Франкфурт се сбогува официално с Драги
От 1 ноември нов кормчия поема ръководството на Европейската централна банка. Това, както към този момент е известно, е французойката Кристин Лагард, която заменя на поста италианския си сътрудник Марио Драги. Самата Лагард се отдръпна от позицията си на ръководещ управител на МВФ, с цел да поеме новата си управническа роля и отстъпи това място на българката Кристалина Георгиева. Тя към този момент направи първите си стъпки отпред на интернационалния заемодател.
Рокадите са все сред представители на по-южната част на Европа, въпреки че Франция е по-скоро мост сред районите или най-малко се пробва да бъде подобен.
Франкфурт провежда публично изпращане на Драги на 28 октомври. В речта си на прощаване италианецът откри алегорична връзка сред 20-годишния празник на еврото и края на осемгодишния му мандат отпред на ЕЦБ. И не пропусна да означи достиженията на общността за късия интервал на съществуването си - 11 милиона нови работни места и най-високото ниво на публично доверие в единната европейска валута.
Драги обаче откри и мотив по-скоро за размисъл в годишнината, в сравнение с за празнуване, както и за деликатен прочит на уроците и на насъбрания опит. И отличи три групи за големия им принос за сполучливо осъществения му мандат. Първата - личният състав на ЕЦБ и на националните централни банки под нейното управление. Втората - сътрудниците му от изпълнителния ръб и от управителния съвет - предходни и настоящи. Третата - европейските водачи, чиято поддръжка постоянно е чувствал, като назова поименно Еманюел Макрон, Ангела Меркел и Серджо Матарела. Накрая Драги се обърна и към Кристин Лагард, с цел да изрази безрезервната си убеденост, че тя ще е извънреден началник на ЕЦБ.
Ако погледнем към Италия, финалът на мандата на нейния жител Драги припомня мистериозно на началото му: страна на ръба на стопански безпорядък, вложители оспорващи опцията й да обслужва планината от публични отговорности, и висящият риск да се откаже от еврото.
Всъщност, родината постоянно е докарвала главоболия на Драги. И това не се дължи единствено на обстоятелството, че след Гърция само Италия се оправя най-зле от всички членове на еврозоната. Брутният вътрешен продукт на човек от популацията е паднал с повече от 10% от 2011-а насам, безработицата "се е залепила " наоколо до 10%, а банковата й система още не е съумяла да се реформира и възвърне, макар многочислените държавни парични инжекции на ръба на закона. Не е преодоляно и политическото, и обществено разделяне. За степента на неустойчивост просто би трябвало да се огледа и "приносът " на дългия лист от министър председатели: Силвио Берлускони, Марио Монти, Енрико Лета, Матео Ренци, Паоло Джентилони, Джузепе Конте; и на финансови министри: Джулио Тремонти, Марио Монти, Виторио Грили, Фабрицио Сакомани, Пиер Карло Падоан, Джовани Триа и Роберто Галтиери, представлявали страната в Брюксел и на интернационалната сцена по време на мандата на Драги. Да не приказваме за периодическия яд и обвинявания на елементарните италианци против еврото, което упрекват за строгите ограничения за самоограничение, обещаните промени и намаляващия стандарт на живота.
От висотата на офиса си в централата на ЕЦБ във Франкфурт Драги наблюдаваше тези люшкания с вежлив интерес, само че без да се намесва. Просто тъй като по време на ръководството си трябваше да се преценява непрестанно с насажданите от германците стандарти за обилно харчещите южняци, които основават инфлация и обвързват политиките на централната банка с нуждата да оказват помощ на страни като Италия. На въпросите за паспорта му с презумцията, че той го прави неспособен за длъжността, Драги от време на време отговаряше с комизъм, само че в множеството случаи - със завоалирана неприязън. Защото, съгласно него, "клишетата на предишното би трябвало да бъдат загърбени в името на общото европейско бъдеще ".
Италианецът твърди, че обвиняванията на немския "Шпигел " от 2013-а, че е подложен да оказва помощ на безотговорните народи от "Средиземноморския клуб ", не са го засегнали. Година по-късно обаче на въпрос на различен немски седмичник - "Цайт " - "дали се е обидил от обвиняванията, че е сътрудник на южните страни ", Драги отговори с късото: "Да ". И добави, че "не приема етикети, само че показва обстоятелства ".
Положението му в Италия въобще не беше по-розово. Един от прякорите, който "си изпроси " в първите дни като началник на ЕЦБ беше "американецът ", поради многото години работа и образование в Съединени американски щати. На Драги приляга и определението, което дава Тереза Мей на държавните служители по света - "ничии жители ", без значение от мощните му корени в родината - семейство в Милано, чести визити в родния му град Рим, селска къща в Умбрия и дребен парцел за отмора в Лавинио. Много постоянно са упреквали Драги, че е "аномален италианец " и даже "анти-италианец " поради космополитния му метод на живот, връзки с елита, тайнствения свят на огромните финанси и склонността на сънародниците му към тайни теории. Носели са се и клюки за ролята му на "таен режисьор " (или кукловод) на италианската политика и за опциите и желанието му да употребява финансовата мощност на ЕЦБ, с цел да направлява скрито ориста на Италия.
Често, когато посещава фамилията си в Милано или родния си дом в Рим, без неизбежния в чужбина кордон от гардове, Драги обичал да пазари и да приказва със инцидентни минувачи, които го стопират на улицата. При една от тези срещи през 2013-а млад мъж го доближил и му обяснил, че е заставен да работи на две места, с цел да се устоя, след което му задал един елементарен въпрос: "Защо не можете да печатате пари, тъй че да има задоволително за всички да претърпяват? " Обяснението е комплицирано и много неуместно за дилетанти. Но пък Драги вечно е запомнил една саркастична забележка на немския икономист Руди Дорнбуш - един от професорите му по време на образованието му в Масачузетския софтуерен институт през 70-е години на предишния век: "Сложните въпроси имат лесни, неправилни отговори ". А на популистите и националистите припомня, че "независимостта не би трябвало да се бърка със суверенитета ".
Рокадите са все сред представители на по-южната част на Европа, въпреки че Франция е по-скоро мост сред районите или най-малко се пробва да бъде подобен.
Франкфурт провежда публично изпращане на Драги на 28 октомври. В речта си на прощаване италианецът откри алегорична връзка сред 20-годишния празник на еврото и края на осемгодишния му мандат отпред на ЕЦБ. И не пропусна да означи достиженията на общността за късия интервал на съществуването си - 11 милиона нови работни места и най-високото ниво на публично доверие в единната европейска валута.
Драги обаче откри и мотив по-скоро за размисъл в годишнината, в сравнение с за празнуване, както и за деликатен прочит на уроците и на насъбрания опит. И отличи три групи за големия им принос за сполучливо осъществения му мандат. Първата - личният състав на ЕЦБ и на националните централни банки под нейното управление. Втората - сътрудниците му от изпълнителния ръб и от управителния съвет - предходни и настоящи. Третата - европейските водачи, чиято поддръжка постоянно е чувствал, като назова поименно Еманюел Макрон, Ангела Меркел и Серджо Матарела. Накрая Драги се обърна и към Кристин Лагард, с цел да изрази безрезервната си убеденост, че тя ще е извънреден началник на ЕЦБ.
Ако погледнем към Италия, финалът на мандата на нейния жител Драги припомня мистериозно на началото му: страна на ръба на стопански безпорядък, вложители оспорващи опцията й да обслужва планината от публични отговорности, и висящият риск да се откаже от еврото.
Всъщност, родината постоянно е докарвала главоболия на Драги. И това не се дължи единствено на обстоятелството, че след Гърция само Италия се оправя най-зле от всички членове на еврозоната. Брутният вътрешен продукт на човек от популацията е паднал с повече от 10% от 2011-а насам, безработицата "се е залепила " наоколо до 10%, а банковата й система още не е съумяла да се реформира и възвърне, макар многочислените държавни парични инжекции на ръба на закона. Не е преодоляно и политическото, и обществено разделяне. За степента на неустойчивост просто би трябвало да се огледа и "приносът " на дългия лист от министър председатели: Силвио Берлускони, Марио Монти, Енрико Лета, Матео Ренци, Паоло Джентилони, Джузепе Конте; и на финансови министри: Джулио Тремонти, Марио Монти, Виторио Грили, Фабрицио Сакомани, Пиер Карло Падоан, Джовани Триа и Роберто Галтиери, представлявали страната в Брюксел и на интернационалната сцена по време на мандата на Драги. Да не приказваме за периодическия яд и обвинявания на елементарните италианци против еврото, което упрекват за строгите ограничения за самоограничение, обещаните промени и намаляващия стандарт на живота.
От висотата на офиса си в централата на ЕЦБ във Франкфурт Драги наблюдаваше тези люшкания с вежлив интерес, само че без да се намесва. Просто тъй като по време на ръководството си трябваше да се преценява непрестанно с насажданите от германците стандарти за обилно харчещите южняци, които основават инфлация и обвързват политиките на централната банка с нуждата да оказват помощ на страни като Италия. На въпросите за паспорта му с презумцията, че той го прави неспособен за длъжността, Драги от време на време отговаряше с комизъм, само че в множеството случаи - със завоалирана неприязън. Защото, съгласно него, "клишетата на предишното би трябвало да бъдат загърбени в името на общото европейско бъдеще ".
Италианецът твърди, че обвиняванията на немския "Шпигел " от 2013-а, че е подложен да оказва помощ на безотговорните народи от "Средиземноморския клуб ", не са го засегнали. Година по-късно обаче на въпрос на различен немски седмичник - "Цайт " - "дали се е обидил от обвиняванията, че е сътрудник на южните страни ", Драги отговори с късото: "Да ". И добави, че "не приема етикети, само че показва обстоятелства ".
Положението му в Италия въобще не беше по-розово. Един от прякорите, който "си изпроси " в първите дни като началник на ЕЦБ беше "американецът ", поради многото години работа и образование в Съединени американски щати. На Драги приляга и определението, което дава Тереза Мей на държавните служители по света - "ничии жители ", без значение от мощните му корени в родината - семейство в Милано, чести визити в родния му град Рим, селска къща в Умбрия и дребен парцел за отмора в Лавинио. Много постоянно са упреквали Драги, че е "аномален италианец " и даже "анти-италианец " поради космополитния му метод на живот, връзки с елита, тайнствения свят на огромните финанси и склонността на сънародниците му към тайни теории. Носели са се и клюки за ролята му на "таен режисьор " (или кукловод) на италианската политика и за опциите и желанието му да употребява финансовата мощност на ЕЦБ, с цел да направлява скрито ориста на Италия.
Често, когато посещава фамилията си в Милано или родния си дом в Рим, без неизбежния в чужбина кордон от гардове, Драги обичал да пазари и да приказва със инцидентни минувачи, които го стопират на улицата. При една от тези срещи през 2013-а млад мъж го доближил и му обяснил, че е заставен да работи на две места, с цел да се устоя, след което му задал един елементарен въпрос: "Защо не можете да печатате пари, тъй че да има задоволително за всички да претърпяват? " Обяснението е комплицирано и много неуместно за дилетанти. Но пък Драги вечно е запомнил една саркастична забележка на немския икономист Руди Дорнбуш - един от професорите му по време на образованието му в Масачузетския софтуерен институт през 70-е години на предишния век: "Сложните въпроси имат лесни, неправилни отговори ". А на популистите и националистите припомня, че "независимостта не би трябвало да се бърка със суверенитета ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ