Иво Карамански видял смъртта си в ресиловския манастир
Освен Сашка Васева и Клара Маринова кюстендилското село Ресилово е дало още едно знамение – манастирът „ Покров на Пресвета Богородица ”, където повече от 80 години богомолци търсят излекуване. Нашенци и чужденци пристъпят светая светих в полите на Рила с последна вяра. Според „ невестите ” на Бога, монахините, водата от аязмото лекува неплодородие, бъбречни, очни и душевен заболявания, зарежда с чудодейна сила. Пред иконостаса са намерили безконечен покой частици от мощите на светците Екатерина, Варвара, Ксения, Пантелеймон и Харалампий, които също оказват помощ. Хроникьори настояват, че ресиловският манастир възкръсва като птицата феникс с помощта на много свежи пари, налети незнайно от кое място. Дупнишките мафиоти воглаве с Иво Карамански, а след неговата гибел и към момента търсените
ратя Галеви, внезапно обръщат поглед към светинята
„ Какви ли не мутренски физиономии съм видял околовръст, разум да ти зайде. За един час вършат оборот, що се касае за година смирените миряни. Но дръзвам да приказвам единствено за мъртвите, тъй като от живите ме е боязън. В едно съм сигурен – всеки, стъпил изкривено, търси да си купи лесни индулгенции за сторените грехове. Пълнят дискоса с пачки банкноти, които единствено на картинки съм виждал. Паднали на колене, се молят с часове, а всякакви там извънгабаритни субекти слухтят до входа, все се държат за патлаците, сякаш от купола на храма дебне някой снайперист”, недоумява клисарят бай Петко от близкото село Овчарци. Според него староположените във вярата по-бързо изпитват върху себе си Божията благосклонност. Спомня си за собствен акран, с който преди половин век учили в прилежащото село Самораново. Той бил по-окомуш, залюбил се с богата македонка от Кратово. Ударили го на живот. Когато се усетили, че би трябвало да оставят поколение, едвам хванали последния трен. 40 и кусур-годишната лепотица въпреки всичко го дарила със наследник, но нали пропуснали времето за точната „ сеитба и жънене”, та отрочето им било сполетяно от неизличими заболявания. Изръшкали де що има доктори по Балканския полуостров – изгода никаква. Една нощ в съня на кратовчанката се явила Пресвета Дева. Съветва нещастната майка да заведе детето си там, където в миналото учил татко му, тоест покрай манастира. На заранта дамата споделя всичко на мъжа си. Още същия ден потеглят към предначертаното място. Монахините четат на момчето за здраве, преспиват една нощ под купола на храма. И чудото става! Днес са най-щедрите ктитори на манастира.
Ресиловчани към момента изпитват положителни усеща към дупнишкия Робин Худ Иво Карамански, родом в близкото село Бистрица. „ Оставяше колите и горилите си още на пътя за Сапарева баня. Като уединен и обезверен боец той изминаваше като вълк единак тези 400-500 метра по баира. Никога не поглеждаше обратно. С този си акт искаше да подскаже, че няма да бъде убит в тил.
бявеният за Кръстник и баш балкански бандит присядаше като агнец пред лика на Дева Мария, преклонен, навел взор до земята, скръстил ръце пред гърдите си. Все нещо шептеше на Христовата майчица, по-скоро отправяше благодарности, в сравнение с горещи молби. Най-странното е, че „ дочувах” откъслечни реплики от упътванията й. Ако искаш вярвай, в случай че искаш недей, само че имах чувството, че Девата го… закриля, опитваше се да го вкара в правия Господен път. А бе, сякаш си имаше някакви благосклонности към него макар многото му тресчици за дялане.
Последния път Иво напусна храма бял като траурен саван
От мъжествеността му нямаше и помен. Обратния път измина като дрогиран. Тогава очевидно е схванал какво го чака. След месец прочетох, че Въжарски го е гръмнал”, открехва се дядо Куцар, дъртак с външност на древен влъхва. Балканджията имал щастието да бъде напълно близо под купола на храма до оповестения за мафиот №1. Иво освен го поздравил смирено, само че и пъхнал в ръцете му 100-доларова банкнота. Гордият планинец понечил да откаже милостинята, само че останал закован от смразяващия му взор.
Къщата в Ресилово на тогавашното лице на Българска социалистическа партия Клара Маринова наподобявала непревземаема цитадела а пък хасиендата на фолкфурията Сашка Васева се намира на няколкостотин метра от светата обител
„ Някаква мощ ме накара да отида бързо-бързо до иконата, където преди момент Карамански се моли близо половин час. Вместо златоткания обков и бляскав ореол ликът на Дева Мария бе обкръжен с тъмна чернилка, наподобяваща смолата от адовите казани. Знак, че човечецът е жертван на крах, че към този момент е пътник”, пробва се да разбули мистерията старецът.
Пътека до манастира вършат и Злати Златев-Златистия, починалите братя Васил и Георги Илиеви, кюстендилският бандит Емил Кирилов-Крокодила, първа жертва в гангстерската война, гръмнати след това ВИС-аджии и СИК-аджии, само че за никого от тях не е оставян сходен „ паметен” нишан, както за Кръстника, разясняват до ден-днешен локалните.
Селяни описват по какъв начин Сашка Васева нееднократно показва мирски покой и се зарежда с сила в храма и чудотворното аязмо
които отстоят на неколкостотин метра от прословутото й имение. Хасиендата на Клара Маринова пък прилича непревзимаема цитадела. Композиторът Развигор Попов, брачен партньор на хисарската легенда Мими Иванова, проплакал за първи път в Ресилово.
„ Чудесата в нашата обител брод нямат – споделя млада монахиня. – Често ни навестява 70-годишната Лидия Бобошевска от Благоевград. Дойде с щерка си и внучката си да налеят вода от аязмото за болния Димитър. Човечецът бил болен от диабет, получил първи проблясъци на гангрена на единия крайник, тоест му следва ампутация, въпреки и след време. През януари Лидка изпълни туба от 5 литра. Страдалецът взел да пие от нея и се почувствал доста по-добре, за учудване на докторите.”
Проспериращ предприемач от Ихтиман пък се залежал на легло от заболели бъбреци. Съпругата му чула за светената вода /свещеници настояват, че всяка вода, която извира от черква, манастир или параклис, към този момент е светена/. Край манастирските врати се срещнала с Бобошевска. Взели да обменят опит, след това постоянно се засичали. Последният път даже се прегърнали и си споделили, че още веднъж имат същински мъже до себе си.
Като легенда звучи и идващият епизод. Семейство от Сандански дълги години не можело да се снабди с рожба. На майката на нарочената за яловица бил присъден „ небесен съвет” – да отиде в манастира, да налее вода, а от бора до чешмата да откъсне шишарка и да я сложи в живителната течност. Шишарката да престои 40 дни във водата, след което фамилията да пие от нея в продължение също на 40 дни. Всичко било направено съгласно „ указанията” от съня.
И чудото станало. След една година санданчани идват в обителта с новородената си дъщеричка Екатерина, с цел да благодарят на Покровителката, чиито мощи се намират под амвона, за споходилото ги благополучие.
Георги АНДОНОВ, с. Ресилово, Кюстендилско
ратя Галеви, внезапно обръщат поглед към светинята
„ Какви ли не мутренски физиономии съм видял околовръст, разум да ти зайде. За един час вършат оборот, що се касае за година смирените миряни. Но дръзвам да приказвам единствено за мъртвите, тъй като от живите ме е боязън. В едно съм сигурен – всеки, стъпил изкривено, търси да си купи лесни индулгенции за сторените грехове. Пълнят дискоса с пачки банкноти, които единствено на картинки съм виждал. Паднали на колене, се молят с часове, а всякакви там извънгабаритни субекти слухтят до входа, все се държат за патлаците, сякаш от купола на храма дебне някой снайперист”, недоумява клисарят бай Петко от близкото село Овчарци. Според него староположените във вярата по-бързо изпитват върху себе си Божията благосклонност. Спомня си за собствен акран, с който преди половин век учили в прилежащото село Самораново. Той бил по-окомуш, залюбил се с богата македонка от Кратово. Ударили го на живот. Когато се усетили, че би трябвало да оставят поколение, едвам хванали последния трен. 40 и кусур-годишната лепотица въпреки всичко го дарила със наследник, но нали пропуснали времето за точната „ сеитба и жънене”, та отрочето им било сполетяно от неизличими заболявания. Изръшкали де що има доктори по Балканския полуостров – изгода никаква. Една нощ в съня на кратовчанката се явила Пресвета Дева. Съветва нещастната майка да заведе детето си там, където в миналото учил татко му, тоест покрай манастира. На заранта дамата споделя всичко на мъжа си. Още същия ден потеглят към предначертаното място. Монахините четат на момчето за здраве, преспиват една нощ под купола на храма. И чудото става! Днес са най-щедрите ктитори на манастира.
Ресиловчани към момента изпитват положителни усеща към дупнишкия Робин Худ Иво Карамански, родом в близкото село Бистрица. „ Оставяше колите и горилите си още на пътя за Сапарева баня. Като уединен и обезверен боец той изминаваше като вълк единак тези 400-500 метра по баира. Никога не поглеждаше обратно. С този си акт искаше да подскаже, че няма да бъде убит в тил.
бявеният за Кръстник и баш балкански бандит присядаше като агнец пред лика на Дева Мария, преклонен, навел взор до земята, скръстил ръце пред гърдите си. Все нещо шептеше на Христовата майчица, по-скоро отправяше благодарности, в сравнение с горещи молби. Най-странното е, че „ дочувах” откъслечни реплики от упътванията й. Ако искаш вярвай, в случай че искаш недей, само че имах чувството, че Девата го… закриля, опитваше се да го вкара в правия Господен път. А бе, сякаш си имаше някакви благосклонности към него макар многото му тресчици за дялане.
Последния път Иво напусна храма бял като траурен саван
От мъжествеността му нямаше и помен. Обратния път измина като дрогиран. Тогава очевидно е схванал какво го чака. След месец прочетох, че Въжарски го е гръмнал”, открехва се дядо Куцар, дъртак с външност на древен влъхва. Балканджията имал щастието да бъде напълно близо под купола на храма до оповестения за мафиот №1. Иво освен го поздравил смирено, само че и пъхнал в ръцете му 100-доларова банкнота. Гордият планинец понечил да откаже милостинята, само че останал закован от смразяващия му взор.
Къщата в Ресилово на тогавашното лице на Българска социалистическа партия Клара Маринова наподобявала непревземаема цитадела а пък хасиендата на фолкфурията Сашка Васева се намира на няколкостотин метра от светата обител
„ Някаква мощ ме накара да отида бързо-бързо до иконата, където преди момент Карамански се моли близо половин час. Вместо златоткания обков и бляскав ореол ликът на Дева Мария бе обкръжен с тъмна чернилка, наподобяваща смолата от адовите казани. Знак, че човечецът е жертван на крах, че към този момент е пътник”, пробва се да разбули мистерията старецът.
Пътека до манастира вършат и Злати Златев-Златистия, починалите братя Васил и Георги Илиеви, кюстендилският бандит Емил Кирилов-Крокодила, първа жертва в гангстерската война, гръмнати след това ВИС-аджии и СИК-аджии, само че за никого от тях не е оставян сходен „ паметен” нишан, както за Кръстника, разясняват до ден-днешен локалните.
Селяни описват по какъв начин Сашка Васева нееднократно показва мирски покой и се зарежда с сила в храма и чудотворното аязмо
които отстоят на неколкостотин метра от прословутото й имение. Хасиендата на Клара Маринова пък прилича непревзимаема цитадела. Композиторът Развигор Попов, брачен партньор на хисарската легенда Мими Иванова, проплакал за първи път в Ресилово.
„ Чудесата в нашата обител брод нямат – споделя млада монахиня. – Често ни навестява 70-годишната Лидия Бобошевска от Благоевград. Дойде с щерка си и внучката си да налеят вода от аязмото за болния Димитър. Човечецът бил болен от диабет, получил първи проблясъци на гангрена на единия крайник, тоест му следва ампутация, въпреки и след време. През януари Лидка изпълни туба от 5 литра. Страдалецът взел да пие от нея и се почувствал доста по-добре, за учудване на докторите.”
Проспериращ предприемач от Ихтиман пък се залежал на легло от заболели бъбреци. Съпругата му чула за светената вода /свещеници настояват, че всяка вода, която извира от черква, манастир или параклис, към този момент е светена/. Край манастирските врати се срещнала с Бобошевска. Взели да обменят опит, след това постоянно се засичали. Последният път даже се прегърнали и си споделили, че още веднъж имат същински мъже до себе си.
Като легенда звучи и идващият епизод. Семейство от Сандански дълги години не можело да се снабди с рожба. На майката на нарочената за яловица бил присъден „ небесен съвет” – да отиде в манастира, да налее вода, а от бора до чешмата да откъсне шишарка и да я сложи в живителната течност. Шишарката да престои 40 дни във водата, след което фамилията да пие от нея в продължение също на 40 дни. Всичко било направено съгласно „ указанията” от съня.
И чудото станало. След една година санданчани идват в обителта с новородената си дъщеричка Екатерина, с цел да благодарят на Покровителката, чиито мощи се намират под амвона, за споходилото ги благополучие.
Георги АНДОНОВ, с. Ресилово, Кюстендилско
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ