Пенсионерски туризъм... на 8000 метра височина
Освен в шоурумите на Lamborghini, хората със сиви коси към този момент са постоянно срещана панорама и по скатовете на Хималаите. Така филмовият продуцент и публицист Мик Конфри разказва пред FT своята експедиция до базовия лагер на третия най-голям връх в света Канчендзьон га.
Той има сериозен опит зад тила си, когато става въпрос за планински пътешествия, само че тъкмо точно на 54-ия си рожден ден се оказва в непрогледния мрак на Хималайския масив над Непал, в една палатка дружно с група планинари, измежду които той се усеща като бебе.
Защото най-възрастният й член е на 74 години, а междинната възраст на участниците в експедицията е 65.
Всички те са част от 30-дневен маратон, който би трябвало да ги преведе през един от най-опасните направления в света - обиколката на Канчендзьонга. Целта е да бъдат достигнати базовите лагери от северната и южната страна на планината.
За разлика от Еверест и Анапурна, хималайският колос Канчендзьонга не е толкоз добре прочут на всеобщите туристи и затова остава и много по-изолиран. От туристическа позиция, той постоянно е бил в сянката на Еверест, въпреки че, със своите 8 586 метра, е единствено с 262 м по-нисък от него.
Според доста от опитните планинари обаче, изкачването му е много по-трудно от това на международния отличник. Дори и обиколката на базовите лагери не е маршрут за начинаещи, защото денивелацията не е чудовищна, само че за сметка на това теренът предлага безусловно всичко, на което човек може да се натъкне в планината - от полуразрушени мостове, през свлачища на пътя, до температурни аплитуди от няколко десетки градуса в границите на денонощие.
Затова доста хора остават сюрпризирани от статистиката, която недвусмислено демонстрира, че този вид пътешествия стават все по-атрактивни за хората в пенсионна възраст. Според Том Бригс от Jagged Globe - компания, която провежда сходни екскурзии, планинари на 74-75 години към момента са по-скоро изключения, само че междинната възраст сигурно се повишава.
По думите му главната таргет група са хора с опит в планината, които разполагат с доста повече свободно време, откакто са завършили с дейния професионален живот. Особено когато става въпрос за по-тежките преходи, като обиколката на Канчендзьонга.
По-масовите направления, да вземем за пример изкачването до базовия лагер на Еверест, за доста хора влизат в листата с " нещата, които би трябвало да свършиш преди да умреш ". Там се записват и по-млади туристи, само че междинната възраст, съгласно Бригс, към този момент по-скоро е отгоре на 50.
И други туроператорски компании регистрират повишението на горната възрастова граница в планинските пътешествия. Докато преди двайсетина години 65-69 години е бил абсолютният предел за сходни завършения, в този момент той е преместен доста по-нагоре, с помощта на по-активния метод на живот и възходящата му дълготрайност, декларира пред FT Тавиен Кели от KE Adventure Travel.
Един сходен ултра-преход обаче излиза даже по-скъпо за хората в преклонна възраст поради цената на планинските застраховки, изясняват туроператорите. Обиколката на Канчендзьонга коства към 3500 английски паунда, само че в допълнение, един 70-годишен човек би трябвало да заплати застраховка от още 675 паунда.
За над 75-годишните тя е даже още по-скъпа. Въпреки това, доста от по-възрастните планинари са на мнение, че годините имат и своите плюсове. Например опцията да преценяваш по-точно опциите си и да не се " изхвърляш ".
За първи път Канчендзьонга е обуздан от британците Джо Браун и Джордж Бенд през 1955 година Днес Браун е на 87, само че по времето на експедицията е бил най-младият участник в нея - единствено на 24 години. Това е било и първото му нанагорнище в Хималаите.
На 25 май 1955 година сутринта, дружно с ветерана Бенд, съумяват да покорят Канчендзьонга и, спазвайки условието на локалната религиозна общественост, не стъпват върху самия му купол, а остават на 2-3 метра под него.
Според жителите на индийския район Сиким, който се простира в подножието на планината, върхът е населяван от провидение, което не обича да бъде притеснявано. В идващите няколко десетилетия и други алпинисти подлагат волята си на тестване, в опит да покорят Канчендзьонга, само че доста от тях заплащат за това с живота си.
И въпреки че маршрутът на трекинг обиколката, която подхващат Мик Конфри и неговите спътници с побелели коси, не следва Джо Браун и Джордж Бенд по техните стъпки към самия връх, си остава досатъчно провокационен.
Макар че огромна част от хижите и дребните фамилни хотели в Непал оферират условия за пренощуване, както и кухня за всевъзможен усет, в това число и най-известните международни марки бира, същинският сексапил на Хималаите може да бъде почустван единствено в лагеруването на палатка. Или най-малко такова е мнението, което споделя Мик Конфри. ч
Той обаче прецизира, че без поддръжката на локалните шерпи в преместването на багажа и без техните умения да подготвят храна с помощта само на дребни газови котлони под звездите едно такова пътешестване може да се трансформира в същински пъкъл.
Факт е обаче, че цивилизацията, задвижвана от туристическата промишленост, завзема територии на все по-голяма надморска височина, а мотоциклетите и джиповете последователно изместват яковете и дивите овце от хималайския пейзаж.
Така че, съгласно Мик Конфри, не е нужно човек да чака до пенсия, с цел да усети магията на тези места. Защото след още десетина години те може би към този момент няма да наподобяват по същия метод.
Той има сериозен опит зад тила си, когато става въпрос за планински пътешествия, само че тъкмо точно на 54-ия си рожден ден се оказва в непрогледния мрак на Хималайския масив над Непал, в една палатка дружно с група планинари, измежду които той се усеща като бебе.
Защото най-възрастният й член е на 74 години, а междинната възраст на участниците в експедицията е 65.
Всички те са част от 30-дневен маратон, който би трябвало да ги преведе през един от най-опасните направления в света - обиколката на Канчендзьонга. Целта е да бъдат достигнати базовите лагери от северната и южната страна на планината.
За разлика от Еверест и Анапурна, хималайският колос Канчендзьонга не е толкоз добре прочут на всеобщите туристи и затова остава и много по-изолиран. От туристическа позиция, той постоянно е бил в сянката на Еверест, въпреки че, със своите 8 586 метра, е единствено с 262 м по-нисък от него.
Според доста от опитните планинари обаче, изкачването му е много по-трудно от това на международния отличник. Дори и обиколката на базовите лагери не е маршрут за начинаещи, защото денивелацията не е чудовищна, само че за сметка на това теренът предлага безусловно всичко, на което човек може да се натъкне в планината - от полуразрушени мостове, през свлачища на пътя, до температурни аплитуди от няколко десетки градуса в границите на денонощие.
Затова доста хора остават сюрпризирани от статистиката, която недвусмислено демонстрира, че този вид пътешествия стават все по-атрактивни за хората в пенсионна възраст. Според Том Бригс от Jagged Globe - компания, която провежда сходни екскурзии, планинари на 74-75 години към момента са по-скоро изключения, само че междинната възраст сигурно се повишава.
По думите му главната таргет група са хора с опит в планината, които разполагат с доста повече свободно време, откакто са завършили с дейния професионален живот. Особено когато става въпрос за по-тежките преходи, като обиколката на Канчендзьонга.
По-масовите направления, да вземем за пример изкачването до базовия лагер на Еверест, за доста хора влизат в листата с " нещата, които би трябвало да свършиш преди да умреш ". Там се записват и по-млади туристи, само че междинната възраст, съгласно Бригс, към този момент по-скоро е отгоре на 50.
И други туроператорски компании регистрират повишението на горната възрастова граница в планинските пътешествия. Докато преди двайсетина години 65-69 години е бил абсолютният предел за сходни завършения, в този момент той е преместен доста по-нагоре, с помощта на по-активния метод на живот и възходящата му дълготрайност, декларира пред FT Тавиен Кели от KE Adventure Travel.
Един сходен ултра-преход обаче излиза даже по-скъпо за хората в преклонна възраст поради цената на планинските застраховки, изясняват туроператорите. Обиколката на Канчендзьонга коства към 3500 английски паунда, само че в допълнение, един 70-годишен човек би трябвало да заплати застраховка от още 675 паунда.
За над 75-годишните тя е даже още по-скъпа. Въпреки това, доста от по-възрастните планинари са на мнение, че годините имат и своите плюсове. Например опцията да преценяваш по-точно опциите си и да не се " изхвърляш ".
За първи път Канчендзьонга е обуздан от британците Джо Браун и Джордж Бенд през 1955 година Днес Браун е на 87, само че по времето на експедицията е бил най-младият участник в нея - единствено на 24 години. Това е било и първото му нанагорнище в Хималаите.
На 25 май 1955 година сутринта, дружно с ветерана Бенд, съумяват да покорят Канчендзьонга и, спазвайки условието на локалната религиозна общественост, не стъпват върху самия му купол, а остават на 2-3 метра под него.
Според жителите на индийския район Сиким, който се простира в подножието на планината, върхът е населяван от провидение, което не обича да бъде притеснявано. В идващите няколко десетилетия и други алпинисти подлагат волята си на тестване, в опит да покорят Канчендзьонга, само че доста от тях заплащат за това с живота си.
И въпреки че маршрутът на трекинг обиколката, която подхващат Мик Конфри и неговите спътници с побелели коси, не следва Джо Браун и Джордж Бенд по техните стъпки към самия връх, си остава досатъчно провокационен.
Макар че огромна част от хижите и дребните фамилни хотели в Непал оферират условия за пренощуване, както и кухня за всевъзможен усет, в това число и най-известните международни марки бира, същинският сексапил на Хималаите може да бъде почустван единствено в лагеруването на палатка. Или най-малко такова е мнението, което споделя Мик Конфри. ч
Той обаче прецизира, че без поддръжката на локалните шерпи в преместването на багажа и без техните умения да подготвят храна с помощта само на дребни газови котлони под звездите едно такова пътешестване може да се трансформира в същински пъкъл.
Факт е обаче, че цивилизацията, задвижвана от туристическата промишленост, завзема територии на все по-голяма надморска височина, а мотоциклетите и джиповете последователно изместват яковете и дивите овце от хималайския пейзаж.
Така че, съгласно Мик Конфри, не е нужно човек да чака до пенсия, с цел да усети магията на тези места. Защото след още десетина години те може би към този момент няма да наподобяват по същия метод.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ