Отец Славейко благославя с молитви и тромпет
Освен службата в черквата е фермер и музикант
Човек основава името си цялостен живот, а нашият поп Славейко се е родил, белязан от името си – гласовит е като птичка и в черквата, и на сцената и на площада, споделят жителите на монтанското село Славотин. 38-годишният Славейко Славчов е духовник на три села в община Монтана. Селцата са тихи и дребни, потънали, та чак изгубени измежду треви и хълмове. Жителите им са толкоз малко, че хора не стигат ни за труд, ни за празненства. Затова върху който е по-млад, ще не ще, се натрупат работа и грижи за неколцина.
Отец Славейко самичък си е избрал с изключение на службата в черквата да е фермер и музикант. Не непредпазливо – и работата с животните, и музиката, както и общуването с Бога са част от живота и душата му, споделя той. И е стигнал до тях по най-късия път – през фамилното огнище. „ Никой в рода ми не е бил духовник преди мен, само че дядо ми Стоян – бащата на майка ми, беше доста набожен човек и самообразован музикант, свиреше национални песни на дудуче. Той ми отвори очите и сърцето за силата на вярата, сподели ми, че да помагаш на хората е наслада и берекет и ме научи да обичам националните песни! “, спомня си поп Славейко. Още като възпитаник той почнал да взе участие във фолклорни групи, а след учебното заведение се записал в Духовната семинария. И когато я приключил, по лично предпочитание се върнал в родното си село. „ Повечето свещеници желаят да са в огромните градове, само че мен ме тегли към село. Тук познавам хората и те ме познават, а и имат доста повече потребност от грижа и поддръжка! “, споделя духовникът.
В началото работата на младия духовник била много сложна – в част от селата нямало храмове, другаде черквите тънели в съсипия. „ Трябваше с труд и тъга да се гради всичко, от постройките до привличането на хората в тях и връщането на вярата в душите, което е още по-трудно от материалния строеж! “, споделя свещеникът. Отгоре на всичко в тези години, че и до скоро, духовниците по места били оставени без заплати и едвам се издържали от таксите за ритуали, които и без друго хората по селата едвам плащали. Тогава отец Славейко решил, че с цел да има самун и да прави духовната си активност, би трябвало да работи и нещо друго. Регистрирал се за аграрни производител и дружно с татко си Цветан събрал стадо от 100 овце. „ В отглеждането на животни няма нищо срамно, тежка и виновна работа е. Пастир съм и на хората, и на животинките. Всичко изисква труд и любов! “, изяснява младият мъж.
През последните години свещеническата работа е станала по-уредена, въпреки че хората в региона понижават, признава той. С помощта на общинската администрация в Монтана във всички села към този момент са построени черкви, а неотдавна новият Видински митрополит Даниил обезпечил на свещениците и заплати. По празниците и през седмицата отец Славейко обхожда храмовете в родното си село Славотин и в селата Клисурица и Долна Рикса, отслужва литургии, чете молебствия, беседва с хората, които го търсят. Но те не са доста, признава той. За 12 години работа в храма на Славотин е направил единствено 3 кръщенета, а погребенията годишно са над 25.
Хората по селата стават все по-малко и по-немощни, само че пък имат още повече потребност от поддръжка. „ Вече не очаквам хората да дойдат в черквата, аз вървя при тях. На мнозина им е мъчно даже да излязат от къщите си за самун, по какъв начин да бият път до храма. Някои сами се обаждат, викат ме, беседваме, оказвам помощ с каквото мога! “, споделя духовникът. На едни прави домашни водосвети, на други носи свещица да палнат пред иконите на стената, чете молебствия за здраве на околните и за упокой душите на напусналите ги родственици. Наскоро 82-годишната баба Цвета от Славотин му пратила новина да я посети. Старицата си поговорила с духовника за живота и вярата и най-после му посочила къде е подредила облеклата си за заравяне. Помолила го, като й пристигна време за оня свят, да помогне да я изпратят, тъй като е сама.
„ Вярвам в положителните и същински хора, които имат сърце, обичат се и си оказват помощ. Има такива и в нашия безпаричен Северозапад, който може и да пропуснат и зарязан, само че е богат и на природа, и на човечност! “, споделя свещеникът. За да е повече време измежду хората и да им носи наслада, отец Славейко не е зарязал и любовта си към националните песни и танци от млади години. Участва във фолклорната група към читалището в Славотин. Съпровожда на кавал осъществяванията на локалните певици, а от време на време и извисява глас в обичаните си песни. Заедно с трупата е участник и притежател на доста награди от локални и национални фолклорни фестивали. По празници, когато на площада се стичат локални поданици, завърнали се гурбетчии и хора от прилежащите села, отец Славейко сграбчва тромпета и изтръгва от него вълшебните звуци на хора и ръченици. „ Най-обичам да изсвирвам хората и маршовете на Дико Илиев, те са нещо неземно, в тях е вплетена цялата наслада и тъга на българската душа! “, възкликва свещеникът. Духовните му началници във Видинската митрополия знаят за музикалните му занимания и нямат нищо срещу. Пък и кой може да е срещу опазването и предаването на националните песни и танци на младите генерации.
Вярата и фолклорът са от най-важните темели на българската душа и живот, уверен е духовникът. В Славотин и близките села добре познават отец Славейко и гениите му и не пропущат за всеки огромен празник да го поканят да служи в черквата, да освети трапезите и при опция и да ги зарадва с музиката си. „ Славотин постоянно е случвало на положителни свещеници. Селото ни е духовно и родолюбиво! Има читалище, на което скоро чествахме 90-годишнина, библиотека с 3000 книги, тук е роден и огромният публицист Емил Коралов “, споделя кметът Личко Цолов. Първият храм на Славотин е построен още през 1733 година от плетени с клони и тиня стени, а след Освобождението през 1881 година локалните поданици вдигнали сегашната си църква „ Свети Йоан Кръстител “. Оттогава до момента 15 свещеници са служили в селото. Някои от тях като отец Николай Велев и отец Найден Иванов са работели по 30-40 години. „ Отец Славейко е техен следовник, предан на вярата и хората и се надяваме още дълги години да ни оказва помощ с молебствия, препоръки и положителни думи! “, споделят селяните.
А свещеникът признава, че не прави проекти за далечното бъдеще. „ Човек допуска, а Господ разполага! Знам, че съм на мястото си и правя нещата, които желая и са нужни на хората! “, споделя отецът. И е уверен, че макар запустяването на селата, животът в този завършек на България няма да угасне. А до момента в който има и един човек и в най-малкото село, ще има потребност и от камбанен звън, и от гласа на тромпета, който също реди, въпреки и не с думи, тъжби и очаквания за повече наслада и хубави дни.
Човек основава името си цялостен живот, а нашият поп Славейко се е родил, белязан от името си – гласовит е като птичка и в черквата, и на сцената и на площада, споделят жителите на монтанското село Славотин. 38-годишният Славейко Славчов е духовник на три села в община Монтана. Селцата са тихи и дребни, потънали, та чак изгубени измежду треви и хълмове. Жителите им са толкоз малко, че хора не стигат ни за труд, ни за празненства. Затова върху който е по-млад, ще не ще, се натрупат работа и грижи за неколцина.
Отец Славейко самичък си е избрал с изключение на службата в черквата да е фермер и музикант. Не непредпазливо – и работата с животните, и музиката, както и общуването с Бога са част от живота и душата му, споделя той. И е стигнал до тях по най-късия път – през фамилното огнище. „ Никой в рода ми не е бил духовник преди мен, само че дядо ми Стоян – бащата на майка ми, беше доста набожен човек и самообразован музикант, свиреше национални песни на дудуче. Той ми отвори очите и сърцето за силата на вярата, сподели ми, че да помагаш на хората е наслада и берекет и ме научи да обичам националните песни! “, спомня си поп Славейко. Още като възпитаник той почнал да взе участие във фолклорни групи, а след учебното заведение се записал в Духовната семинария. И когато я приключил, по лично предпочитание се върнал в родното си село. „ Повечето свещеници желаят да са в огромните градове, само че мен ме тегли към село. Тук познавам хората и те ме познават, а и имат доста повече потребност от грижа и поддръжка! “, споделя духовникът.
В началото работата на младия духовник била много сложна – в част от селата нямало храмове, другаде черквите тънели в съсипия. „ Трябваше с труд и тъга да се гради всичко, от постройките до привличането на хората в тях и връщането на вярата в душите, което е още по-трудно от материалния строеж! “, споделя свещеникът. Отгоре на всичко в тези години, че и до скоро, духовниците по места били оставени без заплати и едвам се издържали от таксите за ритуали, които и без друго хората по селата едвам плащали. Тогава отец Славейко решил, че с цел да има самун и да прави духовната си активност, би трябвало да работи и нещо друго. Регистрирал се за аграрни производител и дружно с татко си Цветан събрал стадо от 100 овце. „ В отглеждането на животни няма нищо срамно, тежка и виновна работа е. Пастир съм и на хората, и на животинките. Всичко изисква труд и любов! “, изяснява младият мъж.
През последните години свещеническата работа е станала по-уредена, въпреки че хората в региона понижават, признава той. С помощта на общинската администрация в Монтана във всички села към този момент са построени черкви, а неотдавна новият Видински митрополит Даниил обезпечил на свещениците и заплати. По празниците и през седмицата отец Славейко обхожда храмовете в родното си село Славотин и в селата Клисурица и Долна Рикса, отслужва литургии, чете молебствия, беседва с хората, които го търсят. Но те не са доста, признава той. За 12 години работа в храма на Славотин е направил единствено 3 кръщенета, а погребенията годишно са над 25.
Хората по селата стават все по-малко и по-немощни, само че пък имат още повече потребност от поддръжка. „ Вече не очаквам хората да дойдат в черквата, аз вървя при тях. На мнозина им е мъчно даже да излязат от къщите си за самун, по какъв начин да бият път до храма. Някои сами се обаждат, викат ме, беседваме, оказвам помощ с каквото мога! “, споделя духовникът. На едни прави домашни водосвети, на други носи свещица да палнат пред иконите на стената, чете молебствия за здраве на околните и за упокой душите на напусналите ги родственици. Наскоро 82-годишната баба Цвета от Славотин му пратила новина да я посети. Старицата си поговорила с духовника за живота и вярата и най-после му посочила къде е подредила облеклата си за заравяне. Помолила го, като й пристигна време за оня свят, да помогне да я изпратят, тъй като е сама.
„ Вярвам в положителните и същински хора, които имат сърце, обичат се и си оказват помощ. Има такива и в нашия безпаричен Северозапад, който може и да пропуснат и зарязан, само че е богат и на природа, и на човечност! “, споделя свещеникът. За да е повече време измежду хората и да им носи наслада, отец Славейко не е зарязал и любовта си към националните песни и танци от млади години. Участва във фолклорната група към читалището в Славотин. Съпровожда на кавал осъществяванията на локалните певици, а от време на време и извисява глас в обичаните си песни. Заедно с трупата е участник и притежател на доста награди от локални и национални фолклорни фестивали. По празници, когато на площада се стичат локални поданици, завърнали се гурбетчии и хора от прилежащите села, отец Славейко сграбчва тромпета и изтръгва от него вълшебните звуци на хора и ръченици. „ Най-обичам да изсвирвам хората и маршовете на Дико Илиев, те са нещо неземно, в тях е вплетена цялата наслада и тъга на българската душа! “, възкликва свещеникът. Духовните му началници във Видинската митрополия знаят за музикалните му занимания и нямат нищо срещу. Пък и кой може да е срещу опазването и предаването на националните песни и танци на младите генерации.
Вярата и фолклорът са от най-важните темели на българската душа и живот, уверен е духовникът. В Славотин и близките села добре познават отец Славейко и гениите му и не пропущат за всеки огромен празник да го поканят да служи в черквата, да освети трапезите и при опция и да ги зарадва с музиката си. „ Славотин постоянно е случвало на положителни свещеници. Селото ни е духовно и родолюбиво! Има читалище, на което скоро чествахме 90-годишнина, библиотека с 3000 книги, тук е роден и огромният публицист Емил Коралов “, споделя кметът Личко Цолов. Първият храм на Славотин е построен още през 1733 година от плетени с клони и тиня стени, а след Освобождението през 1881 година локалните поданици вдигнали сегашната си църква „ Свети Йоан Кръстител “. Оттогава до момента 15 свещеници са служили в селото. Някои от тях като отец Николай Велев и отец Найден Иванов са работели по 30-40 години. „ Отец Славейко е техен следовник, предан на вярата и хората и се надяваме още дълги години да ни оказва помощ с молебствия, препоръки и положителни думи! “, споделят селяните.
А свещеникът признава, че не прави проекти за далечното бъдеще. „ Човек допуска, а Господ разполага! Знам, че съм на мястото си и правя нещата, които желая и са нужни на хората! “, споделя отецът. И е уверен, че макар запустяването на селата, животът в този завършек на България няма да угасне. А до момента в който има и един човек и в най-малкото село, ще има потребност и от камбанен звън, и от гласа на тромпета, който също реди, въпреки и не с думи, тъжби и очаквания за повече наслада и хубави дни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ