Калфин възмутен от филма за българските медици в Либия, посочи тиражирана лъжа и каква е истината за освобождаването им!
Освобождаването на медиците ни от Либия бе една сполучлива акция, инициирана и направена от България. Получихме голяма помощ и извън. Това съобщи в ефира на bTV Ивайло Калфин, член на ИБ на Политическа партия АБВ и външен министър на България в интервала 2005 година – 2009 г. Той бе безапелационен, че точно през 2005 година страната ни е трансформирала тактиката и двустранните договаряния с Либия са били допълнени с мощна интернационална акция за това нашите почтени сънародници да бъдат пуснати на независимост.
Той изрази остро отвращение от метода, по който публицисти от Българска национална телевизия в собствен филм, излъчен на 31.05.2017 година, са интерпретирали събитията, принизявайки ролята и присъединяване на българската страна и нейните институции. “Снощи с огромно очакване, а по-късно с огромно отчаяние, гледах един филм по Българска национална телевизия, отдаден на тематиката, в който толкоз наивно бе показано всичко към този случай, че чак ми стана обидно. Как отишла госпожа Саркози в Либия, тропнала по масата и я гонили по летището по-късно да върнат сестрите ни, а пък дипломат Пиерини се обадил, взел 400 милиона на заем, внесъл ги във фонд и по този начин освободили сестрите. Такава интерпретация е извънредно обикновена, несериозна и обидна “, уточни Калфин.
„ Трябва да се отдаде заслуженото на българските институции за това, което се случи в интервала до 2007 година. Истината е, че до 2005 година България бе почнала да прави двустранни старания за договаряния с Либия, а по-късно организирахме мощна интернационална акция. Ние успяхме да генерираме една мощна поддръжка. Тя не се случва автоматизирано поради версията, че европейски жители са в пандиза.
За първи път в края на 2005 година, след среща с президента Първанов, американският президент Джордж Буш излезе на конференция и сподели, че освобождението на българските медици е една от най-важните тематики, върху които Съединени американски щати желаят да наблегнат. В Париж стачкуваха адвокати, в Белгия стачкува „ Асоциацията на белгийските медицински сестри “.
Ние събуждахме и координирахме интернационалната поддръжка в един миг, в който Европа и света като цяло желаеха да си възстановят връзките с Либия. Ембаргото към този момент беше паднало, Америка беше споделила, че ще си върне посланика, а казусът „ Локърби “ беше решен.
Едновременно с нашите старания работехме и по един проект, който беше препоръчан от британските служби. Поддържахме и доста интензивни връзки с либийците на равнище зам.-външен министър и шефове на службите за сигурност, в осъществяване на този, същия проект. Работехме и с Фондация „ Кадафи “, която беше под управлението на Сейф Ал Ислам и работеше със фамилиите, наранени от епидемията.
Ролята на френската първа дама бе, че откакто всичко, цялата скица бе изпълнена, всичко належащо бе направено и всички чакаха заповед от палатката на Кадафи… Всъщност, с визитата си госпожа Саркози даде този финален подтик на събитията, само че отново споделям, цялата скица бе към този момент направена и изпълнена и тя е напълно заслуга на българските институции. Ние сме признателни на госпожа Саркози, тя има своята сериозна роля. Два дни преди да се случи освобождението, имахме и съгласуваност с европейската комисарка по външните връзки Бенита Фереро-Валднер по какъв начин би трябвало да се състои освобождението на нашите сънародници “.
„ Всъщност 15-тина дни преди освобождението на сънародниците ни, емирът на Катар, дружно със брачната половинка си, бе посетител на церемониите във връзка националния празник на Франция. И в действителност вечерта, в която Сесилия Саркози чакаше на самолета нашите сънародници, посредством брачната половинка на емира на Катар и посредством него самия, беше оказан спомагателен напън върху Кадафи “.
Според Ивайло Калфин трите съществени институции, работили по случая с нашите медицински сестри в Либия, са президентската, Министерство на външните работи и Националната разследваща работа. По думите му са извършени голям брой публични и неофициални диалози с голям брой фактори на високо и ниско ниво, които са имали опция да спомогнат за разрешаване на обстановката. „ Това бяха трите институции, които работехме всекидневно по тази тематика и още веднъж споделям, на няколко нива. Търсехме интернационална поддръжка, политическа и на неправителствени организации, в това число от обществени и известни персони.
Същевременно направихме допустимо осъществяването на комплицирания проект, който разреши либийската страна да разреши на медиците да отпътуват “. Ивайло Калфин бе свикан и за коментар по отношение на тиражираната в медиите информация, че в тази ситуация с освобождението на нашите сънародници от Либия, е забъркан емира на Катар, който е отпуснал голяма сума пари за фонда „ Бенгази “, основан за лекуване на инфектираните либийски деца. „ Не, няма такова нещо. Нито Катар, нито България са давали пари.
Даването на средства от наша страна щеше да значи признание на виновност. Фондът бе напълно финансиран с либийски средства. Имаше и големи интернационалните ползи за нормализиране на връзките с Либия. Ние поддържахме с големи старания това да не се случи преди освобождението на сестрите ни. Това, че подобряването на връзките минава през освобождението на медиците, либийците го чуваха от устата на американския президент, на френския президент, на Европейски Съюз. А ние с либийците работехме на друго ниво, с цел да приведем проекта, квалифициран и препоръчан от британските служби. Този проект проработи, само че след доста комплицирана съгласуваност и премеждия “.
В умозаключение Ивайло Калфин още веднъж акцентира сериозната интернационална поддръжка, която страната ни е получила по случая с незаслужено упрекнатите ни сънародници.
„ Огромна помощ получихме извън. Не недооценявам нито „ Асоциацията на белгийските медицински сестри “, нито юристите, които стачкуваха в Париж, нито хора като Силви Вартан - наша сънародничка, която направи голяма акция във Франция. Всеки има своята роля в този пъзел. Но цялата съгласуваност бе в българските институции. Много малко сме хората, които имат цялата информация. “
Той изрази остро отвращение от метода, по който публицисти от Българска национална телевизия в собствен филм, излъчен на 31.05.2017 година, са интерпретирали събитията, принизявайки ролята и присъединяване на българската страна и нейните институции. “Снощи с огромно очакване, а по-късно с огромно отчаяние, гледах един филм по Българска национална телевизия, отдаден на тематиката, в който толкоз наивно бе показано всичко към този случай, че чак ми стана обидно. Как отишла госпожа Саркози в Либия, тропнала по масата и я гонили по летището по-късно да върнат сестрите ни, а пък дипломат Пиерини се обадил, взел 400 милиона на заем, внесъл ги във фонд и по този начин освободили сестрите. Такава интерпретация е извънредно обикновена, несериозна и обидна “, уточни Калфин.
„ Трябва да се отдаде заслуженото на българските институции за това, което се случи в интервала до 2007 година. Истината е, че до 2005 година България бе почнала да прави двустранни старания за договаряния с Либия, а по-късно организирахме мощна интернационална акция. Ние успяхме да генерираме една мощна поддръжка. Тя не се случва автоматизирано поради версията, че европейски жители са в пандиза.
За първи път в края на 2005 година, след среща с президента Първанов, американският президент Джордж Буш излезе на конференция и сподели, че освобождението на българските медици е една от най-важните тематики, върху които Съединени американски щати желаят да наблегнат. В Париж стачкуваха адвокати, в Белгия стачкува „ Асоциацията на белгийските медицински сестри “.
Ние събуждахме и координирахме интернационалната поддръжка в един миг, в който Европа и света като цяло желаеха да си възстановят връзките с Либия. Ембаргото към този момент беше паднало, Америка беше споделила, че ще си върне посланика, а казусът „ Локърби “ беше решен.
Едновременно с нашите старания работехме и по един проект, който беше препоръчан от британските служби. Поддържахме и доста интензивни връзки с либийците на равнище зам.-външен министър и шефове на службите за сигурност, в осъществяване на този, същия проект. Работехме и с Фондация „ Кадафи “, която беше под управлението на Сейф Ал Ислам и работеше със фамилиите, наранени от епидемията.
Ролята на френската първа дама бе, че откакто всичко, цялата скица бе изпълнена, всичко належащо бе направено и всички чакаха заповед от палатката на Кадафи… Всъщност, с визитата си госпожа Саркози даде този финален подтик на събитията, само че отново споделям, цялата скица бе към този момент направена и изпълнена и тя е напълно заслуга на българските институции. Ние сме признателни на госпожа Саркози, тя има своята сериозна роля. Два дни преди да се случи освобождението, имахме и съгласуваност с европейската комисарка по външните връзки Бенита Фереро-Валднер по какъв начин би трябвало да се състои освобождението на нашите сънародници “.
„ Всъщност 15-тина дни преди освобождението на сънародниците ни, емирът на Катар, дружно със брачната половинка си, бе посетител на церемониите във връзка националния празник на Франция. И в действителност вечерта, в която Сесилия Саркози чакаше на самолета нашите сънародници, посредством брачната половинка на емира на Катар и посредством него самия, беше оказан спомагателен напън върху Кадафи “.
Според Ивайло Калфин трите съществени институции, работили по случая с нашите медицински сестри в Либия, са президентската, Министерство на външните работи и Националната разследваща работа. По думите му са извършени голям брой публични и неофициални диалози с голям брой фактори на високо и ниско ниво, които са имали опция да спомогнат за разрешаване на обстановката. „ Това бяха трите институции, които работехме всекидневно по тази тематика и още веднъж споделям, на няколко нива. Търсехме интернационална поддръжка, политическа и на неправителствени организации, в това число от обществени и известни персони.
Същевременно направихме допустимо осъществяването на комплицирания проект, който разреши либийската страна да разреши на медиците да отпътуват “. Ивайло Калфин бе свикан и за коментар по отношение на тиражираната в медиите информация, че в тази ситуация с освобождението на нашите сънародници от Либия, е забъркан емира на Катар, който е отпуснал голяма сума пари за фонда „ Бенгази “, основан за лекуване на инфектираните либийски деца. „ Не, няма такова нещо. Нито Катар, нито България са давали пари.
Даването на средства от наша страна щеше да значи признание на виновност. Фондът бе напълно финансиран с либийски средства. Имаше и големи интернационалните ползи за нормализиране на връзките с Либия. Ние поддържахме с големи старания това да не се случи преди освобождението на сестрите ни. Това, че подобряването на връзките минава през освобождението на медиците, либийците го чуваха от устата на американския президент, на френския президент, на Европейски Съюз. А ние с либийците работехме на друго ниво, с цел да приведем проекта, квалифициран и препоръчан от британските служби. Този проект проработи, само че след доста комплицирана съгласуваност и премеждия “.
В умозаключение Ивайло Калфин още веднъж акцентира сериозната интернационална поддръжка, която страната ни е получила по случая с незаслужено упрекнатите ни сънародници.
„ Огромна помощ получихме извън. Не недооценявам нито „ Асоциацията на белгийските медицински сестри “, нито юристите, които стачкуваха в Париж, нито хора като Силви Вартан - наша сънародничка, която направи голяма акция във Франция. Всеки има своята роля в този пъзел. Но цялата съгласуваност бе в българските институции. Много малко сме хората, които имат цялата информация. “
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ