в някой подлез. А на нас не ни остава нищо друго, с изключение на да хванем по една броеница и да подкараме зърната по посока на часовниковата стрелка: чете се - не се чете; чете се - не се чете; чете се... чете се... чете се!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ