София гнездо на птици стана...*
От 1 януари България е ръководител на Съвета на Европейския съюз. Председателството е на ротационен принцип и трае 6 месеца, след което ще бъде поето от друга държава-членка на Европейски Съюз.
В интервала директно преди и в самото начало на българското европредседателство в обществото се възцари някаква характерна възвишеност. Заредиха се упования от най-различен темперамент - едни хора започнаха да разясняват кои са най-важните начинания, които страната ни би трябвало да предприеме, възползвайки се от краткотрайната си роля; други взеха решение, че тъкмо в този момент би трябвало да дадат още по-голяма публичност на рецензиите си към страната, надявайки се, че " Европа ще ни чуе " ; трети пък се разочароваха, че тъкмо през тези 6 месеца европейските ни сътрудници няма да задават неуместни въпроси и де факто Европейският съюз щял да легитимира " корупцията, мафията и олигархичното ръководство ".
Естествено, нищо от изброените няма съществени учредения. В реалност, ротационното председателство (на Съвета на Европейски Съюз, а не на Европейската комисия!) е повече или по-малко алегорично. (Прочее, знаете ли от коя страна поемаме председателството? А на коя ще го предадем в края на юни? От Естония и на Австрия, само че да, и аз имах потребност от жокер.) През тези 6 месеца в София ще се проведат редица събития (политически и културни), само че главните политически решения, засягащи Евросъюза, ще продължат да се вземат в Брюксел. Така че резултатът (и изгодите за България) са в доста по-малка степен политически и повече имиджови (популяризиране на европейската идея), културни и туристически.
През тези 6 месеца в действителност гласът на България ще има малко по-голяма тежест в Европейски Съюз, само че в случай че европредседателството бъде натоварено със свръхочаквания, на финала може да сме на минус от политическа позиция. Например, политиката за приобщаване на Западните Балкани към Европейски Съюз беше сполучливо провеждана от България през миналата година, без да председателстваме Съвета. Ако чакаме, че председателското ни място автоматизирано ще помогне за осъществяване на българските национални ползи в и по отношение на Македония и Албания, то има заплаха да се разочароваме в края на юни.
Заблудата, че европредседателството е нещо извънредно значимо, бе подхранена и от популяризирането на поредност от отрицателни публикации за България, оповестени в разнообразни европейски медии. Естествено, съответните медии трябваше по някакъв метод да насочат вниманието на аудиторията към съответната страна, а това най-лесно става, като посочиш минусите й. А за какво родните злобари и нихилисти ни проглушиха ушите с тези публикации, е обособен въпрос...
Реално, посредством инструмента на председателство на Съвета на Европейски Съюз, съответната страна (в случая България) може в такава степен да реализира своите цели, колкото преди време Асамблея " Знаме на мира " реализира международен мир. За тези, които не знаят или не си спомнят: Асамблея " Знаме на мира " беше интернационален фестивал, който сред 1979-а и 1988-а година се организираше в София. В него участваха деца от разнообразни страни по света (през 1988г. бе подложен връх с участници от 135 държави), като концепцията бе посредством нова форма на дипломация да се реализира мир по цялото земно кълбо. Разбира се, действителността бе надалеч от фантазиите и през този интервал протичаха не един и два военни спора - руската инвазия в Афганистан, Ирано-иракската война, гражданската война в Ливан, Палестинската интифада, американската експанзия в Гренада, спорът в Родезия/Зимбабве, окупацията на Намибия от ЮАР... А и да не забравяме, че либийският водач Муамар Кадафи (сериозно ухажван от уредниците на асамблеята, впрочем) по това време подпомагаше де що има терористична организация по света.
Безспорно обаче, от българското председателство могат да се извлекат изгоди. Преди всичко, повдигане на националното самочувствие (макар и временно). Мисълта, че в продължение на половин година София ще бъде център на най-могъщия и най-богатия политически съюз в цялата история на човечеството, е повече от примамлива. София става Рим. София става Берлин. (И Токио...)
Събитията, свързани с председателството, са обществени, достъпът е свободен. Какъв по-голям късмет да се затвърди преобладаващо позитивното отношение на българските жители към участието в Европейски Съюз?
Но не е единствено това. Туризмът в България (основно София, само че не само) ще получи 6-месечен подтик. Столицата ни има шанса да се потвърди като сполучлив уредник на огромни събития от интернационален темперамент. София продължава да няма събитие - знак, с което да бъде асоциирана от непознатите туристи - по този начин, както Мюнхен с Октоберфест, Рио де Жанейро с карнавала или Памплона с надбягването с бикове. (Те и градове като Лондон, Париж и Рим нямат, само че на тях не им е и нужно, защото сами по себе си са знаци, до момента в който София е неотложно да бъде обвързвана с нещо.) Разбира се, европредседателството не може да запълни този вакуум (защото се случва един път на 13-14 години и най-много тъй като не е нещо неповторимо за България), само че сполучливото му осъществяване (като реклама и логистика) би ни дало самочувствие да мислим за основаване и осъществяване на огромно годишно събитие, което след време да се трансформира в знак на столицата. А също и като цяло да стартираме да мислим по огромно...
Така че, да си пожелаем сполучливо председателстване! Следващото няма да е преди 2031-а година...
*Препратка към песента, отдадена на асамблеята " Знаме на мира "
В интервала директно преди и в самото начало на българското европредседателство в обществото се възцари някаква характерна възвишеност. Заредиха се упования от най-различен темперамент - едни хора започнаха да разясняват кои са най-важните начинания, които страната ни би трябвало да предприеме, възползвайки се от краткотрайната си роля; други взеха решение, че тъкмо в този момент би трябвало да дадат още по-голяма публичност на рецензиите си към страната, надявайки се, че " Европа ще ни чуе " ; трети пък се разочароваха, че тъкмо през тези 6 месеца европейските ни сътрудници няма да задават неуместни въпроси и де факто Европейският съюз щял да легитимира " корупцията, мафията и олигархичното ръководство ".
Естествено, нищо от изброените няма съществени учредения. В реалност, ротационното председателство (на Съвета на Европейски Съюз, а не на Европейската комисия!) е повече или по-малко алегорично. (Прочее, знаете ли от коя страна поемаме председателството? А на коя ще го предадем в края на юни? От Естония и на Австрия, само че да, и аз имах потребност от жокер.) През тези 6 месеца в София ще се проведат редица събития (политически и културни), само че главните политически решения, засягащи Евросъюза, ще продължат да се вземат в Брюксел. Така че резултатът (и изгодите за България) са в доста по-малка степен политически и повече имиджови (популяризиране на европейската идея), културни и туристически.
През тези 6 месеца в действителност гласът на България ще има малко по-голяма тежест в Европейски Съюз, само че в случай че европредседателството бъде натоварено със свръхочаквания, на финала може да сме на минус от политическа позиция. Например, политиката за приобщаване на Западните Балкани към Европейски Съюз беше сполучливо провеждана от България през миналата година, без да председателстваме Съвета. Ако чакаме, че председателското ни място автоматизирано ще помогне за осъществяване на българските национални ползи в и по отношение на Македония и Албания, то има заплаха да се разочароваме в края на юни.
Заблудата, че европредседателството е нещо извънредно значимо, бе подхранена и от популяризирането на поредност от отрицателни публикации за България, оповестени в разнообразни европейски медии. Естествено, съответните медии трябваше по някакъв метод да насочат вниманието на аудиторията към съответната страна, а това най-лесно става, като посочиш минусите й. А за какво родните злобари и нихилисти ни проглушиха ушите с тези публикации, е обособен въпрос...
Реално, посредством инструмента на председателство на Съвета на Европейски Съюз, съответната страна (в случая България) може в такава степен да реализира своите цели, колкото преди време Асамблея " Знаме на мира " реализира международен мир. За тези, които не знаят или не си спомнят: Асамблея " Знаме на мира " беше интернационален фестивал, който сред 1979-а и 1988-а година се организираше в София. В него участваха деца от разнообразни страни по света (през 1988г. бе подложен връх с участници от 135 държави), като концепцията бе посредством нова форма на дипломация да се реализира мир по цялото земно кълбо. Разбира се, действителността бе надалеч от фантазиите и през този интервал протичаха не един и два военни спора - руската инвазия в Афганистан, Ирано-иракската война, гражданската война в Ливан, Палестинската интифада, американската експанзия в Гренада, спорът в Родезия/Зимбабве, окупацията на Намибия от ЮАР... А и да не забравяме, че либийският водач Муамар Кадафи (сериозно ухажван от уредниците на асамблеята, впрочем) по това време подпомагаше де що има терористична организация по света.
Безспорно обаче, от българското председателство могат да се извлекат изгоди. Преди всичко, повдигане на националното самочувствие (макар и временно). Мисълта, че в продължение на половин година София ще бъде център на най-могъщия и най-богатия политически съюз в цялата история на човечеството, е повече от примамлива. София става Рим. София става Берлин. (И Токио...)
Събитията, свързани с председателството, са обществени, достъпът е свободен. Какъв по-голям късмет да се затвърди преобладаващо позитивното отношение на българските жители към участието в Европейски Съюз?
Но не е единствено това. Туризмът в България (основно София, само че не само) ще получи 6-месечен подтик. Столицата ни има шанса да се потвърди като сполучлив уредник на огромни събития от интернационален темперамент. София продължава да няма събитие - знак, с което да бъде асоциирана от непознатите туристи - по този начин, както Мюнхен с Октоберфест, Рио де Жанейро с карнавала или Памплона с надбягването с бикове. (Те и градове като Лондон, Париж и Рим нямат, само че на тях не им е и нужно, защото сами по себе си са знаци, до момента в който София е неотложно да бъде обвързвана с нещо.) Разбира се, европредседателството не може да запълни този вакуум (защото се случва един път на 13-14 години и най-много тъй като не е нещо неповторимо за България), само че сполучливото му осъществяване (като реклама и логистика) би ни дало самочувствие да мислим за основаване и осъществяване на огромно годишно събитие, което след време да се трансформира в знак на столицата. А също и като цяло да стартираме да мислим по огромно...
Така че, да си пожелаем сполучливо председателстване! Следващото няма да е преди 2031-а година...
*Препратка към песента, отдадена на асамблеята " Знаме на мира "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ